Една от игрите, които ми направиха особено впечатление докато гледах стрийминга на БГГ в Есен миналата година беше игра, която използва кутията си за основа, върху която играчите издигат огромни небостъргачи.
За щастие, Skyliners изглежда наистина тематично. За нещастие, в нея няма наистина нищо тематично. Всъщност това е игра, която като нищо можеше да бъде изобретена от известния доктор Райнър Книция. Даже това не се дължи само на абстрактността, а и на простия дизайн, който, колкото и да е оригинален, често се изчерпва след няколко игри.
В Skyliners играчите се опитват да изпълнят тайни договори, които сами сключват по време на играта, като често намеренията на единия играч могат напълно да разрушат договора на друг.
В началото на играта всеки започва с еднакви карти. Всяка карта олицетворява една улица, която се вижда от погледа на играча. Да… всичко в тази игра се следи от перспективата на играчите.
Всяка карта има различни залози. Вие можете да сключите договор, че например в улица „А“ ще направите сградите по определен начин и ако успеете, накрая ще получите точки.
Ето и хитрата част… Често от строене няма да имате време за сключване на договори, защото имате две действия и сякаш винаги по-изгодното е да строите. Но… ако нямате договор, няма да вземете нито една точка. Така… едно по едно.
Строенето
Когато строите, слагате едно парче от своите върху вече поставяно парче или върху най-долния ред. Ако сложите покрив, повече не може да се строи, ако сложете парк, също… с тази разлика, че паркът се строи само върху най-долната част.
Целта е в края на играта да имате сключени договори, в които правилно сте заложили, че във всяка улица ще се виждат толкова небостъргача (кули/сгради), колкото сте предположили. С други думи – ако най-високата ви кула е първа, вие ще виждате само една.
Договорите
Винаги първо строите, но после имате възможност или да строите отново или да сключите договор.
Това се случва върху едно хитро малко столче, върху което поставяте картата си с договор в тази посока, в която ви показва договора, който искате да сключите. Така, като играта свърши, всички ще се обърнат и ще се покажат само сключените договори.
Освен това, в договорите има лек момент на „изпитай си късмета“, който наподобява на механика от Camel Up. Колкото по-рано сложите договор, толкова по-голям шанс имате за бонус, но пък е твърде рисковано, защото много неща могат да се променят до края на играта.
Въпреки, че кулите са разноцветни, те не пренадлежат на никого. Тоест, вие можете да слагате навсякъде. И понеже всеки вижда своите улици само в неговата ориентация, често борбата за определени кули е жестока. В края на играта, когато се изпълни договор се слагат антени от съответен цвят (на играча, изпълнил договора), които дават още точки. Тоест, ако вие сте сключили договор късно и в него се връзват кули, върху които вече има антени, няма да можете да се включите за бонуса.
Освен тези неща, има и лека борба за надмощие в определени части от града, но няма да навлизаме в това. Играта свършва, когато на един играч му свършат кулите, което е след не повече от 30 минути.
Преди да позаключа, няма как да не обърна внимание на изключително глупавите гларуси, които уж трябва да се закрепват върху някакъв начин върху кутията и така да се отбелязват точки. За жалост, те не се задържат добре и са „gimmick”, без който играта би била по-добре.
Заключение
Skyliners е сравнително окей игра. Въпреки 3Д ефектът си, играта не успя да ме грабне до такава степен, че да горя от желание да я играя. Със сигурност има качествата си и определено е стабилна игра откъм механики, но още с първата игра успя да убие ентусиазма ми. В нея няма нищо счупено и някои неща си звучат доста хитро, което ме навежда на мисълта, че играта със сигурност ще се хареса на огромен кръг от хора. Всъщност, доколкото съм чел, това си е обичана игра.
Въпреки фигурките, това е абстрактна игра. На моменти ми напомни като усещане на Medina, но също като в Medina, искреното ми вълнение, когато получих играта изгоря твърде бързо. Преиграваемостта на играта идва единствено от интеракцията между играчите, но в повечето случаи тя е твърде случайна, защото хората просто се опитват да направят договорите си. Да, можете да прецакате някого просто ей така, но това ще ви отнеме половината ход. Винаги е по-добре да мушнете някой договор.
Не знам… вероятно ще ме обявите в смукане на пръсти, и ще бъдете съвсем прави, но ревютата на игрите, които са ми „просто окей“ са най-тегави. Опитах се да извадя нещо, което да отличи тази игра в крайно позитивния или крайно негативния спектър, но за съжаление не успях.
ПЛЮСОВЕ:
- Чудесен визуален 3Д ефект
- Бърз геймплей – под 30 минути
- Лесни правила
МИНУСИ:
- Забравяем геймплей
- Случайна интеракция
- Калпав начин за отбелязване на точки
Напълно ви насърчавам да скокнете към сайта на Schmidt, за да разберете повече от играта и дано откриете колко не съм прав.
