Новогодишен разбор на BigBoxLan

Тъй като много изоставам с разборите си този път ще наваксам, само описвайки впечатленията си от многото игри, които играх напоследък.

• Dice Forge – Красива игра с иновативната механика за „строене“ на зарове. Лека е и дължината й е колкото трябва. Късметът ми идва малко в повече и изборите не са ми достатъчно интересни. 6,6/10
• Adventure Land – Играта е сравнително абстрактна – местите хората си по карта, но само надолу или надясно. На някои от местата по картата се появяват полезни предмети. Има и контрол на територии за точки. Изиграването ми беше приятно, но ми липсва нещо. Може би разширението го добавя, но засега не съм го пробвал. 6,7/10
• Ethnos – Въпреки възторжеността на всички по нея, не мислих че ще ми допадне. Простите правила, въпреки разнообразните раси, обикновено не ме грабват. Но бях опроверган – играта се оказа отлична. Късметът не липсва, но за дължината си не го намерих за такъв проблем, а и не липсват интересни решения и разнообразие, заради расите. 7,3/10
• Collosseum – Една от игрите, които ме „вкара“ в хобито. Не я бях играл от години и сега играх новото издание. Първото издание на Days of Wonder ми харесва повече като компоненти и арт, но и това не е никак лошо, особено заради металните монети. Самата игра си е добра, но все пак след толкова много чудесни игри издадени след нея, вече възрастта й се усеща. 7,1/10
• Touria – В тази лека игра темата е приключенстване из средновековно кралство и се опитвате да спечелите сърцето на принцесата. Играта използва „gimmick“ механика на 4 кули, които се въртят и страните на кулите, които играчът вижда определят действията, които може да извърши. Като цяло е твърде лека и с много късмет за геймъри, а и е малко объркваща и с повече от нужното правила за семейна. 6,2/10

• Yokohama – Отлично евро, развиващо системата на Истанбул за поставяне на асистенти, които определят къде може да се движиш и кое действие да изпълниш. Истанбул ми беше ограничаваща и не достатъчно интересна, но в Йокохама не е така. Има интересни технологии, разнообразие в нареждането за наградите за строене на различните места. Много опции – извършване на договори, църква, внос на луксозни стоки и т.н. и това – подплатено с интересната и свежа система с асистенти. 7,6/10
• Seasons – Комбинира по интересен начин игра с драфтинг на зарове и играeне на карти с интересни и различни умения. Преди години, когато е издадена можеше да я оценя високо, но на този етап не ме заинтригува достатъчно. 6,5/10
• Kanban – Най-накрая извадих на масата тази голяма игра на Витал Ласерда. И може би за последно, тъй като изиграването не допадна на всички и предвид трудността да се намери група за нея, реших да се разделим. Също така ,след като беше сред топ игрите ми преди около 2 години, сега виждам някои недостатъци, които е трудно да се преглътнат за игра, чиито правила се обясняват 1 час и се играе около 3. 7,3/10
• Deus – След като не ми беше допаднала преди около 2 години и й дадох пак шанс, този път с разширението ми допадна, защото дава възможност да произвеждаш повече ресурси, които бяха много трудни за набавяне в базовата. Разнообразието и другите нови механики от него също са добри. Но и погледнах на играта по друг начин – като по-бърза и лека игра. Може би и просто имах късмет, но просто си харесвах карти, които ме устройват и ги играх без да го мисля много – така ми допадна повече. 7,3/10
• Vast: The Crystal Caverns – Много хвалена игра. Всеки играч играе по много различен начин, като взаимодейства с другите. Идеята ми хареса, но нещо в реализацията не ми допадна, можеше да е по-изгладена на места. Късметът е не малко и я усетих като тактическа, а не толкова стратегическа. Оценявам, че е уникална. Със стила на илюстрациите не се взема много сериозно, както и с механиките си, но не е моята чаша чай. 6/10
• Spoils of War – На практика развива Liar’s dice, като добавя set collection за наградите и някои предмети с умения. Компонентите и арта са добри. Единствения път като я играх беше с 3-ма, а явно е добра с повече играчи (дори над 4). Според късмета може да не влезнат в игра карти с интересни умения а без тях си е почти чист Liar’s dice. Бих я пробвал пак с 4 или 5 играча, но не бих я търсил активно. 6,5/10
• Archipelago – Играта на пръв поглед изглежда като евро, но всъщност е америтраш. Компонентите са може би дори в повече. В това ми напомни Age of Discovery, която също не харесах. Много е ситуационно дали ще се хареса на определена група – разчита на социалния елемент за инвестирането в робството. Също така разчита хората да нямат проблем дали ще спечелят или не, защото до края не знаеш какво всъщност ти дава точки, можеш само да гадаеш. 6,2/10

