Site icon Big Box Gamers

Призвание герой #4 – А вие по-силни ли сте от себе си?

Помня като малък как упорито четях книгите-игри на „Плеяда 7“ и всеки път, когато умирах без да направя почти никакъв напредък се ядосвах и захвърлях книгата, заканвайки се, че никога повече няма да отворя тази дяволия. След няколко дена, разбира се, отново я започвах и отново умирах малко по-напред от предишния опит. В някакъв момент, не знам как точно, загубих и влечение и желание да чета книги-игри, докато преди няколко години пред очите ми не попадна „Призвание герой #2“ .  Казах си „Я, книга-игра! Това беше много яко едно време.“ И си го купих. Това беше искрата нужна, за да разпали явно дремещия някъде в мен плам по книгите-игри. 

За тези от вас, които не знаят, „Призвание герой“ е поредица сборници за книги-игри, писани от български автори. До сега на пазара са излезли четири броя и тук смятам да ви запозная с последният, четвърти. На нашият сайт можете да откриете и ревюта също така на #2 и #3

Както и в предишните 3, така и тук, сборникът включва 3 игри и едно интервю. Интервюто е със Сикамор Брайт и то няма да е обект на това ревю, въпреки че ако и вие като мен сте фенове на поредицата му за Мрак, определено ще ви е интересно какво се казва в него. Книгите-игри са „Зъби“ на Стефан Стефанов; „Убежището“ на Радослав Апостолов и „Вълча дупка“ на Слави Ганев. А сега едно по едно..

Зъби

„Зъби“ е…най-класическата, така да я наречем, от трите книги. В нея няма да откриете нищо ново, като „игра“, но ще откриете стари, добре изпипани неща, които обичате от други известни книги-игри. В тази първа игра главният герой е вампирката Елия, която от 13 години е затворничка и обекта на експеримент – дали може вампир да се отучи да пие човешка кръв. Една нощ обаче дъщерята на местния барон е похитена, подозренията са, че извършителя е вампир. Тъмничарите на Елия нямат избор – само вампир може да залови друг вампир за малкото време, което имат. От тук вие поемате ролята на Елия и имате една нощ, за да откриете какво е станало с дъщерята на барона. Като стил на игра „Зъби“ определено е RPG. По време на приключението ви вие ще развивате уменията на Елия, ще си екипирате различни оръжия и често ще си проверявате уменията (skill check), за да преодолявате различни трудности. Като фен на RPG игрите, по принцип това решение за водеща механика определено ми допада. В тази игра също така ще откриете и типичните за книгите-игри ключови думи, които също ще играят важна роля по време на приключението ви.

Като книга, „Зъби“ е написана доста сполучливо и нямам никакви обективни забележки към текста. Стилът е постоянен, описанията са добри и успяват да те пренесат в света, където се развива историята. Това е и книгата, която ми беше най-напрегната. По време на „Зъби“ единствено, имах чувството, че от някоя сянка ще изскочи нещо по-силно от мен и ще приключи налудничавото ми приключение без време. Интересна част от историята е стремежа на Елия да пребори природата си и да не пие кръв. По време на играта многократно ще бъдете изкушавани от автора да се поддадете на природата си. Ако успеете да удържите, накрая ще има бонус точки. Въздържанието ви или обратното – отдаването на кървави пирове ще има и ефект върху историята, особено накрая. Като споменах приключване на приключението, да ви кажа и няколко думи за нещата, които не ми допаднаха в „Зъби“.

Първото е една много абсурдна и невъзможна за предотвратяване смърт в началото на играта (или пък не, зависи къде отидете първо). Смятам я за абсурдна, защото по-нататък при доста по-напрегнати ситуации Елия успява да реагира по-адекватно и да се защити. Дори и срещу същия противник, който я убива в този епизод. Може би идеята на автора е била, че по това време вампирката е все още слаба от дългият си престой в тъмницата… Второто, което не ми допадна е един намек за работещо кръвообращение при Елия – тя се изчервява. Също и приканването на друг герой – героинята да се вслуша в сърцето си. Разбирам, че Елия, както и нейния тъмничар се стремят тя да се приближи възможно най-много към това да е човек, но израза „Какво ти казва сърцето?“ някак си не ми се стори на мястото си в тази история. Това разбира се е строго субективно, може би начинът, по който тези две неща допринасят за изграждането на Елия ще се харесат на други от вас.

