Site icon Big Box Gamers

Master of Orion – Не. Не съм играл видео играта.

Master of Orion не е съвсем нова, но откакто се е появила на пазара чувам само добри неща. Колкото и пъти да съм я разглеждал онлайн обаче никога не съм се впечатлявал особено.

На теория играта не изглежда като най-обещаващото нещо – шаблонна космическа тема със строене на табло от карти пред вас и тракове с ресурси върху личен борд. Виждали сме подобни клишета. В повечето случаи тези игри се забравят бързо, а понякога остават за дъгло – ала Terraforming Mars.

Master of Orion oбаче не е нито нещо незабележително, нито твърде грандиозно. Master of Orion е в детайлите. Това е игра, която толкова добре е балансирала частите си, че работи като идеално смазана руска машина. В повечето случаи твърде добрия баланс води до скучно преживяване, но в случая Master of Orion ви създава детска площадка с голяма ограда, която да ви кара да се чувствате в безопасност, докато въртележките и люлките ще ви държат влажно дълго време без да имате нужда от още.

Кутията е твърде голяма за това, което има вътре, на Hobby World това започва да им става навик. Вие получавате само едно тесте с карти, няколко лични табла, кубчета, токъни и борд за точки – нищо твърде фенси. Щом видите компонентите и прочетете правилата, играта мигновено ще ви се намести в категорията „леки игри“. От една страна бихте били прави – всичко в играта върви гладко и леко. Динамиката на играта ви завърта в хомогенен двигател, който сами вие създавате, но не ви слага рестрикция на стратегията, ако сте започнали да градите нещо по грешен начин. Вие бързо можете да оправите грешките си.

Играта продължава определен брой рундове или свършва, ако някой е свалил твърде много трака си с морал. След това се броят точки, а точки идват от най-различни места, като повечето от тези места се крият в таблото, което строите пред вас.

Master of Orion e игра с карти, като картите имат няколко различни функции. Новаците и опитните играчи се различават в това как да оптимизират така действията си, че да нямат празни ходове.

Всяка карта може да се изхвърли за ресурс, може да ви дава постоянно умение или просто доходи всеки ход.

Таблото от карти тук е специфично, тъй като ще строите няколко различни „Станции“ – ще имате няколко купа с карти, като само най-горната от този куп ще дава някакво умение, а долните доход от ресурси… с които да купувате още карти. Картите са различни видове в различни цветове, а това къде, кога и какъв цвят слагате би имало значение за доста от начините на точкувания, които сами сте си подготвили.

На пръв поглед изглежда като класическа мултиплеър соло игра, но не е съвсем така. Има доста карти, с които можете да прецакате другите играчи, но това не са take-that карти в класическия смисъл, защото обикновено и на вас ви носят някакви предимства. С други думи, тук няма хейт просто за хейта.

В играта има и атакуване, което в базовия си режим е почти безсмислено за атакуващия, но ако се върже в комбинация с карти, може да бъде изключително доходоносно.

И като заговорих за комбиниране – това е фокусът на играта. Картите не са огромно количество и уменията не са чак толкова много. Не вярвах, че ще го кажа, но тук  слабите умения са предимство. Защото те може да не са нищо особено сами по себе си, но в комбинация едни с други образуват мощни и задоволителни ходове. Номерът е да знаете какво правите… което вероятно няма да е случая с първата ви игра.

Освен стандартните карти, които ще теглите, хвърляте за ресурси, за доход и за умения, в играта има няколко лидера, които можете да наемате и които биха ви насочили към определен вид стратегия… в добавка към стартовото умение на расата ви.

Master of Orion е стратегическа игра и можете да изградите двигател, който да ви насочи в определена посока. Истина е, че от време на време трябва да реагирате на ситуацията и да играете с това, което имате, но в противен случай играта би била скучна и монотонна… гледам към теб – Istanbul.

Четохте цялото това ревю и се чудите защо по-дяволите все още не съм казал нищо за видео играта. Просто е – не съм я играл и дори я чух за пръв път покрай настолната версия. Доколкото разбирам обаче, тя е популярна и широко харесвана. От думи на приятели, които са играли и видео играта и настолната разбирам, че двете нямат нищо общо… освен темата, разбира се. С други думи, разглеждайте Master of Orion като самостоятелна космическа игра с карти и не се занимавайте със сравнения.

Заключение

Master of Orion се превърна в една от любимите ми игри още с първото ми изиграване. За мен тя носи рядкото усещане на желание за втора игра веднага след първата. Геймплеят е бърз – под час, а комбинациите са разнообразни, като можете да точите точки от различни стратегии всеки път. Това е пристрастяваща игра, след която винаги си мислите – следващия път ще пробвам и това, и това, и това.

Най-силната черта на играта е нейната хомогенна динамика. Тя е с елементарни, и бих казал – елегантни правила, и се обяснява за минути. Геймплеят е интуитивен и само след ход-два, машината се завърта така, че ходовете стават бързи и задоволителни без да са монотонни и очевидни.

Ако не сте се досетили, препоръчвам Master of Orion с цяло гърло.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта можете да я откриете на съвсем сладка цена в магазина на нашите партньори от Time2Play.

Купи: Master of Orion

Exit mobile version