Вече съм години навътре в нашето обичано хоби с настолни игри и се наслаждавам на все по-съвременни, нови и иновативни игри, които продължават да излизат година след година. Съществува вътовъртеж, който вкарва геймърите в спирала на еднo „тичане”, в което всичко, което не е в крак с модата ни се струва ретроградно, в най-лошия смисъл на думата.
Когато бях съвсем малко дете и цъкахме кент-купе и „гледай си работата”, белотът ни дойде като нещо супер оригинално. После открих 3-5-8 и Румб, които бяха върха на гениалността. Да не говорим за Бридж.
Монополи? Уау! Монополито е отнело стотици часове от детството ми, във всичките му форми и вариации(най-много игра е изял „Тони бизнесмена”).
Сега? Белот? Чуваш ли се?! Да не сме деветдесетте?!! 3-5-8? Кхх.. Анатема!! Монополи? Ха! Явно не си чел ревюто ми.
Май трябва да започна да уважавам повече онези игри. Сега, това не са просто празни приказки тип „Така е, братя”. Казвам го, защото дълго време не бях оставял вратичка за старите неща. Последната година обаче успях да открия няколко заглавия, които не просто ме върнаха в онези години, но използваха нови механизми, които успяха да слеят носталгията с модерността.
Sponsio е най-добрата игра, която успява да образува хомогенна смес между стар и познат геймплей и нови и хитри механики.
Бях силно привлечен от играта поради две основни причини. Първо, това е геймърска версия на „Прецакай другарче” (Oh, Hell) и второ, дизайнерът е Jozsef Dorsonczky (съжалявам, не знам как се пише на български). Това е дизайнерът на две от най-дълбоките тактически игри, които съм играл – Six MaKing и Hack Trick.
Вече съществуват доста вариации на Oh,hell, като дори съм писал ревю на една такава – Skull King the Dice Game. Разликата тук обаче е, че Sponsio взема основата на обикновената игра, в която залагате предварително колко ръце ще хванете и я изстисква до такъв максимум, че почти я превръща в Бридж. Ха… явно това е подписа на Jozsef. Стари игри по нов начин.
Sponsio е trick-taking игра и след това изказване вероятно повечето от вас вече са затворили прозореца, изгорили компютъра, излезли от стаята и са си хванали влак за Сибир, където цял живот ще играя модифициран чилик с сталактити в неизследвана пещера в опит да избият от главата си и последния помен от съществуването на такъв тип игри.
Ако все пак има останали „търпители”, гарантирам ви, че Sponsio e игра за истински ценители… и геймъри. Да, това не е кежуъл игра, която да разцъкате между други игри. Не се залъгвайте от краткия геймплей. Ако не се концентрирате, не прецените всичко и най-вече – не броите картите, забравете да имате шанс за победа.
Целта в Sponsio е да се събират точки. Първият, който стигне до 30 печели. След всяко раздаване се печелят някакви точки, а една играе трае средно между 1 и 5 раздавания. Да, 1. Още първата ми игра спечелих от първия рунд. Ще стигнем и до там.
Всеки рунд се развива в две части. Втората част е изиграването на ръцете на играчите. Има няколко комплекта (в зависимост от броя карти) със стойности от едно до девет. Когато се играе карта, другите трябва да отговарят на цвета. Който е с най-висока карта печели. Това е.
Истинската игра и големият кеф идва от първата част – залозите!
В средата на масата има голям набор от различни вероятни залози. Например – колко ръце точно ще хванете, колко ръце горе-долу ще хванете, колко карти от определен цвят ще бъдат най-накрая у вас, дали ще хванете последната ръка или не и други подобни. Всеки залог има различна разплата.
Освен тези залози, има и 4 токъна с различни специални действия:
- Да започнете първи
- Да смените залог
- Да удвоите залог
- Да добавите 3 фиктивни точки за бонуса в края на рунда (после за това)
В началото на рунда се раздават по осем карти на играч и останалите се нареждат с лицето нагоре на масата. Всички ги виждат, правят стратегия спрямо тях и дори могат да си ги вземат в този рунд.
Всеки играч има точно 4 шанса да заложи, да вземе токън (като плати цена) или да смени карта от ръката си с карта от масата. Ето още една хитринка, която задълбочава тактическото мислене.
В обикновения Oh, Hell, самото залагане дава информация на другите играчи какви карти горе-долу имате вие. Е, тук тази част е засилена даже още. Когато правите залог, вие поставяте една от картите си с лицето нагоре до личното ви табло. Така влияението на шанса в играта се смалява почти до минимум.
Разбира се, можете да не заложите нищо, но това само по себе си е залог, защото в такъв случай, според правилата на играта, вие се превръщате в „трол”, който се надява другите да загубят облозите си, с което вие самите ще спечелите.
В края на рунда се гледа кой е спечелил най-много точки от залози. Този човек печели две допълнителни точки. Към това пресмятане се брои токънът, за който говорих.
Ако пък сте спечелили всичките си облози, тогава се движите по специален трак на личното ви табло. Ако не сте спечелили всичките – тогава си занулявате този трак. Ако се случи така, че стигнете до края на трака, тогава автоматично печелите играта… едва ли ще ви се случи. Другият позитив на този трак е, че по всяко време можете да се занулите по ваше желание и да спечелите точките, които зависят от мястото, където се намирате в момента.
В тази игра е изключително важно да следите опонентите си и не само да печелите вашите „взятки” (невероятна дума!), но и да пречите на останалите.
На теория е възожно да спечелите толкова точки още първия рунд, че да спечелите цялата игра. При мен това се случи, защото другите играчи не следяха какво целя и ме изпуснаха.
И… понеже се старая да съм разхвърлен колкото се може повече, време е да ви кажа и каква е темата. Вие залагате пари за гладиаторски битки. Точка.
Заключение
Sponsio е най-добрата “trick taking” игра, която съм играл. Всъщност, това e една от най-добрите игри с карти, които са минавали през мен.
Осъзнавам, че това се дължи основно на дългогодишната ми любов към класическите „trick taking” игри и отдавам повече емоция и носталгия, отколкото разум. От друга страна, дизайнерът е доказал се творец, който не само съставя дълбокотактически игри, но и е активен геймър… който ме е размазвал онлайн на неговата си Six MaKing. Така че не можем напълно да отхвърлим моето лигаво мнение.
Освен това ако играете с различен брой играчи, играта е малко по-различна. С колкото по-малко играете толкова по-стратегическа и по-главоблъскаща игра става. Дори самият дизайнер ми я препоръча за трима. Лично аз намирам играта с 4 за малко по-забавна, но с трима определено беше крайно тактическа.
Трябва да отбележа, че не всеки от моята група точи лиги по играта. Основната причина за това е, че всъщност познавам крайно малко играчи, които харесват trick taking жанра. Защото нека ви предупредя – това е не просто trick taking игра – това е trick taking на стимуланти. С други думи – ако не харесвате такъв тип игри, вероятно ще намразите тази. Но ако вие сте от онова старо поколение, което се е разцепвало на игри тип блато, „прецакай другарче”, бридж, че дори белот, мисля че ще откриете една сериозна провокация, и то от хубавите.
ПЛЮСОВЕ:
- Стара идея със съвременен подход
- Напрегната първа част с наддаване (напомняща леко на бридж)
- Огромно разнообразие от избори
- Почти никакъв късмет
МИНУСИ:
- Ако не харесвате trick taking игри, няма да харесате и тази
Играта официално се появява на пазара тази есен в Есен, така че се надявам да можете да я откриете тогава. Засега можете да поцъкате из сайта на производителите, за да поразгледате какво още предлагат.
