Mascarade – Малка игра. Малко игра.

 Миналата година беше година на малките игри. Най-големият хит сред тях беше Love Letter. Малка и елегантна игра с много преиграваемост и забавно усещане за блъф. Когато купих Mascarade, очаквах също нещо неангажиращо, предлагащо забавление за запълване на времето между две игри или просто загрявка за основна игра в гейм вечер. За жалост, това не се случи.

По принцип много рядко пиша негативни ревюта. Първо, защото много внимателно проучвам всяка игра преди да си я купя и второ, защото гледам да оценя качествата на една игра, дори и да не я харесам. Понякога обаче играта не отговаря на това, което се опитва да бъде.

Какво се опитва да бъде Маскарад?

Тематично, играта ви вкарва в маскен бал, някъде в средновековието и вие се опитвате да достигнете най-голямо богатство без да разкривате кои сте. Освен, че другите не знаят кои сте вие, може да се получи така че и вие самите да не знаете кои сте. Донякъде това е идеята на играта. Хаос, безредие, спорове и параноя. Звучи ви забавно? И на мен. Но определено няма да си купите това.

В кутията на играта ще откриете книжка с правила, няколко маркера за умения, маркер за Съда, където ще хвърляте пари, пари, които да хвърляте наляво-надясно и 14 карти. 13 с различни персонажи. Играта е на Repos Productions и точно като в 7 wonders, има една карта, върху която можеш да си надпишеш какъвто си искаш персонаж.

Ако има нещо, заради което да си заслужава купуването на играта, това са компонентите. Артът е страхотен и детайлен! Картите са големи като размер и с добро качество. Задължително трябва да си сложите протектори. Играта се основава на скрити персонажи и през цялото време картите ще бъдат с лицето надолу. Затова е добре да не остават белези по тях. Картите са с размери на карти от Dixit, така че лесно ще си откриете формата. Въпреки, че за 14 протектора, не знам колко си заслужват 5-6 лева.

 Правила

В началото на играта, всеки получава по един персонаж на случаен принцип. Всички се запознават един друг. След това, играчите обръщат картите с лицето надолу. Първият играч избира картата на някой друг играч, после взема своята карта и под масата ги разменя или не ги разменя (само той си знае). След това, същото упражнение се извършва от още трима играчи. После играта започва.

По време на твоя ход, можеш да направиш три неща. Да направиш същото действие като предходните – да размениш или не картата си с тази на някой друг. Да погледнеш картата си (силно, но си губиш хода) или да обявиш кой си мислиш, че си ти.

След като обявиш самоличността си, всеки има право да те предизвика. Но не като в игра на лъженка да ти каже, че лъжеш. Другите могат единствено да кажат, че те са тази личност, която ти си мислиш, че си. Например: По време на твоя ход ти казваш: „Аз съм кралицата“. Човекът до теб казва „пас“, но следващия казва: „Не, аз съм кралицата“, човекът до него също казва: „Не бе, хора. Аз съм кралицата!“ И така 6 човека казват, че са кралицата. След това всички обръщат картите си и този, който наистина е кралицата, извършва действието индикирано на картата с кралицата. (да вземе две пари от банката). Всички останали трябва да платят по една пара на съда. (Не на банката! На съда! Има разлика). Ето и уж силата на играта. Ако никой не те предизвика, ти извършваш действието на картата, но без да си откриваш картата. Така може само да си блъфирал и пак си вземаш парички, без никой да те притеснява.

Първият играч, който събере 13 пари е победителя. Хм…Звучи забавно. Какъв тогава ми е проблема?

Проблем номер 1 – Ограничени роли

В играта има 13 различни роли, но с доста от тях не можете да играете ако сте по-малко от 8 човека. Да, в Авалон и Резистънс може изобщо да няма роли и пак са безкрайно преиграваеми игри…Но! Маскарад е игра, която разчита на конкретни роли и основните персонажи, които участват в по-малките игри са доста скучни – Получаваш 1 пара, получаваш 2 пари, получаваш 3 пари, крадеш една пара, вземаш парите от съда…Пф…

Проблем номер 2 – Блъф игра без блъф

Понеже играта се развива около това да обявяваш кой си, всеки иска да направи точно това действие – да се разкрие. За съжаление обаче играта доскучава, защото ако всеки се разкрива, никой няма да разменя или не разменя карти. Често размените стават само два-три пъти на завъртане. Което означава, че много от хората знаят кои са със сигурност, просто защото предното завъртане са били същите. Което е по-лошо – всички останали знаят, че те са тези хора, така че никой няма да те предизвика. Така че може цяла игра да си кралицата и да си теглиш по две пари на ход необезпокоявано. Трябва да призная, че в играта има измислена „контра“ уж срещу това. Кралят и кралицата са много силни карти и всъщност почти е сигурно, че някой ще ги размени. Но има карти като Съдията (взема всички пари от съда) или Епископът (взема пари от най-богатия), които са смислени само в определена ситуация. Тоест нямаш полза да ги задържаш за себе си. Въпреки това, трябва да играеш с доста опитни играчи, че да не се получи ситуация, в която някои хора си стоят и се обявяват всеки път, а други изобщо не се обявяват, защото търкат карти като луди под масата в опит да спрат първия в момента(но не и те самите да станат първи).

Основен проблем номер 3 – Игра на хаоса без хаос

Предполагаемата параноя и хаос са нещата, които ме привлякоха към тази игра. Винаги е забавно да не знаеш нито ти кой си, нито другите кои са. За съжаление, това може да се получи само по два начина. Да играете с минимум 8-9 човека или да играете само с пияни олигофрени, като за случая един от тях трябва да сте вие.

Маскарад не е игра на хаос, маскарад е най-усложнената мемо игра, която съм срещал. Ако имаш достатъчно добра памет, можеш да сведеш до минимум възможностите. Да, играчът може и да е разменил или не картите, но ако си добър с помненето, определено ще си добър и в играта.

Ако обаче да играете без да се напрягате или сте просто олигофрени (както споменах, това е най-добрият вариант) играта ще ви се стори забавна. Ако има дори само един човек, който се опитва да помни коя карта къде е и по-лошо – той е добър в това, всичко ще се счупи.

Разбира се, тези проблеми са само в играта с малко хора. А и има доста хора, които харесват мемо елемента. Все пак играта е доста успешна и дори излезе разширение съвсем скоро.

 ПЛЮСОВЕ:

• Страхотен арт и компоненти

 МИНУСИ:

• Не е това, за което се представя
• Продължава по-дълго, от колкото трябва
• Дизайнерът(Bruno Faiduti) блъфира, че я това е игра на блъф
• Играта се превръща в шах, ако играете с по-малко от 10 човека
• Сериозно! Кой играе с повече от 10 човека!