Архив на категория: Безплатни игри

ПРЕВЮ: Gwent Beta – Загуби днес, за да спечелиш утре

През 2015 година, изпод ръцете на талантливите хора от CD Projekt RED излезе третата част от една от най-успешните RPG игри – Witcher. Покрай многото нови неща, които добавиха добрите поляци, свързани с меленото на най-различни чудовища те добавиха и нова игра, с която да се разнообразявате, когато ви омръзне да режете уши и да събирате зъби. Точно така, става дума за Gwent. Тази игра в играта допадна толкова на феновете, че те поискаха тя да бъде развита в отделно заглавие… и CD Projekt RED го направиха! 

И така след известно чакане се появи самостоятелната игра с карти Gwent, която много хора вече бяха обявили за по-добра от Hearthstone(всъщност двете игри не могат да се сравняват). 

Преди да пристъпя към самата игра искам да кажа, че Gwent в момента е в Closed Beta тест и в процес на разработване, и неща може да се променят, както има и доста други, които трябва да се донаправят. Въпреки това играта има изградени основи, върху които лесно може да се добие реалистична представа за геймплея, който ще има играта, когато излезе официално. В момента единственият начин да играете е да се регистрирате и да се надявате да получите покана.

Концепцията на Gwent е много проста на пръв поглед. Имате тесте, дали от стартовите, които ви предлага играта, или такова, което вие сте си направили, в което има някаква водеща механика според фракцията, към която принадлежи тестето. Няма мана или какъвто и да е друг ресурс, който да ви трябва, за да играете карти. Целта ви е да спечелите два от три рунда. До тук нищо чак толкова необичайно, нали? Само че в Gwent създанията, които играете много рядко се нападат едно друго. Вместо това всяко нещо, което играете на борда ви увеличава точките или намалява тези на противника. Всички тестета се въртят около това да афектират точките, които двамата противници получават и то смея да кажа по много оригинални начини. Рундът свършва тогава, когато и двамата играчи пасуват. Щом пасувате вече не можете да играете карти, докато не свърши рунда. Също така в края на всеки рунд бордът се изчиства, точките се нулират и започвате на чисто.

Не звучи толкова сложно, нали? Да, само че в Gwent теглите карти единствено в началото на нов рунд и то две в началото на втория и една в началото на третия. Разбира се има карти и герои, които ви позволяват да теглите карти, но хич не са много засега. 

С други думи, вие много внимателно трябва да познавате тестето си, да имате ясна представа за начина, по който ще натрупате повече точки от противника си и да знаете кога точно да се опитате да го направите. Може да се опитате бързо да спечелите първите два рунда. А може и да пуснете първия рунд на опонента си с цел той да се подлъже, да си изхаби силните карти и да му вземете втория и третия. Често още в средата на вторият ще осъзнаете, че едва ли ще спечелите, а още по-често ще усетите, че и двамата се опитвате да се подхлъзнете, така, че да се излъжете да си изиграете силните карти.

Тук, вероятно, е мястото да кажа, че макар играта да е извадена буквално от Вещера, то няма никаква нужда да сте играли Вещера, за да се насладите на Gwent. Е, няма да преживеете моментите, в които картите ще ви подсещат за гадни чудовища, с които сте се измъчвали, или за любими герои, които да ви карат да се подсмихвате, разбирайки защо техните карти имат определени ефекти. Но това по никакъв начин няма да ви развали удоволствието от играта.

CD Projekt RED са измислили една много проста на пръв поглед, но всъщност много дълбока и караща ви да мислите, игра, която в същото време е динамична, бърза, и рядко продължава повече от 20 минути. Не може да не им признаем също, че въпреки волното си или неволно навлизане в CCG жанра, то го правят с игра, която няма много общо с останалите на пазара.

В Gwent, разбира се, има и нещата, които очаквате и виждате във всяко друго CCG. Можете да си купувате буустъри, да играете срещу други играчи или срещу приятелите си от GoG. За сега няма ладър, но вероятно и това ще се появи в някой бъдещ ъпдейт. Интересна механика, която за сега като цяло мисля, че е хубаво нещо е това, че ако ви кажат GG(Good Game), то получавате бонус награда след края на мача. Като цяло от тридесетината игри, които имам зад гърба си, до сега не ми се е случило повече от 3-4 пъти да не ми кажат GG, което ме навежда на мисълта, че хората го правят понеже искат и на тях да им го казват. Сега, тук можем да навлезем в цялата тема кога, защо, дали е хубаво и т.н. да се казва GG, но не мисля, че има нужда и затова няма да го направя.

Заключение

Играта определено е свеж полъх в жанра. Препоръчвам я на тези от вас, които, като мен, са фенове на жанра, но трудно намират нещо интересно и ново в него.

В момента можете да се запишете са Closed Beta теста, като CD Projekt изпращат покани на вълни и са доста щедри, така че има добър шанс бързо да се озовете в играта. Няма друг начин да играете, освен ако не получите покана за бетата.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.playgwent.com/en“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button]

Card Crawl – Пълзене с телефон в ръка

Уау, това ми отсъствие от сайта беше дълго! Причините бяха различни, най-вече малко време за каквото и да е „boardgame related“, но ще се опитам лека-полека да се завърна към хобито отново по-активно. Както и да е, това не е темата на тази статия, така че да минем към същността на нещата. Card Crawl. Приложение. Мобилни устройства. Моята втора „специалност“ на сайта след print and play игрите. Пак се отнесох, паузата явно ми се е отразила зле, нека опитам още веднъж да се концентрирам. Така.

