Spells of Doom – твърде подценено бижу

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

8 години ago

Аз, както и повечето от вас, израснах с видео игри. Най-големият ми пик на видео гейминг беше в период, когато MMORPG-тата бяха просто RPG-ta, а в интернет не беше фрашкано с количества статистики, стратегии за мин-максване и подобни неща… предимно защото в интернет сайтовете зареждаха за около 10 минути. Особено впечатление ми бяха направили Diablo 2 и , по-късно, Titan Quest. Идеята, че си избираш специфичен герой (обикновено от стандартна стереотипизирана фентъзи раса) и го развиваш по собствено желание беше удивителна. Тези игри имаха и мод, в който никога не съм се въвличал… до сега. Говоря за PvP.

Направих това напълно излишно носталгично интро, за да се опитам да ви вкарам в атмосферата на днешната игра. Spells of Doom прилича на RPG видео игра в PvP мод, тип арена. Да, осъзнавам, че има много такива настолни игри, но при всяко едно мое изиграване се връщах към видео гейм усещане.

В тази игра, всеки играч избира по един класически герой (паладин, некромант, огнен магьосник и друид) и влиза в луда битка с опонент/опоненти, като целта му е да събира магически кули и когато може да счупи главата на тези отсреща.

Играта е за двама или четирима. Ако играете четирима ще бъдете в отбори. Играл съм и двата мода и наистина не мога да разбера защо всички колеги в интернет наричат тази игра дуелна за двама, с опция за 4 човека, която е просто окей. Според мен, Spells of Doom е еднакво добра и за двама, и за четирима. Е, разбира се, с 4 човека, времето се удвоява, но това е съвсем разбираемо. За мен това не е игра от типа на Neuroshima Hex, Theseus или Summoner Wars, където опцията за 4 е просто там, но не е съвсем препоръчителна. Това си е напълно валиден начин на игра… ако сте готови да отделите 2-3 часа.

Върху основен борд с отлични илюстрации се нареждат определен брой кули (зависи от броя играчи). Играта се играе в 18 хода, като на всеки шест хода се отбелязват точки спрямо контрола на кулите – за всяка кула една точка. Другият начин за печелене на точки (и той е съвсем препоръчителен) е трепането на опонентите – всяко едно сваляне на живота на противник до нула ви дава цели 4 точки… това е много! (не се притеснявайте, ако ви убият човека, той просто се връща на началното си поле с пълна кръв).Целта ви е да стигнете до 12 точки (или 15, ако играете с 4 човека). Всичките ми игри са стигали точно до второто точкуване – тоест, до 12-ти рунд. Всъщност, статистически е изключително трудно играта да продължи повече от това.

В началото на играта, всеки играч взема фигурка с героя си и табло със статистики. Освен таблото, получава и собствено тесте карти, токъни и кули, които може да строи по време на игра.

Играта е задвижвана от карти. По време на хода си играч може да играе колкото иска карти от ръката, стига да може. Освен това може и да се движи и да атакува с базова атака, както и да строи кули. Има два вида кули – защитни (бият всичко наред и лекуват вашите хора) и магически – дават така ценната мана, и освен това повишават защитата на съседни полета. Кулите са монументално силни, но и потресаващо скъпи. Всъщност, не са чак толкова скъпи, но маната (която ви е ресурс за всичко) често ще искате да я ползвате за друго.

По време на хода си можете да правите магии, да призовавате същества, да си давате бонуси на статистиките и подобни неща.

Няма да навлизам в подробности, но ви уверявам, че системата с карти е интуитивна, уникална за всеки герой, и най-вече – проста. Казвам проста, защото няма да откриете огромно количество текст по картите. В една от игрите имахме играч, който не носеше лещите си и въпреки това успяваше без проблем да разбере всичко. Картите са нещо от типа на „Speed +1”, “Mana + 1”, „Summon a creature”, “Attack 3” и подобни неща. Е, има и някои по-завъртяни работки, но не е нищо, с което не можете да се справите. Освен уникалните за героите карти, във всяко едно тесте има и повтарящи се такива, но са разпределени по различен начин. Например, в тестето на друида е пълно с карти за скорост и призоваване, което го прави идеален за защитна игра. В тестето на огнения магьосник има много за допълнителна мана и магии, което го прави идеален за битки от далеч. В тестето на паладина (добре де, не е точно паладин, но ще го наричам аз така пък!), има доста магии и умения за битки от близо и лекуване – с други думи – перфектният „in your face” бияч. Най-различният от всички е некромантът, който поставя капани по картата, но и прави един доста досаден „brain damage”. Лично аз съм малко разочарован, не защото не е интересен за игра, но очаквах от него, като класически некромант, да има повече от стандартните му призовавания на скелети, зомбита, вдигане от мъртвите и такива олдскуул благинки. Тук пък и един череп няма дори.

