Site icon Big Box Gamers

Questomania: Тайните на професор Линд – ревю без спойлери

Приятели, след кратка почивка от стаите в София, ето че се завръщаме с обзора на офлайн пъзел преживяванията. Преди да продължите с ревюто ви препоръчвам да прочетете началото на нашето приключение, като започнете от първата ни статия.

Ревюта на пъзел стаи

Миналата седмица преминахме през две стаи на едни от известните домакини в София – Questomania. И докато определено втората ни хареса повече от първата, двете стаи имат доста общи неща… за които ще говоря във второто ми ревю. Днес ще се концентрирам върху…

Лобито на Questomania

Тайните на професор Линд

Стаята има своите предимства и своите недостатъци. Определено доста от пъзелите са интригуващи, а някои са си откровено оригинални. Извън сферата на загадките обаче нещата започват леко да покуцват.

Общото усещане за кабинета на професора ни върна доста назад в опита ни със стаите, което в повечето случаи не е задължително лошо нещо. Идеите, прийомите и пъзелите, с които се сблъсквахме не ни донесоха нищо ново като усещане, но хора, които са нови в хобито биха открили някои вълнуващи за тях моменти. Дори имам приятели, които са ходили само там и са си изкарали отлично.

За съжаление, като човек, който разви интересите и претенциите си, свързани със страхотното офлайн хоби, не мога да си кривя душата и ще призная, че стаята си имаше своите проблеми. И понеже аз съм много по-взискателен от приятелите ми, се консултирах с тях, които бяха на същото мнение за повечето от нещата.

Първото нещо, което е лична претенция и го намирам за твърде старомодно във все по-бързо развиващото се хоби, това е…

Неангажираща предистория

Първо. Нека да кажа, че темата, идеята и посоката на историята са изключително по вкуса ми. Аз съм абсолютен фен на научната фантастика, а когато има намесени и други реалности, бройте мен и допаминовите ми лиги по пода в играта. Проблемът е, че класическият метод на „Операторът разказва предисторията“ е вече доказано неефективен, особено когато това се случва в нетематично помещение и без актьорска игра. Един добър, очевиден, и не чак толкова финансово зависим подход е доброто старо видео, след като играчите влязат в стаята.

За много хора, които предпочитат чистите пъзели това не е проблем, но всичко свързано с темата и историята е моя специалност. Това е нещо, от което твърдя, че разбирам. Това е нещо, което търся. Което ме навежда на основният ми проблем със стаята.

Слабо предаване на историята

Отново, самата история е окей. Макар и да не е нещо крайно оригинално, е сравнително привлекателна, а тази тема предоставя огрооомни възможности за развитие. За жалост, темата не е изстискана достатъчно. Всъщност, както често се изказваме в моята професионална сфера, историята е една добра заявка. За развитието на сюжета се използва до болка познатия и, с извинение, мързелив способ – разхвърлени бележки с послания. Всички знаем, че никой не ги чете. Всъщност… и по-добре. Защото аз ги чета. И не заради друго, ами защото това е по моята част. Смея да кажа, че текстът, който ще откриете е, в най-добрият случай, грамотен. Не е нищо грабващо, нищо ангажиращо, нищо… нужно, освен необходимите улики в него, разбира се. Писането на художествен текст не е лесна работа. Колкото по-кратък е, толкова е по-труден. Просто си има някои тънкости, които щеше да е по-добре да бъдат консултирани, ако поне се цели някаква атмосфера.

Така, това бяха нещата, които силно ми повлияха. Ако все пак вие сте от хората, които не търсят тема и история в стаите, тогава тези неща не ви касаят. Затова преди да мина към пъзелите нека обърна внимание на…

Атмосфера и декор

Тематично, атмосферата се връзва, а декорът е окей. Щеше ми се да има повечко реквизит, с който да се забавляваме, но какво да правиш. Просто аз съм от онези играчи, които ако видят нещо тематично извън пъзелите веднага ще го ползват. Има ли дреха – обличам я, има ли шапка – слагам я. Има ли бонбон, сещате се (повече за това – в ревюто за другата стая).

Като цяло, ще се озовете в сравнително старинна стая, която в по-голямата си част не прилича на просто социалистическо обзавеждане (което би било евтино разминаване).