Card Crawl e дело на TinyTouchTales, а художник е Max Fiedler aka Mexer, излезе 2015 година и бързо събра 3-4 награди. Това е малка соло игра с карти, която тематично е dungeon crawl, но темата не се усеща много силно. В играта целта ви е да минете през цялото тесте на бармана(понеже, разбира се, играете в една кръчма), което е 54 карти. В него винаги има определен брой чудовища, предмети, колби живот и пари.

Както споменах вашата цел е единствено да минете през цялото тесте или с други думи да минете от единият край на подземието до другият без да умрете. За да успеете обаче ще трябва много внимателно да преценявате какво да вземете, с кое да се биете и кога можете вие да поемете удара. По време на игра пред вас ще има освен грозният орк кръчмар, който пие нагло бира без вас и осем места за карти. Долните четири са вашият герой с неговите два предмета, инвентар и аватар.

На горните четири ще откривате различни неща в подземието. Тук идва стратегическият момент на играта. Докато на горният ред има повече от една карта, орка няма да раздаде нови, както и всякакви използвани предмети няма да изчезнат от полетата на вашият герой, а други не можете да играете върху използваните. В инвентара си може да имате само една карта, докато не решите да я ползвате или не я замените с друга, същото важи и за двете ви ръце. С други думи ще трябва много да внимавате какво взимате и какво за кого ползвате или много лесно може да се озовете срещу срещу нещо прекалено силно и да привършите играта си набързо. Всъщност този риск си съществува и като внимавате, но това внася лек roguelike елемент, който на мен лично ми допада.

Няколко важни неща за видовете карти за да ви се изясни още малко играта:

  • Чудовищата остават на борда докато не ударят нещо (героят ви или щита му) или не ги убиете. Можете да намалите живота и атаката им без да ги убивате изцяло и те ще останат с тези показатели докато не излязат от играта по някакъв начин.
  • Златото може да сложите в ръката си или в инвентара си, но то ще остане там, като използвана карта, докато не бъдат раздадени нови карти.
  • Колбите, ако ги сложите в ръката си ще ги използвате веднага, ако ги сложите в инвентара си ще можете да ги ползвате по-късно.
  • Оръжията са предмети, които правят поражение, но могат да бъдат използвани само веднъж, без значение дали сте ги използвали за цялата им атака или не. Тоест, ако с меч 5 ударите чудовище на 3 живот той пак ще изчезне.
  • Щитовете блокират поражение нанасяно от чудовищата, като ако чудовището има повече атака от защитата на щита, то остатъка отива в героят ви. С други думи, ако чудовище 8 удари 5 щит, то героят ви ще получи 3 поражение и чудовището изчезва. Ако обаче щита блокира чудовище по-малко от него, то изчезва, а защитата от щита пада с толкова, колкото е била атаката на чудовището.
  • Уменията са различни карти, които ви позволяват да манипулирате играта по някакъв начин. Винаги са по една от вид в тестето и са избрани на случаен принцип от тези, които имате.

И в общи линии това е цялата игра. Накрая успявате или не. Въпреки простотата си, Card Crawl има доста неприятни трикове в ръкава си и ще има известен период на учене и свикване с механиките, но една сесия е между 5 и 10 минути, така че и това няма да ви отнеме много време. Чудесен избор докато пътуване сутрин в градският транспорт или докато чакате на някоя мноооого дълга опашка. Най-лошата черта на играта може би е това, че ще научите тестето и след това лесно ще можете да броите картите и да знаете какво ви очаква, но мисля че играта е направена с идеята да можета да правите това. За тази игра ме подсети една друга игра за мобилни устройства, която обаче излезе тази година и също стана хит, но за нея следващият път!

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.cardcrawl.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/card-crawl/id950955524″ target=“blank“ ]Card Crawl в iTunes[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.tinytouchtales.cardcrawl“ target=“blank“ ]Card Crawl в GooglePlay[/button]

Paper ‘Mech – Голям робот в малка игра

Огромните роботи пленяват въображението ни от много време. Като малки не бяха Волтрон, Конника и Звездните шерифи, Power Rangers и какво ли още не. Като поотраснахме Gundam, Pacific Rim, че даже взеха и направиха римейк на Волтрон. С други думи, големите роботи са се проявили във всяка друга сфера на „ентъртейнмънта“, но не особено силно в бордовите игри, като че ли. Или поне аз не се сещам известен представител на „mech“ тематиката(ще се радвам да ме поправите). За това и след като насочиха вниманието ми към нея, реших днес да ви разкажа за тази малка, соло print and play игра, която толкова успешно пресъздава усещането, че управлявате гигантски робот. Упс, май се издадох… Както и да е, става въпрос за Paper ‘Mech, на дизайнера Chris Alton. 

В играта вие поемате ролята на пилот на робот, който трябва да задържи огромна вълна от противници, докато неговите съюзници успеят да се евакуират. За да успеете, трябва да оцелеете и да победите всички вълни от противници, които ще се хвърлят върху вас. Сега, понеже почнах малко помпозно и не искам да очаквате прекалено много от Paper ‘Mech, да си охладя малко страстите. Играта не ме спечели с това, че има да кажем яки фигурки, които можете да си направите, спечели ме с това, че докато я играете наистина имате чувството, че управлявате гигантски робот. 

Цялата игра се състои от един лист, на който ще видите всички характеристики на робота си, както и радар, на който ще виждате от къде и как се движат гадинките. Ще имате пълен контрол над машината си, като почнем от това на къде се движите и стигнете до това с кое оръжие да стреляте, дали да клекнете, да се завъртите в профил, къде да се прицелите и какво ли още не! 