• TIME Stories: Assylum – Този сценарий започна доста добре, но след средата се разочаровах. Не искам да спойлвам, но тръгна ненужно в посока свръхестествено без да има обяснения. Освен това имаше някои задънени улици сложени просто за идеята, които бяха по-скоро изнервящи. 6,8/10
• TIME Stories: Prophecy of Dragons – Тук вече играта ми хареса много. Може би интересните загадки и обрати бяха малко, но пък играта е изпипана и достатъчно дълга, вместо издута със задънени улици. Историята е интересна, както и битките. Много ми допадна движението по картата за разлика от загадката с карта в Assylum. 7,6/10
• The Pursuit of Happiness – В нея „изживявате“ цял живот, в който изпълнявате различни проекти, придобивате предмети и извършвате дейности, намирате си работа и партньор. Разнообразието е голямо, доста повече от в CV например. Играта е евро с избор на действия и управление на ресурси. Механиките не са нещо особено, правилата са малко неясни тук и там. Но в предвид интересната тема, все пак има достатъчно избори и интеракция. С 4-ма е вероятно да е твърде дълга, с 2-ма е добре, а соло версията не е никак лоша. 7,5/10
• Grand Austria Hotel – Тази dice drafting игра на любимите ми италиански дизайнери обикновено е засенчена от големите си италиански чичовци Marco Polo и Lorenzo Il Magnifico. Страдаща от синдрома, че с 4-ма играчи даунтайма е огромен, шанса и за изява е намален. Все пак направих две сесии с двама играчи и с толкова е чудесна за разлика от доста еврота. Другия ми проблем е че съм твърде добър на нея, но какво да се прави. Иначе не е много натоварваща и има достатъчно тактически и стратегически решения, комботата които се получават са много удволетворяващи. Може би и липсва съвсем малко разнообразие (кхъ, експаншън…) 7,6/10
• Sherlock Holmes: Jack The Ripper & West End Adventures – Идеята на SHCD ми допада и е доста различно преживяване от повечето настолни игри. Комбинира книга игра, дедукция и внимание в детайлите. Новото издание изглежда по-добре, по-изгладено е, езикът е по-разбираем също. Макар че не се справям добре, историите са ми интересни и редките моменти на „ахааа“ си струват. Играя я основно соло, но един сценарий играхме двама и също се получава доста добре. 7,5/10

• Yedo – Доста дълго търсих тази worker placement игра, която я рекламират като по-геймърска и по-тематична от популярната Lords of Waterdeep. Наистина може да се каже, че е доста тематична, но продължава доста дълго – над 3 часа. Играта изглежда доста добре на масата. За съжаление, късметът в нея е твърде много за толкова дълга игра и извира от различни места. Най-вече от оръжията, които се теглят, но също и от мисиите – някои дават много повече точки от други, без да са реално значително по-трудни. Това довежда до лидер-беглец и цялостна фрустрация за някои играчи. Не съжалявам, че я пробвах, но  едва ли ще я играя отново. 6,5/10
• Modern Art – Играхме и класиката с наддавания на доктор Книция. Изненада ме с това, че беше доста по-дълга отколкото очаквах. Но беше ангажираща през цялото време и обсъжданията около причудивите картини бяха много забавни. Както и вживяването ни в ексцентрични арт ценители наддаващи милиони (вместо просто броени долари) за „безценните“ драсканици. Спечелих играта купувайки най-малко картини, тъй като останалите играчи се изхвърляха прекалено. 7/10
• Tribune – Добрах се и до още една стара, но хвалена и трудно откриваема игра с поставяне на работници. Въпреки че има поставяне на работници, играта е доста различна от многото такива игри, като с работниците печелиш карти, а с тях се бориш за мнозинство над различните гилдии в Рим. Когато завземеш гилдия, получаваш определени бонуси, а също така и ако я владееш в началото на хода. Тези неща, както и бонусите ако играеш карта лидер са доста объркващи и не са означени много добре (не помогна и, че версията на играта беше на немски). 6,8/10
• Camel Up Cards – Картовата версия на Камилската купа беше бързо забравена и повечето ревюта бяха негативни. Но пък на мен и групата, с която играхме ни хареса. Има повече правила (наистина 1-2 излишни) и продължава повечко от настолната, но пък късметът е намален малко и можеш да влияеш малко по-реално на случващото се. Изборите не са чак толкова автоматични. Вълнението от препускащите една върху друга камили си остава. С нови хора в хобито и деца винаги бих предпочел настолната, но като дълъг филър с геймъри бих носил заемащите много по-малко място карти веднъж-дваж в годината. 7/10
• Skull King: The Dice Game – Далеч не съм почитател на трик-тейкинг игрите и идеята да „предскажеш“ колко ръце ще вземеш ми се струваше плашеща. Но в тази игра това, че имаш зарове вместо карти ми допадна доста. Също така правилата са елегантни и баланса ми се стори добър. Това, че може да вземеш повече точки и с по-малко ръце балансира донякъде късмета. Определено забавна игра, макар да не е мой тип. 7/10
• Isle of Skye + Journeyman expansion – Играта спечелила Kennerspiel за 2016-та ми харесва, макар че е малко лека за вкуса ми. Част от останалите BigBoxGamer-и не я харесваха. Но разширението Journeyman е брилятно! Вкарва много възможности, нови начини за печелене на точки, умения, разнообразие. А все пак играта не става много тежка и дълга. Много важно за мен също е, че прави символите и терените на плочките полезни не само за точкуванията. Един от играчите не беше играл базовата и се учуди как това е разширение и какво остава от играта без него, а BigBoxGeek който не я харесваше като базова я одобри с Journeyman. И това е първото от чудесните разширения за годината на разширенията за мен – 2017-та. 7,7/10