В заключение мога да кажа, че „Зъби“ е едно много сполучливо RPG с вампири, убийства и няколко изненади, което определено е намерило заслужено мястото си между кориците  на „Призвание герой“.

Убежището

„Убежището“ е книгата-игра, която според мен ще се хареса на най-много хора и която на мен ми беше най-малко интересна. Не, не се опитвам да съм хипстър, а просто постапокалиптичните сюжети никога не са ми били любими. Казвам ви, за да го имате предвид, ако ви се стори, че хейтвам безцелно.

Историята на Радослав Апостолов ни пренася в София, в наши дни, където собственика на няколко магазинчета, Станимир, е преследван от ужасни кошмари, които му казват, че идва краят на света. Кошмарите му са до толкова обсебващи и плашещи, че той въпреки несигурността си дали Краят наистина идва, започва да строи своето Убежище.
Като механики „Убежището“ и „Вълча дупка“ доста си приличат, тъй като и в двете вие събирате материали и трябва да построите възможно най-ефективно нещо. В тази история, както споменах, това е Убежище, където да можете да се скриете, за да преживеете Апокалипсиса. За целта вие ще трябва да подсигурите генератор, система за пречистване на въздуха, отопление, както и достатъчно хранителни запаси за три месеца, което се смята за необходимия минимум от време след ядрен армагедон. Идеята за изграждане на бункер и нуждата да правите внимателни избори какви материали и колко пари да похарчите за тях е интересна и не я бях срещал до сега. Главният герой Станимир също така е доста добре изграден, със своята мания, страх и проблемите с жена си, която не го разбира и постоянно го обвинява за изтъняващата им банкова сметка.

Причината „Убежището“ да не ми хареса беше историята. Както казах по-горе, този тип сюжети никога не са ми били любими, но книгата страда и от друга слабост – до настъпването на Краят тя се развива много бавно и има епизоди, които честно казано на мен ми се сториха като „филъри“. Просто в първата част почти липсва каквото и да е напрежение, за разлика от „Зъби“, където постоянно дебне опасност. Това не значи, че решенията, които взимате и че машините, които купувате за Убежището нямат значение. Напротив, във втората част от историята изборите, които сте правили в първата бързо ще ви затрият или ще ви дадат шанс да оцелеете. След идването на „нечаканият“ ден обаче, историята сменя ритъма си изведнъж и започва да се движи доста бързо. Нивото на интрига и напрежение се вдига рязко като се задържа така почти до края. Друго, което ми направи впечатление е, че в един момент един от героите напуска останалите, но при определени избори, тя се появява отново, без преди това да се е завръщала и цялостта на нишката в този момент се задържа единствено от ключовите думи. Като цяло имах чувството, че „Убежището“ е по-дълго отколкото трябва. Въпреки това, не мога да отрека, че пресъздава чувството за настъпил апокалипсис, хаос, страх и анархия много добре. Изборът на автора действието да се развива в София и околностите му също допринася за „вкарването във филма“.

Заключението ми е, че ако сте фенове на постапокалиптичния жанр и на книгите-игри „Убежището“ е историята за вас. Има малко бавен старт, но веднъж след настъпването на армагедона историята се раздвижва рязко и става доста по-интересна. Също така убедително създава усещането за настъпило сериозно бедствие. За жалост не беше за мен… или аз не бях за нея, не съм сигурен.

