Site icon Big Box Gamers

El Dorado – неочакваната очаквана номинация за игра на годината

(пълното заглавие е „Race to El Dorado”, но нямаше да го събера в моето заглавие)

Всяка година номинациите за Spiel de Jahres са… странни. Винаги сме чували повечето игри, играли сме ги и донякъде сме съгласни, с тяхното номиниране за игра на годината. Но винаги има едно заглавие, което ни идва от никъде. Не сме го играли, не сме го виждали, дори не сме го чували. Миналогoдишният пример е Imhotep – игра, която все още малко от нас са виждали на живо.

Причината обикновено се крие в издателите на тези игри. Това са немски издатели, които рядко, или поне твърде бавно правят мултиезични издания и ги разпространяват навън. Въпреки че KOSMOS (издателят на Imhotep) е малко по-широко скроен, то Ravensburger (издателят на El Dorado) мисли сравнително за вътрешния си пазар и рядко излиза от немската туба. За щастие, ние имаме интернет и лесно можем да се сдобиваме с техни игри.

Въпреки липсата на каквато и да е популярност на El Dorado, само името на дизайнера трябва да ви говори, че тази игра може и да си заслужава номинацията за игра на година (според критериите на Spiel de Jahres). Райнър Книциа е популярен майстор на абстрактните, но често гениални творения, като дори само преди няколко дена говорих за едно негово отроче – Indigo.

Щом отворите кутията на El Dorado ще откриете, че визията е леко „старовремска“ – от илюстрациите до визуалния дизайн. Дори в една от игрите ми един от играчите помисли играта за много стара и се зачуди дали не я е играл преди години.

Това са Ravensburger и въпреки че вида може да изглежда ранно деведесетарски, не тичайте надалеч, защото всъщност El Dorado e страхотна! …Опа. Издадох се.

Както името предполага, играчите се състезават към митичния златен град El Dorado. С други думи – това е игра със състезание през джунгли, реки, селища, планини, вулкани и подобни. Картата, по която ще се състезавате никога няма да е една и съща, защото се образува от 6 огромни плочки, които съединявате както решите (препоръчвам ви първите игри да играете с някои от предварителните сценарии). Играта пристига със 9 такива плочки, като те дори са двустранни!

Основната механика на играта е класически декбилдър. Всеки започва с еднакво тесте и по време на играта си го подобрява с нови карти, а от време на време и изхвърля стари такива.

Картите служат основно за движение. Като за да се придвижите по вода ви трябват карти гребла, за джунгла – карти с мачете, за селища – карти с пари. Парите ви служат както за движение в селища, така и за купуване на карти от пазар. Освен това, всяка карта е половин паричка, така че никога не оставате без избор.

Като цяло, декбилд елемента е изключително познат, с изключение на свежата идея за пазара.

Когато си купувате карта от пазара, вие си вземате само една от най-долните. Когато тесте с определен вид карти свърши, тогава остава празно място. Следващият играч вече може да си купи карта откъде си иска – дори от тези над пазара. В момента, в който си купи такава карта, останалите от този вид слизат долу.

По този начин, играчите имат избор какво да дадат на опонентите си и най-вече – играта се разнообразява, защото всяка игра ще играете с различни типове карти.

Както виждате от моите снимки, изданието ми е немско, но правилата ги има на английски в интернет, а всичко по картите е със символи, така че няма да имате никакви проблеми.

Има два „модула“, които се водят за напреднали, но няма смисъл да ги изключвате дори и в първата си игра. Единият ви позволява да използвате едно поле по картата, което ви дава право да изхвърляте карти от тестето си, а другият добавя концепцията за плочки върху вулкан. Всеки път щом се доближите до вулкан, теглите плочка със специално умение. Тези вулкани обикновено са на трудно достъпни места и ще трябва да жертвате от хода си, за да ги достигнете, което значи, че вероятно ще изостанете, така че трябва да решите дали си струва.

Плочките обикновено са така съставени, че да можете да минете лесно през редките джунгли, но тогава ще трябва да заобикаляте. Ако искате обаче, може да минавате напряко, но за целта, трябва да си вземете по-хубави карти. Виждал съм и двете стратегии да успяват – с малко тесте и много карти за джунгла, както и с голямо тесте и силни карти. Вторият начин обикновено се играе по-бавно – трупате, трупате карти и стоите на едно място, като по някое време избухвате и правите изключително големи ходове с комбинативни карти.

Играл съм играта както с двама, така и няколко игри с четири човека и парадоксално играта с двама е по-дълга. Това се дължи на факта, че всеки играч движи две човечета, като за да спечелите, трябва и двете да достигнат до El Dorado. С други думи, трябва да мислите повече и по-стратегически как ще ги движите.

Освен готиния „пушурлък“ елемент на това откъде искате да минете, в играта има и не малка доза взаимодействие между играчите под формата на блокиране. Често ще ви се отдава възможност да блокирате лесните пътища, тъй като човече не може да минава през друго човече, а заобикалянето обикновено излиза изключително скъпо. Това особено се засилва при игра с двама играчи, защото е много по-лесно да блокирате с две фигурки, отколкото с една.

В играта има още правила и тънкости, но ще ви оставя да си ги откриете сами, с други думи – мързи ме да ви обяснявам.

Ако щете можете да си правите и състезание с различни отклонения!

Заключение

El Dorado твърдо остава в колекцията ми. Това е солиден декбилдър и страхотна игра със състезание. Играл съм вече и трите игри, номинирани за Spiel de Jahres и въпреки, че El Dorado ми е любимата, силно се съмнявам, че тя ще спечели. Това е „най-сложната“ игра от трите (другите са Kingdomino и Magic Maze), доколкото може да се нарече сложна. Всъщност El Dorado е лека игра, но с достатъчно дълбочина, интересни решения и вълнуващи моменти, че да може да бъде ангажираща както за семейства, така и за геймъри. Разнообразието е огромно, а модулния характер на плочките ви дава възможност да създавате ваши уникални „писти“.

Ретро визията на El Dorado не е най-интригуващото нещо и наистина можете да объркате годината на издаването на играта, но от друга страна всичко е ясно и геймплеят тече динамично, което е символ на отличен съвременен дизайн. Браво, доктор Книция, отново сте на сцената!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Както вече съм казвал, игрите на Ravensburger основно се откриват в чужди сайтове, затова ще ви препратя директно към техния си личен, пък току виж сте си купили този разкош.

Купи: Wetlauf nach El Dorado

Exit mobile version