Site icon Big Box Gamers

Orleans – една от най-хитрите игри за 2014!

От както Доминион помете света с оригиналната си механика, дек билдърите станаха толкова популярни, че почти няма геймър, който да не знае какво е това. За всеки случай, ще поясня. Дек билдърите са игри, в които играчите си „строят тесте“. С други думи, играчите започват с някакво малко базово тесте с карти и в процес на играта слагат в него по-силни карти, които да им помогнат да вземат още по-силни карти, с които пък могат да спечелят играта. Ей такава простотия. Всъщност не е простотия. Даже е много добра механика. Лично на мен ми носи някакво приятно и динамично удовлетворение от добре свършена работа. Индивидуализирането на тестето те кара да се чувстваш уникален и всяко решение, което вземаш, сякаш те приближава към все по-мощни комбинации от действия.

Направих това интро, защото през изминалата година се появиха няколко вариации на дек билдъри, но всички те не използват карти. Dice Masters (а преди това и Quorriors) използват зарове и използва механика, наречена Dice Building. Hyperborea пък използва кубчета в торбичка и нарича себе си Bag building. Orleans също използва торбичка, от която теглиш неща, само че не са нито зарове, нито кубчета, а работници. По-скоро токъни с работници. Dlp Games не наричат по никакъв начин тази механика, но ако трябва да се определи по някакъв начин, може би отново би била под общия знаменател – bag builder. (торбостроене?)

Orleans

Orleans е евро игра с основна механика „строене на торбичка“. Откъм тежест и трудност може да се причисли към средната категория и отнема около час и половина за игра, а ако сте запознати с играта, може и по-малко. Играе се от двама до четири човека, но като се има предвид естеството на играта почти няма значение от бройката играчи, за да се насладите еднакво на геймплея. Разбира се, с повече хора ще има маалко повече борба за ресурси и работници, но в играта има предостатъчно, така че не е чак толкова голяма работа.

Пригответе си голяма маса!

В средата на масата се поставя огромна дъска, разделена на две. От едната страна е пазара с работници, различни тракове с бонуси, както и място за ресурси. В другата половина е голяма карта, по която ще се движат хората на играчите, ще правят гари и ще събират още ресурси. Отдолу пък на дъската има голям трак, където се отбелязва знанието на играчите.

Освен тази дъска, има още една дъска – общината на Орлеанс, където играчите ще си пращат ненужните хора и ще получават бонуси за тях.

Освен И тази дъска, някъде в средата, където е останало място, слагате всички сгради (големи квадратни плочки), които играчите ще могат да купуват.

Освен И тези сгради, всеки играч получава голямо табло, където ще разполага работниците си.

Освен И тези табла, всеки трябва да има място, където да си държи торбичката с работниците.

Иии, разбира се ви трябва някакво място за банка с пари… ако ви останало някъде място.

Всичко е квадратно и можете някак си да си залепите таблата за основните табла,  сградите да се въртят около всички, а ако вземете да си купите сграда да си я сложите отдолу, под таблото. Ще се получи един абстрактен шахматен вид, но предполагам ще работи. За щастие, моята маса не е съвсем малка и има място за всичко, така че ще си спестя настолния Франкенщайн. А и има нещо удовлетворяващо в това да си дал над 100 лева за игра и тя да заеме толкова място. Най-малкото, което играта може да направи за теб е да изглежда голяма.

А голяма ли е?

Ще го кажа така. Orleans е гладка и интуитивна евро игра. Ходовете са бързи и макар понякога да имате трудни избори, няма да ви отнеме повече от минута, за да ги вземете.

Много стратегии и много пътища към победата!

Орлеанс е приятелска стратегическа игра, в която каквото и да изберете ще е добра идея. Играта няма да ви накаже за лош избор, тъй като всичките ви решения ще доведат до точки по един или друг начин. Дори друг да тръгне по вашия път, можете да изчерпате ресурсите от определен вид по-бързо, но след това просто можете да започнете друга стратегия и да тръгнете по нея. С други думи, можете да следвате само един тип път към победата, но можете да изберете да вършите от всичко по малко. Каквото и да правите, искате не искате, ще концентрирате изборите си в определена насока, защото всяко действие, което ще направите, вероятно ще сложи конкретен работник в торбичката ви…

Торбичката ви

Или бих казах – торбището ви. Всеки играч има собствена торбичка, която обаче е твърде голяма за не особено много токъни, които ще пъхате вътре. Не се оплаквам, защото така лесно ще пъхате шепата си вътре. От друга страна, всички торби са с еднакъв цвят – черно, което на няколко пъти е създавало известно неудобство между нас. „Това моята торба ли беше? Не, аз си я държа тук! Ама и аз! Нали щеше да ти е отляво? Да, ама там той си държи неговата! Къде тогава е моята? А, отдолу е, извинявай. ЧАКАЙ! Това е моята! Ти пък кой си? Не знам!  Защо си говоря сам…“

В началото на хода, всеки си вади определен брой работници и започва да си ги реди върху своето табло. Всичките табла са еднакви, но всеки може да си купи сгради, които ще дадат допълнителни полета за работниците. Всяко действие върху дъската и сградите се изпълнява ако бъде запълнено със определен тип работници, които то изисква. Освен това, всеки път като се сдобивате с работник ще получите и готино бонусче. Видовете работници са:

Имената на сградите са на немски, но да не ви плаши, всичко е описано ясно в книжката.