Основната механика на играта се върти около Time Track, който определя реда на атаките, както на вашите, така и на противника. Всяка атака изисква определено време и това време тече, докато атаката не достигне края на трака, тогава се се осъществява и някой го отнася. След атака имате право на едно движение. 

Собствените си атаки ги избирате вие по ваша преценка според това колко близо са противниците ви, какъв вид са и колко са бързи. Видовете противници и какви атаки те ще използват решава зарът. 

Ако всичко това не ви стига, то има още. Например, преди началото на всяка игра можете да изберете с какви характеристики да започне робота ви, също така някои от оръжията имат и специални ефекти, които трябва да имате предвид, когато си избирате с какво да атакувате.

Заключение

Невероятно е колко много игра е събрал дизайнера Chris Alton, само в един лист хартия. Определено ще ми трябват доста преигравания, докато пробвам всичко или дори и само докато намеря сигурна стратегия за победа всеки път. А наскоро дори излезе разширение за играта  – Paper ‘Mech Factory, така че определено има какво да се види и пробва още. Е, вярно е, да. Играта е абстрактна, не грабва окото, соло е, няма фигурки на гигантски роботи, които се бият, но въпреки всичко смятам, че Paper ‘Mech е игра, която всеки фен на жанра трябва да пробва и да види, че ще се връща към нея през дългите, самотни, дъждовни дни.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/198541/paper-mech/files“ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/198541/paper-mech“ target=“blank“ ]Играта в BGG[/button]

Spellweaver – или как няколко българи се намесиха уверено на CCG пазара

Така и така съм ви почнал с дигитални CCG-та, защо да не продължим? Днес съм ви избрал дори заглавие разработено от българи и това е Spellweaver. Играта е дело на българското студио Dream Reactor и още в closed beta фазите си бързо събра интереса на много играчи и медии. Процес, който продължи с пълна сила и след излизането на играта.

Честно казано мисля да ви спестя общите приказки за CCG жанра и да ви кажа какво отличава Spellweaver от конкуренцията. Освен това, че е родно отроче разбира се. На много места в интернет ще срещнете, че играта е смесица между Hearthstone и Magic: The Gathering, но това всъщност не е съвсем вярно. Казвам не съвсем, защото Плетеца на заклинания(о.О) определено е повлиян от класиките в жанра… абе той е един WarCraft на CCG-тата. Така както Blizzard са заемали от много други заглавия и са ги забъркали накрая в шедьовъра, който е WC, така и Dream Reactor са взели по малко от много места и накрая са забъркали една красива, блестяща, изпълнена с магия игра. Ако трябва да бъда конкретен, бих казал че е смесица между Hearthstone, заради лекотата и бързината на игра и Might&Magic: Duel of Champions, заради механиката с двата реда, на които могат да се играят карти и значението, което това има. От Duels of Champions е взета и идеята за уменията на героите, като тук дори можете да ги ъпгрейдвате или да научавате героите си дори на нови такива по време на игра, стига да имате нужните карти.

Друга интересна механика, която улеснява доста играта и допринася за краткотрайността на мачовете е това, че веднъж на ход можете да видите най-горните пет карти от тестето си и ако сред тях има карта, която ви дава мана да я вземете в ръката си. Като споменах маната, може би тук е мястото да спомена, че играта има две изисквания, когато играете карти – магически нива и мана. Когато играете Храм (това са картите, които дават мана и магически нива) вие ще имате избор какво да ви даде картата. Важното тук е да запомните, че ако вземете ниво, то и ще си изтеглите една карта. Храмовете са и тези, които ще дават на героите ви нови умения.

О, и нещо, което не бях виждал до сега в друга игра, и е интересна идея, създанията, освен живот, атака и евентуално някакво специално умение, имат и скорост. Скоростта е изключително важна и цялото ви тесте може да е построено около нея. Ако създанията ви са много бавни няма да могат да блокират по-бързите на противника и обратно. Както казах, много важно нещо, в началото често забравях за наличието й и падах заради това. И последното нещо, което прави много силно впечатление е визуалния стил на Spellweaver, наподобяващ барок (или нещо друго, не съм специалист). Изключително добре пасва с картите и историята, създавайки уникална атмосфера.

Така, отметнахме различното от повечето заглавия, сега малко повече за другите особености на играта, които са не по-малко важни. В играта има шест фракции, всяка от които си има уникален стил на игра и история. Всяка фракция си има свое кралство на прекрасната карта на Асперия. В зависимост от началното тесте, което си изберете вие ще започнете на различно място по картата и с времето ще можете да си купите стартови тестета и от другите фракции, като с това ще си осигурите както повече куестове, така и повече карти и възможности. За тези от вас, които като мен обичат да разучат играта хубаво, преди да се впуснат в PvP, Spellweaver предлага нещо като соло кампании, където можете да изпълнявате дневни, и не само, куестове като играете срещу AI (или срещу други хора, ако вече сте уверени в уменията си). Също така ще имате шанс да премерите сили и с различни шефчета, които за награда ще ви дават силни и редки карти. Въпреки всичко това обаче Spellweaver е концентрирана върху PvP игра. Много от куестовете са за „слава“, която се печели по-лесно като играете срещу хора, можете да играете за място в класацията (Ladder) или приятелски мачове. Често се организират и турнири. 

Spellweaver е едно чудесно изпълнено, красиво, направено с много старание и любов CCG заглавие, което веднага си личи, че е правено от хора, които имат както опит с игрите с карти, така и с правенето на игри въобще. Екипът е амбициозен, играта се обновява редовно и дори на сайта им можете да откриете какви са следващите неща, които искат да добавят в Spellweaver. Ако все още не сте намерили своето дигитално CCG, то пробвайте Spellweaver, има голям шанс това да е вашето!

