Site icon Big Box Gamers

Shy Monsters – Най-добрата терасна игра точка

Не знам дали друг го използва, затова ще се нарека горд изобретател на невероятно оригиналния израз „терасни игри“.

Това са игри, които докато сте седнали на тясната си тераска на слънце (което се надявам и ние скоро да видим) с половинката си, с четвъртинката си, или с там каквито са ви взаимоотношенията, и докато си лафите и пиете кафето – разцъквате 4-5 пъти, защото тези нито отнемат много време, нито много от вниманието (за разлика от това изречение) и не много място от така или иначе тясната ви масичка.

Shy Monsters е върха на „терасните игри“. Компонентите й са само 15 плочки и едно пулче, правилата се обясняват за минута, а сетъпа… е част от самия геймплей.

Тази игра е толкова динамична, изчистена от излишни механики, но междувременно пълна с блъф, разнообразие и изненадващи обрати, че силно навява на дизайн на Бруно Катала. Но не е. Но пък той е плейтестър. Shy Monsters, всъщност, е първата игра на дизайнера Sandro Dall’Aglio и силно се надавям той да поеме в този дух в бранша.

Shy Monsters е асиметрична игра за двама с хумористични илюстрации и очевидно пародийна тема, която си личи и от заглавието.

Единият от играчите влиза в ролята на рицар, който се опитва да избяга от три етажа подземие, а другият играч е повелителят на подземията, който се опитва да постави стратегически своите „страшни“ чудовища.

Чудовищата са шест на брой и очевидно не са възпитани добре, защото им липсва самочувствие. Ако вие играете лошия, трябва така да си построите подземието и да поставите чудовищата, че да спазите претенциите им, защото това са нежни и деликатни създания.

В началото на играта се поставя плочка с вход и върху нея се слага пулчето на рицаря. Сега следва хода на лошия.

Лошият разбърква шестте чудовища с лицето надолу и тегли две от тях. С тях си взема и три празни плочки с коридори и един изход. Така в ръката му има шест плочки.

Сега той трябва да подреди плочките с лицето надолу, като първата трябва да е до рицаря. Целта на това подреждане е така да направи, че рицаря да падне в устата на едно от срамежливите чудовища.

Всяко чудовище има определено изискване за поставяне. Примерно – да има плочка само от едната му страна, да е в конструкция от четири плочки в квадрат и други. Двамата играчи имат референции.

След като лошият е поставил и шестте плочки с лицето надолу е ред на рицаря.

Играта е в три почти идентични рунда, като в първи рунд, рицарят има право да обърне две от плочките в подземието преди да започне хода си. Вторият рунд само една, а третия скача на сляпо… почти.

След като е видял, това, което е видял, рицарят започва да крачи из подземието, като когато стъпи върху плочка я обръща с лицето нагоре.

Е… просто ще сложите чудовище в началото и всичко ще е ясно, нали?

Ами… не. Рицарят има две умения, които може да използва по веднъж на рунд. Той може да прескача плочка, като обръща прескочената и стъпва върху следващата. Рицарят може и да атакува съседна плочка, независимо дали е с лицето нагоре или не.

В повечето случаи ще действа на сляпо, защото ако успее да открие чудовище, ще му остава само още едно, за което да се притеснява.

Ако до убитото чудовище се покаже още едно, милото се плаши и няма нужда да рицаря да го шамаросва.

Ако рицарят е хапнат от чудовище (скочил е на плочка с чудовище), играта свършва и можете да започнете отначало.

Ако той успее да намери изхода, продължавате до втория етаж – втори рунд. Сега се случват две неща.

  1. Вече рицарят ще обръща с една плочка по-малко в началото на хода си.
  2. Двете чудовища, които са били използвани този рунд излизат от игра (ако все още са с лицето надолу си остават с лицето надолу)

От една страна, става по-трудно за рицаря, заради по-малката начална видимост, но от друга, вече остават само четири чудовища и ако двете са излезли са видими, дедукцията влиза в действие.

Заключение

Shy Monsters мигновено се превърна в една от любимите ми игри последно време. Играя я със съпругата ми, играя я и със сина ми, който се оказа изненадващо добър покер играч. На тати малкото измамно дънджън мастърче.

Shy Monsters предлага изненадваща дълбочина и ангажиращо взаимодействие под формата на блъф и хитри обрати, които никога няма да ви вкарат във фрустриращ мод. Напротив – вие ще искате да играете веднага втора игра. И трета. И четвърта.

Компонентите са малко. Правилата са малко. Преиграваемостта е огромна! Вариациите за подземията не зависят от играта, а от самите вас – как ще построите подземието? Ще сложите изхода накрая, за да накарате рицаря да се потруди? Или пък ще блъфирате, като сложите изхода до самия вход, за да разкарвате напразно тоя глупав рицар? Можете да направите квадратно подземие или пък такова с два коридора. Уж всичко зависи от чудовищата, които имате, но не ви пречи едно от тях да го сложите така, че да не отговаря на изискванията си. Да, няма то няма да е активно, но имате право да го сложите както си искате, за да блъфирате. Всичко зависи от вас!

Препоръчвам Shy Monsters на… ами на всеки. Както на геймъри, така и на хора, които не са се сблъсквали все още с настолните игри. Да, толкова е добра!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version