 

Всички тези работници вършат определен тип работа по дъската ви. Селяни ще ви трябват за производствена дейност, за ходене по картата ще ви трябват войници, за вземане на монаси (които действат като жокери) ви трябват учени, лодкарите ви трябват за действия свързани с вода, а занаятчиите и търговците ви трябват също за действия, тематично свързани с тях.

Движението по картата е елементарно и всеки път като минете по пътека с ресурси просто си вземате един от ресурсите. Освен това по картата можете и да „цвъкате“ гари, които ще ви бъдат много ценни в края на играта.

Пращането на хора в общината е един вид… убийство на единица. Метафорично напълно го разбирам, а от геймплей перспектива, това означава да сложите някой от работниците си на определена позиция и да вземете бонус. Играчът, който постави работник последен в даде сектор взема бонус – специален пич, който ще ви даде доста точки в края на играта и върши същата работа като гарата. Което ме навежда на…

Точкуването

След определен брой рундове, които се отбелязват с плочки със събития, играта свършва и който има най-много точки печели. Всяка пара носи една точка, всеки ресурс носи от една до пет точки (в зависимост от вида) и след това следва специалното оценяване. Събирате всички гари и специални пичове и ги умножавате по номера на звездата, която сте преминали последно по трака със знание.

В началото ми звучеше, че гарите и специалните пичове са най-ценното нещо, но още първата игра не направих нито една гара и не се сдобих с нито един пич. Въпреки това загубих само с няколко точки след лидера. Стратегията ми беше основно да се движа по картата и да събирам ресурси. Друга игра пък, играч спечели предимно със събиране на пари. Всякакви тактики можете да използвате в тази игра и всички изглеждат много силни.

Звездичките са долу по трака, където са и специалните пичове.

 

Сравнение с Hyperborea

Открих, че доста хора сравняват Орлеанс с хитовата игра от 2014 – Hyperborea. Донякъде съм съгласен с това, тъй като използват подобни механики, но не съм напълно съгласен, че едната може да измести другата.

В Orleans искате да направите всичко, защото сякаш няма слаб работник, няма слабо поле, няма слаба стратегия. Това е белег за една простителна, приятелска игра без никакво напрежение и лековат геймплей. Така че, голяма ли е играта? Не, няма да имате такова усещане. В този случай, това е добре. Това е игра, която е подходяща за нови хора и за всякаква друга ситуация, в която не искате да се затормозявате в мислене, нито да се напрягате в състезателно-агресивна битка. Това е напълно противоположно на Hyperborea, която е тежка, решенията са тежки и непростителни, сблъсъците са по-сериозни и може да имате агонизиращи ходове. С други думи – Hyperborea е чисто геймърска игра, докато Орлеанс си е най-добрия семеен баг билдър за 2014.

Малко издадох, но точно навреме.

 

Заключение

Орлеанс си е най-добрия семеен баг билдър за 2014! Не че има много такива, но все пак е в категория „най“, така че това трябва да ви говори нещо. Нека го кажа по-гръмко – Орлеанс е една от най-добрите евро игри, които някога съм играл. Не е най-добрата, но определено влиза в топ 10 на любимите ми евро игри!

Лекотата и динамиката на геймплея ви кара да забравите за внушителното място, което заема на масата ви. Неагресивното, но сравнително често взаимодействие между играчите се състои във формата на състезание по различните тракове и пътища по картата, но дори и то не е опустошително, защото не само за вторите, но и за последните ще има някаква наградка. Всичко в тази игра ще зависи само от вас и почти няма да се намери начин някой да ви попречи на плановете.

Събитията, които ще излизат в началото на хода са предвидими, тъй като са само шест и от всяко има по три, а и сами по себе си не са кой знае колко определящи хода ви. Така че и те не могат да ви попречат.

Всичко, което правите ще ви се стори силно, а всяко действие е задоволително. Когато купувате работник не получавате просто работник, а цял допълнителен бонус, в зависимост от типа работник. Ходенето по картата ви позволява да се позиционирате добре за слагане на гари, а и за бъдещо движение по картата – дали по път, дали по вода. Така че и там винаги има какво да правите.

Стратегиите са неограничени, дори можете изобщо да не се движите по картата, или пък да не купувате определен тип работник. Сградите не са задължителни, много често има играчи, които изобщо не си купуват. Наистина, няма нищо, което да ТРЯБВА да направите. За да бъдете успешни, просто трябва да играете. Разбира се, ако толкова много желаете да се прецакате един друг, винаги можете да намерите начини, но играта не стимулира това, защото, за да го направите, обикновено няма да имате голяма изгода.

Ако търсите приятелска семейна евро игра със средна тежест – това е вашата игра. Ако искате тежка и агонизираща игра с подобна механика, препоръчвам ви Hyperborea. Аз притежавам и двете, и въпреки, че Орлеанс ще се играе много по-често (основно заради достъпността й), не смятам да освобождавам и двете игри от рафта си в скоро време.

Чудна игра!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ще остане ли в колекцията ми?

Защо?

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version