Архив на категория: Kickstarter

March on the Drina (WW1) – „Балканския театър“ през погледа на сърбите

Маршът към Дрина е стратегическа военна игра за контрол на територия, която ще ни върне назад във времето на Първата световна война. И ще ни хвърли в сблъсъка между най-мощните нации в света. Играта обхваща действията от „Балканския театър“, а по-точно  историята на Сърбия, нападната от три „жестоки“ империи, Германската, Австро-Унгарската и Българската(когато бяхме империя). Преди да ви запозная с предварителните факти за играта хвърлете един поглед на документалния филм по повод историческите такива свързани с тези събития.
[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=S3j0PR-xwfg“ ]към ФИЛМА[/button]

Какво ще съдържа играта? Всяка една от четирите армии има еднакви като вид, но различни по съотношение единици. Ще разполагате с командири, кавалерия, пехота и артилерия. Картата ще бъде с хексагонални полета и основните военни действия ще се извършват на сръбска територия. Играта ще бъде за играчи от двама до четирима, като всеки играч, ще може да влезе в ролята на командир на една от включените нации. Урааааааа ще играем с България. Не е зле.

Времетраенето на една игра ще е между два и три часа. Още за компонентите?! Разбира се тоукъни, карти, четири дашборда за всяка армия и маркери с валута, защото на война без кеш не се ходи(зловещ смях и зелени блясъци в очите)

За впечатленията ми от геймплея ще ви кажа в ревюто когато получа играта и я тествам, но все пак ако искате да видите примерно разиграване натиснете бутона отдолу. За сега изглежда обещаващо.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?time_continue=529&v=Pj_8IoH3l_o&feature=emb_logo“ ]Как се играе[/button]

Механиката на играта е стандартна ходова, не включва зар, защото всичко се опира на вашите стратегически умения. Това е WARGAME и като такъв включва много малко случайни моменти. Интересното тук е календара, който следва хронологията на събитията. Във всеки следващ ход се обръща нова страница, която играе ролята на евент карта добавяща нещо специфично за даденото разиграване. Споменах ви и за командирите, тук представени като генерали от историята, всеки от тях има специфично умения, което приложено правилно на бойното поле ще ви доведе до победата.

Илюстрациите на стендовете са на много добро ниво, както и самия дизайн на компонентите и кутията. Вижда се, че авторите са вложили цялата си енергия в тази игра, защото я разработват повече от седем години.

Харесвам идеята им да заложат на историческите факти и по този начин да ни покажат историята от друга гледна точка, различна от нашата. Войната е Ад и всеки учасник в нея я възприема по различен начин.

За пледжовете – няколко са обявените в предварителната кампания, като знам, че ще има и един допълнителен, позволяващ ви да сложите ваша снимка на една от фигурите и евентуално на арта на самата кутия.

Цената на стандартния пледж е 55$, а доставката до България ще е още 17$. Кампанията в кикстартер ще стартира на 22 септември, но страницата вече е заредена и може да се види, като натиснете бутона отдолу.  Ако и вие като мен проявявате интерес, включете се !!!

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/princepsgames/march-on-the-drina-ww1?ref=3y24q2&token=323b1184&fbclid=IwAR07LhzgIfn3H4lBv4T7Q2s1OwkdiAgEw0EyPzK8eBAI3x1M9H1h6W9h0y8″ ]–> КЪМ КАМПАНИЯТА В КИКСТАРТЕР[/button]

Reichbusters: projekt vril – най-доброто от света на Weird War-a събрано в една настолна игра.

Като фен на тематиката за конспиративните теории около Втората световна война, нямаше как да пропусна това заглавие още през 2018, когато беше тяхната кампания.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/1162110258/reichbusters-projekt-vril/description“ ]–> КЪМ КАМПАНИЯТА В КИКСТАРТЕР[/button]

Аз съм запален почитател на DUST 1947(военна игра с миниатюри на същата тематика – много е добра!) и тази вселена ми е като втора родина.  Играта Райхбъстърс се развива в алтернативна история през 1944 г. Германците намират в Тибет нов източник на енергия наречен ВРИЛ през 1938, след което започват всякакъв вид опити с него. Веществтото се оказва мулти функционално и освен за захранване на машини и оръжия, намира широко приложение за подобряване на структурата и качествата на живи организми(хора, кучета и разни неща дето мърдат), а също така и за реанимирането на вече мъртви такива – да си го кажем направо, създават зомбита и мутанти. Стилистиката на фигурките напомня на компютърната игра Wolfenstein, но всичко останало като история, механика и дизайн е оригинален продукт на студиото. А и честно казано няма как да правиш игра на тази тема и да не си играл Wolfenstein поне веднъж.

