четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » King Of New York – ревю на Ник Колев
King Of New York – ревю на Ник Колев

King Of New York – ревю на Ник Колев

Няколко години след ужасяващата атака над Токио от гигантски “Кайджу” чудовища, заплахата отново надвисва над света, но този път арената е Ню Йорк. Грамадни силуети изплуват от дълбините на Атлантика и се впускат в свирепа битка за Голямата Ябълка! 

Добре дошли в света на “King of New York”, играта, в която вие поемате роля на чудовище подобно на тези от филмите от 40-те и 50-те, и трябва да се биете с други подобни вам, с цел – доминацията на мегаполиса.

В тази статия, често ще срещате сравнения между играта, за която ще говоря сега и предшественика ѝ, “King of Tokyo”, за съжаление такива са неизбежни, а сега смело напред!

 

Но Николай, що за бордова игра е това?

“King of New York” е бордова игра, в която вие и другите играчи (от двама до шест) се опитвате да достигнете заветните двадесет победни точки или да унищожите всички ваши противници и да сте последното останало живо чудовище на игровото поле (принципа на Шотландски Боец!). Точките се печелят по много начини: карти, престой в Манхатън или със зарове. Игровата механика на играта не се различава много от тази на предшественика ѝ, на Кайджу ветераните няма да им е трудно да я хванат и веднага да се впуснат в битка.

Как по дяволите се играе това?!?

Ако все пак сте новак (т.е. сега тепърва ще ви тупат праха от дрехите, както се казва) ще обясня набързо в какво се състои игрането на King of Tokyo:

  • Всеки играч, по време на хода си, хвърля зарове (шест специални зара, може и повече, но това се случва при определени обстоятелства), като е позволено заровете да бъдат прехвърляни (rerolled) два пъти – ползва се Yahtzee механиката. Идеята е да се получават определени комбинации от зарове, или по-скоро желани комбинации, чрез които играчът ще може да изпълни определени действия, такива които облагодетелстват него самия/нея самата. Всеки зар има специфични иконки, които обозначават различни действия – Плесница (атакувай), Разруши сгради/военни единици, Звезда (точки), Череп и кръстосани кости (военните атакуват) и Сърце (жизнена сила/здраве).
  • След цялата патаклама с хвърляне на зарове и изпълняване на действията от тях, играчът може да закупи карти (както в King of Tokyo), или да добави ефекти от вече притежавани карти, към резултата от заровете си.
  • Карти се закупуват със спечелени енергийни кубчета, които от своя страна се добиват чрез резултати от зарове. Картите дават на играча различни възможности или специални умения.
  • Атака над други чудовища се реализира отново чрез зарове, като логиката е същата както в King of Tokyo, ако сте в Манхатън (респективно в Токио), атакувате всички отвън, а ако сте отвън, атакувате само чудовищата в Манхатън.
  • Победни точки се печелят като сте в Манхатън, от зарове или като разрушавате сгради и военни единици (новост спрямо King of Tokyo).

Чувството за хумор…

Играта като цяло е много забавна и лека, но с едно ниво по-сложна от предната в серията. Както един мой добър приятел се изрази за нея, и перифразирам: „Ако ще играя с хора тепърва запознаващи се с King of… сериите ще играем King of Tokyo, а King of New York бих играл с малко по-опитни хора!“. Отново всеки има възможност да избира между 6 оригинални и забавно направени чудовища, сред които гигангтски дълбоководолазен костюм, в чийто скафандър с размери на олимпийски басейн плува кашалот с капитанска шапка. Също, това, което много ме разсмя е съществуването на специфична карта, която получаваш, ако успееш да предизвикаш военните в целия град да атакуват едновременно.  Това което е забавното в картата е, че в случай на такова събитие, Статуята на Свободата се съживява и се съюзява с теб срещу останалите чудовища. Няма да кажа повече, но определено играта е правена с обилно количество чувство за хумор!

Какви са нововъведенията?

  • Нови карти, съобразени с новата механика.
  • Нови зарове свързани с нови действия.
  • Нови чудовища.
  • Изцяло ново бойно поле – Ню Йорк.
  • Токъни за сгради и военни единици.

Разликите

За разлика от King of Tokyo, играта може да бъде по-дълга, но от друга страна с новодобавената механика, не я прави по-тягостна, а по интересна. Ричард Гарфийлд и Ко са се опитали да се приближат малко повече до идеята за гигантски Кайджу, биещи се, и в процес на това разрушаващи града, в който се намират. С оглед на това, че филмите на тази тематика не могат никога да се приемат на сериозно и са винаги по-скоро забавни от колкото драматични, то и играта е успяла да хване малко от този дух (Кайджу филмите са ми слабост!).

Динамиката ѝ е по-биткаджийска и „принуждава“ играчите да играят по-активно, нещо от което страдаше King of Tokyo. Сега не можеш просто да се свреш в своето си ъгълче и да играеш просто за точки, сега се налага да излезеш на двора и да си поиграеш с големите момчета! Това, което също много ми харесва в нея и липсваше в първата е, че сега можеш да си изградиш някаква стратегия за игра и не е просто шанс. Това не означава по никакъв начин, че я окачествявам като стратегическа, не, просто сега играчите трябва да се осланят по-малко на резултата от заровете, което за хорицата алергични към игри разчитащи само на късмет е добре дошло.

 Финални мисли

Играта е отличен избор за хора обичащи леките семейни игри, изпълнена е с хумор и се играе леко и плавно. Горещо я препоръчвам и на хората харесали King of Tokyo, а с тях ще се видим на бойното поле…

Автор: Ник Колев

Може да закупите играта от: Boardgames.BGBigBag.bg

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers