Архив за етитет: абстрактни игри

Thrive – Абстрактна игра за шахчинаещи

Големият ми син е фен на шаха. Чете книги, изучава го и скоро ще е готов да раздава пердах със замах. Един от най-добрите инструменти за шахчинаещи  (начинаещи в шаха) последно време се оказа Thrive. Това е абстрактна игра, която макар и да си е съвсем различно нещо, носи общи принципи на леко пространствено мислене и планиране за следващите два-три хода.

Thrive е сравнително лека абстрактна игра за двама, но понеже информацията е напълно отворена за играчите, ако двама непреклонни стратези се сбият, има шанс Thrive да се окаже инструмент за умствен дуел по-тежък от Хармън срещу Боргов.

Thrive ви представя елементарна, но иновативна концепция. В тази игра, вие сами си строите шаховите фигури, докато играете. Започвате с нещо като пешки и в процеса на играта, всяка пешка може да се превърне в натъпкана със стероиди царица.

Ако трябва да зачекнем темата на играта, а не трябва, в Thrive двама играчи управляват кръвожадни лотуси, които чрез своите листа се опитват да вземат контрол над езерото. Казах ви, че не трябва. В общи линии, Thrive хваща вече старомодната тема за далечния изток, която преди няколко години бълваше подобни игри с лежерна дзен тематика. Е, ако сте изпуснали азиатопотока, можете да го преоткриете с Thrive.

Всеки играч разполага с шест големи пластмасови плочки надупчени на решетка 5 на 5. В средата на всяка плочка слагате по една червена дървена игла, а пред всяка червена игла слагате една неутрална. Неутралната игла ви показва как можете да се движете по полето 6 на 6.  За да разберете по-добре, ето ви и малка схема.

Играчите разполагат своите шест плочки в краищата на таблото. Целта ви е да се изпотрепете, което на геймплей език означава да паркирате своите плочки върху тези на опонента. Първият, който свали плочките на другия до една – печели.

Когато е ваш ход, вие избирате една от плочките си и я движите според едно от правилата, които иглите върху нея определят (в началото на играта можете да движите всяка плочка само с едно поле напред). След това вземате две неутрални игли и ги мушкате където си искате по своите плочки – не е задължително да отидат на плочката, която току що сте играли или дори да са само на една плочка.

Така продължавате, докато някой остане с една фигурка или ако сте останали с две на две фигурки и ви свършат иглите. Ако сте опитни играчи, наистина може да се получи патова ситуация, така че това правило е на място. В нито една от нашите игри не се е стигало до там, но виждам как е възможно.

Правилата са два абзаца и можете да играете Thrive дори с децата си. Въпреки че не е толкова дълбока, колкото повечето абстрактни игри, ще се изненадате oт динамиката и собствената микросистема, която Thrive развива след няколко игри. Има добри ходове, има по-добри ходове, а има и задължителни ходове. На принципа на повечето абстрактни игри, тук също работи максимата – „Големият ми ход е да принудя опонента ми да направи малък ход“. Въпреки това, фактът, че променяте плочките си в края на хода ви дава глътка въздух и възможности за отбрана. Това, разбира се, се вижда и от опонента ви и често играта ще се стига до движение на периферни плочки и подобряване на основните плочки, които пък са застанали в тактически пат с още няколко плочки на опонента. И така ги блъскате с игли, докато най-накрая някой не отключи доминото и направи първата атака. Тогава следва тотален геноцид на плочки в средата на картата. Номерът в Thrive e да планираш така нещата, че след цялата девастация, ти да имаш точно 1 плочка повече от опонента. Защото в тази игра не можете да се разминете без жертви.

И преди да премина към заключението, не мога да подмина компонентите. Играта пристига с много як платнен борд, който за моя голяма изненада не се мачка твърде лесно и благодарение на огромните тежки пластмасови плочки, лесно се изпъва при игра. Просто трябва винаги да играете на идеално гладка маса. Не можете да се разминете с класическото цъкане на табуретка с шахматната дъска размотаваща се от всички краища.

Иглите са готини и за още една изненада, въпреки моите непохватни пръсти, лесно се пъхат и вадят. Да, предполагам, ако сте от хората с наденични накрайници, вероятно ще изпитате лек дискомфорт.

Моята кутия пристигна с разширение, което ви позволява да използвате специални умения и дори да играете до четири човека. Не знам дали и вашата ще е така, но дори и да не е, не се притеснявайте. Нямате нужда от разширението. То просто добавя различни модули, които украсяват леко иначе перфектна игра. Едва ли ще го използвате често така или иначе.

Заключение

Thrive е едно от най-добрите ми попълнения последните месеци. Козметиката и физическото усещане са покъртително добри, правилата са кожа и кости, а геймплеят е подходящ както за малки, така и за големи, дори и за малки плюс големи.

Да, играта не е особено дълбока, но предлага достатъчно хитри врътки в собствената си екосистема, че да се отличи от глутницата абстрактни игри и да ви накара да я играете отново и отново.

В заключение, тук имате страхотен филър за двама, а с разширението дори и за четири. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Фантастични компоненти
  • Оригинална концепция
  • Бърз и незатормозяващ геймплей
  • Подходяща е… за всеки.

МИНУСИ:

  • Темата е няма никаква, но това е абстрактна игра, какво очаквате.

 

 

Project L – Стилният тетрис!

Най-дългоочакваната ми най-после е тук и не останах разочарован. Ако сте фенове на пъзеловидните тетрисови игри и донякъде харесвате Splendor, Project L може да ви доведе до пълно геймърско възнесение.

Сред моите любими игри са Patchwork, Ubongo, Drop it, Gemblo Q, онези на Уве Розънбърг и онези по-добрите на Уве Розенбърг, които всъщност са на Фил Уоллкър Хардинг.

Project L не се отличава с най-оригиналната идея, защото тук отново ще пъхате тетрисови части в табла в определени форми. Само че тук има няколко оригинални неща.

На първо място това са компонентите. В играта има огромно количество релефни плочки с различни дизайни на издълбани форми. Освен тях ще откриете пълна торба с най-различни пластмасови тетрисови компоненти, които да мушкате в плочките. Не знам какво е това перверзно чувство, но определено носи някакво неописуемо удоволствие от това да нагласяш форми в дупки, докато всичко е точно на мястото си и непомръдва.

Като изключим извратения ми фетиш към тетриса, това, което  би могло да ви спечели не са компонентите, а брутално изчистеният геймплей. Project L е може би една от най-елегантните игри, които съм играл някога.

Елегенатността идва както от минималистичния дизайн по компонентите, така и от само няколкото правила в цялата игра.

Всеки играч получава лично табло, както виждате на снимката.

По време на своя ход, имате право на три действия, които удобно са написани на самото табло.

  • Можете да вземете ниво 1 фигурка (квадратче).
  • Можете да подобрите фигурка в следващо ниво.
  • Можете да вземете плочка с тетрис пъзел.
  • Можете да сложите тетрисова фигурка в един от вашите пъзели.
  • Мастър действие (само веднъж на ход): Можете да сложите в колкото искате пъзели пред вас по една плочка.

Когато завършите пъзел си го слагате в купчинката със завършени пъзели, които в края на играта носят точките, изписани в единия ъгъл. Освен това получавате и бонус тетрисова част, нарисувана в друг ъгъл на същия пъзел.

Ето и най-готиното правило в играта, което превръща Project L в кеф фест. След завършване на пъзел, вие не губите тетрис фигурките си. Напротив – те се връщат във вашия си оборотен куп от плочки. С други думи, с всяко завършване на плочка изсипвате камион от фигурки, готови за работа. Само заради тази механика можем да определим Project L като игра със строене на двигател (engine building game).

Ако има някакъв недостатък в играта, то той е и най-добрата й черта – Мастър действието.  За да сте успешни, вие трябва да мастърнете… Мастър действието.

Това мастър действие ви позволява да сложите до една фигурка във всяка пъзел плочка пред вас. Това означава, че на теория можете да завършите до четири плочки едновременно, след което да плувате в награди и душевнa трансцененция. Трябва обаче да се внимава, защото ако си сложите твърде много фигурки по пъзелите, можете да останете без такива и може да се наложи да похарчите безкрайни празни ходове, за да се набавите с нови. Ако успеете да оптимизирате комбинациите си така, че всеки ход да имате възможност за Мастър действие, тогава ще мачкате. За съжаление, това означава, че има само един начин на победа. Но…

Играта е не просто кристално чиста, тя е и зашеметяващо бърза. Едно разиграване може да свърши за двайсетина минути, а ако сте само двама и имате опит, вероятно ще се справите и за 10-15 минути.

И понеже авторите толкова залагат на бързината, те са измисли чудесен мод за пет и шест играчи, в който двама по двама играете едновременно.

Разбира се, щото нали е модерно, има и мод за един играч, както и обещание за сума ти нови модове онлайн. Помня, че когато ми представяха играта на живо ми показаха мод в реално време. А може и да бъркам, това беше преди цяла корона време.

Заключение

Project L бързо се превърна в една от любимите ми филър игри. Обяснява се за една минута и никога никой няма въпроси за малки правила, освен може би за точкуването на незавършените ви пъзели в края на играта. Компонентите са минималистични и стилни, и се връзват хомогенно с цялата идея и елегантността на механиките.

Темпото на играта е идеално. Започва плавно и малко по малко с развиването на вашия личен двигател се усилва до безметежна скорост. Най-хубавото е, че играта свършва точно тогава, когато трябва, за да се чувствате като успешен гъзар.

Ако имах печати за одобряване бих олепил цялата кутия, но не искам да й развалям стилната визия.

ПЛЮСОВЕ:

  • Стилна визия
  • Елегантен геймплей
  • Динамично времетраене
  • Може да се играе до 6 човека

МИНУСИ:

  • Възможно е да почувствате повтаряемост след десетина игри.

Но….

ЗАДАВА СЕ КИКСТАРТЪР!

Project L е трудно да се открие точно сега, но съвсем скоро – след около две седмици, ще имате възможност да я бекнете, като към нея ще получите и две разширения, които дразнителски са описани в книжката, че дори и по бордовете на играчите.

Препоръчвам ви да посетите кампанията от линка отдолу и да я следите, за да не изпуснете едно от най-елегантните неща, което се е случвало в хобито ни последните години.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/boardcubator/project-l-finesse“ target=“blank“ ]BACK ME BABY! [/button]

Baron Voodoo – Магия, зарчета и още нещо…

И вие ли го чувате(звук от електрическа китара…вокал: …voodoo people, magic people…) ?

 

Нека да започна с истър ега в играта. Правилата са на френски и трябваше да търся превод онлайн. За това не намерих ифо за това в тях. Какво е LOA? В играта – вашия дашборд. Иначе това се тълкува буквално като Хаитяхски и Луизиански вуду духове (превод от wikipedia). Та и от там идеята на самата игра – чрез събиране на зарчета и трупане на точки, посредством техните синволни и цветови комбинации, вие да станете най-могъщия вуду шаман.

Самата игра има леко абстрактен характер, какъв друг да бъде при наличието на ВУДУ? Всеки един от четиримата играчи има специално умение, различно от другите, но пък с малко магия и пилешки черепи, омагьосвате когото си поискате и ползвате неговото умение като ваше. Има и супер магия да се преобразите в мастър вуду шамана от корицата, който владее всички умения и ги ползва безплатно. Но в основата си играта е местене на зарчета по основния борд, подобно на играта „Шашки“, тук също прескачате желания зар за да го получите, така един вид събирате енергия и материали за вашето Вуду. В последствие с тях правите заклинания (подреждате комплекти) и ги обръщате в точки, за да се доближите до победата. Играта има сравнително бърз, лесен и интуитивен сетинг. Рундовете минават за секунди. Има голяма доза стратегия изискваща вашата концентраци и съобразителност при комбинирането на специалните умения и позволените ви действия във всеки ход. Точкуването е много лесно, защото на всеки дашборд има подсказка, кое колко точки ви носи. А в BGG можете да намерите английските правила, ако решите да се сдобиете с играта на френски.

Компонентите на играта са много добре организирани сами по себе си и компакто подредени в пластмасовия инсърт на кутията, което ви позволява както бързо да я подредите, така и да я приберете след игра.

Зарчетата и борда им са с идеален дизайн, както визуално така и практично – за да не се разместват по време на игра. Тоукъна с мастър шамана идеално пасва на всеки дашборт за момента на вашето превъплащение.

Малките тоукъни с пилешки черепи са страхотно хрумване за да ви потопят във вуду атмосферата на тази игра с абстрактни заклинания. Аз лично обмислям да си направя един от моделин и да го отлея, ще е страхотно по масата да се търкалят разни кокаляци за настроение.

Единственото, което според мен рядко ще се използва са 4-те тоукъна с огньове по 20 точки. Не за друго, а защото играта винаги приключва преди тези точки и в много редки случаи някои ги надхвърля. Но не пречи да ги има.

Илюстрациите са в стил актуален и в момента, по мое наблюдение навлязъл от края на 2017 с македонския художник Mihajlo Dimitrievski. Малко странен, но вече разпознаваем и по-важното типично европейски. Типажите и синволите са много добре подбрани за да ви помогнат да се превъплатите на любимия си шаман.

Като цяло играта ще остане в колекцията ни. У нас се харесват такъв тип(от по странните) игри от всички възрасти. Кутията е компактна и не заема място, което също е плюс. Взаимодействието между играчите посредством решенията им прави играта динамична и социална, а също така и подходяща както за начинаещи така и за напреднали геймъри.

За тези от вас, които не харесват зарчета, спокойно!!! Заровете се мятат само в началото, след това се редят по борда и от там вече няма нищо случайно, всичко е планиране и стратегия.

Ванко: Ееееее…(сочейки борда със зарчетата) – в прево: Тая игра изглежда страхотно, тия кубченца ядат ли се?

Mandala – Различна и изненадващо дълбока игра за двама

Абстрактните игри са изключително трудни за обясняване в едно ревю, но по подобие на съвременната класика Азул – Mandala ще ви спечели на първо място с красивите си абстрактни компоненти. Можете да се досетите от името, но илюстрациите в Mandala са красиви и доста…  трипи. Мандала е древен символ на свещен ритуал, в който се рисуват цветни картини в пясъка, олицетворяващи света, след което този свят церемониално се унищожава и се хвърля в реката. Ей такива простотии.

Мандала (като игра) представлява игра с карти с контрол на територии и събиране на комплекти, като една от уникалните й черти откъм компоненти е огромното платнено централно табло, което идва с всяка една кутия. Въпреки това луксозно усещане, играта е изненадващо евтина.

Mandala е малка игра за двама, която ще ви изиска малко от времето, но значителна част от мозъчния пауър.

Не мога да навляза достатъчно дълбоко в правилата, просто защото те са уникални и различни. Въпреки това ще опитам да ви пресъздам основното усещане.

Тестето се поставя с лицето надолу в средата на таблото. От двете му страни могат да се видят два кръга, изобразяващи мандали. По време на играта вие ще ги запълвате с цветове и по някое време ще събирате тези цветове за точки.

Играта е с контрол  на територии. Когато е ваш ход можете да играете карта в която и да мандала, но можете да слагате и карта от външната страна на мандалата, откъм вашата страна. Ако слагате карта с цвят, който вече съществува, вие я слагате във вече съществуващите натрупани карти от този цвят (ако е в мандалата или от вашата страна на мандалата). В момента, в който ВЪВ и ОКОЛО мандалата се видят и шестте цвята в играта е време да „унищожите церемониално“ мандалата. Играчът, който има повече карти от неговата страна избира пръв всички карти от един цвят в мандалата и си ги взема. Ако вече в таблото (реката) пред него има от този цвят, то той поставя всички карти в купчинката си за точки. Ако няма от този цвят си поставя една от картите на първото свободно място на таблото си отляво надясно.  След това другият играч (ако изобщо има нещо от неговата страна на мандалата) си избира един цвят и прави същото.

Хитростта и мозъчния фреш идват от това кога да вземеш кои карти, защото всяка следваща карта във вашето табло дава повече точки за всички карти от този цвят. Да, понякога ще имате възможност да приберете 4-5 карти, но те ще ви носят по една точка. Може би ще е по-ценно да вземете две карти, които носят по три. От друга страна, точно тези две карти, които биха ви носили по три точки в момента не са играни никъде в мандалата и може би ще е по-ценно да ги използвате за контрол на територии, отколкото да ги хвърлете в мандалата с надежда да ги спечелите.

Разбрали-неразбрали – играта носи своята трудност за усвояване и въпреки че правилата се разбират след една-две игри, те не са интуитивни и не съм сигурен, че мога да препоръчам играта на всеки.

Това не означава, че играта има пропуски. Напротив. За мен Mandala e една от най-добрите игри за двама излизали последните месеци и въпреки че всичко на всичко получавате огромно тесте само от шест вида цветни карти, разнообразието и възможността за гъзарски решения и задоволителни ходове могат да ви накарат да се гордеете с вашето високоумие.

Геймплеят продължава не повече от 20 минути и понеже предоставя толкова вариации за преиграване и най-вече за самопрецакване, сигурен съм, че ще искате реванш. И реванш. И реванш. И реванш.

