Днес ще говоря за дедукция. За чиста дедукция. Не за онези шумни игри, в които всеки крещи, лъже, обръща маси и рита в бъбреците. Не. Тук няма социален елемент, който да ви пречи на добрата стара мозъчна дейност. Една от любимите ми игри с дедукция е 27th Passenger. Въпреки хитрия геймплей обаче, в нея имаше един особен проблем – в играта имаше твърде много тестета с твърде много карти. Изглеждаше леко недостатъчно полирана. Perfect Alibi донякъде напомня на нея като усещане, както и като тема, само че тук всичко излишно е отрязано и е оставена една чиста и проста дедукция… е, и малко специални умения тук и там.
На кораб е станало убийство. Не знам защо, но явно е малък кораб, защото заподозрените са само четири. Не знам и кой е този глупав човек, който ще извърши убийство на кораб, на който пътуват сума ти детективи… че и с техните асистенти!
Играта няма много компоненти – известно количество токъни, малко хартийки за записване, един напълно излишен борд и 16 карти.
Всеки играч получава по три карти и една се оставя с лицето надолу в средата на масата. Целта на играчите е да разберат кой е на картата, в колко часа е извършил убийството и на кое място – ресторанта, палубата, бара или библиотеката. Часът може да е 3, 6, 9 или 12.
По време на играта играчите ще се разпитват един друг за картите в ръката на останалите и от време на време ще надникват. По този начин, елиминирайки възможности, който се сети пръв коя е картата удря с юмрук по масата и тайно си записва на своето листче. Поглежда тайно картата и ако е прав показва какво си е записал. Ако не е познал – кофти – излиза от игра.
В средата на масата се обръщат 4 токънчета с различен цвят. Цветовете отговарят на цветовете на играчите. От всеки цвят има два вида (и един специален) токъни – такива, които ви позволяват да питате играча с цвета за часа или такива за мястото.
По време на хода си, играчът взема един от тези токъни и може да пита съответния човек каквото си иска за съответно часът или мястото, стига отговорът да е число. Например – Колко карти имаш в 12 часа? Или колко карти имаш на палубата, ресторантът и библиотеката? Отговорът се чува от всички. Ако числото е две или три, тогава попитаният е задължен тайно да покаже една от отговарящите на критерия карти на питащия.
И така, играта продължава докато някой не открие липсващата карта. Ако ви се струва твърде постно обаче, в играта има и специални умения… или, тематично, асистенти. Уменията са цвета на играта и чупят правилата по един или друг начин. Те са следните:
- Никога не показвате карта
- Ако някого на някого показва карта и вие я виждате
- Когато някой ви отговаря, той ви отговаря тайно само на вас
- Можете да питате когото си искате, без да се съобразявате с токъните в средата на масата
- Когато трябва да ви показват карта, вие си избирате една на случаен принцип (вместо този с картите да си избере една от отговарящите на изискването)
Ако ви се струва, че някои от уменията са по-добри от другите… прави сте. Открихме, че ролята, в която винаги показват и на вас карта или тази, която не се съобразява с токъните са най-силни, а тази, на която отговарят само и лично на тях е най-слаба. Е, дизайнерът е помислил за това. Много от токъните ви позволяват, всъщност ви задължават, да си смените уменията с този, когото разпитвате, ако върху токъните има стрелкички.
Ако и това не ви е достатъчно, играта пристига с мод, който добавя „врагове“. В началото на играта всеки получава по един враг. Само вие знаете кой е вашия враг и вие винаги можете да го лъжете с отговорите си като увеличите или намалите бройката с едно. Аз никога не съм играл с тези врагове, защото и така както е, играта е достатъчно напрягаща мозъка.
Преди да заключа, не мога да не споделя две малки дразнения, които имам аз с играта. Първото са листчетата, върху които записваме. Определено, те са твърде малко. Едва ли ще можете и десет игри да изиграете преди да са свършили и да трябва да си сканирате нови. Освен това отнема доста време докато схванете как точно да ги ползвате, тъй като и в книжката не е особено „зачекната“ тема това.
Другият ми проблем е с илюстрацията на кутията. Сигурно вече сте я видели. За мен тази кървава картинка е напълно излишна, защото никъде в играта няма подобен арт или дори намекване за мрачни или каквито и да е неподходящи за деца елементи. Всичките илюстрации в играта са само няколко портретни илюстрации, така че това е много странен избор за корица и не мога да открия нито един плюс в него.
Заключение
Като изключим малките заяждания в края на ревюто, мисля че Perfect Alibi е една от най-добрите, най-динамични, най-бързи и най-изчистени игри с дедукция. Ако се кефите на подобен тип игри, това е задължителен набор за колекцията ви. Това е игра, която използва познати системи и методи и ги орязва до ядро, след което им добавя малко забавен цвят, като специални умения и „врагове“. Въпреки това, ако не сте свикнали с такъв тип дедукция, нека ви предупредя, че краткото времетраене изобщо не означава леко филър усещане. Напротив, играта е достатъчно предизвикателна, че да провокира мозъка ви в нещо, на което много хора се дразнят – интензивно и постоянно мислене.
Perfect Alibi е чудесно мозъчно сътресение… ъъ, имам предвид състезание, защото няма да минат и десет-петнайсет хода, когато някой ще е треснал с юмрук по масата и… вероятно излязъл от игра… и вероятно това ще бъда аз, защото съм много зле на тази игра.
ПЛЮСОВЕ:
- Познати, но подобрени механики
- Бърз, чист и плавен геймплей
- Отлично качество на компонентите
МИНУСИ:
- Листчетата за записване са малко и трудни за схващане
- Илюстрацията на кутията е излишно кървава
Ще повторя, ако се кефите на подобен тип игри, мисля че тази една от най-добрите, затова ви препоръчвам да посетите сайта на производителите и да поцъкате малко там.