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://spellweaver-tcg.com/“ target=“blank“ ]Официален сайт[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://store.steampowered.com/app/429680/“ target=“blank“ ]Spellweaver в Steam[/button]

They who were 8 – Безплатна игра за принтиране

След известна почивка съм решил отново да ви занимая с Print and Play заглавие и това е They who were 8 на (за изненада на всички) дизайнера Тод Сандърс. Играта е за 2 до 4 души и продължава около 10 минути. В играта всички влизат в ролята на богове, които обединени в отбори ще се борят за Слава и ще се опитват да опозорят съперниците си. 

Компоненти

  • 8 карти с богове
  • 10 карти с действия
  • 15 токена Слава (ще трябва да си ги осигурите вие)
  • 15 токена Позор (ще трябва да си ги осигурите вие)
  • Правила

Те, които бяха 8…

Играта навсякъде се среща под името They who were 8, но на гърбовете на картите 8-цата е завъртяна на 90 градуса и изглежда като знак за безкрайност, което навежда на мисълта, че може би става въпрос за Те, които бяха вечни…но ако са вечни, как така „бяха“? Както и да е, това не е важно, в играта няма почти никаква история. They who were 8 е кооперативна игра, в която има два отбора по двама души( или всеки за себе си, ако сте по-малко от 4-ма). Всеки получава две карти на богове и по две карти с действия, като на всеки ход си тегли нови. Боговете имат специални умения, които можете да използвате само веднъж в игра, но имат силата да чупят правилата на играта (богове, какво да ви кажа…). Силите на боговете ще ви позволяват да манипулирате както Славата и Позора, така и картите на играчите, така че е доста оправдано това, че може да ги ползвате само по веднъж. За разлика от боговете картите с действия ще манипулират единствено Славата и Позора. По време на всеки ход, играчите играят по една карта с действие и ако искат използват един от боговете си. Когато всички токени от един вид свършат, свършва и играта. Отбора с най-много точки печели.

Прекрасна в простота си

Тод Сандърс отново е създал един малък свят, за който сигурно могат да се напишат истории само на базата на картите в тази малка игричка. Всички богове си имат имена, уникална сила и почти имате чувството, че имат и свой характер, направо си ги представяте как изглеждат без те дори да са изобразени някъде. Стила на рисунките по картите също много допринася за това. Кой знае, може би един ден Тод ще реши да разшири този свят или да го свърже с някой друг от игрите си… може би. Правилата също са изчистени и ясни, играта върви бързо, изисква малко мислене и планиране, както и отборна игра, но въпреки това накрая не усещате натоварване или напрежение и можете направо за почнете още една. Чудесен филър – препоръчвам ви я! 

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/filepage/87575/rules-and-cards“ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/?s=%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5″ target=“blank“ ]Още игри за принтиране[/button]

8-Bit Invaders – Безплатна игра за принтиране

Поради две причини за тази седмица ви подбрах точно това Print and Play заглавие. Първо, отдавна не съм писал за соло игра и второ 8-Bit Invaders е практически Space Invaders, само че настолна игра, а Space Invaders е КЛАСИКА! Ахъм… 8-Bit Invaders е дело на Wilian Retert, публикувана е през 2011 година и е соло игра. За какво все пак става въпрос в нея? Добре, ще приема, че е възможно някой от вас да не знае какво е Space/8-Bit Invaders. Това е аркадна игра, в която вие ще трябва да спасите Земята от нашествието на извънземни. В случая на дигиталната игра с бързи рефлекси и точен мерник, а в случая на настолната с късмет и шест зарчета.

Компоненти

  • 54 карти
  •     35 извънземни
  •     3 карти Щит
  •     7 карти за обратно броене
  •     9 бонус карти
  • Игрална дъска с място за картите и трак за движението на извънземните
  • 9 шестостранни зара
  • 2 маркера за извънземните

Извънземните нападааааааааааат!

След като размесите извънземните и ги подредите в 5 реда по 7 карти и сложите под втория, четвъртия и шестия ред щитовете е време да покажете на какво сте способни. Целта ви е да унищожите всички извънземни преди да стигнат до Земята, като в същото време трябва да не им позволявате да се организират и да ви контраатакуват и унищожат. Вие сте най-добрите, от най-добрите, от най-добрите! Докажете го! 

По време на вашата част от играта  вие ще имате следните действия:

  • Да извадите един щит от игра и да си изтеглите Бонус карта. Всяка такава карта ще ви помага по някакъв начин.
  • Да хвърляте за атака – На всяко извънземно има комбинация от зарове, която трябва да хвърлите за да го убиете. Като някои са по-трудни от други. Например има такива, които могат да бъдат убити само с чифтове, само с определен сбор и т.н. Внимавайте, когато разпределяте заровете си, не оставяйте извънземните да се организират за контраатака.
  • Разпределяне на заровете – в тази фаза си избирате кои извънземни са поразени от вашата атака. Първия зар трябва да се постави на извънземно, което е най-накрая на своя ред и няма щит пред него. Следващите зарове трябва да са съседни на него.

Печелите единствено, ако успеете да убиете всички извънземни преди да ви изтече времето. Това става, когато тестето с карти за обратно броене стигне от 7 до 0.

След като приключите с вашия ход са извънземните на ред.

