Site icon Big Box Gamers

Spoil me Not – Има много хейт в подаряването на подаръци!

Беше ми трудно да пробутам тази игра на масата. Дребна кутийка с корейски букви и детска визия. Всички си казваха, че сигурно е някаква „тъпа“ детска игра. И аз дори за малко влязох в тоя влак, след като прочетох правилата. Добре че имаше малка дупка в еднo импрозирано геймърско събитие, докато чакахме да дойдат още хора и успяхме да я пробваме.

Първо! Играта изобщо не е „тъпа“, нека е ясно от сега. И второ! Не съм сигурен дали дори е детска.

Spoil Me Not е игра с оригинална концепция и изключително елементарни правила. Въпреки че, докато мозъка ви възприеме различния й характер ще отнеме време.

Темата в играта е подаряването на подаръци. Понякога тези подаръци са добри, понякога не толкова, а понякога колкото и да не ги искате ви се натрисат, като поредната книга, която Вие и човека, който ви я подарява знае, че няма да прочетете, защото просто не се кефите на Noir!

Играта е само едно тесте с карти. Всеки играч получава по равен брой карти, като още сега трябва да разберете. Вие няма да получите нито една от тези карти! Това са ви подаръците, които искате-не искате ще раздадете до края на играта.

Основата на играта е събиране на комплекти. Всеки ход ще си вземате по една карта подарък от другите играчи и ще си строите табло пред себе си. В играта има 4 цвята, като всеки цвят има карти с различни стойности, карти, които нулират целия цвят, карти които умножават по две целия цвят, както и карти с плюс и минус. Ако имате четен брой от тях е окей, но ако имате нечетен, цвета ви е минус.

Защо ще искате да вземате такива карти? Ами… защото понякога няма да имате много избор. Но нека това не ви плаши от случайност, защото в играта има известна доза планиране и контрол.

Един играч сваля карта от ръката си с лицето на горе. След това всички останали заедно си избират една от картите си и едновременно ги обръщат. Това ще бъдат картите, които ще се раздадат този рунд. Играчът свалил първи картата си избира един от подаръците, след това собственика на този подарък избира и така, докато се стигне до последния, който задължително взема картата на първия играч (никой друг няма право да му я пипа). Тази механика съм я срещал само в търговията на Mare Nostrum, но докато там е поддържаща, тук е всъщност цялата игра.

Контролът, за който говорих идва от следното. Понякога бихте сложили много силна карта, за да привлечете погледите. Даже често тук се влиза в роля и става като битак – всеки рекламира това, което предлага. Когато сте вие на ход може и да си харесате карта, но ако я вземете, трябва да сте наясно, че давате ход на собственика й. Това значи, че той може да избере изключително силна карта. Затова тук често се „хейт драфтва“ (вземате нещо, което не ви върши много работа, само за да не дадете ход на някого). Понякога пък вие искате да вземете последната карта и затова бихте свалили най-отвратителната карта. Тогава никой няма да я иска и предпоследния ще е принуден да я вземе. Освен ако и той не реши да „хейт драфтне“. Както виждате, има много хейт в раздаването на подаръците.

Резултатите се променят ежесекундно, защото както някой има огромен резултат на някоя боя, този резултат може да стане нула или дори минусов. Понякога пък даже се удвоява.

Заключение

Spoil Me Not е прекрасна игра. Наистина. Това е от онези малки и странни игри, които ще висят в колекцията ми и всеки път ще ми е трудно да ги предложа на нови хора, защото определено не вдъхват доверие. В тази класация са Shoot, Blindes Huhn и Time Barons. Въпреки това, който и да ги е играл, не си е тръгвал разочарован. Същият е случая и със Spoil me Not. Затова аз никога не отказвам игра, която не съм чувал (въпреки че това е рядък случай кхъ… кхъ…) и никога не подхождам с пренебрежение, просто защото не е Ticket to Ride или друга супер известна игра. Струва си, хора – ако я намерите я опитайте, няма да съжалявате. Натъртвам на „ако я намерите“.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

Exit mobile version