Винаги съм си мислил, че не може да се направи настолна игра, която тематично да вплете фермения добитък в териториален конфликт, но… явно съм грешал. Нека ви разкажа за играта, която успешно пресъздава такъв конфликт. Към фермата!
Livestock Uprising или на български „Бунтът на добитъка“ е тактическа настолна игра с управление на ресурси за 2-ма до 4-ма играчи и е успешен kickstrater проект завършил на 16 февруари 2014 година. В играта, играчите поемат ролята на генерали на четирите представителя на често срещаните добитъци в някоя ферма – прасета, крави, кокошки и кози. Всяка „фракция“ от 4-те добитъка има по 3 генерали, които чрез своите войски и спец. части ще се борят за надмощие във фермата и ще събират ресурси, като чрез тях ще увеличават бойните си редици с други представители на едрия, средния и дребния добитък… или иначе казано волове, коне, овце, магарета и… лами (да, точно така … в играта има военна единица „Кръвожадна лама“).
Компонентите
„We will not be moooved!“
В кутията на играта ще намерим 4 борда (по един за всяка войска), огромно количество карти, токени и плочки, чрез които ще създаваме терена (фермата), върху който ще се борят 4-те армии. Силно ме впечатли качеството на компонентите, които идват в кутията. Картите са четими и са от хубав материал, дори бих казал че нямат нужда от протектори, защото според мен картите биха издържали дълго време без да се „износят“. Рисунките по плочките и токените са ясни и симпатични, с единствената забележка, че ябълката може да се обърка с домат, но… да не ставаме претенциозни. Едно от първите неща, които ме накараха да се усмихна, още като ми връчваха играта, то това беше артът на кутията. Просто как да не се усмихнеш на „веселото“ прасе… Също така, искам да обърна внимание и на комичните рисунки по самите карти, както и забавните имена на генералите и на останалия добитък. Пример са Van Goat, Porker, Longbeard и т.н.
Като плюс също бих добавил, че в кутията на играта си има място за всички компоненти, което премахва проблема „Ох, как бях подредил нещата миналия път…“.
Да кажем няколко думи за правилата
Както написах по-рано, играчите поемат ролята на генерали, които ще поведат „подкрепящия“ ги добитък в борба за надмощие във фермата. Победител е „последният оцелял“. В процес на играта, играчите ще акумулират ресурси, чрез които ще попълват своите редици с добитък и в последствие ще се водят битки с останалите генерали по картата. Средно, една игра би отнела около час до 2, като времето строго зависи от това с колко играчи играете. 😀
Първо всеки играч си избира фракция и си взима компонентите за нея (карти, генерали и т.н.). След това започва генерирането на фермата (бойното поле), като големината на терена зависи от играчите. При 2-ма играча, терена е голям 5 на 5, 3- 7х7, 4- 8х8. След това играта протича в серия от ходове, като всеки ход е разделен на 3 фази.
Как изглежда играта след определено време игра.
Какво представлява всяка фаза?
- Първа фаза – действие. В тази фаза всеки играч премества генералите си по картата, като ако стъпи в поле с чужд генерал следва битка (за нея малко по-надолу).
- Втора фаза – прибиране на реколтата. Ако генералът ви е завършил движението си върху плочка, която дава някакъв ресурс, то в тази фаза получавате 1 токен от съответния ресурс, който може после да се използва за придобиване на войска. Естествено, тук си има условия, но обобщено, всяка фракция тръгва от „събиране“ на трева и в последствие, чрез придобиването на различни добитъци може да се добиват и другите ресурси по картата. Пример, за да може някой генерал да събере ябълка от някоя плочка, то той в армията си трябва да има кон.
- Трета фаза – придобиване на добитък (или иначе казано, купуване на войска) – В последната фаза, играчът може да „изхарчи“ събраните ресурси от минали и текущият си ход за да купи нови попълнения за генералите си.
Цените на добитъка.
Добитъкът
Играчите ще имат на разположение за „купуване“ 5 добитъка и 3 спец. сили, които са уникални за всяка фракция (плюс, всяка спец. част в повечето случаи имат специално умение). Всеки добитък има стойности за атака (оранжевата стойност) и защита (синята стойност). Когато даден добитък е в армията на даден генерал, то той допринася за усъвършенстването на своите стойностите за атака и защита на армията, към която принадлежи. В долната част на картата, са изобразени ресурсите, които генералът ще може да събира, стига добитъкът да е в неговата армия. Примерно, ако някой генерал има в армията си кон, то този генерал вече може да събира сено, царевица, морков или ябълка.
Ламата. Обърнете внимание на името й. 🙂
Битката
Битката представлява сравняване на стойности. Нищо сложно. Когато 2-ма генерала се бият, то единият генерал (атакуващия) събира оранжевите стойности на армията си + стойността от хвърлен 6 стенен зар. Получената стойност се сравнява със стойността получена от сбора на сините стойности в армията на защитаващия генерал + резултата от хвърляне на 6 стенен зар. Разбира се, има наказания за загубилия, като най-често губещия генерал трябва да се откаже от някой добитък в армията си.
Края на играта
Както написах по-рано, играта завършва, когато остане само 1 играч – „последния оцелял“. Как се осъществява това? Във всеки един момент от играта, ако се случи така, че даден играч е събрал генералите си в хамбара, то той може да обяви „супер армия“. Когато играчът обяви „супер армия“, 3-те армии на генералите се обединяват в една голяма армия, която вече може да унищожава генералите на другите играчи. Една „супер армия“ може да се движи повече плочки по борда и може да нанася повече щети. Ако се случи така, че даден генерал загубва от „супер армия“ и няма армия от която да се откаже, то този генерал бива „убит“ и се премахва от играта.
Заключение
Livestock Uprising е забавна игра. Играта е лесна, бърза и се усвоява за минути. Книжката с правилата е написана ясно и няма нужда от интерпретация на дадено правило или зачитане в някой FAQ. През повечето време от играта ходовете на играчите траят бързо и няма много забавяне. Естествено вече към края на играта, ходовете се забавят малко, но това според мен е нормално, защото вече във финалния стадий на играта всяко решение е от значение. 🙂 Препоръчвам играта да се играе задължително с 4 човека, защото картата тогава е по-голяма, има повече ресурси и мелетата на добитъка са неизбежни още в началния стадии на играта.
Елемента на преиграване на играта е достатъчен, че да не ви омръзне бързо. Всяка игра има различен терен, а също така всеки играч има командни карти, които донякъде могат да променят играта в даден етап… или поне да навредят на някого. Също така, има достатъчно стратегии, които може да се изпробват за постигане на победа. Пример, концентриране върху „ранния“ добитък с ниски стойности за атака и защита и ранно обявяване на „супер армия“.
Това, което забелязах като недостатък, е че играчите много зависят от стартовите си позиции и генерирането на картата. Пример, може да се получи така, че в стартовата позиция на даден играч да няма достатъчно ресурси, а в ъгълът на някой друг играч да изобилстват. Това води до бързото напредване на едни и забавянето на други. Не е приятно. Разбира се, това може да се поправи с някое „домашно правило“. Както Хриси предложи в нашата игра, някои от ресурсите могат нарочно да се слагат на ключови места. Така хем ще е честно за всички, хем ще има драма за това кой ще контролира дадената плочка.
И за финал – темата. Темата е забавна, а играта успява успешно да въвлече играчите в нея. С веселите си рисунки и текст по картите, играта доставя забавния елемент в този иначе „сериозен“ конфликт.
„First into baaaatle!“
Дарение за сайта