Вълча дупка

От сега искам да кажа, че „Вълча дупка“ на Слави Ганев е историята, която най-много ми хареса от това издание на „Призвание герой“. В тази книга-игра вие сте в ролята на младия господин Фоков, който има ужасна тайна, която иска да скрие колкото от себе си, толкова и от останалия свят. Той е върколак. Но не от онези върколаци, които са прегърнали проклятието си, а от онези, които се презират за това, което са и в което се превръщат, когато тяхната омразна и най-любима пълна луна изгрее в небето. Действието се развива в България, село Пепелище, близо до град Кипроград. След края на поредното си превъплъщение, главният герой се събужда на пода на една полу-съборена хижа, единствено с разпокъсаните си дрехи, ужасното си главоболие и малко пари. Всичко му е ясно, надява се единствено да не е убил никого през изминалата нощ. Дори и да не е обаче, той знае, че не може да разчита на този си късмет вечно и че трябва да направи нещо за да се спре, нещо за да предпази света от себе си.

Както споменах вече „Убежището“ и „Вълча дупка“ си приличат по това, че и в двете ще трябва да построите нещо, като имате ограничени ресурси – в първата пари, а тук време и пари. Приличат си и по това, че и в двете главните герои са толкова терзани от своите проблеми, че са почти нестабилни психически. Това, което ме грабна повече във „Вълча дупка“ беше както лекия фентъзи мотив, така и автентичната атмосфера от началото на ХХ век, която Слави Ганев успява да създаде със своите описания на селото, гората и героите. Някак си по-приятно и интересно ми беше да трябва да обикалям за тухли, цимент и дъски из китното село Пепелище и да подкупвам селяните с ракия, да крада от тях или да им правя услуги, за да получа нужното, отколкото да търся климатици и да избирам кои дълготрайни храни да си купя от супермаркета. Нещо друго, което ми разпали интереса са леко загатнатите истории на местния свещеник и имам, както и няколко други истории свързани с местността. Надявам се автора да спази заканата си от Увода и един ден да видим истории и за тях. Също така и обречената борба на младият Фоков с неговото проклятие е изключително убедително описана. Как той не го иска, но в същото време с наближаването на пълнолунието той чувства спонтанни приливи на сила, вие му се свят, изпада в моменти на неадекватност, губи координация… Той е влюбен в Луната и едновременно с това я мрази. Тези му терзания, мисли и душевни състояния са разкрити най-вече чрез монолозите му с нея.

„Вълча дупка“ има чудесна, оригинална атмосфера, интересни герои и постоянно напрежение, което ще поддържа интереса ви до края. В известен смисъл тази история взима начина на игра от „Убежището“ и го доразвива, разчупва го и го прави по-интересен. За мен  монолозите на героят с Луната бяха изключително силен момент. 

Заключение

Тежката ми присъда е… че „Призвание герой“ #4 отново е успяла да събере изключително разнообразие в себе си и то само в три истории. Това е чудесно постижение. Определено след първото изиграване на която и да е от трите истории ще останете с чувството, че сте изпуснали още много тайни и възможни начини да приключите историята. Това неизбежно ще ви върне в тези изпълнени с опасности и загадки страници. В сравнение с предишните? Аз така и не успях да стигна до третата част на сборника, но определено бих сложил #4 веднага след най-интересният за мен до сега #1. В този брой също ще откриете и два разказа, които вплитат доста добре в себе си една нова за мен идея – а именно да трябва да построите нещо, докато играете. И говоря буквално! Ще трябва да построите свой бункер, а по-късно във третата история и да стегнете една хижа, така че тя да може да предпази света от вас.

Както си им е обичай и в този брой след всички разкази ще откриете бонус интервю, което този път е със Сикамор Брайт, който активно се изявяваше в предишните три броя на сборника. Ако и на вас са ви харесали историите му, то в това интервю ще научите някои интересни неща за тях и какво го е вдъхновило да ги напише.

След всичко това няма как да не усещате, че призванието ви в живота се е променило и от сега нататък, то е да притежавате всеки брой на „Призвание герой“! 

Ревю на брой 2Ревю на брой 3

Какво чакате! Поръчайте си Призвание Герой 4 още сега, като кликнете на бутона отдолу!

Призвание Герой №4

Exit mobile version