  • Извънземните контраатакуват – извънземните най в края на своите колони атакуват. Ако три от тях са от един тип(имат една и съща картинка) те унищожават веднага кораба ви и вие губите. Имайте предвид, че ако между две извънземни има празно място, то те са две отделни колони. Ако пред извънземните има Щит, то той спира атаките им напълно.
  • Сред извънземните има и няколко бомбардировача, които ако стрелят по Щитовете ви ги унищожават.
  • След като атакуват извънземните се местят. Хвърляте два шестостранни зара, извадeте две от сбора им и колкото е резултата, с толкова премествате маркерите върху трака на извънземните. Ако числото на него е по-голямо или равно на броя извънземни на полето, то извънземните се преместват напред тоест махате най-горната карта от Картите за обратно броене. Когато тестето за отброяване достигне 0, губите.

Ако след всичко това сте живи и извънземните не са достигнали до Земята, събирате всичките си зарове и продължавате, докато не умрете или не убиете всички извънземни.

Заключение

Ако и вие като мен сте си загубили значително количество от времето играейки Galaxian и други подобни, а по-късно и небезизвестната Chicken Invaders, то това определено е игра за вас. Само че има една голяма разлика от дигиталните си братовчеди. Докато вторите винаги са се опирали на определени начини на движение на корабите, моменти и начини на атаки, или с други думи изискваше се памет и добри рефлекси, за да си добър, то 8-Bit Invaders разчита много повече на късмета. Бонус картите също ще ви помагат доста, те не случайно са само 9 – много са силни. Но въпреки това… Ако все пак предизвикателство на Късмета не ви притеснява и сте готови да се изправите срещу напиращите извънземни армади, то тогава няма какво друго да ви кажа освен напред! И нека носталгията да бъде с вас!

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/files/thing/111802″ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/111802/8-bit-invaders“ target=“blank“ ]8-bit Invaders в BoardGameGeek[/button]

Autumn – Безплатна игра за принтиране

На много хора есента им е от любимите сезони. Била красива с нападалите си шарени листа и…голите дървета или не знам какво там. Добре де, признавам хубаво е като е шарено по земята, а не просто кално и студено, а и аз като дете съм си играл в купчините листа, но определено не съм от феновете на сезона. Защо обаче ви занимавам с глупости като тези? Ами защото както сте се досетили от заглавието вероятно, днес ще ви представя една есенна игра с карти и листа. Не, листа с карти…чакай…обратното…абе четете, ще видите!

Компоненти

  • 18 красиви карти с листа

 

Листата бавно падат и сякаш пътека по земята правят…

Autumn e един от участниците в 18 Card MicroGame Contest 2015 в BoardGameGeek. Дело е на Enrique Blasco, а листата са от Maria Blasco Arnandis. Играта е за 1 до 3 играчи и продължава около 20 минути.

Autumn e много лесна и бърза игра, подходяща за всякаква компания, било то като основна игра или филър, в зависимост от хората около масата. Целта на всеки играч е накрая да има най-дълга пътека от листа. До тук ясно, нали? Как става обаче? На всяка карта има четири групи от листа. Всичките карти се размесват и се поставят с гърба нагоре в средата на масата. След това първият играч тегли най-горната карта и я обръща. След него вторият играч тегли карта и я поставя, така че тя да закрива две от групите листа. След като втория играч постави карта, то първия си избира цвят от видимите в момента. Това ще са неговите листа, с които ще трябва да прави пътека. След като направи избора си, обръща карта отново и сега втория избира цвят. Ако играят трима души, то след вторият е третият и тогава вторият си избира цвят. Не е много ясно кога третият избира обаче. Следвайки логиката на играта, вероятно след като първия играе втора карта. Или веднага след като втория избере. Това правило като цяло е малко странно… Както и да е, избрали сте си цветове и сега ви остава само да теглите карти и да ги играете върху вече изиграни, като закривате по една или две групи листа опитвайки се да направите най-дългата свързана пътека от един тип листа.

Играта има и соло вариант, но…той е меко казано излишен, а и доста безинтересен. Ако ви се играе нещо солово, определено има по-добри варианти от Autumn.

След като последното листо падне на земята…

Autumn e много приятна игра за дъждовните дни и върви добре със сладки и чай на топло вкъщи. Също така, колкото и да не обичам есента не мога да отрека, че е доста красива и изчистена игра. Доста ми напомня на една друга много красива игра – Arboretum, само че по-опростена и бърза. 

Има си и някои дребни недостатъци, като малко неясните граници между картите, което ще затрудни изрязването, както и също толкова неясните правила. Тези неща обаче определено не трябва да ви спират да я пробвате. Чудесна игра за семейството или за хора, които обичат по-леки игри. Също така и супер лека за изработване.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/images/boardgame/185244/autumn“ target=“blank“ ]BoardGameGeek[/button] [button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.dropbox.com/s/zy9i90ena71bm5p/Autumn%20_front_2players.pdf?dl=0″ target=“blank“ ]Файлове за двама играчи[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.dropbox.com/s/h3qzz18dlqo3drl/Autumn%20_back_3players.pdf?dl=0″ target=“blank“ ]Файлове за трима играчи[/button]

Mage Clash – Безплатна игра за принтиране

След Есен на сайта ни ще имате щастието да видите ревюта на много нови и интересни игри. Вълнението обаче не трябва да бъде подценявано и прекалено много от него може да ви навреди. Знаете, нетърпеливост, изнервеност, искане на още и още, такива неща. За това, както си му е обичая, днес ще ви запозная с игра, която вероятно не сте чували никога, ще ви струва по-малко отколкото повечето неща, които ще видите от Есен и ще можете дори да си я направите сами.

В Mage Clash вие и вашият съперник ще бъдете… магьосници. Изненадващо, да и за мен беше нещо ново. С годините и двамата сте натрупали завидна мощ, както като практикуващи мистичните изкуства, така и като подчинени пряко на вас армии. Настанал е момента на истината, кой от вас е по-силният? Кой от вас е Върховният Магьосник на Седемте града?!

Компоненти

Mage Clash е от тези неприятни игри за принтиране, които изискват доста материали, които ще трябва да си набавите сами. Ако имате добра колекция от настолни игри обаче не мисля, че това ще е проблем за вас. Ако нямате, повечето неща можете да си купите.

  • 10 шестостранни зара, по пет за всеки играч
  • Един D4; D6; D8; D10; D12 и D20. 
  • Карти с градове
  • Плочки с предмети, Магии, Заклинания и Еликсири
  • Полета на играчите
  • 84 кубчета, в два различни цвята. По 42 за всеки играч.

Моето предложение е да замените кубчетата с токъни с определена стойност, като единствено си оставите по две кубчета, тъй като с тях ще си отбелязвате маната и точките. Също така, ако играете някъде, където имате достъп до интернет можете да използвате големия брой виртуални генератори на зарове. Вярно, не е същото, дори не се доближава, но може да ви спести малко щуране за зарове, в случай че нямате нужните.

Събиране на силите

Mage Clash е дело на Todd Sanders(отново) и е единствено за двама играчи, за зло или за добро. В нея, както казах, вие влизате в ролята на магьосници, които се борят за надмощие… което се изразява в това кой има повече точки накрая. Играта има две основни фази – Учене на Магии и Борба за Градове. 

Преди да започнете, размесете и разделете плочките на четири купчини, според обозначенията на гърбовете им. Размесете и картите с градовете и ги оставете настрана, до настъпването на Втора фаза. Всеки играч получава също така и Игрално поле, два токъна, с които да си отбелязва маната(всеки започва с 3) и точките. Всеки получава и по 15 армия. Броят на армията фактически представлява точките ви живот.

В Първата фаза вие основно ще подготвяте армията и заклинанията си за Втората фаза. Това ще става, като плащате елементални ресурси и играете карти от ръката си на масата пред себе си. Звучи познато, нали? Нормално. Само че тук има една механика, която липсва в играта, на която ви напомня споменатото до сега. Тук има събиране на комплекти(set collection). И тази механика е много важна за играта и за победата ви. Сега ще ви обясня.

През годините, докато сте се развивали като магьосници, вие и вашият съперник сте започнали да откривате артефакти принадлежали на Великите Магьосници Арден, Балор, Канна и Дийнин. Всеки от тези артефакти носи техните знаци. Поради тази причина, освен че тези артефакти ще изпълняват обичайната си функция, те ще ви носят и бонус точки, ако съберете повече предмети принадлежали на определен Велик Маг. Като ако имате два или четири от Великите артефакта, то на краят на Първата фаза, те ви позволяват да си изтеглите един или два Специални артефакта, които да ползвате във Втора фаза.

И като ги споменах, предметите в тази игра правят доста неща.

  • Магическите предмети ще ви помогнат да увеличите броя на армиите си.
  • Мистичните предмети ще ви дават най-различни бонуси, които най-общо могат да бъдат разделени на продължителни, като например намаляване цените на картите, както и еднократни, като например увеличава маната ви за този ход.
  • Третият вид карти са Магиите. Те се използват във втората част на играта, когато се борите за надмощие по улиците на градовете. Магиите в Mage Clash действат по интересен начин. Те нямат определена сила, а вместо това на всяка магия е означено какви стойности на петте D6 образуват силата на магията. 
  • Щампите(Wards) са четвърти вид карти, които могат да бъдат играни заедно с Магиите и по някакъв начин влияят на заровете, които хвърляте. Като могат дори да ви сменят единия зар с друг, изобразен на тях.
  • Петият вид карти са Еликсири. Те ви позволяват да накарате противника ви да хвърля наново един от заровете си, по ваш избор.
  • Следващият вид са Заклинания, които също подсилват Магиите ви, като отново чрез събиране на еднакви символи ви позволяват да премахнете допълнителен брой войници от армиите на противника ви.
  • Специалните артефакти са последния тип карти и те се теглят от играчите, които имат два или четири Велики артефакта и ще ви позволяват да променяте резултата на собствените си зарове.

Както виждате, доста карти има в играта и доста връзка има между тях. За щастие, въпреки, че на пръв поглед изглежда малко объркващо, не е никак сложно и бързо се запомня. Ученето на Магии протича в три рунда. В началото на всеки рунд една от първите три купчинки с плочки се раздава – по десет плочки на човек. След което всеки избира какво ще строи в зависимост от това какви ресурси има. Когато и двамата играчи са готови, те обръщат едновременно плочките си. Другата възможност е да изхвърлите една плочка и да получите мана или да увеличите армията си, зависи какво е показано на плочката.   След като всеки играч е направил едно от тези две неща, то играчите си разменят ръцете с плочки и всичко се повтаря, докато не останат по две плочки във всеки магьосник (А? А това, как ви звучи, а?). Когато и от последната(трета) купчина останат само по две плочки във всеки, то тази фаза свършва и се броят междинни точки и се избират Специални артефакти. Когато и двамата са готови е време за 

Борба за Градове

В тази втора фаза настъпва момента на истината, където ще си проличи кой се е подготвил по-добре. Взимате тестето с градове, което размесихте преди началото на Първа фаза и от него обръщате 7 карти. Това са градовете, където ще се реши кой е най-великият магьосник на Седемте града! Всеки град, който спечелите също ви носи точки. Преди да започнете боят обаче, трябва да свършите няколко други неща. Всеки от вас трябва да постави по три армии разпределени между градовете или в един град. Редувайки се по този начин, поставете всички армии, които имате. След това се отървавате от всичките си Мистични и Магически предмети, те не ви трябват повече. После събирате всички Еликсири, които имате на една купчина, тях ще можете да използвате,за да карате противника си да хвърля заровете за Магиите си наново. Събирате и всички Заклинания и ги разделяте по видове. Тях ще прикрепяте към Магиите, които правите, като те ще усилват ефекта им. И накрая събирате всички Магии и Щампи в ръцете си, това ще са плочките с които ще разполагате за тази фаза.