Визията е модерна, компонентите са рядко срещани за тази цена, а механиките са свежи и невиждани в пободни дуелни игри. Препоръчвам я за всяка двойка, която иска да се предизвика един друг, но имайте предвид, че играта ще изиска от вас изненадваща ангажираност и дълбочина на решенията си. Така де, ако искате да спечелите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Очаквано красив арт
  • Изненадващо огромно платнено табло, което не оскъпява целия продукт значително
  • Дълбок и ангажиращ геймплей
  • Продължава само 20 минути!

МИНУСИ:

  • Изисква се време да свикнете с нетипичните механики, така че за да си изкарате приятно ви трябва търпение

Можете да кликнете на линка отдолу и да си поръчате играта от магазина на нашите партньори от Time2Play. Подкрепете ги, подкрепете се и вие с по една Мандала.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Bilder – парти игра на годината

Правилно сте прочели – Bilder. Не е изпуснато „U”. Нарочно е изписана думата с грешка, заради част от геймплея. А и в интерес на истината от гугъл гледна точка е доста хитро.

Bilder е парти игра, която се финансира едва-едва в Кикстартър, което е доста тъжно, защото тази игра заслужава повече любов. Много повече любов.

Последните две-три години наизлязоха десетки, или може би стотици, игри с асоциации. Някои с думи, други с картинки, трети с рисуване, а четвърти с пантомима. Има редица странни начини да показваш тайни думи на съотборниците си, както ще разберем скоро в бъдещото ми ревю на Paranormal Detectives.

Bilder поема друг подход.  Използват се купчина дървени фигурки, с които не само ще строят. Играчите ще ги използват за раздвижени истории, тип анимации. Тук има едно много важно условие, което трудно се спазва от хора свикнали с игри като класическата игра на Асоциации или Активити. В Bilder нямате право да правите мимики, пантомима, да издавате звуци или дори да ползвате нещата около вас. Тук вие стриктно трябва да използвате единствено дървените фигурки, които ви е предоставила играта.

Най-оригиналната част в Bilder са компонентите – дървените фигурки не са абстрактни кубчета и пулчета. Разбира се, има такива – за да можете да си помогнете в подсказките. Повечето фигурки обаче са доста специфични – пълно е с човечета (мийпъли), дървета, коли, нещо като животни и подобни. Бихте си помислили, че тази специфика по-скоро би попречила на креативността. Ще се изненадате обаче колко добре всяка фигурка се връзва с повечето други фигурки в комплекта. Някои от тях можете да ги „снаждате“ една в друга и да получавате съвсем различен резултат. Така че това не са просто купчина фигурки, които едни типове са си издялкали за играчки и просто са събрани в комплект. Това са внимателно подбрани компоненти, които да вършат работа за дизайна на играта.

А как работи играта? Тук определено има няколко пропуска, които се оправят лесно, но за жалост с предположения и домашни правила.

За да се създаде усещане за симплицираност и за да може играта просто да тръгне бързо, в книжката са използвали точно един абзац с правила, които би трябвало да са достатъчни, за да ви подкара преживяването.

Принципът е следния. Имате едно голямо тесте от карти. Върху всяка карта ще откриете две неща (може да има име, филм, събитие, персонаж, или каквото и да е всъщност). Вие си избирате едно от нещата и съобщавате буквата до „нещото“. Буквата обозначава категорията, в която се намира въпросното нещо. Все пак така малко ще насочите останалите играчи към идеята на вашето безумно обяснение.

Категориите са 5:

  • Beings (същества)
  • Imagined (несъществуващи неща)
  • Locations (локации)
  • Devices (устройства)
  • Events (събития)
  • Rest (всичко, което не е в горните 4 категории)

Сега виждате защо няма „U”. Опитвали са се да опростят играта като хомогенизират идеята й с името. Според мен нямаше нужда от това уеднаквяване и тогава категориите биха били още по-адекватни. Категорията Rest е феноменално трудна за познаване, защото когато предполагате какво има предвид подсказващия, вие трябва да вземате предвид предните 4 категории и да отмятате нещата, които биха са вписали в тях. С други думи – определено няма баланс между буквите.

Но… това е дребно заяждане. Всъщност, така и така съм започнал със заяждането…

След като играч изтегли карта и си избере какво да подказва, той съобщава буквата на останалите и има 2 минути (във варианта за напреднали), в които той ще използва фигурките на масата. През това време всеки ще се надвиква, докато нацели правилната дума. Който пръв успее, печели картата с буквата.

Ако някой събере букви „B.I.L.D.E.R.” печели бонус три точки и играта приключва. Всяка спечелена карта е една точка.

Чакай малко… Какъв е стимулът на подсказващия, ако той нищо не печели? А, де?!

Ако отгърнете една страничка нататък в книжката ще откриете „Advance mode”, който балансира донякъде подсказващия.

В игра се вкарват затрудняващи карти, отново с букви. Когато е ваш ред да подсказвате си избирате една карта от „пазар“ с три. Тези карти могат да ви помагат или да пречат. Те са неща от типа „Имате не 2 минути, а 90 секунди за подсказването“. „Трябва да подсказвате със затворени очи“ и подобни. Има няколко странни карти, които гласят неща от типа – един от другите играчи може да ви разрушава структурата на всеки 10 секунди. Това е странна и безсмислена карта, защото никой от играчите няма стимул да ви пречи, като самия той може да спечли картата от подсказващия.

След като активният играч успешно е подсказал думата, този който я е познал си прибира картата, а подсказващият си прибира картата с трудност, която също е с буква.

Но! Ако всички виждат кой какви букви прибира, тогава когато някой би спечелил последната буква с подксазване, с която ще стане победител… просто никой не би искал да познава. Кво прайм? А, де!

И тук на помощ идва домашното правило, което забелязахме, че са измислили едни от нашите клиенти в кафенето ни. Когато вземате буквите, просто ги дръжте с лицето надолу. Да, вкарва се елемент на запомняне, но все пак балансира донякъде играта.

Да, да – това е парти игра и точките не са от значение, но това не значи, че все пак не трябва да има някаква цел. Мисля си, че тази част не е доизмислена.

И въпреки всичко това…

Заключение

Bilder създава едно от най-забавните преживявания, които бихте очаквали от настолна игра. Правилата са лесни (макар и с мънички проблеми), а геймплеят е познат, но с врътка, която е гениална, просто защото е очевидна. Ами да – защо да не играем на асоциации с играчки? Просто ще си правим филмчета с фигурките на децата и ще си познаваме думи.

Компонентите са с отлично качество, а фигурките са изрязани в перфектно връзващи се една в друга форми, така че да можете да оразувате каквото си пожелаете, стига да вложите въображение.

Думите по картите варират от елементарни за обяснение, до ужасно специфични личности и събития, които си мислите, че никога не бихте познали, но ще се изненадате от себе си.

Аз разполагам и с разширението с по…сложни за познаване думи, но за мен това са просто още от същите и не мисля, че кой знае колко променят трудността. Препоръчвам ви, ако успеете да си намерите играта, да си я вземете направо с този допълнителен сет от карти и просто да смесите всичко, защото колкото и да е странно, колкото и да е голямо тестето е възможно да попаднете на едни и същи карти и да ги познаете бързо, защото са толкова специфични.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елементарни правила
  • Оригинално изработени дървени фигурки
  • Изисква и награждава въображението
  • Непрестанен смях

МИНУСИ:

  • Проблеми и пропуски с правилата, колкото и да е странно за един абзац правила

Miyabi – хитова семейна дзен игра

Една от най-поплярните игри последните години е Azul. Да, след нея излязоха две нови нейни версии и въпреки че бяха добре приети от критици, така и не успяха да задминат популярността на първата игра. Вероятно това се дължи на чистотата и лекотата в правилата на оригинала…а и на меркетинга.

Дизайнерът на Azul Майкъл Кийслинг e от големите автори на настолни игри, като опитът му се простира от тежки евро игри, през напълно детски игри, до тези, в които според мен е най-добър – елегантните средно тежки заглавия, които са достъпни както за геймъри, така и за напълно нови хора в хобито.

Кийслинг си партнира с Haba Games за втори път, като предното партньорство отново беше не толкова за детска игра, колкото за семейно бижу отново – Adventure Land.

Miyabi е поредната игра с преексплоатиранта азиатска дзен тема с вишневи дръвчета и градинки, като в този случай обаче темата някак си се връзва с усещането.

Miyabi е абстрактна игра с малко правила и плавна динамика, която ви гъделичка мозъка с възможности за тактитически избори, но не ви затормозява толкова, че да ви отнеме удоволствието от почивката.

Да започнем с лошото обаче. Въпреки дебелите и качествени плочки, които са типични за Haba, не мога да кажа, че съм очарован от илюстрациите, които сякаш са нарисувани с Paint и са плеснати върху абсолютно безличното еднотоново зелено. Haba нямат никакво оправдание, защото в тези времена, когато майсторите художници са неизменна част от повечето игри е сериозен минус да пропуснеш да направиш играта си красива, особено с тази азиатска дзен тематика. За мен този пропуск е странен, защото Haba не са популярни с грозни игри.

Щом пренебрегнем сухия външен вид на играта обаче можем най-после да стигнем до разлистването на гениалната простота на Miyabi.

Всеки играч има собствено табло, върху което ще нарежда плочки. Плочките са тетрисови, но за разлика от повечето съвтременни пространствени игри, тук целта ви не е да запълването на полето пред вас, а да търсите начин да качвате плочките на колкото се може повече етажи. Ако сте запознати с Nmbr 9тук е нещо подобно, но далеч по-дълбоко и съвсем не толкова лесно.

Miyabi се развива в няколко рунда, като всеки рунд играчите ще дърпат плочки от общ дисплей, или както обичаме да го наричаме – пазар. В играта има четири различни плочки – два вида големи плочки, един вид средни и един вид малки. В началото е очевидно, че трябва да вземате от големите, тъй като покривате по-голяма част от таблото си и лесно създавате основа за следващи етажи. Освен това тези плочки дават повече точки.

С напредването на играта обаче вие ще изпадате в ситуации, в които е много по-полезно да вземате от малките.

Причината основно се крие в символите, които багрят самите плочки. Символите са пет вида и всеки вид може да се слага само на определен ред от вашето табло. Върху всяка плочка има точно едно място със символ. Тоест, когато слагате плочка, тя трябва да е така позиционирана, че символа да е на правилния ред. Второто ограничение при слагането на плочки е във фенерите, които стоят над всяка колона. Всеки рунд вие имате право да поставите точно един символ във всеки вертикал. Щом го направите, местите един от фенерите в малка кутийка, което ви заключва колоната за рунда.

За да учточним трудността при позиционирането на плочките – за да сте успешни в Miyabi вие трябва да мислите хоризонтално, вертикално и в 3Д, защото тук от най-голяма важност е да можете да слагате плочки на високи етажи.

Обикновено изборите ви не са агонизиращо трудни, но не са и очевидни, което превръща тази потенциална мозъчна мъка в сладко, но ангажирао пъзел преживяване.

При всяко поставяне на плочка вие получавате точки спрамо броя квадрати на плочката, умножени по етажа, на който се намират. Отбелязването на тези точки е леко досадно, тъй като се извървшва всеки ход. Всеки. Божи. Ход.

Това не е единственото, което дава точки обаче. Първият играч, който достигне пето ниво взема тлъст бонус със съответния символ, с който го е достигнал. В играта има пет такива бонуса, а печеленето им не е толкова лесно.

Освен тези бонуси, в края на играта се даваат и точки за мнозинство на символи върху вашата дъска. Някои дават повече точки от други.

По принцип съм фен на „салатата от точки“ (всичко в играта да ви дава точки), защото можете да се насочите към различни неща, но това мнозинство ми се стори доста ситуационно, защото тук вие постоянно закривате други плочки. С други думи, гоненето на тези бонуси е безсмислено по време на по-голямата част от играта. Чак по време на финалните два рунда е добре да се ориентирате към тях.

Ако беше само това играта Miyabi щеше да е просто една окей игра с готино усещане, но с недостатъчно мощ, че да се задържи дълго върху който и да е рафт.

Истинският чар на играта идва от пет малки нещица, които наричаме модули. Всеки един от петте модула добавя нов начин за отбелязване на точки. Тези начини не са просто малки бонуси. Те могат напълно да променят стимула ви в играта.

Шарената градина – Тук целите да събирате символите един до друг. Точките, които можете да получите в играта са достатъчно много, че да ви накарат да мислите по съвсем друг начин.

Голямата ливада – Тук е точно обратното. Искате да правите огромна група от празни полета.

7! – Тук искате сборът от всички символи на всеки ред и колона да правят точно седем.

Жабата Любимият ми модул. Тук жабата се движи всеки ход и ако се качва на нов етаж получавате толкова точки, колкото е висок етажа. Жабата обаче може и да пречи, което ви променя посоката на тактически решения с всеки изминал рунд.

Дзен градината – Тук използвате цяла купчина допълнителни плочки, които се слагат на дъската ви и искате да ги ограждате за бонуси.

Можете да вкарате който жеалете модул в играта и дори да я обясните с него на нови играчи. Тези модули се интегрират толкова гладко, че изглеждат като част от самата игра.

Ако обичате предизвикателствата обаче можете да вкарате повече от един. Например… всички!

Заключение

Miyabi е една от най-добрите семейни игри последните години. Играта има достатъчно опростени базови правила, че да играете с децата си, но и немалко модули, които да ви вкарат месеста мозъчна дейност, ако решите, че можете да мислите.

Правилата са лесни, логични и се обясняват за не повече от пет минути. Феновете на Азул ще припознаят чистия дизайн на Майкъл Кийслинг без да открият каквато и да е прилика между двете игри.

Компонентите са дебели и издръжливи, но от визуалния дизайн има какво да се желае. За жалост, в тези времена, когато всяка нова игра трябва да ти закове вниманието с блестящи илюстрации, игра като Miyabi има шанс да потъне под куп други, съвсем не толкова добри игри. А това би било тъжно, защото тази игра е брилянтна.

Брилянтна е не защото е най-оригиналното нещо на света. Не защото прави нечувани открития в жанра на абстрактните игри, нито защото е върха на леките към средно тежки игри. Брилянтна е защото успява да хване категорията – малко правила, дълбок геймплей. А тази категория е подходяща не само за геймъри и нови хора в хобито, но и за родители, които търсят да играят нещо по-ангажиращо с децата си. Нещо, с което и те самите да се забавляват.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила – дълбок геймплей
  • Дзен усещане на плавна динамика
  • Пет модула, които могат да се комбинират за почти безкрайна преиграваемост
  • Подходяща за родители с деца (ако децата са на поне шест години)

МИНУСИ:

  • Досадно точкуване всеки ход
  • Не достатъчно привлекателен външен вид

Играта достигна до нас преведена на български език от Илинор – официален вносител на игрите на Хаба в България. Ако желаете да я закупите, можете да го направите от техния сайт, да си я поръчате от сайта на партньорите ни от Time2Play, или да я поръчате от Offline Cafe. За да не ви затрудняваме – ето ви и линкове. 🙂 

Поръчай от Time 2 Play

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://https://haba.ilinor.bg/“ target=“blank“ ]Илинор[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://offlinecafe.bg/“ target=“blank“ ]Offline Café – свържи се, поръчай и получи на място[/button]

Copenhagen – Една от най-добрите семейни игри за 2019

Тетрис пъзел – готово ревю – играта е отлична. Точка!

Добре де, ама да си знаете – това е мой стил игра и дори да има проблеми, аз съм дълбоко предубеден.

И все пак!!

Преди месец играх Roll and Write версията на играта и колкото и да е странно, тя се оказа доста по-геймърска от оригиналната Copenhagen.

Copenhagen е елементарна малка игричка, събрана в типичната за Queen Games голяма кутия. Най-точно Copenhagen се определя с изречението „Ако Ubongo и Ticket to Ride имаха отроче“ – Тук запълвате личното си табло с тетрис части, като за всяка част плащате с карти от съответния цвят на частта – ала Ticket to Ride.

Компонентите в играта са просто купища дебел и здрав картон. Артът по играта е функционален. Не е лош, но не е нещо зашеметяващо. Все пак говорим за Queen Games.

Copenhagen е една от най-добрите семейни игри, които съм срещал последно време, тъй като правилата се обясняват за 5 минути, геймплеят е плавен и разбираем, предлага хитри ходове без да ви заболи главата от мислене и завършва след около 20 минути. Да, въпреки голямата кутия, можем да наречем Copenhagen “филър игра“ – такава с която запълвате малко време.

Единствената пречка играта да се превърне в любимата ми „филър игра“ са тези 2-3 минути подготовка, което не е болка за умиране, но при такава светкавична игра се усещат.

В Copenhagen играчите подреждат фасади на сгради в типичен датски стил, като целта ви е да запълвате дупки и да слагате еднакви цветове един до друг. От една страна – за да изглежда добре и от друга – за да печелите точки.

