Site icon Big Box Gamers

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles – криминално проявени монаси в средновековно френско абатство

Здравейте отново! Не знам до каква степен познавате моите вкусове за настолни игри (то и аз май не ги познавам съвсем), но със сигурност, ако сте чели мои ревюта за дедуктивни игри, ще знаете колко голям фен съм на дедукцията. Тази тайнственост, обвързана с понякога непоносимо количество мисловна дейност винаги ми е докарвала интересни и запомнящи се преживявания, съпроводени с лека или по-тежка форма на главоболие и чувство на крайна отпадналост. Играл съм доста класики в жанра, някои от по-новите попълнения и преди няколко месеца играх играта, за която ще ви разкажа днес, небезизвестната

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles e дедуктивна настолна игра на дизайнерите Bruno Faidutti и Serge Laget, в която се пренасяме в средновековно френско абатство и влизаме в ролята на монаси-детективи. Един от нашите братя, брат Аделмо е убит от неизвестен извършител и ние трябва на всяка цена да разберем кой е извършителят. Знаем единствено, че извършителят е монах и монасите в абатството са различими по няколко характеристики – телосложение, наличие на брада, наличие на качулка и църковна принадлежност.  Но не само характеристиките са повечко – заподозрените са цели 27! Звучи чудовищно сложно, нали? Нека да оставим това и да видим какво представлява с най-прости думи това чудо Mystery of the Abbey.

Идеята в играта е много проста – движим се из абатството и изпълняваме действия, за да получим информация.С колко се движим се решава от карти, на които е обозначено… ами, с колко ще се движим, както и кога ще се организира вътрешният църковен събор (месата) в абатството. При всяка такава меса, всички монаси се връщат в църквата и от там започва следващият рунд, като по време на месата давате своите карти на човека до вас и получавате други карти от другия такъв. В общият случай, ако не сме приключили рунда, след движенията разпитваме другите монаси (другите играчи), изпълняваме действия в различните полета по дъската (църква, изповедални, стаи с писалища, килии на монасите, стая за обсъждане, библиотека и крипта) или можем директно да се пробваме да познаем кой е виновника. За повече впечатления от действията обаче, след малко!

Действията

Горе ви описах горе-долу какви са действията, тук обаче ще ви кажа какво ги прави интересни. Това определено е тематичността – действията са по много оригинален начин тематични (поне оригинален за годината на издаване). Когато надзърташ в чуждите килии, може някой да те хване и ако това стане, отиваш да се разкайваш в църквата, че си му ровил из нещата. Може пък да искаш да разбереш какво е казал последния човек, който се е изповядвал в една от двете изповедални или да отидеш да преровиш писалищата за нещо ценно като информация. Може изведнъж да се окаже, че убиецът тръгва да бяга и имате два хода да го заловите. И не е само това. Всеки път, когато срещнете някой от другите играчи, можете да го поразпитате за това какво знае. Това допринася за доста социална активност в играта под една или друга форма – едни играчи обсъждат информацията, като понякога блъфират, други се разпитват едни други като се засичат на борда, трети тичат по килиите и директно виждат карти на другите играчи, за да отметнат още някой друг заподозрян. Пълна лудница, с две думи.


Тази социална активност, разбира се, в случая има и лоша страна. Многото социална дейност и разговори, многото интеракция между играчите до голяма степен забавя играта и в един момент ви се струва, че хем не сте отметнали и половината заподозрени, хем сте играли вече два часа. Аз се чувствах точно така и накрая дори се оказа, че не ми се е струвало – мъката продължи към 4 часа с петима играчи като в края всички изглеждахме като сервитьори току-що приключили поредният натоварен работен ден. Помислих, че играта не трябва да се играе с пет човека, затова проверих препоръките на BoardGameGeek. Оказа се, че дори най-често за толкова се препоръчва. Не казвам това, за да ви плаша, ни най-малко, но не вярвайте на надписа 60-90 минути на кутията. Да, може след 5-10 игри да успявате за 60 минути да приключите играта, но дори и това много ме съмнява!

Дедукцията

Тук съм откровено разочарован. Много игри използват същата механика като Mystery of the Abbey – куп заподозрени с различни характеристики, единият от които е “нашият” човек. Играл съм игри, доста по-стари от нея, в които има същите елементи и честно казано, освен повечето характеристики не виждам нещо вълнуващо и ново. Дедукция има, интересна е, но по никакъв начин не е вълнуваща. Била е добра за времето си, без съмнение, но по мое мнение модерните заглавия са с няколко нива над тази базова, изтъркана до болка вече, дедукция с характеристики. Има разбира се и такива компании, които отново залагат на нея, но впечатленията ми са, че тези игри нямат кой знае какъв успех. На мен лично ми се искаше да има някаква интересна врътка – нещо, което не съм виждал като идея или механика, пък дори и да е същата дедукция като много други игри. С искането си и останах, за съжаление.

Заключение

Заслужава ли си Mystery of the Abbey? За мен по-скоро не, освен ако не сте ценители на темата или класиките. Има доста по-добри като механики и по-бързи дедуктивни игри в момента. Това не значи, че Mystery of the Abbey е лоша игра, по-скоро вече не е актуална – най-малкото разчита на дедукция по характеристики, която много други игри са използвали по-рано. С две думи – играта е силно тематична, много мудна и много стандартна в дедукцията, която използва. Ако това ви звучи добре, определено ѝ дайте шанс. Ако ли пък не, не се страхувайте – гарантирам ви, че не сте сами!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version