Обожавам пъзел игрите, а тетрис жанра все още не се е изчерпал, въпреки пренаситения пазар. Всички знаем, че Уве Розенбърг е майсторът на тетрисирането, но след като нарекох Barenpark най-добрата пъзел игра на Уве, която не е Уве, е време да нарека Scarabya втората най-добра пъзел игра на Уве, която не е на Уве.
Мисля, че Уве започва да изпада от класациите.
И тук е време да спра да говоря за Розенбърг, защото имената на двамата дизайнери на Scarabya също са с излети звезди на булеварда на славата – Бруно Катала и Лудовик Маубланк.
Scarabya е може би най-чистата игра от своя жанр, тъй като използва толкова малко механики, че можете да я играете и с деца. Самите ние, геймърите, сме си големи деца, така че и ние не се отписваме.
Всеки играч нарежда своята лична дъска от четири тематични и двустранни плочки, като след това ги заклещва с рамка. Не знам дали всички копия са така, но плочките не се събират идеално в рамката и леко се надигат. Същият проблем имах и с Edenia (игра, която вече потъна в дълбока забрава). Предполагам, че след време всичко ще се изправи, но си е дразнещо, защото всяка плочка има по две дупки, където се пъхат много яки пластмасови планини и ако не влизат добре, цялото нещо не изглежда чак толкова прилично, колкото би могло да е.
Не свиквайте с това мрънкане, защото второ такова няма да получите в това ревю.
След като сте си съставили личните табла ще забележите, че върху тях има нарисувани бръмбари скарабеи. Вашата цел е да затворите колкото се може повече бръмбари в пространство с максимална големина – 4 полета.
Точкуването може би трябва да се обясни два-три пъти преди първата ви игра, защото не се схваща веднага, въпреки елементарната си концепция. Всеки път щом затворите пространство с от 1 до 4 полета, гледате дали и колко бръмбара има в него. За всеки бръмбар вие получавате толкова точки, колкото е голямо полето.
Всеки играч има еднакви тетрисови части, но за разлика от другите подобни игри, тези части са по-големи от нормалното и се слагат по-трудно, особено след средата на играта.
Механиката за поставянето им носи корени от стари и познати игри като Take it Easy, Karuba, Nmbr 9 и други.
Тегли се карта с тетрисова част и всеки играч си я слага на таблото, като условието е първата да е в средата на таблото, а от тук нататък всяка следваща част трябва да се докосва до друга такава част.
Звучи като нещо простичко, но планините се оказват както полезни за затваряне на бръмбари, така и сериозен трън, когато се налага да слагате части. С други думи, Scarabya награждава не само тактическото мислене, но има и известна доза планиране поне за няколко хода напред. Трябва да можете да предвиждате какви са другите ви фигури и да си оставяте места за тяхното разположение. Разбира се, ако чакате твърде дълго, ще се наложите да импровизирате.
На кутията пише, че играта е 20 минути, но ако сте опитни, можете да я докарате и до 10, понякога и по-малко. Бройката на играчите не влияе на това по никакъв начин, тъй като всичко се случва едновременно.
Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com
Заключение
Scarabya е един от най-добрите филъри, които съм играл… когато и да е. Не мога да разбера защо играта не получава толкова любов. Да, тя не предоставя нищо ново като концепции и механики, но комплектова добре познати идеи в нещо компактно, удобно и право в десятката за тези, които обичат пъзел игрите.
Scarabya е изключително чиста и точно такава, каквато трябва да бъде. Всяко мъничко нещо, което биха й добавили ще й развали истинският чар. Компонентите са отлични, артът е великолепен, а сетъпа, обясняването на правилата и прибирането обратно в кутията – всичко отнема секунди. Да, някои от ограничителните картони за личните табла са огънати и вероятно ще трябва малко намеса под формата на стоене под купчина игри за един ден, но това не е нещо, което не може да се поправи.
Ако обичате пространствени игри, за мен Scarabya е задължителна. Това е прекрасна „терасна“ игра за отпускане или за запълване на време. Върши работа и за завършване на настолна вечер. Тя не напряга, но и не е безмозъчно преживяване. Със сигурност опитните биха размазали новаците, просто защото ще са свикнали с необичайните тетрисови форми и ще знаят какво да очакват. Разбира се, ще можете да се научите бързо, защото рядко ще играете само една игра, когато извадите това бижу на масата, понеже е светкавично. И пристастяващо. Много пристастяващо.
ПЛЮСОВЕ:
- Отлична визия
- Елегантни правила
- Светкавичен геймплей
- Интересни тактически решения с доза планиране за следващи ходове
- Подходяща е за всеки, дори и за деца
МИНУСИ:
- Някои от компонентите в моята кутия бяха огънати