Първият, който спечели 12 точки е победител. Другият вариант е да се появи картата с русалка, което очевидно е някакъв перверзен датски символ. Тогава се гледа кой има повече точки.

Геймплеят наподобява този на Ticket to Ride. Когато е ваш ход или вземате карти от табло с карти (ограничението е, че трябва да вземате съседни карти) или харчите карти с еднакъв цвят, за да слагате фигурка от този цвят с толкова квадратчета, колкото карти давате.

Фигурката си я поставяте върху таблото, като тя трябва да отговори на две-три малки изисквания. Ако така се случи, че образувате запълнен ред или колона, вземате точки. Ако в този ред или колона има само прозорци, тогава вземате двойно точки.

В играта има и няколко символа, които ако закриете (или построите ред до тях) имате право да направите едно от трите неща:

  • Да си вземете специално умение
  • Да обърнете обратно всички вече използвани специални умения
  • Да си вземете едно квадратче прозорец.

И трите са изключително полезни. В Copenhagen има пет специални умения, които чупят правилата и макар да не дават кой знае какво предимство не са лоши. Открихме, че някои са със сигурност по-добри от други и обикновено те свършват първи.

Тествал съм играта с всички бройки играчи и мога да кажа, че работи отлично всякак.

Заключение

Copenhagen е чаровна малка игра в лъжливо голяма кутия. Това е една от най-добрите семейни игри за 2019-та година и е подходяща както за напълно нови хора в хобито, така и за геймъри, които искат просто да разпуснат.

Геймплеят не досажда, защото продължава около 20 минути, а удоволствието от завършения пъзел пред вас е задоволително.

В никакъв случай не мога да твърдя, че в Copenhagen има дълбочина или че изисква кой знае какви сериозни тактически мисли. Въпреки това играта предлага досатъчно възможности за хитри и бързи ходове, които няма да ви отдалечат от разговорите на масата. Както казах – семейна игра. Можете да я играете дори с децата си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елемантарни правила
  • Елегантен геймплей
  • Бързи ходове и изиграване (20 минути)
  • Подходяща е както за геймъри като филър, така и за деца

МИНУСИ:

  • Липсва дълбочина, която хардкор играчите може и да изискват

Ако ви харесва как звучи това чудо, можете да разгледате повече за играта и да си я купите от сайта на нашите партньори Time2Play, като кликнете на картинката отдолу. 

Peruke – Хвърляш зар и кот такоа

Не знам какво общо има играта с перуки, но от друга страна няма кой знае и колко общо с модерните настолни игри. Започвам с лошо, за да си знаете от рано – това не е добра игра.

А сега нещо хубаво – Peruke има брилянтни хенд мейд компоненти – стилно обработени и лазерно изрязани, побрани по готин начин в малка метална кутийка.

Вътре ще откриете и три зара с отлично качество.

До тук с хубавите неща. Това няма да е дълго ревю, защото самата игра се представя почти като продукт, който да стои на масата ви за кафе и да изглежда хубаво. Самият геймплей е простоват, но не по онзи елегантен начин, с който сме свикнали от про дизайнери. Тук правилата напомнят на детска игра тип „Не се сърди човече“, в която хвърляте зарове и се надявате нещо хубаво да се случи в тоя живот и жена ви да се върне обратно при вас с децата, но знаете, че това няма да се случи, защото вие нямате деца, а ако имахте, вероятно щяха да са от Данчо от седмия етаж.

В Peruke всеки играч разполага с няколко кръга с числа, като по време на вашия ход хвърляте трите зара. Вие можете или да откраднете незащитен кръг на опонента или да защитите ваш. Да защитите, на практика, означава да му дадете още живот. На още една практика, това означава, че не само играта е случайна, но може и да се проточи, ако хвърляте едни и същи зарове.

В играта има още няколко правила, но основната концепция е тази – хвърляте зарове и кот – такоа.

Заключение

Не обичам да пиша негативни ревюта. Особено когато играта впечатлява с изключително елегантни компоненти. Аз силно се впечатлявам от различната презентация, като рядко могат някакви ултра мега миниатюри да ми направят някакво кой знае какво впечатление. В Peruke са изпипали до детайли презентацията, но геймплея… още дори не са го започнали. Това изглежда като компоненти за игра, която вие самите можете да си измислите.

С други думи – ако ви трябва нещо яко да си го ползвате като реквизит за игра или пък дори само за снимки, Peruke e за вас. А ако пък търсите… нали… игра, не знам какво правите тук.

ПЛЮС:

  • Мега елегантните компоненти

МИНУС:

  • Мега безумния геймплей

Trinity – гъзария за по пътя

Значи… когато нещо си е гъзарско, то си личи още от опаковката. Trinity пристига в малка платнена торбичка с карабинер, който ви позволява да си я окачите на раницата. И защо не бихте го направили? Trinity е идеална за пътуване.

Щом дръпнете ципа на торбичката ще откриете прилежно свит мат, а в средата торбичка с готини кристалчета  няколко пластмасови токъна.

Trinity е абстрактна игра за двама пътешественици или такива, които обичат да се разхождат на природа във всяко удобно време.

Да, можете да играете Trinity у дома, но открих, че играта работи най-добре на открито, просто защото е яко. Когато сме вкъщи винаги можем да извадим някоe дебело картонено чудовище, но компактността на Trinity я превръща в прекрасно допълнение към водата, надениците и дългите дебели чорапи, щото няма кой да утепе тия проклети комари!

Правилата на играта се обясняват за около минута, а геймплеят е както простоват и бих могъл да нарека – елегантен, така и изненадващо дълбок.

Всеки играч има няколко кристалчета, които може или да слага върху картата или да движи. Целта ви е да „матирате“ три кристалчета на опонента, което означава, че трябва да оградите пулчетата на противника и/или да го затиснете в стената.

