Site icon Big Box Gamers

Relic Runners – Археолози на стероиди!

rr_1920-02

Представете си един аквариум с рибки. Представете си, че в аквариума няма рибки. Представете си, че в аквариума няма и вода. Представете си, че сте Индиана Джоунс. Представете си, че вашите приятели също са Индиана Джоунс. Представете си, че цялата тази пасмина от Индиана Джоунсовци са в същия този аквариум. Сега си представете, че в аквариума има само едно-две ковчежета със съкровище от кристални черепи, зелени жаби и малко храна за рибки. 3…2…1…Тичайте!

Точно това Relic Runners! Надбягване в едно тясно място за реликви и разбира се, точки!

Relic Runners е семеен тип игра. Това е и основния таргет на производителите й – Days of Wonder. Компанията, която ни е зарадвала с едни от най-красивите и най-леките игри на пазара – Ticket to Ride, Small World и още много подобни. Relic скача с два крака в тази категория и ниша на усещане от играта.  Като се има предвид цените на игрите и средната работна заплата у нас, едва ли всеки би предпочел да има две подобни игри. Лично аз не бих. Затова от време на време в това ревю ще правя къде уместни, къде не, сравнения с основната конкуренция(според мен) на играта – Ticket to Ride.

Щом отворите кутията, първото нещо, което ще ви грабне окото, това са реликвите! О…Боже…мой! Уникално красиви и детайлни реликви. 4 вида реликви – жаба с кристал в устата, плезещ се тотем, синя птичка и кристален череп.(предполагам препратка към Индиана Джоунс). За съжаление, те не влизат в играта още в началото. Трябва да поровите из древните храмове, за да ги откриете.

Който е запознат с кутиите на Days of Wonder, тази не се различава от техния стандарт. Има отделения за всички части от играта, така че няма да се налагате да ходите до Джъмбо или местния ловно-рибарски магазин за кутийки. Компонентите са големи и разноцветни. Всичко е шарено и доста приятно за окото, особено в средата на играта, когато вече са наизлезли няколко реликви, обърнати са няколко храма, поставени са пътища, храна и инструменти из картата. Дъската сама по себе си не е нищо особено, но веднъж щом всичко си отиде на мястото, тя просто блйесва, блйесва!…както се казваше в една…Оф, както и да е. Сигурно само аз съм я гледал.

Пътищата в играта ужасно много приличат на влакчетата от Ticket to Ride. Цветовете са същите, само че не пристигат с едно леко счупено влакче, както повечето кутии на Тicket to Ride пристигат.

Единственото ми заяждане с компонентите е с някои от плочките, които имат изписан текст върху себе си. Според мен, добрите стари символи щяха да свършат по-добра работа. Тъй като играта определено е насочена към семейна и евентуално детска аудитория, символи и описание в книжката щеше да е по-добре. Така можеш да си принтираш и преведеш образец на български и няма да имаш никакви проблеми да представиш играта пред нови хора. Още повече, когато някои от тези плочки с текст са тайни, на хората може да се наложи да предполагат какво трябва да направят. Както и да е де, само заяждане, не дразни толкова.

 

Както винаги, типично за семеен тип игра, компонентите са десятка. И както винаги – геймплеят е максимално опростен. Мисля, че е крайно време да кажа нещо конкретно.

В Relic Runners, вие сте археолози, които се опитват максимално бързо да изкопаят, разкрадат и осквернят де що има нещо лъскаво из малка местност. Всички вие тръгвате от един общ лагер, но алчността очевидно ви обзема и от там насетне, всеки е сам за себе си.

Във вашия ход можете да правите две действия. Първо – да се движите и второ – да поразровите из някой древен храм. Можете да се движите само веднъж, но ако вече имате прокаран ваш път, можете да минете спокойно, без това да ви взема ход. Ако има обаче построен чужд път, не ви е разрешено да минавате по него. Тъп и горделив археолог. Само по неговите отъпкани пътища ще си ходи, нашия! Я, ма-ха!

Разглеждането на храм се осъществява като обърнете най-горната плочка от купчинката, върху която се намирате. В зависимост от вида храм (те са три) получавате различни бонуси.

Лилавите храмове ви дават специални умения, кристалните – някакви тайни бонуси за края на играта, а сините – чисто и просто точки. И то не малко. Насочете се към сините храмове. Те ще ви спечелят играта.

В играта има и руини. Ако ги разкопаете, те ви позволяват да си сложите влакче…извинете път… някъде около тях. Тук DOW са предпочели да се насочат към механика, не към тематика, тъй като няма никаква логика руините да ти позволяват да строиш път. Или може би има? Ако е така, тогава аз имам три обяснения, защо руините ви дават път.