Играл съм с всички герои и любимият ми засега е може би друидът, точно поради причината, която споменах. В тези игри винаги съм си падал по призоваванията, а друидът е пълният мастър на тази стратегия. Според мен, героите са балансирани, не съм открил никакви пробойни от тази гледна точка.

Всеки един от тях има една много силна магия, която е напълно уникална – Spell of Doom. Огненият магьосник призовава мощен и досаден дракон, Друиидът призовава огромна мечка, паладинът прави унищожаващ удар с чук, а некромантът удря мозъчен шамар, или както е в играта – Mental Slap.

Така и така говорим за шамари, нека с едно изречение да спомена за битките. Няма какво да се лъжем, намесени за зарове, значи случайността си е от високо ниво. В зависимост от атаката, атакуващият хвърля определен брой зарове и целта му е да надвиши бронята на защитника. Всеки преминал зар е 1 щета. Всяка една шестица е критичен удар и нанася две щети, вместо една. Случвало ни се е с шест зара да хвърляме само единици и двойки. Случвало ни се е от осем зара да хвърлим шест шестици. Да, има случайност.

Бронята е едно от най-важните и силни неща в играта. По време на хода си, играчът може да подобри или бронята си или базовата си атака. Излиза много скъпо, но ако си вдигнете бронята до 3, тогава само зарове над 3 ще минават. Това е голяма работа! Всъщност, за да няма експлоатиране, в нито един момент, не можете да имате повече от 3 броня …което прави подобряването на бронята на „паладина“ (Да, пак го нарекох така) безсмислено. Повечето му умения дават така или иначе доста броня.

Така, а сега е време за малко антиреклама. Играта има негативи и съм длъжен да ги спомена. За щастие, нито един от тях не е свързан с механиките.

Първият проблем, който бихте имали е качеството на някои компоненти. Фигурките на кулите (тези, които строите и тези, които са на картата в началото) са с отлично и високо качество. Фигурките на героите изглеждат прекрасно (както виждате), но са кухи и лесно чупими. Може би заради това се държат в отделна кутийка. Токъните, които идват с играта са изключително тънки и въпреки, че вършат работа, понякога е много трудно да ги вземате от борда. Щеше ми се и съществата, които се призовават да са фигурки, но пък сигурно крайната цена щеше да скочи доста.

Качеството на картите също е съмнително – те са груби и негъвкави. Препоръчвам ви да им сложите протектори, колкото се може по-бързо.

Най-големият проблем обаче е с книжката. Когато я отворите и видите две-три страници базови правила си казвате, че играта е проста и можете да я научите за минути. Да, играта е проста, но ще ви отнеме една-две игри, за да разберете, че правите половината неща грешно. За щастие, моята версия пристигна с отделен лист, който поправя някои грешки в правилата, но за нещастие, доста от неяснотиите си оставаха и трябваше да се ровя по форуми и да чета няколко пъти всичко.

Проблемът не е в това, че липсват правила, а в това, че са обяснени или твърде семпло или твърде сложно. Не може в правила – 3-4 страници, да съществува 1 страница обяснение на само една конкретна карта. Блендирахме си доста мозъците, докато схванем точно как работи огнената стрела, защото то не са схеми, не са обяснения… като го разбрахме обаче, после го обяснявахме на нови играчи с точно едно единствено изречение.

Така де, това са неща, които се преодоляват. А и вече сте разбрали дали това е игра за вас или не. Въпреки това, позволете ми да ви подудна още малко в моето…

Всичко в кутията.

Заключение

Spells of Doom е прекрасна игра. Аз не я слагам в кюпа на Mage Wars и Summoner Wars, както повечето в интернет. Да, темата е подобна, но геймплеят е твърде различен. Освен това, според мен, играта се играе еднакво добре и с двама и с четирима. С четирима, естествено, продължава доста по-дълго, но ходовете са изключително бързи, а и често ще сте замесени в екшъна, така че няма да скучаете. Ако играете двама, дуелът между опонентите е напрегнат през цялото време, но ако сте отбор срещу отбор, тогава хитрите комбинативни решения се умножават и играта се превръща от тактическа в стратегическа.

Въпреки малкото проблеми с качеството на някои компоненти и неяснотиите в книжката с правила, играта носи тематична атмосфера и носталгична препратка към добрите стари RPG-та, в един от онези PvP модове.

Фигурките изглеждат чудесно и когато сложите играта на масата всичко изглежда великолепно. Когато я заиграете пък, ще усетите, че геймплеят е брилянтно балансиран.

Spells of Doomопределено е сравнително лека, което прави огромната доза шанс от заровете преглътваема. Поне за мен.

Играта мина между капките преди две години, когато излезе, но от компанията ме увериха, че догодина ще я преиздават. Дано това се случи, и дано подобрят проблематичните компоненти, защото мисля, че Spells of Doom е твърде подценено бижу.

ПЛЮСОВЕ: