Започвам с едно тежко и трудно признание.
Здравейте, името ми е Деян и никога не съм играл Катан.
Надявам се заради искреното ми и дълбоко споделение да не ме бичувате с факли, докато сте ми вързали крайниците на четири коня. Казвам това, защото вече няколко пъти чух/прочетох да сравняват Mission to Mars с Катан. И доколкото съм запознат с базовите правила на вечната класика мога само смирено да се съглася с леко кимане.
Тази година излизат странно много игри на тема Марс и въпреки, че обичам научната фантастика, започвам да се чудя кога и Мат Деймън ще се появи в някоя от тях заклещен, защото очевидно му се случва често.
В Mission to Mars: 2049, играчите влизат в ролята на първите колонизатори, но от различни експедиции. Първата експедиция, която успее да направи воднопречиствателна станция в центъра (или по-скоро северния полюс) на Марс – печели… защото очевидно, този център е изключително малък, че да могат да се построят повече от една.
В основата си, това е чисто семейна игра и всякаква липса на претенция в механиките подкрепят тезата ми. В играта има огромна доза шанс, а правилата са толкова изчистени и изшлайфани, че чак са изтрили всякакъв слой дълбочина.
Компонентите на играта са чудесни. Бордът изглежда прекрасно, а арт дизайнът и елегантните символи са точно по моя вкус.
Всеки играч започва от определен край на Марс. Целта му е да направи верига от бази, които да стигнат до центъра. После трябва да направи път към полюса и накрая да построи H2O станцията. Всичко това обаче струва ресурси – комбинации от храна, вода и минерали. Тези неща се получават от мини, които се строят по време на хода. И сега е време за малко Катан.
В началото на всеки ход, играчът хвърля зар. Могат да се паднат следните неща.
- Храна – Всички получават толкова храна, колкото станции за храна имат.
- Вода – Всички получават толкова вода, колкото станции (по-малки от голямата) за вода имат.
- Минерали – Всички получават толкова минерали, колкото мини за минерали имат.
- Диамант – Играчът, който е на ход може да си вземе какъвто иска ресурс от банката, но само един (Може дори и пътища, за тях след малко).
- Крадец – Играчът може да открадне карта с ресурс от друг играч.
- Х – Играчът губи ход… Да.
След това (освен ако не е хвърлил Х), играчът може да прави колкото иска от следните неща:
- Да строи станции, като плати нужните ресурси.
- Да строи пазар, който му позволява да разменя по-изгодно с банката, като плати нужните ресурси.
- Да разменя четири еднакви ресурса за един какъвто и да е (може и Път).
- Да строи бази, като плати нужните ресурси.
- Да купи една карта с действие, като плати нужната цена.
- Да играе една карта с действие.
- Да размени карти с ресурси за токъни с ресурси (токъните не могат да се крадат).
Сградите се строят винаги в близост до станциите. Когато базите стигнат до центъра, играчът трябва да построи път. Пътят струва три ресурса „Път“, които могат да се вземат само или с Диамант от зара или с размяна от пазара.
В играта има два типа карти – пасивни и агресивни. Пасивните или ви дават ресурси, или ви дават безплатни сгради, или ви дават защита от агресивни карти. Агресивните карти са почти същите, но заедно с това правите разни гадости на опонентите.
Самите карти са доста скъпи и честно казано, агресивните карти си струват повече, защото освен, че ви помагат, поне дърпат другите малко назад.
И… това е горе-долу играта. Дизайнът изглежда стабилен и уж върши работа за негеймъри, но аз имам няколко проблема с играта.
Токъните са много странна концепция. Нямате особено голям избор. Разбира се, че винаги ще си вземате токъни. Дори можете да ги получавате по време на ходовете на другите. А дори и да ги нямаше, голяма работа. И без това кражбата не е нещо често срещано.
Зар с губене на ход? Губене на ход. Сериозно? Не знаех, че още се вземат такива дизайнерски решения. Разбира се, винаги можете да игнорирате това правило или поне да важи само ако хвърлите два пъти поред Х. Всъщност, като се интересувах от играта видях, че в прототипния вариант върху зара е имало още един негатив (вместо диаманта) – да подарите карта на някого. Мда.
Най-големият ми проблем с играта обаче си остава преиграваемостта. Имате само няколко вида сгради и всяка игра ще построите почти всички бройки от всеки вид. Пътят ви към победата ще един и същ. Картите не са особено разнообразни и кажи-речи всеки път ще се играят по един и същи начин.
Играта дори не позволява търговия между играчите, което би могло да увеличи преиграваемостта, защото тя би зависила от самите играчи.
Заключение
Mission to Mars: 2049 е с чудесен и елегантен визуален дизайн и с някои доста стабилни механики, към които мога да се отнеса с уважение. Компонентите са супер и цялата игра е наслада за очите.
В играта има някои странности, които обаче са незначителни и бих ги пренебрегнал, защото първата ви игра вероятно ще бъде приятна, особено ако играете с децата си. Съмнявам се обаче, че играта ще се поддържа свежа за дълго време, защото най-големият проблем на Mission to Mars е преиграваемостта. Всяка игра се усеща по един и същи начин, защото… ами защото ще правите едно и също нещо.
С други думи, не мога да нарека Mission to Mars: 2049 лоша игра. В никакъв случай не е. Но липсата на разнообразие е факт и бих ви препоръчал ако можете да я пробвате преди да вземете каквото и да е решение.
ПЛЮСОВЕ:
- Елегантен визуален дизайн
- Изчистени правила
- Подходяща за игра с деца
- Препратка към Катан, но с по-свежа тема
МИНУСИ:
- Огромна доза случайност
- Има възможност за пропускане на ход
- Съмнителна преиграваемост
Можете да поразцъкате из сайта на производителите, като пльокнете мишката си на бутона отдолу.