–   Вие сте безкруполен археолог, който си е взел дипломата с купени изпити и изобщо не се интересува от археология, а от пари и разрушения, затова разбивате най-близките руини и от материалите си правите път…който да ви доведе до още разрушения.

–   Руините притежават специална магическа сила, която ви дава мъдрост, с която осъзнавате как се строят пътища…и мигновено след това забравяте отново как се правят.

–   пиянска вечер на дизайнерите?

И докато говорим за абсурд, идва ред и на въпросните набези за реликви – relic runs. След като някой играч разгледа целия храм (изтегли и последната плочка от храм на дъската), на негово място се поставя реликва от съответния цвят храм. Дотук логично – В дъното на храма е най-ценното.

След това обаче нещата стават малко особени. Единствения начин, по който може да се вземе реликва е да се отвори следващата реликва от този тип. Тогава ако започнеш хода си от едната реликва и успееш да дотичаш до другата реликва за един ход, вземаш втората. Колкото по-дълъг път изминеш между двете, толкова точки вземаш, че и по 2.  Дори няма да се опитвам да познавам защо е така. Може би е защото се засилваш и си шибваш главата в другата реликва и така я отскубваш…нямам идея. Очевидно в Харолд Пинтер има пръст в това решение.

Това, разбира се е само лек тематичен проблем. Като механика, всичко е изпипано много добре. Толкова добре, че успяхме да изучим правилата за по-малко от половин час.

 

О, да! Забравих да кажа, че играта пристига с 5 различни персонажа и съответно 5 различни лични табла. Илюстрациите по тях са много добри и нарисувани с хумор. Те са двустранни, като от едната страна е мъжко, а от другата женско архитект. Освен това, има места, където да си държите всичката храна, влакчета…тоест пътища и инструментите. На таблото можете да откриете и най-различни умения, които може да вдигате в процеса на игра, благодарение на инструментите, с които разполагате.

 

Като цяло Relic Run не те въвлича в някаква история или дори в дълбока тема. Вместо това  пък ти позволява да си прекараш приятно време в компания с реални хора. Тоест, можете да си говорите спокойно за всякакви други неща докато играете. Играта е изключително приятелски настроена, въпреки тематичната алчност на арехеолозите.

Това, което я прави приятелска е фактът, че реално играчите не си пречат много. Да, всеки бърза да разкрива храмове преди другите играчи, но има достатъчно на картата(дори и с 5 играча), че да има за всички. Сега, ако искате да бъдете груби, винаги можете да ходите да разкривате само кристалните храмове. Нямате право да държите пред себе си повече от две еднакви плочки от този тип храмове, но понеже те дават мисии за повече точки, можете да ходите просто да теглите и изхвърляте. Да, няма да спечелите, но поне ще сте на последно място. Което и заслужавате, досадници такива!

Спокойно мога да кажа, че няма особена разлика в играта когато играете двама или пет играча. Вие не можете да се блокирате, като да кажем в Ticket to Ride. Ходовете не отнемат и толкова време, така че и цялата игра няма да се бави. Всъщност играта не отнема повече от час, дори с 5 човека. Така или иначе има определен брой храмове и реликви, които трябва да се вземат.

 

По принцип аз обичам тежките игри с много компоненти, много правила и много от всичко.  Колкото по-объркан се чувствам, толкова по-добре. Това не означава обаче, че не харесвам малките парти игри, приятните семейни игри и изобщо неангажиращите преживявания с нетематични произведения. Старая се в моя дом да има от най-масивните до най-елементарните игри. Тежки игри с миниатюри, дълбоки стратегии, уникални парти игри, игри за разказване на истории, игри с влакчета, дори имам и игра с маймунки за 2-3 годишни деца! това, което искам да кажа е, че Relic Runners може никога да не стане такъв хит като Ticket to Ride, но задължително трябва да опитате това преживяване.  Според мен, това е игра, която трябва първо да се пробва преди да се купи. Защото може да се отиде на двата полюса. Или ще я заобичате или ще я намразите.

Благодаря на приятелите ни от Паладиум Геймс, които ни дадоха тази игра за проба. И въпреки, че лично аз играя рядко такъв тип игри, определено мога да я препоръчам за по-лежерните, по-приятелски настроени и по-семейно ориентирани геймъри. Дори не за геймъри, а за нови хора в хобито. Не мога да определя дали това ревю е позитивно или негативно, тъй като незаобичах с цялото си сърце играта, но пък ясно изпъкват доста добри качества и иновативни елементи.  В крайна сметка мисля, че Relic Runners определено заслужава да се присламчи до голям кръг от почитателски рафотве! 

ПЛЮСОВЕ:

 

МИНУСИ:

Ако искате да си купите играта, можете да кликнете тук.

Exit mobile version