Когато всичко това е готово, играчът, който е имал най-малко точки след краят на Ученето на Магии избира кой ще е първият град за който ще се биете. Когато изборът е направен, отново двамата ще разкриват едновременно избраните от тях плочки, като този път няма да си разменят ръцете. След като Магиите са разкрити и към тях са прикрепени Щампи и Заклинания, то се хвърля за силата им и резултатите се сравняват. Този, който има по-висок сбор зарове, печели и премахва армия на противника си в зависимост от щетите, които нанася Магията му (от хвърлените зарове резултатите, които се броят за магията+Щампи+Заклинания). Боят за даден град продължава, докато там останат армиите само на единият играч. Когато това стане се избира нов град и всичко се повтаря, докато някой от двамата не вземе четири града. Щом това се случи към междинните точки, от краят на Първа фаза се добавят точките от взетите градове и този, който има най-много печели.

Резултат от Сблъсъка

Когато търсех с какво да ви разсея от Есен треската и попаднах на Mage Clash, си казах „О, това изглежда интересно. Нещо като Magic със събиране на комплекти.“. Каква грешка. Смисъл… вярно е, играта обаче е толкова повече! Mage Clash е отрочето, което биха имали 7 Wonders и Magic: The Gathering. Колкото много прилича на тях двете, в същото време механиките взети от тях са опростени, комбинирани и са добавени нови. Това има невероятен ефект и превръща Mage Clash в една интересна, бърза игра с много дълбочина и възможност за преиграване. Смятам, че проблемното набавяне на компонентите напълно си заслужава, защото това е вероятно една от най-добрите игри за принтиране, която ми е попадала!

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/142107/mage-clash“ target=“blank“ ]Mage Clash в BoardGameGeek[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/files/thing/142107″ target=“blank“ ]Файлове за принтиране[/button]

The Devil’s Bedpost – Безплатна игра за принтиране

След кратка почивка от игрите за принтиране, съм ви избрал нещо леко, с което отново да влезем в ритъм. Става дума за Devil’s Bedpost, дело на магьосника на print and play игрите – Todd Sanders и публикувана от Air and Nothingness press.  За разлика от обичайните си творения този път Тод е направил игра за двама играчи, в която вие и вашият опонент сте чудовища криещи се под леглата(караконджули?), които желаят да бъдат повишени. За целта ще трябва да не позволите на жертвите си да спят цяла нощ. Този от вас, който успее ще получи повишението си.

Компоненти

  • 34 карти

Какво има в леглото?

Независимо от интересно звучащата си тематика, The Devil’s Bedpost всъщност е игра, в която ще събирате точки, като играете карти от ръката си. Всяка от картите е различно нещо, което ще „тормози“ въображаемия човек, който спи във вашата „спалня“. В арсенала ви ще има неща, като неустоими чаши с кафе, шумни гарвани, дървета хвърлящи зловещи сенки, неспирно звънящи будилници и други фантасмагории. Интересното в играта идва от две неща – първо повечето карти имат специални ефекти и второ, в зависимост от местоположението си в спалнята може да носят бонус точки. О, а споменах ли, че след като играете подавате останалите си карти на другия играч? И да не съм, казвам го отново.

 Когато играете карти, трябва да спазвате едно важно правило. Картите пред вас трябва да имат формата на квадрат с 4х4 страни. Всяка карта трябва да се играе в съседство с предишната. В това отношение малко напомня на една друга print and play, за която ви разказах наскоро – The Ritual. Играейки картите си, вие практически строите спалнята пълна с неприятни неща, които да държат горката ви жертва будна. Внимавайте обаче кое къде слагате, както и колко от него, тъй като често ще има значение какво има до него(бодливите възглавници носят точки, само ако са една да друга), какво има в другия край на спалнята (свирещият вятър и будилника правят страхотно стерео, когато са в двата края) и колко на брой са нещата от даден вид (три чаши кафе са нужни, за да не дойде сънят при жертвата ви). Тези два елемента сами по себе си вече ви карат да се замислите и да планирате как ще изглежда вашата спалня на ужасите. Когато добавите и факта, че на всеки ход си сменяте картите с противника си (ала 7 Wonders), то Devil’s Bedpost придобива една неочаквана от игра с 34 карти, дълбочина.

А под леглото провери ли?

Тод Сандърс е човек, който впечатлява с две неща – неспирната си креативност и с това колко много неща успява да вкара в толкова малки игри. Devil’s Bedpost е идеален пример за това. Да вземем тематиката например. Въпреки, че изглежда слаба, тя всъщност е уникална, прилично обвързана с играта и e забавна. В същото време играта си има доза предизвикателност. Нужно е да планирате какво, къде и кога да го сложите, като избора ви често ще е между това, което ви трябва и това, което не искате да оставите на противника си. Въпреки това обаче е бърза, приятна и ненатоварваща. Също така и изключително лесна за изработване.

С други думи, ако ви се играе нещо леко в неделя вечерта и имате половин час свободен – пробвайте The Devil’s Bedpost. Няма да ви развали съня, обещавам.

