петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » My Happy Farm – или „Трудният живот на свинете-дакели“
My Happy Farm – или „Трудният живот на свинете-дакели“

My Happy Farm – или „Трудният живот на свинете-дакели“

Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Когато вкъщи пристигне игра (а това се случва често!), сценарият обикновено е един и същ. Децата се скупчват около баща си и новата игра, за да разглеждат, а аз кротичко седя в края, следя малкия да не отмъкне някой компонент и бегло хвърлям някой поглед, търсещ нещо по-различно като визия. Обичайно има карти в тъмни тонове. Обичайно има и токъни, които децата обичат да вадят от основата, евентуално понякога има дървени фигурки, които хващат окото. Обаче понякога се случва и да се втрурна към нещо и да разбутам домочадието, да не би тоя път най-сетне да сме получили някоя… „красивичка“ игра!

my-happy-farm_3

Наскоро пристигна и “My happy farm”. Сценарият се повтори, но този път веднага забелязах едно хубаво, ярко зелено по картите. И се втурнах! А то… Кравички, зайчета, овчици! Морковки, репички, житце! Еееей как се зарадвах! Сладък, много сладък арт в супер свежи тонове. Много изчестени изображения на картите, като от детска книжка. Всичко е много анимационно и същевременно много чисто, няма и спомен от някаква допълнителна идея, вкарана изпод сладичките физиономийки на животните. Като цяло визията е много лека, свежа, много „хепи“. Всеки има и личен борд с ферма и градина, като при това за всеки различен играч има по нещо мъничко различно, например вратите на фермите за различни, при някой има петел, а при друг – таралеж, при трети – змия… Отново – много сладко. Напомня класическа семейна игра за игране пред камината в зимната вечер…

dsc01808

Ние (играчите) всичките сме весели стопани на весели ферми, в които растат весели зеленчуци (нищо общо с психотропни вещества, моля!!!) и на първо време имаме едни много, много тъжни и гладни – овца, заек, прасе и крава. Те спешно се нуждаят от някаква храна и въпреки всичко са страшни претенции. Искат да им се приготви някое гурме от ряпа, моркови и детелинки. Обаче щом го приготвите, те се усмихват, а коремите им се… удължават:). Това може би е най-смешната част на играта – животните се „угояват“, като визуално това се отбелява с нова карта, която добавя още коремче на животното. Така дори зайците и овците заприличват на изключително сбъркани фермерски дакели!

За да се нахранят животните, ние, съвестните стопани, трябва да преценяваме нещата за в бъдеще и да садим обяда им. На личните бордове всеки си има изобразена градинка с четири вида посеви – детелинки (люцерна?), моркови, ряпа и жито. През пролетта се засява (трябва предварително да се закупят семена от пазара), лятото вече можем да берем от люцерната и морковите, а есента – от всичко. Обаче ако много се загледаме по ултра-мега-интересните нови сезони на бълграските телевизии и леко позабравим събирането на реколтата, тя се разваля фатално (реколтата, не телевизията… май…) и ние я губим. Ако, обаче, сме били с пълния си разсъдък, я прибираме в хамбата и си качваме доволно краката на масичката за кафе.

dsc01802

От хамбара вече пътищата за реколтата са два – към пазара или към гладната паст на добитъка. А той, добитъкът, е много гладен и много претенциозен! На масата пред играчите има избор от няколко „удължения“ за животните, като на всяко има изобразена предпочитаната комбинация зарзавати, необходима за похапването на конкретното животно в конкретния момент. И така – животинките хапват и се угояват, паричките се трупат, времето си минааава…. И въобще – спокоен селски живот! Случва се, обаче, някой комшия нагло да грабне баш картата, която си си харесал. В тези случаи обикновено се налага да преподреждаш хамбара, за да се опиташ да изнамериш поне един крив морков, че да нахраниш тоя озверял заек навън…

Да, играта е сладка, забавна, много приятна и много лека. Много е подходяща за въвеждане на нови хора в хобито с настолни игри, подходяща е и за почивка между две по-тежички игри. Според мен дизайнерите са се презастраховали с условие 8+ за възраст, но според мен играта е подходяща и за доста по-малки деца, или поне може да бъде леко изменена, за да е подходяща и за доста по-малки деца.

Голям плюс на играта (освен очевидният – визията!) е, че е много достъпна – правилата се обясняват за две минути, а играта върви бързо и леко. Накрая всеки стопанин е доволен, просто защото угоените животинки изглеждат супер приятно и оставят едно такова развеселено настроение, каквото определено би трябвало да носят повечко настолни игри.

“My happy farm” е свежо попълнение за всяка колекция, в която трябва да има нещо подходящо, за когато дойдат приятели с деца, прители без история в настолните игри и особено за приятели-вегани!

П.С. Никой никъде не казва защо угояваме животните в таз ферма. Няма страшно. Гледаме си ги и си ги глезим ей така, за да са щастливи. 🙂

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Опитвам се да съчетавам домашното образование на децата, работата, хобитата и надеждите си, като обикновено в края на деня съм зверски изморена и с изпълнен на 28% списък със задачи:) Затова и напоследък не успявам да играя достатъчно от любимите ми стратегически игри, но пък имам все повече случаи да играя детски и семейни игри:) Тъй че се впускам в този сезон с голям ентусиазъм и се опитвам да извлека максимална полза от времето за игра - най-добре да се съчетава забавление и учене чрез игра!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers