Site icon Big Box Gamers

Similio – ревю на система

Преди години на пазара се появи прекрасна парти игра с името Unusual Suspects. Тя беше подходяща за всякакви хора, от всякакви възрасти и с всякакъв опит в настолните игри. Единственият й „проблем“ (кавичките са, защото за повечето хора не е проблем) беше, че тя беше твърде… расистка. Основната идея на играта се състоеше в това, че един от играчите е свидетел, който се опитва да подскаже на останалите играчи кой е извършителя на дадено престъпление от група картинки със заподозрени, без да го прави очевидно, като отговаря на въпроси тип „Той притежава ли котка?“, „Живее ли с майка си?“ и други подобни. Целта на останалите беше да елиминира всички, които не са престъпника, докато стигне до него.

Similio e подобна (similar – бр-брм-чшш!).

Similio е елиминирала провокативната част с въпросите и оставила в кутията единствено карти с картинки, което я превръща в напълно езиково независима.

Картинките са с удивителен, леко анимационен и като цяло – чудесен арт.

Тук е момента да поясня, че Similio се продава в два варианта – Similio Fables (приказни герои) и Similio History (с исторически персонажи). Независимо кой вариант си изберете, играта е идентична. Ако имате и двете, можете да ги комбинирате в една обща игра, по-надолу ще ви обясня как.

Окей, да кажем сте си купили по-популярното тесте с приказките.

Similio е кооперативна игра. Един от играчите тегли карта и вижда кой персонаж трябва да подскаже на останалите. Това може да бъде Големият лош вълк, Алиса или дори Пепеляшка. След това играчът тегли още 11 карти. Размесва всички 12 и ги нарежда на масата.

 

За да подскаже, играчът тегли пет карти и чрез прилики или разлики с тези карти, той ще се опита да даде субективни указания на съотборниците си за правилната карта. Играчът сваля една от тези пет карти – ако я сложи под определен ъгъл означава, че тази карта ИМА нещо общо с търсената карта в средата на масата. Ако я сложи под друг ъгъл означава, че НЯМА нищо още с търсената карта. Целта на останалите играчи сега е не да намерят търсената карта, а да елиминират такава, която НЕ отговаря на критериите. Ако успеят, продължават напред. Във втори рунд, подсказващият си допълва до пет карти и отново прави същото. Вече има две указания, но понеже е втори рунд, останалите играчи трябва да елиминират ДВЕ карти. И така се продължава, докато се открие правилната. Ако по някое време се елиминира правилната, всички губят заедно.

Ако искате да играете с двете тестета, тогава използвате едното за картите със „заподозрените“, а другото за подсказване. Играта става по… различна. Определено е по-предизвикателна и трудна, но тестетата са достатъчно евтини, за да си разнообразите живота, за да не превърнете домашния си арест в „The Shining”. Йес! Успях да вкарам актуалност.

Заключение

Similio е перфектно семейно предложение за бърза и достъпна игра, която се обяснява за две минути и може да бъде разбрана от всички, дори от деца. Субективността на изборите я превръща в истинско парти преживяване, което може да предизвика спорове, които са по-скоро забавни, отколкото напрягащи. Геймплеят не е повече от 15-20 минути и нищо не пречи да изиграете няколко бързи игри. Ако сте маниак историк, може би ще предпочетете историческото тесте и можете да ограничите вашите аналогии за прилики и разлики до тематичност, вместо само по визия. Изобщо, Similio e гъвкава и достъпна. Освен това е само едно тесте, което можете да си мъкнете навсякъде. Не че има значение точно сега.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ако ви кефи как звучи, играта се продава в магазина на нашите партньори от Time2Play и можете да си я поръчате онлайн.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Exit mobile version