Site icon Big Box Gamers

Mamma Mia – класика от Уве Розенбърг!

Уве Розенбърг е един от най-известните дизайнери на настолни игри. Най-хитовите му игри са Agricola и дебеличкия, но по-симпатичен малък-голям брат – Caverna. Малко хора обаче знаят, че този дизайнер на тежки (предимно физически) игри има минало свързано с точно обратния тип игри – малки, прости и хитри игри, основани само на една механика. Аз бях един от тези хора.

Днес ще поговорим за класическата игра от 1999 – Mamma Mia. Играта е номинирана за престижното Spiel deh Jahres същата година.

Mamma Mia има няколко версии – стандартна Mamma Mia, Mamma Mia Plus и Sole Mio. Във всяка една има малко промени в правила и различни добавки, но днес ще говорим за най-първата и изчистена Mamma Mia.

Когато видите кутията в магазина, първо ще си кажете „Какво прави тази кайма „Народен“ в магазин за настолни игри, но дори и да се залъжете от мушамената украска, всъщност няма да сте далеч от истината. Защото, може и да не правите кюфтета с играта, но ще готвите пици в пещ. И то колкото се може по-бързо, защото всеки пицар от тази пицария се опитва да се докаже повече от вас, а сервитьорите не спират да ви заливат с трудни поръчки.

Mamma Mia е абстрактна, но вкусна игра!

Въпреки, че всички механики в играта са обяснени тематично, вие определено може да усетите абстрактността на динамиката. Въпреки това, всички карти в играта са или с един от петте продукта (салам, чушка, гъба, сирене, маслина) или с поръчка за пица, така че дори само докато говорите за това ще ви потекат лигите.

Илюстрациите са рисувани като на ръка, почти детски – изчистени. Честно казано, илюстрациите придават характер на играта и добива една невинна и семейна насоченост.

В началото на играта всеки играч получава тесте от 8 карти с пици, специфични за определен цвят. Картите са почти идентични, защото докато общите съставки, изискващи тези пици са еднакви, всяка една пица от определен цвят изисква конкретна съставка, типична за този цвят. Жълтите карти изискват винаги сирене, червените – салам и така нататък.

На всеки играч се раздават по шест карти от голямото тесте със съставки и всеки тегли най-горната карта от своето тесте. Така той ще има много съставки и една поръчка за пица. Целта на играчите е да изпълнят колкото се може повече поръчки.

По време на хода си, играчът може да сложи колкото иска съставки в пещта, стига да са еднакви. Тоест – може да сложи един салам, една гъба или пък 6 сирена. След това, ако желае, може да сложи карта с поръчка и да се надява, че в пещта има достатъчно съставки за нея.

Всички карти се слагат една върху друга и нямате право да разглеждате какво има отдолу. В играта има засилен елемент на запомняне и следене на картите, така че с колкото по-малко хора играете, толкова по-лесно ще ви бъде да знаете какво се случва. С повече играчи е трудно и несигурно, което прави играта много по-интересна, според мен.

В края на хода си играчът допълва ръката си до 7, като тегли или от тестето със съставки или от това с поръчки. Трябва да внимавате с това теглене, защото можете да теглите само от едно тесте. Ако се наложи да теглите 5 карти и вие изтеглите от тестето с поръчки, няма да имате място за съставки и това ще ви ограничи значително.

След като тестето със съставки свърши, пещта с всички карти се обръща с лицето надолу и всички карти се теглят една по една като се нареждат на масата в зависимост от техния вид. Когато излезе карта с поръчка на пица се проверява дали в момента на масата вече има необходимите съставки. Ако ги има, те се махат и с тях се образува ново тесте за следващия рунд. Успялата поръчка е точка за съответния играч. Ако поръчката е неуспешна, тя се пъха най-отдолу на тестето с поръчки на играча, а картите със съставките не се пипат.

След като всички карти се обърнат, на масата ще останат вероятно карти, които не са влезли в никакви поръчки. Те образуват новата пещ (дискард купчинката). Тестето с изпълнените съставки се размесва и започва нов рунд. След три рунда – който има най-много изпълнени поръчки е победител.

Заключение

Охоо! С малко закъснение, но браво, Уве! Компактна игра, която е прекрасен филър, изпълнен с много смях, хаотично забавление и никакво напрежение. Да, хаотично – това е единствения начин да се забавлявате с тази игра, всичко останало е прекалено следене на картите. Ако сте твърде добър в помненето вероятно ще убиете насторението в играта. Не казвам, че е абсолютно голям хаос, но винаги има някаква несигурност – „Чакай – ти салам ли сложи или чушки… ама защо сложи тази рецепта, то май нямаше сирене. Ами ако е имало? Тогава ще се изпълни твоята рецепта и при обръщането ще откраднеш и гъбите… Тогава да сложа ли моята? Или пък да изчакам?“. Звучи като много мислене, но не е така. Mamma Mia няма да ви парализира мозъка, но ще ви позволи да вземате интересни решения. Решения, които ще се основават на предположения, спомени и понякога късмет. Играта определено влиза в категорията „филър“, но вероятно ще искате да играете още и още след първата игра.

Въпреки, че Mamma Mia е насочена към семейната целева група, геймърите също ще открият механиката задоволителна, за да се отпуснат след тежка вечер на Game of Thrones, примерно. Продължителността е 20-30 минути, но дори и това ще ви се стори малко, защото вие постоянно ще инвестирате времето си и в ходовете на другите. Особено в ходовете на другите! Не искате да пропуснете нито една съставка, която слагат играчите, за да се опитате да я запомните. Или пък, ако сте играли достатъчно – да прецените коя поръчка се опитват да изпълнят, за да я изпълните преди тях.

С други думи – малка, но гениална игра!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

Ще остане ли в колекцията ми?

Защо?

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Можете да закупите играта от тук:

Amazon.de

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта

Exit mobile version