• Clans of Caledonia – Една от най-очакваните за 2017-ма година игри за мен. Доста интересна ми беше заради играта по карта тип Тера Мистика (която пък не харесах много), тъй като доста малко от любимите ми евро игри включват силен такъв елемент. Същото може да се каже и за динамичния пазар като купуването и продаването на ресурси. Това подплатено със силните уникални умения на клана, който избирате в началото (подобно на персонажите в Марко Поло) обещаваха много силна игра. И играта наистина е доста добра. Изглежда чудесно, механиките са елегантни. И все пак очаквах да я харесам дори повече. Много „икономическа“ е, основно печелиш ресурси от производството на края на всеки рунд, останалите купуваш от пазара, но са много скъпи, а парите ти трябват и за строене. Това прави планирането по-важно, а играта не е достатъчно динамична. Също така умението на клана насочва доста силно стратегията ви, което оставя по-малко място за креативност. Иначе много харесвам развиването на икономическия двигател лавирайки с положението на картата и пазара и оползотворяването на умението. Определено има място в колекцията ми, но не влиза в топ 10 както се надявах. 7,7/10
• Valetta – Имах интерес към този декбилдър, тъй като комбинира и евро елементи – управление на ресурси и контрол на територии. Останах разочарован, повечето карти са скучни и има възможност ако някой играч се изпусне да стане ефект на снежната топка. Има и немалко карти тип „открадни нещо“ от останалите играчи, което не одобрявам. 5/10 – най слаба игра на разбора

