Site icon Big Box Gamers

Slavika: Equinox – игра със славянска митология

Когато се спомене думата митология, първите асоциации обикновено са Зевс, Посейдон, Олимп и други части на гръцката митология. По-рядко се досещаме за египетският бог на слънцето Ра и другите божества около него, но тези са най-популярните легенди и като такива се появяват в тематиката на игрите. За това бях много заинтригуван, когато разбрах за заглавие, базирано на славянска митология.

Slavika: Equinox е едновременно разширение за оригиналната Slavika и самостоятелна игра за 2-5 играча на Marcin Welnicki. В Slavika: Equinox играчите оглавяват семейство от Славяни – герои(или едно общество от Християни), които ще се борят срещу злото в регионите на Померан. За темата на играта силно допринася арта по картите – членовете на семейството са реалистични, а чудовищата на злото са фантастични и магически. В книжката с правила на играта 8 страници са отделени само за историята на света на Slavika.

И какво друго има в света на Slavika?

В малката кутия на играта има следното:

Единственият проблем с компонетите е, че по картите няма текст – всички умения са отбелязани с иконки. На първата ви игра по-често ще четете в помощният лист, отколкото ще играете самата игра, но с това се свиква.

Славяни и феникси в Померан

Героите на едно семейство.

За да започне играта, всеки играч взима компонетите на семейството, с което ще играе – 6 карти с герои, плочка за точки и маркери за точки, като към това добавя пет карти чудовища. По средата на масата се обръщат пет карти региони, на които ще се развие борбата със злото. Регионите имат символи за време – за всеки символ се премества с едно поле маркерът за време по пътечката върху борда Equinox. Същите тези символи означават и колко съкровища се мушват под всеки регион, за да бъдат спечелени от героите. Последното нещо е да се избере първи играч – в книжката пише „по общоприет метод”, примерно който е чел статия на BigBoxGamers най-скоро.

На всеки свой ход играчът има три задължителни действия:

Зловещ регион в Померан! (символите за време са слънцата отгоре)

Специалните умения на чудовища и герои се включват в момента, в който са поставени, или действат постоянно, докато те са в регион. Регионите също имат умения, на които трябва да се обръща внимание (и да се чете какво точно означават иконките – помощните листи са важни). В момента, в който на регион бъде поставено  чудовище и няма място за повече, се случва битка в този регион. Сравняват се общата сила на чудовищата и героите (мерят си ги). Ако героите са по-силни се гледа чии герой са най-силни – в ред по сила играчите взимат точки слава, като най-високата цифра отиват за най-силния, след това в същият ред си избират по едно съкровище, докато не свършат. Ако чудовищата са по-силни, героите се прибират тъжни, посинени и с празни ръце. След това се появява нов регион, времето се мести и съкровища се слагат според символите за време и играта продължава.

Когато маркерът за време достигне или премине полето с червено бижу на пътечката върху борда Equinox, това маркира последният рунд – доиграват се ходове така, че всеки играч е имал еднакъв брой ходове (ако сме трима и в момента е хода на втория, той довършва, третия играе и край). Гледат се броят точки, като се добавят и точките от съкровища. Шокиращо за всички, който има най-много точки печели!

Ще ги бориме чудовищата, братя славяни!

ЧУДОВИЩА!

Играта съвсем не е лоша, даже никак. Темата е може би уникална в света на настолните игри или поне аз не знам за други заглавия със славянска митология. Арта на играта е добър и осемте страници история в книжката са интересни за четене. Като геймплей ние се съгласихме на високонаучният термин „геймърски Smash Up”. Имаш си герои, които пращаш да се бият с чудовища и целта е така да се наредиш, че ти да вземеш повече точки от другия, с когото уж се биете рамо до рамо. Имаш и чудовища, с които да прецакаш добрите и те да се приберат безславно.

Но, играта си има кусури. Не мога да не отбележа системата с иконките – малки и лесни за пропускане. Героите по-лесно се научават, но чудовищата… всеки път, когато бъде изиграно чудовище с умение, всички търсят да четат какво по дяволите е то. Другият проблем с малките иконки са цветовете. Можеха да ги направят много по-ярки и лесно различими. Да, има икони на различни животни, които отделят клановете, но и те си приличат и никого не мога да обвиня, ако обърка героите на двама играчи.

Пищов с уменията на картите.

Другото, което не ми харесва, е колко бързо може да свърши играта. При преминаване от фаза на светлина във фаза на тъмнина може да се получи така, че максималният брой чудовища в регион да намалее. Тогава се случва следното – бият се в един регион, сменя се фазата, което предизвиква битка в други два региона и за един ход някой взима 40 точки, след което няма много какво да се направи, въпросният някой ще спечели. Това донякъде е предвидимо, тъй като всички започват със същите герои и можеш да видиш кой какво е изиграл и какво не е.

Най-доброто качество на играта е наличието на различна фракция – Християните. Техните герои имат различни умения от славяните и получават точки от региони по съвсем различен начин. Това много раздвижва играта… ако имаше повече от един комплект Християни. Да, тематически не върви да има повече от едно семейство Християни, но щеше да е готино, ако ги има. И като цяло ако имаше повече такива фракции, играта щеше да бъде много интересна.

Заключение

Ако ви кефи славянската митология и ръчкането по региони за точки, това е добра игра за вас. Има доста мислене и планиране в нея, заради комбинациите, които обясних по-нагоре, но в крайна сметка късметът идва само от тегленето на чудовища, останалото може да се предвиди (и накаже!). Тъй като времето си тече по време на играта, колкото и дълго да мислите, все някога ще свърши. И не забравяйте, две кикимори са по-лесна плячка от два феникса!

Exit mobile version