Site icon Big Box Gamers

С две думи за: Nothing Personal

Говорейки за настолни игри не може да останем безразлични към труда на стотиците автори на видео ревюта, които са заразили някой, някога, по някоя игра. Сред култовите, за мен,  автори са Уил Уийтън (Table top), Ричърд Хам (rahdo), Пол Дийн и Куинтин Смит (ShutUp&SitDown) и не на последно място Том Васъл и дружина.

 Мнозина от вас са изгледали поне две-три ревюта на Том Васъл и са се водили от оценките му за различни игри или са се доверявали на неговите приятели. Когато преди 2 години се появи Kickstarter кампания за игра създадена от Том Васъл, неочаквано само около 1000 човека подкрепиха проекта. Определено искам да благодаря на тези хора, че играта е видяла бял свят.

За играта разбрах в началото на 2014 година и се опитвах да се сдобия с нея по какви ли не начини на нормална цена, но за съжаление удрях на камък – тиража навсякъде беше изчерпан. Когато най-накрая успях да намеря играта се оказа, че Game Salute ще пускат второ издание с коригирани грешки в принта и реших да изчакам второто издание, което… се оказа почти толкова апокрифно. За щастие любопитството ми надделя над здравия разум и не чак толкова здрав портфейл и играта бе поръчана от САЩ.

Още след първата игра мога да споделя, че атмосферата беше уникална и играта е много тематична – непрекъсната борба, изнудване, подмазване и всичко друго, което е позволено и не чак толкова. С няколко думи за играта:

Вие сте мафиоти, които се опитват да се издигнат от най-долната част на веригата в най-високата част от йерархията.

Още на пръв поглед правят впечатление чудесно изработените компоненти и високото им качество. Всеки от играчите поема контрола над една фамилия, която се бори за влияние в мафиотска структура („Коза Ностра“ примерно).

Гангстерите в играта биват четири типа – главорези, измамници, наемни убийци и комарджии, като някои от тях могат да бъдат „специализирани“ в два или повече типа престъпления. Влиянието се трупа върху конкретни личности посредством карти, които се отнасят за определен тип бандит или за позиция в организацията (Например:“ Поставете две влияние върху комарджия и две влияние върху главорез.“ или „Поставете две влияние върху Консилиери и две влияние върху измамник.“).

В следващата фаза се събира печалбата и се вършат нови „зли дела“. Тук отново се усеща прекрасно духа и тематичността на играта – първи вземат респект и пари тези, които са на върха на пирамидата, а първи започват да се „трудят“ и са по-гъвкави тези, които са на най-ниско ниво. Всяка от позициите си има съответните бонуси (респект и пари) и задачи, а гангстерите имат индивидуални статистики (респект и пари), които допринасят (или пречат понякога) за конкретната позиция.

Освен „стандартната“ работа, някои от гангстерите могат да правят и по-специфични задачи. По време на  хода си всеки играч, който контролира гангстер може да избере едно от тези действия. Каквото и да си говорим обаче, ако искаме да сме Capo di Capi и да трупаме респект трябва да си пооцапаме малко ръцете, ножовете и лопатите с цимент.

Оставите ли някой да почива дори един рунд на някоя позиция, веднага се усеща как фамилията ви губи респект, а това не е нещо, с което да се хвалите в родната Сицилия.

В следващата фаза се теглят карти за влияние, като колкото повече гангстери контролирате – толкова по-малко карти теглите и това е чудесен механизъм, за да не се откъсне някой много напред и да се налага да търсим конска глава, с която да покажем неудоволетворението си.

Естествено, след голямата борба да привлечем някой гангстер за нашата кауза е нормално и федералните агенти да се опитат да си заслужат заплатите – в случай, че някой гангстер е превишил лимита на интерес/влияние, то той отива в затвора.

Но… природата не търпи празни пространства и в следващата фаза, новата „бодра смяна“ заема местата на геройски загиналите и не чак толкова геройски арестуваните.

Горните упражнения ги правим 5 пъти и накрая определяме най-уважаваната фамилия.

Дъската е доста заета.

Финални размисли:

Първо ще отбележа единствения минус според мен – рисунките. По принцип обичам този стил на рисуване, но никак не ми се вписва в духа на играта.Може би е направен с цел да не изглежда много зловеща играта, но (започвам с позитивите) няма как да не настъпиш всички по мазолите, ако искаш да спечелиш. Не напразно играта се казва „Нищо лично“. След „Игра на тронове“ това може би е играта с най-много предадени обещания и излъгани играчи. В случай, че искате да пробвате „закона на джунглата“, то това е задължителна игра за вас. Ако обаче сте фенове на кооперативни игри или на съзидателни такива, то това не е вашата игра. Тук трябва да сте готови да се молите, заплашвате, лъжете, мамите и на по-лоши неща, ако искате да победите. Надявам се да не съм ви уплашил с последните си думи, но и така да е – значи съм пресъздал добре духа на играта.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! Може да получите подарък – игра!

Дарение за сайта

Exit mobile version