Site icon Big Box Gamers

Lembitu – елегантна и пристрастяваща кооперативна игра

Преди години се появи един доста въздействащ европейски филм на име “The Class”. Бях чувал за какво става въпрос и това беше, което ме привлече в него. Когато го пуснах и чух странния език бях на косъм да го спра, защото аз, както повечето от вас, бях предубеден към европейските филми от по-малките държави (може би защото бях се нагледал на такива в моето пребиваване в кино факултета в НАТФИЗ). Не само изтърпях филма, но и страшно много ми хареса. Тогава се научих, че не трябва да подценявам и стереотипизирам творбите на нетипичните за попрището държави.

Lembitu е вторият ми подобен сблъсък с Естония. Въпреки гореспоменатия ми опит, аз отново подходих със съмнение към играта. Когато видях компонентите, тези съмнения се засилиха дори повече. След това, играх играта…

Кой е Lembitu?

За разлика от книжките с правила на GMT, книжката на Lembitu не ме накара да се чувствам прост и абсолютно невеж в каквато и насока, свързана с политика и история. Напротив. 2D6.EE (името на компанията) са написали в малък абзац на кратко историята свързана с играта. Ако искате да разберете повече, можете да отгърнете една страница зад правилата и също в кратък формат да ви разкажат елегантно и ненатрапващо за историята, която би ви помогнала да се потопите в темата. Е, аз не успях чак толкова да се интегрирам в патриотичната атмосфера на играта, но поне вече се чувствам малко по-запознат с естонското чувство за правда.

Лембиту е легендарен (за естонците) естонски военен лидер, който е спасил Естония от унищожителните нашествия на европейските кръстоносци през 13-ти век. В тази игра, играчите влизат в обувките на подобни лидери, които ще се опитат да предпазят Вайсенщайн (съвр. – Пайде) от налазващите кръстоносни походи. Всеки поход има тематичен лидер и ако който и да е от тях стигне Вайсенщайн, цялата надежда на Естония е изгубена. С други думи, играчите губят. С по-други думи, това е…

Кооперативна игра

Това е кооперативна игра от типа – всеки ход лошите приближават и вие трябва да ги спрете. Ще кажете, много такива се навъдиха напоследък. Прави сте, но тази прави повече и по-малко от тези игри. Което е страхотно!

Различното е повече

В тази игра, нямате конкретна цел, която ако изпълните печелите играта. Имате едно единствено нещо, което трябва да направите – да оцелеете колкото се може повече! Ако устискате определен брой рундове, печелите. Разбира се, колкото повече се приближавате към заветния финал, толкова по-напрегната става играта. Вероятно повечето ви игри ще бъдат на ръба.

Освен, че можете да се биете директно с противниците, вие имате възможност да вдигате бунтове в градовете. Ако тези бунтове не бъдат потушени навреме от нашестващите кръстоносци, те ще се превърнат в крепости, които ще застанат с цялата си мощ пред вражеските войски. Това ще принуди противниците да се отклонят от основния път.

Това е механика, която ми напомни на някои от любимите ми „tower defense” видео игри. Всички армии се движат по основни пътища и бавно и предвидимо тропат към Вайсенщайн. Ако на пътя им се изпречи крепост, те поемат по най-близкия малък път (или както ние го наричаме – черен път), докато намерят начин да се върнат на основния път. Ако запушите и малкия път обаче, те ще трябва да заобиколят дори повече. Ако сте заклещили напълно идващите армии, те ще трябва да разбият стените на някоя крепост. Това става, ако преди това са успели да потушат бунт. При всяко потушаване на бунт, те приготвят войска за обграждане. Ако имат две такива войски, могат да чупят крепост.

Това създава хитър баланс и тактически решения за това кога и къде да вдигате бунтове. Ако ги сложите на рисково място, лошите могат да минат от там, да ги унищожат и да създадат войски за обграждане. Ако обаче устискате с тези бунтове определен брой ходове, всички те автоматично се превръщат в крепости.

Освен това, създаването на крепости работи до едно време, защото последното превръщане на бунтове в крепости е някъде към 2/3 от развитието на играта. След това – който строил строил.

По-малко е повече

Lembitu е… обрана игра. Казвам това в най-добрия възможен смисъл. Това е игра, която може да е пример за най-добре изчистени правила (с едно изключение) и изрязване на всичко излишно. Това не е задължително да е хубаво нещо, защото понякога играта бива орязана твърде много. В тази обаче работи перфектно.

Преди да завърша, трябва само да отбележа проблем, който открихме. По принцип, когато запушите лошите с крепост, те трябва да заобиколят по най-краткия „черен“ път, докато отново не намерят начин да стигнат до главен път. Само че така и не разбрахме трябва ли първо да стигнат до самия форт или те имат „знание“, че той е там и трябва да се отклонят от рано. Това е малък проблем, но всъщност е доста важен, защото прави по-лесна или по-трудна играта.

Заключение

Lembitu ме изненада много приятно. Това е лека кооперативна игра с изчистени механизми и елегантен геймплей. Лекотата, с която играта се поднася води до странен пристрастяващ елемент, който рядко се среща в кооперативните игри. Историята на играта е патриотична и интересна, и въпреки, че не можах да се почувствам естонец, не ми пречи да приема естонската тема като за каквато и да е.

Знам, че това е малка съмнителна игра от неизвестна компания, за която никой не е чувал, но нека ви кажа нещо, за което сигурно ще извадите факлите. Винаги ще я предпочета пред Пандемия! … е може и да не важи за Pandemic Legacy (която първо трябва да пробвам). Пандемия се наложи като леката кооперативна игра, с която се сравняват повечето подобни. Е, все още Робинзон Крузо си ми е любимата кооп игра, но тя е съвсем различен дзвер. Ако търся нещо леко, с което искам да цъкам с хора, начинаещи в хобито, бих предпочел тази игра.

Всичко в Lembitu крещи семплост! Минималистичният характер прави играта привлекателна и достъпна. Според мен, тя може да бъде чудесен пример за много дизайнери, които усложняват твърде много игрите си, когато няма нужда от такова нещо. Това не означава, че не обичам сложните игри, просто понякога те са излишно сложни.

Усещането, което ми носи Lembitu може да се сравни с добрите стари Tower Defense видео игри. В играта вие строите крепости, които отблъскват лошите и ги превръщат в крийпове, които се мушкат в тунелите, които вие самите им изработите.

В играта има един голям проблем, който не може да се пренебрегне. Преиграваемостта може да се окаже повратна точка за много от вас, защото въпреки, че ще ви бъде забавно да изиграете няколко игри за една вечер, не мисля че това е ежедневна настолна игра. След няколко игри ще усетите повтаряемост и някои очевидни стратегии. Ако обаче сте като мен и притежавате повечко игри, нищо не ви пречи да си добавите Lembitu в колекцията и да я вадите в конкретни ситуации с конкретни хора – вероятно с  навлизащи в хобито ентусиасти.

Естествено, това е класическа кооперативна игра и като всяка една, проблемът с алфа играчите си остава. Все пак, това е един гигантски пъзел с малко променливи, така че който е добър в това, а и прилива от тестостерон, който изпитва нужда да излива с кофи върху лицата на по-кротките хорица, вероятно ще ви създаде проблеми.

Препоръчвам ли Lembitu? О, да! С две ръце. Ще остане ли в колекцията ми? Не, и ще разберете защо.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ще остане ли в колекцията ми?

Защо?

За повече информация можете да посетите сайта на поизводителите, като кликнете на бутона отдолу!

Lembitu

Exit mobile version