• Pandemic Legacy Season 2 – Започнахме новия сезон много надъхани предвид отличния предшественик и крал на Легасито. Тук са се постарали играта да е различна, което е правилен ход според мен, повече от същото щеше да дойде прекалено. Започва се на малка карта, която разширяваме по време на играта. И пандемик механиката е обърната на обратно – вместо да чистим зарази, поставяме кубчета с провизии. Ако се изтегли града за инфектиране провизия се премахва. А ако няма провизии, градът се заразява и е много трудно да се излекува. Всичко това е добре, но може би дизайнерите не са имали достатъчно време да измислят новите механики, да ги балансират и да вкарат и легаси историята изпипвайки всичко. Може и да е, защото сме прекалено разглезени от първия сезон, но удоволствието от този е една идея по-малко, даже един от играчите ни се отказа на средата. 7,5/10
• Dogs – Лека семейна игра, в която спасявате бездомни кучета, лекувате ги и… събирате в комплекти. Подкрепих я в kickstarter, заради темата и похвалата от rahdo, но се опасявах че може да е твърде лека. Останах доволен все пак – има по някое интересно решение, правилата са лесни и заради темата мога да я играя с не-геймъри. 6,8/10
• Discoveries – Пропуснах я, когато излезе, а имаше добри отзиви – по-лека и според някои по-добра от големия си батко Lewis and Clark. Оказа се, че нищо не съм изпуснал – заровете се разхвърлят насам натам, в началото се събират карти с умения, а после те се използват за събиране на карти с точки – няма интересни стратегии или разнообразие. Правилата са малко тромави и не върви плавно за ниската си сложност. Тематичноста също се губи някъде, въпреки отличния арт и компоненти. 5,7/10
• Photosynthesis – И тази игра се оказа прехвалена в предвид, че я превъзнасяха за една от най-добрите от тазгодишния Есен. Доста e абстрактна, няма разнообразие и прецакването ми идва в повече. Правиш общо взето едно и също и късно разбираш какво (и дали изобщо) си сгрешил. И тук компонентите са отлични и е интересно как гората расте, но за мен играта не си заслужава а и е по-дълга отколкото трябва. 6/10
• Lap Dance – Още една игра с зарове и със „скандална“ тема. Очаквах да е много зле (оценката и в bgg е много ниска), а всъщност се оказа не чак толкова лоша. Има лек напън да се предостави компенсация за лош късмет от хвърлени зарове, но като че ли не е достатъчно, още повече че и от изтеглените карти идва доста късмет. Все пак, ако не се приема на сериозно и играчите смятат темата за забавна става за запълване на време. 6,2/10
• Marco Polo – Agents of Venice expansion – Сменяме с нещо сериозно – първото голямо разширение на голямата игра The Voyages of Marco Polo. То идва с няколко модула, както е модерно напоследък. Шестте нови личности задължително влизат в игра – колкото са повече, толкова по-добре. Друг модул е игра по карта във Венеция, която дава доста интересни опции и е доста по-лесно да поставяш постовете си там, тъй като не изисква скъпото действие пътуване. Последно идват агентите, които може да вземете за един рунд и ви дават още някакво силно умение. Харесвам много и двата модула, но може би не бих играл всяка игра с двата. И двата наведнъж дават твърде много опции, което може да доведе до известна анализ-парализа, а и играта става малко по-лесна отколкото ми се иска. Цялостно – отлично разширение, очаквайте скоро ревю… 8,7/10

• Lorenzo – Houses of Renaissance expansion – Докато сме на вълна разширения и то на игри на вездесъщият Симоне Лучани – тук италианците не си играят, а удвояват наличните лидери – добавят се нови 20 с доста различни умения, а не просто малки вариации. Добавят се и Домове, които дават силно умение подобно на личностите в Марко Поло, като е и много интересно разпределянето им с особен вид наддаване, определящо кой с какви начални ресурси ще започне. Другото ново е пета кула, която дава още опции от карти, като не всички влизат всяка игра – нещото което „народа“ искаше и за началните кули. Така разнообразието се вдига много и умелата игра се възнаграждава повече за сметката на заучени стратегии. Невероятно разширение, което прави играта това, което трябваше да бъде и я изстрелва минимум в моя Топ10! 9/10 – най-добро от разбора * и за това разширение може да се появи ревю
• Whistle Stop – Влакова игра с pick up and delivery елемент, който не се харесва от повечето геймъри, но тук не е чак толкова ограничаващo. Има и различни технологии и начини на печелене на точки, но на този етап не мога да си представя по-печеливша стратегия от това да си закараш 4-те влака колкото може по-бързо до края. Това носи много точки и бонус ресурси, както и действия, което води до лек ефект на снежната топка. Липсата на разнообразие в печелившите стратегии за мен я прави скучна. Цялостно не ми допадна толкова, че да влагам време в това да опитам да намеря алтернативи. 6,3/10
• Champions of Midgard + expansions – Темата викинги ми харесва и сравняват тази игра с Lords of Waterdeep, която ми е любима gateway игра. Играта наистина е интересна и тематична , битките са вълнуващи, а ако загубиш хората си получаваш компенсация – ценни Valhalla тоyкъни, което балансира липсата на късмет (а даже понякога искаш и нарочно да губиш войни). Нооо има и проблеми. Worker placement местата не са много интересни и са малко еднообразни. Играта продължава прекалено дълго особено с разширението The dark Mountains, което добавя по още 2 битки и срещи. Може би е по-добре без него. Късметът все пак влияе не малко(а без разширението Valhalla щеше да е безумно), заради изтеглените срещи (encounters) – варират от много лоши до много добри, а начините да се защитиш не са лесно достижими и инвестицията е немалка. 6,5/10

Източник на снимките: boardgamegeek.com