Врътката тук е, че когато две от вашите пулчета застанат в позиция, между тях не може да се премине. А ако три от пулчетата ви са застанали от трите страни на пулчето на противника, тогава вие сте го приклещили (направили сте му “Trinity”).

Има едно единствено правило, което се обяснява особено и не се разбира веднага от по-малките, но щом успявам да играя играта с моя 6 годишен син, мисля, че с правилния подход всеки може да я разбере. Правилото е свързано с това, че ако едно кристалче е заклещено от други кристалчета от същия цвят, тогава се гледат други кристалчета и така нататък. Няма да навлизам в подробности.

Освен кристалчетата обаче, вие получавате и няколко пластмасови токъна, които ще можете да слагате по полетата, за да блокирате другия играч ефективно.

Заключение

Trinity е право в десятката за това, което представлява. Играта пристига в перфектната опаковка като „игра за път“, продължава точно толкова дълго колкото трябва и се обяснява сравнително лесно, дори на деца. Както с всяка сравнително проста игра и с тази не трябва да се прекалява, защото ще започнете да виждате определени схеми, които с правилната концепция за майнд сет може да превърне геймплея ви в повтаряем, но така или иначе мисля, че Trinity е просто игра за навън и такава, която можете да си държите закачена за пътната раница. Не мисля, че е най-иновативното или хитово нещо, което можете да откриете и вероятно, ако имате колекция от подобни игри, тази може да не влезе във вашия топ 10. НО! Играта не се и опитва да бъде нещо повече от това, което е, заради което получава моето пълно одобрение.

ПЛЮСОВЕ:

  • Идеална опаковка
  • Идеално времетраене
  • Идеални компоненти
  • Идеално изпълняваща целите си

МИНУСИ:

  • Едва ли ще я играете често, докато сте у дома, тъй като има по-добри игри
  • След десетина игри ще започнете да оформяте определен модел на мислене и игрите ви ще се усещат повтаряеми

 

The Genius Square – перфектната соло „терасна игра“

Заглавието казва всичко. Изразът „терасна игра“ се отнася за всички онези настолни игри, които не само са компактни и се събират на масичка на терасата, но са подходящи за следобедно разпускане на тишина без напрягане или пък за сутрешно кафе с вестник. Кой чете вестник? Купете си вестник! Какво е вестник?

Класическият лъжлив Деян е време да си признае нещо. Всъщност The Genius Square не е соло игра. Това е игра за двама и ако мога да я сравня с подобно нещо, бих могъл да посоча Maze Racers.

Компонентите в The Genius Square са обрани, но с отлично качество. В играта има две пластмасови дъски, няколко зара и два комплекта големи дървени тетрис пъзел парчета, които да се опитвате да наредите на таблото си.

В началото на играта, един играч хвърля всички зарове. Заровете показват на кои места по бордовете да се слагат пречки – няколко дървени пулчета.

След като си е сложил пречките, всеки се опитва да си запълни дъската колкото се може по-бързо Ubongo стайл. Първият, който успее печели.

За разлика от Убонго, тук обикновено пъзелът е лесен. Рундът свършва между 1 минута и… 15 секунди.

Не се стряскайте, това не прави играта лоша. Напротив – както казах, това е чудесна игра за разпускане, защото има нещо изключително удовлетворително в това да усещаш и да чуваш кликващия звук от правилно наместващите се дървени парчета.

Играта е подходяща за деца, но нищо не пречи да я играят и възрастни, да кажем – 26 рунда поред.

Ако играете твърде дълго, вероятно ще откриете зависимост – първо се слагат определени трудни части, а накрая най-лесните. Освен това, визуално често някои неща са очевидни, макар и понякога това да е подвеждащо.

Не се притеснявайте, както пише на кутията, едва ли ще повторите един и същи пъзел два пъти. Както пише на кутията – вариантите са 62 208.

The Genius Square може и да ви звучи помпозно, но всъщност е напълно точно заглавие. Причината е, че всъщност седемте зара в играта не са еднакви и комбинациите между тях са така измислени, че поставянето на пулчетата пречки да прави пъзела възможен всеки път.

Пробвахме да играем играта и без зарове – ние да си избираме къде да слагаме пулчетата. И в 95 процента от случаите това работи… но понякога се получава странна ситуация, която просто няма решение.

Така че заровете са брилянтно инженирани. Е, когато искате, винаги можете просто да си извадите дъската и да си нареждате на случаен принцип пулчетата и просто да си решавате задачките. Да, не винаги ще се получава, но когато използвате играта за соло почивка, това няма значение.

Заключение

The Genius Square е прекрасна детска игра, с която можете да се забавлявате и вие. Компонентите са разкошни и усещането от слагането на последното парче от пъзела е крайно задоволително. Ако имам негатив относно компонентите на играта, това е ужасната кутия. Това не е стандартната кутия с капак, с която ние разглезените геймъри сме свикнали. Вместо това ще откриете класическа кутия на евтина игра от магазинче по левче, която се отваря от едната страна. Тези кутии лесно се износват и капаците им се развалят. За игра като тази бихте искали сетъпа да е светкавичен. За съжаление това не е напълно така, заради кутията и заради досадния органейзер вътре, който за жалост е по-добре да си го държите, за да не ви се смачка така или иначе гадничката кутия.

Тук няма да откриете нещо дълбоко или кой знае колко оригинално, но мога да кажа, че съм повече от доволен. The Genius Square e разтоварващо преживяване, което обичам да си цъкам дори сам.

С други думи – това не е класическа игра, а по-скоро отпускащ лесенпъзел, който можете да играете в състезателен режим за двама.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Е-ле-ментарни механики
  • Светкавично изиграване (под минута)
  • Отпускащ геймплей
  • Чудесна соло игра
  • Работи отлично с деца

МИНУСИ:

  • Кутията е ужасна
  • Няма особено дълбочина, ако търсите това