Site icon Big Box Gamers

Падението на Piñata Loca

Добър ден (вечер) на всички фенове на бордовите игри. Днес ще пиша за игра, за която няма нищо в BGG, освен две празни ревюта с оценка 9 от 10 за играта. Явно това е едно бижу, което случайно открих и имах възможността да играя на последната Алеферия. Нека не бъда егоист и си призная, че я открихме с Мария и Снежи и решихме да споделим удоволствието от играенето ѝ.

Да започнем с темата.

Какво е Pinata? Всички знаем какво е и всички винаги сме искали да участваме в този ритуал и с затворени очи да замахнем и счупим този съд пълен с бонбони и сладки изкушения. Сетих се за това кратко клипче с Доналд Дък, което съм убеден, че всеки от нас е гледал в своето детство. 

В играта се създават пиняти и се чупят, когато достигнат 7 карти. И точно като в клипа по-горе, другите се опитват да ти пречат, или поне така трябва да е.

Сега малко за геймплея на играта.

Когато видях тази малка игра, колкото едно тесте карти, се ентусиазирах изключително много и с най-голямо удоволствие я разопаковах. Тестето се състои от карти с 4 различни цвята (каква изненада). Всяка боя съдържа три вида карти – такива с бонбони и сладки с положителни числа на тях, такива с безполезни обекти на тях с отрицателни числа на тях, и няколко карти със специални умения. До този момент всичко изглеждаше обещаващо.

Основната механика в играта е, че има четири “пиняти” (колони от карти) на масата и всеки играч може да да слага карти върху която си пожелае, като има няколко правила:

Кръгът свършва, когато и последната пинята бива счупена. Броят се точките събрани от всяка пинята, като специалните карти не носят точки, и се започва следващият рунд. Играе се три рунда или докато някой играч не направи 60 точки.

Картите са по-красиви според мен от Уно, но са ми твърде шарени и детско насочени според мен. Но въпреки дизайна, засега всичко обещаваше добра и интересна игра. В този момент оценката ми бе около 7 – състезателна игра с карти, в която целта е хем да събереш най-много точки, хем да “помогнеш” противниците да вземат много негативни точки. Дори 7.5!

Ех… защо трябваше да се развали всичко. Защо?!?

Какво не ми хареса? Да видим.

Имах 5 карти в ръката, при което рядко три бяха от един цвят. Освен това, често ми се случваше лошите да са повече от добрите – макар и според мен да са по-равно в тестето. И за капак на всички, защо картите да не са с номинал от -10 до +10.

Паднахме на оценка 6. Не можеше да стане по-ниска оценката си помислих. И тогава осъзнах нещо слагайки 2 карти с хубави положителни оценки, върху едната колана от карти, която вече имаше 2 карти на нея. С моите 2, станаха 4. Оставаха още 3 карти и пинятата щеше да се счупи. Естествено другите двама играчи бързо играха там и откраднаха моята така добре подготвена пинята. Твърде малко са 7 карти. Или трябва да се играе по една карта върху всяка колона, или ако играеш повече, то е добре да не са само добри и положителни, иначе е почти невъзможно да стигне отново до теб и да я вземеш. Освен това 3 от 7-те карти са с лице надолу, което означава че дори и 4-те, които се виждат да са положителни, то е много вероятно да загубиш точки взимайки тази пинята.

Специалните карти са доста странни и непрактични- особено едната, която ти позволява да видиш картите с лице надолу какви са. Трудно се вдигат от масата 6 карти, като половината от тях са в различна посока и да внимаваш другите да не ги видят. Или специалната карта, с която подаряваш пинята на някой от противниците. Няма как да знаеш дали това, което му подаряваш е добро или лошо.

Твърде много случайни неща. Всеки слагаше карти където му падне и чупеше пиняти, без да знае какво има в тях. Това е тематично, като го погледна от друга гледна точка. Но е случайно. Цялата игра е случайна. В крайна сметка Снежи победи като след третият рунд имаше над 60 точки, а ние с Мария бяхме с отрицателен резултат. Можем да кажем, че Снежи е имала страхотна стратегия и е знаела какво прави. Всъщност както тя сама си призна е нямала понятие какво прави и се е молела играта да свърши по-бързо.

Всички бяхме така. Искаше ни се да има някаква стратегия, да има време да се изгради план, но в повечето случаи нямахме много информация и слагахме произволни карти на произволни купчинки, надявайки се да спечелим някакви точки. Явно Снежи в този ден е имала повече късмет от нас.

Ако ви се играе Тото, може да пробвате тази малка игра. Положителното е, че се играе за 20 минути. Аз обаче лично не бих загубил отново тези 20 минути от живота си за Piñata Loca. За толкова време мога да изиграя една игра на Доминион!

Крайната ми оценка е слаб 2. Доста по-слаба оценка, от 4ката която съм дал на Уно. 

Както каза веднъж шеф Петров:

Exit mobile version