Nowheresville: Bandit Paradise – бъдете обирджии в Дивия запад!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

9 години ago

Аз съм израснал със спагети уестърните. Нали знаете – италиански филми с американски актьори, снимани в Германия. Дори години по-късно, в НАТФИЗ, съм писал курсова работа за Сержо Леоне – режисьорът на този тип филми. За много от вас, това име не ви е толкова познато, затова ще вметна едно по-култово име, което дори и хората, които ненавиждат уестърните са чували – Енио Мориконе. Енио е един от най-известните композитори на саундтрак и може би най-популярен точно с музиката към тези филми. За да ви напомня, за да ви вкарам в настроението и за да се изкефя, можете да си пуснете видеата с култови сцени от популярни филми от 60-те и 90-те, които ще откриете в ревюто.

Имало едно време на запад

Nowheresville е малко градче в дивия запад и играчите са обирджии, които… ами обират, купуват оръжия и най-вече – се трепят. Всеки играч започва с лидер на своята банда, но без банда и в процес на играта се сдобива с още бандюги.

Ако бандюг или бандюга се срещне с друг бандюг или бандюга става дуел. Това е най-интересната част от играта. Тук хвърчат куршуми, заплахи, куршуми, рани и още куршуми. Това е докато не свършат куршумите, единия се откаже или пък някой умре. Спокойно, лидера на бандата ви не може да умре, но поема сериозна щета. Другите бандити обаче могат да си заминат съвсем лесно.

Тематичността в играта основно идва от взаимодействието между играчите. Когато двама се срещнат на дадено място те имат възможността да се разберат. Кой ще вземе по-добрата плячка и кой ще вземе това, което остане за него. Ако не се разберат – следва дуел. В 90 процента от случаите, играчите няма да се разберат, а в останалите 10 може и да се разберат, но въпреки това ще искат да се стрелят, просто защото е яко. В играта. Не на живо. На живо не е яко да стреляте. Не, наистина. Не стреляйте. Сърдят се.

Доброто, лошото и грозното

В света има два типа хора. Тези със заредени оръжия и тези, които копаят. Ти копаеш.

Доброто

В средата на масата се нареждат различни локации. Барът, бандитското училище, градът, магазинът, черният пазар, затворът, банката и дилижанса.

Всеки играч тайно избира с помощта на карта къде иска да отиде и после всички заедно откриват картите си.

Тук има елемент на блъф, защото ако не си на много живот не би искал да срещаш другите бандити. Или пък ако имаш много куршуми и много живот, защо пък не да поутрепеш някого. Това е на теория. Като цяло обаче винаги ще искате да се откривате един друг, защото както споменах и пак ще споменавам – престрелката е най-забавната част!

Въпреки това, действията на всяко място са забавни и тематични. Който пръв отиде, той ще вземе по-добра награда.

В бара се сдобиват с екипировка и им се случват всякакви хубави или гадни неща (теглят се “Fortune” карти)
В училището за бандити, играчите могат да вдигат опит, да получават патрони и да си увеличават куража. Всички тези неща помагат в битките и обирите.
В града, играчите могат да работят, крадат или тормозят гражданите.
В магазина си купуват оръжия и предмети на по-скъпа цена
На черния пазар могат срещу малко пари да намерят по-добра стока… но, както се досещате, е малко рисковано, защото никога не знаят точно какво ще получат.
Банката и дилижанса се обират, но отново трябва да внимавате кой ще обира пръв, защото може да не остане нищо за следващия
От затвора можете да вадите нови бандюжки, които да се присъединят към бандата ви.
Или ако изиграят карта с лекуване, играчите просто си ближат раните у дома.

