Site icon Big Box Gamers

Majesty: For the Realm – Второ ниво „елегантна“ игра

Айде още една игра, която неофициално се разпространява като „Splendor Killer”. Айде стига, вече. Докато в Century: Spice Road имаше за какво да се хванем, за да твърдим нещо подобно, то тук в Majesty, единственият конец, който едва се вижда е името на дизайнера – създателя на Splendor, Mark Andre.

Сплендор отдавна се изчерпа за мен и дори няма да навлизам там. Вместо това съвсем резонно ще се вторача само в Majesty.

Тук темата е абсолютно безлична. Строите си собствено клиширано средновековно селище от… aaaъъъоооо (извинявайте, прозявах се)… кръчмари, бойци, вещици и така нататък. Няма да се съдерете от кеф в дълбока тема тук. Да, илюстрациите са приятни, а и като наредите картите със сградите пред себе си ще видите да се образува чудесна панорамна картинка.

Всъщност играта пристига с 4 комплекта карти със сгради (за 4 играча), 4 карти, където ще си държите работниците мийпъли и още едно тесте от малки карти с вашите селяни, които ще бачкат по сградите ви.

Най-яките компоненти са отново чипове (ала Сплендор), само че почти два пъти по-дребни… и с други кусури, които ще спомена нататък. Кутията определено е ненужно голяма, тъй като стои почти празна.

НО! Това са просто някакви си дребни решенийца, които бледнеят пред истинския чар на Majesty.

Най-готината черта на играта се крие в „елегантния“ геймплей. Хубаво, хубаво, преекспонирахме го тоя израз, особено за игри като Splendor и Century: Spice Road. Само че нека ви кажа – и двете не могат да стъпят на малкия пръст на Majesty, когато стане въпрос за малко правила и ангажиращ геймплей.

Играта е в 12 рунда. Всеки рунд играчите вземат карта от общ пазар, която слагат в селото си. И така, след 12 карти играта свършва. Смятат се мнозинства на селяните по сградите, както и разнообразие в различните сгради. И това е. Само дето не е.

Всяка сграда има специално умение, което генерира точки или дава работници мийпъли… или и двете. Когато вземате карта от пазара вие я слагате на мястото, където тя си принадлежи. С други думи – жътварят отива да сее, кръчмарят в кръчмата и така нататък.

Работниците мийпъли са ви ресурсът в играта. Винаги можете да вземете първата карта на пазара, но ако искате някоя друга, трябва да оставяте по един работник върху всяка карта преди да стигнете до избраната (ала Small World).

Понеже в края на играта ще имате само 12 карти, трябва много да внимавате какво си вземате. Някои сгради ви дават бонуси за трупане на работници там, други ви дават бонуси за трети сгради. Някои пък не само че точат точки, но дори и удрят по другите хора.

Единственото взаимодействие (освен изпреварването за карти от пазара) е чрез атаки. Когато сложите рицар, гледате кой колко защитници има. Всеки играч, който има по-малко защитници поема щета –  най-лявата му карта отива в лечебницата с лицето надолу. Не се притеснявайте, не е чак толкова отвратително. Можете да си ги лекувате с вещици.

Карта – точки, карта – точки, карта – точки, мнозинство, разнообразие. И това е. Само дето не е.

Бихте предположили, че тази простота бързо ще се изчерпи. И бихте били прави. Само че! Всяка карта  е двустранна и ако искате можете да играете на Б страната на сградите. Въпреки че на теория, повечето карти са само леки вариации на оригинала си, гарантирам ви, че на практика това тотално променя усещането и начините на генериране на точки.

И! Ако сте авантюристи, можете да омешете сградите и някои да са на А страна, други да са на Б страна. В книжката са си вързали гащите, като ни предлагат ако искаме да експериментираме по този начин – с други думи – балансът не е гарантиран.

Еми… играл съм само с А страна, само с Б страна и смесено. И трите игри бяха тотално различни. Въпреки всичко ви препоръчвам да започнете от А, защото наистина по другите варианти точките могат да избухнат, което не е задължително най-балансираното нещо за новаци.

Така. В моя опит с играта открих основно два негатива. Първият е безумен и нямам обяснение – сред чиповете за точки липсват деноминация „5“. Има „1“, „2“, „10“ и нагоре, но защо липсва очевидното 5?! Така както е сега, често ще трябва да си обменяте, защото единиците и двойките бързо свършват.

Второто ми мрънкане е свързано с една конкретна стратегия – кръчмарят на страна „Б“. Условието му е следното – За всеки кръчмар получавате толкова точки, колкото карти имате в най-голямата си колона от карти (под сградите) по 2. Това би било meh, ако не можеше да си избирате колоната с кръчмаря, но ако точно същата колона е най-голямата, вие имате възможност за лесни ОГРОМНИ точки. Използвахме тази стратегия в две от игрите и… работи. Мисля, че има нещо неизяснено, ще трябва да питаме във форумите.

Заключение

Majesty: For the Realm не е Splendor Killer. Да, за мен е по-добра, но двете игри нямат нищо общо – стига глупости. Дръжте си Сплендора, никой не ви го ще. Вземете си Majesty и ще ги си ги цъкате и двете.

Играта се обяснява за 2 минути и може да се разбере негеймъри, от баба ви, та дори и от Ицо, който никога не слуша докато обяснявам!!

Компонентите са отлични, макар не и върха, темата е мързелива, а илюстрациите вървят окей. Геймплеят е това, което блесва тук, а разнообразие има достатъчно, поне за 10-20 игри. Не гарантирам, че играта няма да ви омръзне никога, но гарантирам, че ще има разширения… горе-долу гарантирам.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта, както обикновено, можете да откриете в магазина на пичовете от Pikko Games, като кликнете на бутона отдолу.

Купи: Majesty: For the Realm

 

Exit mobile version