Site icon Big Box Gamers

King of Tokyo – наточете си ноктите и зъбите!

Дим. Шум от диви животни, роботи и още десетки типове мистериозни чудовища. Вишневите дръвчета около вас са къде с прогорени, къде с накъсани от неизвестна за вас сила листа. Някакви хора хаотично бягат по улицата пищейки, но вие съвсем не им обръщате внимание. Време е за вземете надмощие и за тази цел трябва да стигнете до центъра на събитията. Трябва да стигнете до Токио.

King of Tokyo e настолна игра създадена от американския дизайнер Richard Garfield. Идеята на играта е битка между най-различни страховито изглеждащи същества, които се стремят да се задържат възможно най-дълго в Токио (направо да му се доходи там на човек от толкова реклама). Играе се от 2 до 6 играча и целта ви е, след като мелето приключи или дори и преди да е приключило, да сте все още живи и или да сте единствените такива, или да сте първите събрали заветните 20 точки. Доста динамична игра, с колкото повече хора играете, толкова по-динамична става. Ще трябва да нападате, но и да си пазите гърба, защото на тези в Токио лошо им се пише (в повечето случаи), но и те много бели могат да направят. Наточвайте ноктите и зъбите, събирайте енергия и заминавайте да се борите за кралското място в Токио!

Компоненти

В King of Tokyo има следните компоненти:

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всеки играч взима картонената фигурка на едно чудовище по свой избор. Също така взима и картончето за отброяване на точките. Поставя дискчетата на таблото така, че да показват 0 точки и 10 жизнени точки.

Картите се поставят до таблото с Токио, така че да се виждат от всички и се обръщат три карти за начало на играта. Кубчетата енергия и заровете е хубаво също да се поставят на една ръка разстояние, така че всеки да може да си вземе каквото му трябва на момента. Всичките картончета за специални карти се слагат по същия начин и двата зелени зара се отделят от черните. Tе са за по-късен етап от играта.

В началото на играта всички са извън Токио, като при 4 и по-малко играчи се ползва само града, а при 5 или 6 се ползва и пристанището (може да има двама души в Токио едновременно).

Ход на играта

Играта започва и е ред на първияt играч. По време на своя ход, той хвърля черните зарове, като има право на три хвърляния (на първото е задължително да хвърли всичките 6 зара, на другите си избира дали да хвърля всички, или да запази резултатите от някои зарове). След трите си хвърляния, поглежда какви резултати са му се паднали на заровете и действа спрямо тях:

Ако влезете в Токио, директно получавате една точка, а ако се задържите за цяло завъртане в Токио (всички играчи се изреждат и е пак ваш ред), печелите 2 точки.

Следва възможността за закупуване на карти. Виждате колко налични кубчета енергия имате и с тяхна помощ можете да закупите карти от пазара (от трите обърнати с лице нагоре). След като закупите карта, веднага излиза нова на пазара (обръща се нова от тестето), така че ако не харесвате другите две карти все пак можете да купите новата появила се.

Когато сте приключили със закупуването на карти, поглеждате какво пише на тях. Ако са Discard, тогава използвате ефекта на момента, след което ги махате (слагате ги най-отдолу в тестето с карти за пазара). В другия случай, ако са Keep карти, ги пазите пред себе си и можете да използвате ефекта им всеки ход.

След фазата със закупуване и изпълнение на ефектите на картите, давате заровете на следващия по часовниковата стрелка играч и е негов ред да изиграе своя ход. Играта приключва, когато само едно чудовище остане живо или когато някой играч събере 20 точки ( и в двата случая съответния играч е победител).

Моето мнение

Първото нещо, което ми идва на ум е, че играта е доста простичка и лесна за учене. Няма нищо сложно в това да се хвърлят зарове и да се гледа резултата, а след това реално няма и кой знае какъв избор какво да се прави с този резултат – просто следвате указанията по-горе. Компонентите са много добри, артyt е красив и шарен, но компонентите ме навеждат на едно от нещата, които не ми харесват в играта: тези карти, които са толкова много на брой, но никога не се купуват повече от 10. Предполагам, че идеята да има толкова много карти е да има разнообразие, но истината е, че никой не ги използва почти. Също така, мога да кажа, че играта не трябва да се играе с двама или трима души, а поне с четирима. Когато сте двама или трима и един от вас влезе в Токио, няма избутване от там поради факта, че той сам трябва да пожелае да се махне и престоя му там му дава много точки, с които много бързо печели. Ако играете повече хора, ще можете да го накарате с хвърляне на много лапи, но при двама души е направо безмислено да се играе – който първи влезе в Токио, печели неминуемо.

Заключение

Ако искате нещо лесно и бързо със зарове, пробвайте се да станете крал на Токио, да видите дали е лесно. В игра с 5 или 6 човека е доста весело, постоянното бутане, бой и лекуване прави играта доста динамична непредсказуема и весела. Красива игра, весела и неангажиращо проста, но има достатъчно да предложи като игра и емоции. Ако си закупите и допълненията, ще имате доста повече възможности при игра (мутации, костюми, нови карти). Не е игра като за всеки ден, бързо писва ако играете редовно на нея, но за игра веднъж на седмица става. Все пак, не всеки ден се става крал на Токио.

Exit mobile version