Лошото

В играта има голяма доза късмет. Това се дължи на заровете. Да, в играта има зарове. Когато обирате банка, дилижанс или пък освобождавате бандюгари, вие ще се осланяте на зар. С други думи, ще правите „чекове“. Трябва да хвърлите повече от конкретно число. Затова са ви и екипировките. Преди да хвърлите зара можете да обявите каква екипировка използвате и тя ще модифицира зара ви. Внимавайте, защото повечето неща, които имате ще бъдат еднократни. След като хвърлите зара обаче ще можете да ползвате куража си (токъни), за да увеличите зара с още малко.

Да, тези неща помагат, но както се досещате, когато има зарове – каквото и да правите, ако сте лош хвърляч ще сте и лош късметляч.

Грозното

В играта се наблюдава доста лоша форма на „синдрома на снежната топка.“ Ако на един играч му провърви в началото и вземе да насъбере голям екип от бандягстари, накупи оръжия и посъбере екипировка, той няма да може да бъде спрян. Колкото повече хора има, на толкова повече места може да ходи. На колкото повече места ходи, толкова повече неща ще има. Колкото повече неща има, толкова по-лесно ще се сдобива с нови хора. И цикъла започва от начало. Дори и да се обединят всички срещу него, няма гаранция, защото няма да сте сигурно къде ще бъде лидера му и неговите бандери.

А и още нещо – ако сте зле в игрите, които изискват ловкост… нямате никакъв шанс! Защото е време за… Надгробните камъни!

Ех, Вал… Какво стана с добрите ти роли…

Време е за битки!!!

Когато двама или повече са на една локация е почти сигурно, че ще се стигне до битки.

Играта пристига с едно пликче, пълно с различни гумени нещица. Това, дами и господа, са куршуми.

Най-важната част от играта изисква ловкост. Тоест, играчите ще мятат тези куршуми по другите хора на масата. Или поне по техните персонажи. Не е яко да мятате гумени неща по хората. Не, наистина. Не мятайте гумена неща по хората. Сърдят се.

Първо стреля човека с най-много опит (токъни опит), после следващия. Ако уцелите част от тялото му правите една точка щета, ако уцелите главата – две! Хедшот!

Трябва да мятате гумените куршуми от поне един метър разстояние или колкото се разберете предварително. Ето и яката част – в зависимост от това какво оръжие ползвате, хвърляте различни куршуми. Някои са по-малки, други са по-големи и по-лесни за уцелване. Тоест, ако ползвате по-добро оръжие, ще получите по-добри куршуми.

Въпреки че… някои куршуми, макар и по-големи са всъщност по-неудобни от дори базовия пистолет. Но пак, това може да съм аз.

Има правила в битката – кога можеш да бягаш, какво да ползваш, как свършва пълнителя и други, но схванахте основата. Според мен, това е велика част от играта и обожавам тази механика на ловкост. Това е, което прави играта за мен – О, да! Опа… издадох. Нищо.

Има някакво задоволително усещане щом куршума ти се лепне на лицето на противниците. И много досада от тяхна страна като не спираш да уцелваш… А и това ми дава възможност да повтарям едно нещо, което обичах да повтарям преди години, когато се скъсвах да трепя хора на Half Life с пушката от веднъж. „Помпа! Помпа! Помпа!“

Да, това ще чувствате ако срещу вас излезе по-добър играч.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Nowheresville: Bandits Paradise е просто страхотна игра, която обаче работи само ако знаете какво да очаквате от нея. Не е перфектна, не е балансирана и дори не е кой знае какво механично, но… е забавна. Ужасно забавна. Продължава около час и няма да напомпате мозъка си в силови напрежения. Играта се състои от две части – ходене по локации за събиране на пари и мятане на зарове и стреляне по другите играчи. Първата част е само за запълване на времето между престрелките.

Не е най-гениалната игра на света, но е различна и оставя удовлетворително усещане. Не е филър, но определено можете да я използвате в непринудена ситуация или за завършваща игра на настолната вечер.

Ако търсите глуповато нещо, което просто ще ви даде причина да стреляте по приятелите си, това е вашата игра! И ако може, използвайте предоставените за целта гумени куршуми.

А и след като победите, ще ви накара да се чувствате по този начин!