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.aanpress.com/“ target=“blank“ ]Air and Nothingness Press[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/183146/devils-bedpost“ target=“blank“ ]Devil’s Bedpost в BoardGameGeek[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/filepage/122293/rules-and-cards“ target=“blank“ ]Правила и файлове са принтиране[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/printnplay/“ target=“blank“ ]Още игри за принтиране[/button]

One Deck Dungeon – Безплатна игра за принтиране

Сред игрите, не само настолните, а и компютърните, фентъзи жанрът е изключително разпространен, което в последно време определено се отразява отрицателно на любимите ни развлечения. Всеки плюе някакво фентъзи нещо на пазара и се получава едно мазало от половинчати недовършяци. Като човек, който много обича мечове, магии и дракони това е голям проблем за мен, защото преди избора ставаше бързо, след като прегледаш три, четири, пет заглавия. А сега трябва да минеш десетки, докато си харесаш нещо, което да изглежда обещаващо. Стига оплаквания, нека минем към днешната игра, която за ваш ужас отново е фентъзи и докато не е особено оригинална, тя е една много добре направена игра.

Става въпрос за One Deck Dungeon, на Chris Cieslik, която излезе през настоящата 2015г. В нея вие и вашият спътник(или пък сами, ако сте много смели….и глупави) ще се впуснете в приключение…от което вероятно няма да се върнете, тъй като Chris Cieslik успешно е пресъздал един от най-злите жанрове игри – roguelike. За тези от вас, които не знаят, това са игри, които с всички сили се опитват да ви убият и те обикновено не се играят, за да бъдат спечелени, а за да видите до къде можете да стигнете. В този жанр обикновено късмета има много голяма роля и случаят с One Deck Dungeon не е по-различен. Но да не избързваме, а да започнем от началото…

Компоненти

  • Много зарове – ще ви трябват може би около 20тина зарчета, ако не искате да си ги подавате един на друг и да рискувате да объркате всичко
  • Едно тесте карти с чудовища и капани
  • Три карти с различни Тъмници с три трудности
  • 8 листа с Герои

In the Darkest Dungeon of them all…

Преди да се спуснете в обреченото ви на неуспех приключение, вие ще трябва да си изберете герой и Тъмница. Вариантите за герои са няколко – Магьосник, Крадец, Варварин и Стрелец. Всеки герой започва с определени показатели и умения, които му дават определени преимущества пред останалите. Всеки един от Героите си има две версии – за игра с един и за игра с двама, като основната разлика са уменията, с които започват. Тъмниците са три, с различна трудност, всяка с по три нива, всяко по-трудно от предишното. След като направите избора си е време да понабиете някое чудовище и да паднете в някой друг капан. 

 Двамата играчи, редувайки се ще теглят карти и ще ги поставят в средата на масата, след което ще трябва да се справят с тях заедно. Тук за разлика от други игри с подобна „тежест“ и тематика, като например Dungeon Raiders или Munchkin няма как да прецаквате другарчето си… то няма и нужда, играта сама ще ви го…прецака…игрането, така де…ахъм. След като сте открили срещу какво сте изправени е време да видите в десният край на картата, където е показано какви показатели ще трябва да имате, за да преминете успешно препятствието пред вас. Например, може да са ви нужни 4 Сила и 6 Ловкост (няма да срещнете пречка, която да иска само два показателя, но за пример само).

Щом им хвърлите един поглед и не ви обземе пълно отчаяние е ред да видите вие какви показатели ще имате. Това става като за всеки от трите си показатели хвърлите толкова зара, колкото е стойността му. Например, ако имате 4 сила, то хвърляте четири зара и техните резултати са Силата, която имате. Когато и двамата сте хвърлели е време да видите дали имате необходимите резултати за да спечелите битката, като сравните резултата от съответните зарове с показателите на чудовището или капана. Освен нужният ви резултат, от дясната страна на чудовището ще откриете и какво ще стане, ако не успеете да се справите. Обикновено ще губите някакво количество Време или Живот. Какво е Време? Ами явно му е времето да ви обясня. За много от действията си ще плащате с Време. Едно Време е една карта от колодата с карти. Когато свършат картите, размесвате ги и започвате следващото ниво от Тъмницата. И така докато не стигнете до третото, където ви чака… най-лошият от лошковците. Не че ще стигнете до него де…

…we quietly died

В началото казах, че играта е много добре направена и сега смятам да ви дам няколко причини защо смятам така. Първата е, че въпреки семплия си геймплей играта доста успешно създава усещането, че играете roguelike. С други думи, кара ви да чувствате отчаяние и липса на шанс за победа. Или както някои го наричат –  предизвикателна е.

Второто, което много ми хареса в играта е как, когато победите нещо, наградите, които взимате са отбелязани от двете страни на картата и просто я подпъхвате под листа на Героят си. По този начин е елиминирана нуждата от каунтъри, токени, записки и какви ли не други, заемащи място методи за водене на статистика. Повече игри трябва да вземат пример от One Deck Dungeon.

Третото е, че за игра, която е толкова кратка и проста на пръв поглед има много голямо значение какви герои ще си изберете. Дето се вика, животът може да ви зависи от това…образно казано де. 

Негативните страни на играта… дори не знам дали да говоря за тях, те се открояват изключително ярко. Напълно зависима от късмет, с много малко възможности да му влияете по някакъв начин. Липса на каквато и да е цел, освен да стигнете до края на Тъмницата… което няма да се случи лесно или пък често. Като се замислите обаче това са характерните черти на жанр оцелял сума ти години вече, така че може би са там с цел…

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/image/2587970/one-deck-dungeon“ target=“blank“ ]BoardGameGeek[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://asmadigames.com/ODD_PnP.pdf“ target=“blank“ ]Файлове[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/printnplay/“ target=“blank“ ]Още Безплатни игри[/button]