Om Nom Nom – лека игра с много блъф

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

Brain Games правят интересни малки игри с минимално количество механики, което ги прави подходящи за всяка аудитория. Като казвам малки, нямам предвид микро игри, напротив. Това са си игри със стандартен размер кутия и сравнително оптимално количество компоненти. Малки са, защото когато ги играете имате усещането за „малка“ игра. Това са кратки, леки, без твърде много мислене, динамични, балансирани и елементарни за учене игри.

Такъв случаят и с Om Nom Nom.

Първо, шапка свалям за името! За мен името е грабващо и ме кара да са усмихвам и да го имитирам всеки път щом се сетя за него. Илюстрациите също помагат за тематиката.

Om Nom Nom е игра, основана на хранителната верига в животинския свят. В нея има три дъски, разделени на три части. Най-долната част на всяка дъска съдържа най-ниската част на хранителната верига, а най-горната – най-високата, с други думи – хищниците. Дъските са следните:

Комар – Жаба – Таралеж
Морков – Заек – Вълк
Сирене – Мишка – Котка

В началото на играта някой хвърля две големи шепи зарове. Всеки зар има шест страни – всички места по дъската, с изключение на хищниците. Заровете се слагат по съответните места и са готови да бъдат изядени.

Дъските.

Всеки играч държи еднакви шест карти с шестте части по дъската, този път без най-долните (моркови, сирене, комари).

Всички едновременно избират една от своите карти и я слагат с лицето надолу. След това я обръщат и я слагат на съответното място по дъските.

Картите се изпълняват отгоре надолу. Всички хищници изяждат всичко, което е под тях (средната линия) – карти плюс зарове. Ако са останали живи някои от средната линия, те пък изяждат всичко под тях – зарове.

Всички изядени зарове се слагат върху картата и се прибират при собственика, а всички изядени карти се слагат под нея. Ако има повече папане, отколкото папащи, тогава папането се разделя по равно. Ако има повече папащи обаче, отколкото папане, никой не го взема, а то се изхвърля настрани. Папащите се прибират при собствениците гладни.

След това всеки играч изиграва втора карта и всичко се повтаря, докато всеки не е изиграл и шестте си карти.

В края на рунда се броят точки. Всяка карта и и зар, показващ средна линия е една точка, а всеки зар от трета линия е две точки (по-трудно се вземат).

След това всеки си прибира неговите карти, заровете отново се хвърлят и след третия такъв рунд играта приключва и който има най-много точки печели.

Играта е изцяло основана на блъф и нещо, което разбрах от Том Васъл, а после и от интернет, че се нарича Визини ефект. Гледате дъската и виждате, че има 7 комара и нищо останало по другите дъски. Казвате си: „Очевидно е да сложа там жабата… но вероятно всички ще сложат там своята жаба. В такъв случай е по-добре да сложа таралежа, за да изям всички жаби. Освен! Ами ако всички така мислят? Ако всички сложат вълци, ще ми изядат жабата! Освен! Ако всички мислят, че аз мисля, че те мислят така? Тогава никой няма да сложи вълк. ОСВЕН! Ако всички мислят, че аз мисля, че всички мислят, че аз мисля така? Тогава никой няма да сложи жаба, а на някое свободно място, за да може да си изиграе карта, която така или иначе трябва да изиграе. В такъв случай аз може да изиграя вълк, защото някой може да е сложил по тази логика заек! О-СВЕН… Това може да продължи вечно.

Всъщност това е цялата игра. Понякога ще вземете всички зарове първия ход и после само ще се дебнете кой кое животно ще сложи, а понякога ще изтървете всички зарове. Понякога ще вземете 1 точка, понякога 31.

Плячка.

Играта се изиграва за десетина минути и веднага можете да разцъкате още една. Може да се играе от един до шест човека, като с един или двама добавяте един бот. Той има собствено тесте и просто обръща една от картите си на случаен принцип. Според мен, това чупи идеята на играта и изключва тотално блъфа. Обръща играта в пълна случайност, така че не ви го препоръчвам. С твърде много хора, ще ви е почти невъзможно да следите всеки какво прави, което също може да превърне играта в случайност. За мен, най-добре е да играете с трима или четирима. Тогава ще се дебнете един друг и блъф елемента ще изпъкне.

Заключение

Не искам с тези размисли да придавам на играта дълбочина, просто защото няма такава. Но, ако търсите лека, семейна игра, която можете да играете както с деца, така и да бъде използвана за филър – това е добър избор.

Om Nom Nom е крайно елементарна игра с много взаимодействие и блъф. Всъщност играта е само това. Да следите другите какво играят и да прецените какво ще играят след това. Ако сте добър в разчитането на намеренията на хората, тази игра ще ви допадне. Подозирам, че най-голямата сила на Om Nom Nom ще изпъкне ако играете с едни и същи хора всеки път. Така ще започнете да се четете един друг по-стратегически. С други думи – това е все едно да играете с половинката си камък-ножица-хартия. Винаги започва с ножица. Винаги!… ОСВЕН!