В играта има едно събитие, което при инструктажа беше отбелязано като сериозно и важно, но се оказа изпусната огромна възможност за потапяне в иначе чудесния свят. Отново заявка, която не е изстискана докрай.

Добре, до тук мога да сумирам, че не харесах начина на разказване на историята, а декорът и атмосферата са ми по-скоро неутрални. Могат ли пъзелите да качат стаята в горната част на класацията ми? Ами…

Пъзелите са тук и там

Какво значи това? Говоря за неконсистентност и на места хаотичност. В общи линии, самите пъзели са добри и извадени от самата стая доста от тях са всъщност над средната класа. Една от загадките за мен дори се открои, като тя използваше един от най-добрите сензитивни пъзли, които съм срещал в стаи.

Ще откриете доста механични загадки, както и пъзели, изпълнени с електроника. Това е достатъчно да пренебрегна факта, че в стаята има и аналитични пъзели, които лично за мен са далеч от любими. Не мога да не отбележа обаче, че липсват действени пъзели, както и кооперативни (с изключение на, може би, един). С други думи, ако човек е достатъчно находчив, би могъл да премине през стаята и сам, на 95 процента.

В началото играта започва малко объркващо и хаотично, защото няма да имате точна представа какво да правите. Подобно усещане имахме и в Gameline. Разбира се, това опира до вкус. Много хора предпочитат напълно „sandbox” подхода, в който вие сами трябва да откриете мисията си. Аз обаче съм фен на ясната и последователна история, която ни задава конкретна цел, както дългосрочна, така и краткосрочна.

В началото доста се лутахме докато се ориентираме и въпреки, че пъзелите бяха интересни, ни се стори, че са някак просто там, за… да ги решим. С други думи, нямахме усещането, че всеки пъзел придвижва самото действие, самата история. За жалост, отново се опира до история и това, че тя е там само да оправдае добрите хрумки за пъзели на създателите.

Заключение

От думите ми може да ви звучи, че Тайните на професор Линд е лоша стая. Не е така. Това е добра и средна по трудност стая, но от твърде класическо поколение. Да, пъзелите са интересни и имаше известна оригиналност в някои от тях, но доста от концепциите използвани тук не предлагат нищо ново на хората, които вече са били в две-три стаи. И докато този проблем може да не съществува за хора, които за пръв път стъпват в такова приключение, аз съм длъжен да кажа, че Тайните на професор Линд трябва да направи крачка напред, за да може дори да се сравнява с някои от по-уникалните стаи в София.

Това е жалко, защото доста от проблемите, които аз имам с тази стая са поправяеми без твърде много техническа намеса. Пъзелите са добри сами по себе си и си личи, че силата на създателите е там.

За жалост, историята е недоразвита, методиките за поднасянето й са неангажиращи, а усещане за повдигане на напрежение и вълнение нямаше. От това следваше и липсата на динамичен и кулминативен финал, въпреки, че излязохме 5 секунди преди изтичането на единия час.

Знам, че създателите на стаите не са щастливи, когато чуят нещо лошо за стаята си и напълно ги разбирам. Вложили са огромно количество усилия, финанси и любов. Аз също не обичам да пиша такива неща, но моята работа е винаги насочена към нашите читатели и евентуални клиенти на стаята. Да, ние, като медиа, посещаваме пъзел стаите безплатно, но винаги имаме предвид скъпата цена, която не всеки може да си позволи. С толкова много стаи вече в София, човек иска изключително внимателно да си избере и да е сигурен, че ще си изкара добре.

В такъв случай, каква е крайната ми оценка? Тайните на професор Линд има своите проблеми, но има и своите предимства. Има оригинални пъзели, но като общо усещане няма отличителни белези.  С други думи, позитивите и негативите се неутрализират и стаята се превръща в „окей“ преживяване.  Ако вече те минавали през куп стаи обаче, не мисля, че ще откриете нещо ново тук.

А ето и моите оценки

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Отвлечени
  8. Gameline: Космическа врата
  9. Vestigo
  10. Dextrophobia
  11. Offline: Египет
  12. Questomania: Тайните на професор Линд
  13. Lost Flight

Препоръчвам ви да посетите сайта на Questomania. Там можете да резервирате час за Тайните на професор Линд, както и за Порталът. 

Questomania

Отбор „Уморени BigBoxGamers“.

 

 

Exit mobile version