Какво ме грабна освен идеята? Фигурките? Не!….шегувам се, разбира се, че бяха фигурките. Толкова много и разнообразни типажи с красив дизайн, раздвижени пози и балансиран детайл. Никой не може да устои на това изкушение ако е фен на миниатюрите. Кампанията беше завладяваща с добре балансирано съотношение пари-стречголове. Две опции – базова игра + стречголове и Всичко на куп (базова игра, стречголове, експанжъни и добавки). Добрата комуникация с кореспондентите на Mythic студио също е похвална. Нямам случай да съм им писал някога за нещо и да не са ми отговорили до ден най-късно. Изпълнението на продукцията е на много високо ниво (фабриката на DUST STUDIO – по повод миниатюрите и вратите, за хартията и тоукъните нямам информация). Всичко без разпращането вървеше в срок, докато не се коронясахме и света (Китай) спря да функционира за няколко месеца. Има и леки грешки при опаковането на някои от кутиите, но това са единични случаи и от студиото изпращат заменки веднага щом могат. Няма как да няма греешки при толкова голям проект от кикстартер. Всички големи студиа имат по някоя и друга дефектна бройка, защото някой е сложил нещо без да гледа в кутията. Важното е, че накрая има Happy end.За самата игра…

Вие и вашите приятели(от 1 до 3-ма заблудени другари, решили да загубят няколко часа от живота си угаждайки на фетишите ви) влизате в ролите на добре обучени войници, от различни националности(българска, дай боже в сезон 2), изпълняващи специални операции за SOE (Special Operation Executive) с цел саботиране на немското научно звено развиващо Врил технологията. В базовата игра имате 6 героя от които да си изберете, но ако си намерите кутията със стречголовете, нещата стават интересни – още 11 героя се присъединяват към вашия отдел с техните нови и уникални умения, а ако сте супер фен, то трябва да си вземете и Сержант Сали – героинята на Паоло Паренте. Тук героите имат нещо като левъл система на целия отряд, сами по себе си не се развиват и не сменят оръжията си. Учил си се да стреляш с лък, значи нема как да гърмиш с автомат, това е положението. Разбира се има решение, след всяка мисия, можете да си смените героя и да пробвате различен подход, но така ще загубите натрупаните предмети от предишния ви герой ако играете в кампания. За случайните мисии няма проблем да си тествате, докато намерите подходящия за вас персонаж и чак тогава да се впуснете в кампанията.

За механиката на играта мога да кажа, че е иновативна по отношение на комбинирането на фиксирани действия и използване на карти даващи бонус или действие по избор на играча. Зарчетата се включват само при случайните действия: тест за шум, тест на предмет или атака(защото няма как да предвидите реакцията на противника ви във всеки един момент). И тук го има характерното за приключенския тип кооперативни игри, следване на карта, събиране на предмети, битка с лошите, преджобване на повалените, изпълняване на задачи и бягство от картата през изхода. Интересното е, че тук можете да бъдете заловени и вашите другари трябва да ви освободят. Има също така доста скрити предмети, които могат да ви помогнат или да ви усложнят самата мисия.

Генерирането на злодеи по картата се извършва с предварително подготвено МЕНЮ с характеристики на всеки един от тях. На картата на всеки един от враговете ви има индикация към кое меню може да бъде включен, защото от някои имате по два или три вида от един и същи персонаж, но с различни характеристики, в зависимост от мисията за която е пригоден.

Подобно на игрите от подерицата Zombicide и тук е важно да пазите тишина (…що не зема да им метна тая граната, както са се скупчили там ония шестимата?), защото имате две фази по време на мисия – преди и след алармата. Първата е по-лека от към натрапници и ви позволява по-бързо да се предвижите до целта, при втората нещата стават грозни, защото всички знаят ще сте тук и даже викат подкрепления.

По повод на правилата, като се изиграят няколко игри се свиква. Самата книжка поне за мен е написана малко хаотично и на първо четене дори неясно за някои неща. Също така има разделяне на информация между книжката с правилата и тази с мисиите. Първите две игри със сигурност най-големия ентусиаст от вас ще държи ръководството от началото до края на мисията и ще го прелиства неколкократно, защото за доста от ситуациите картите с бързите правила няма да ви помогнат. Играта има страхотен замисъл и тематичен геймплей, но отнема време да се научи. От студиото пуснаха PDFс пояснения на най-често задаваните въпроси, а има и слухове, че ще преиздадат правилата в по подреден и разбран вид. Лично моя съвет е, както и при други такива тежки заглавия, ако едно правило не ви е ясно, не ви харесва или просто не пасва на начина ви на игра, променете го! Няма да ходите на Олимпиада, а също така все още няма агенция, която да проверява и глобява в случай на неизпълнение на правилата на настолните игри (да не ме чуе някой, че и такава ще назначат). Игрите са за да носят радост и забавления, а не неприятни чувства от неразбиране или излишно усложняване. Играта е супер и само от вас зависи да и се насладите максимално.

Арта и миниатюрите не струват, ужасни са, най-грозното нещо, което съм виждал някога, ШЕГУВАМ СЕ…как изобщо си го помислихте, че може да е истина? Тази игра е пример за това как трябва да изглежда един завършен продукт от към Дизайн, качество на Рисунките и Скулптурите, качество на хартиените и картонени компоненти, идея и история, както и механика и геймплей. Лично аз предпочитам разбъркани, но работещи правила, от колкото подредени и счупени.

Експанжъните са общо три до момента, без стречгол кутията: Вратички (най-необходимия), Projekt Х – Голяма кутия за голяма миниатюра и „Not of this Earth“ – който ви изпраща в друго измерение, добавя извънземни към враговете ви и нови видове германски войници и босове. Да кажем, че това е добра поддръжка на играта, защото с тези компоненти имате повече от 20 мисии за изпълнение. Също така на фен сайта на играта, можете да си генерирате случайни карти за всеки един от индивидуалните модове, както и да си правите къстъм карти за персонажи от тази вселена, взаимствани от други игри (Hellboy например).

Няма как да не отбележа и козметичните допълнения от поредицата: Артбук с илюстрации и скици по играта, подбран комплект бои за оцветяване + алтернативна миниатюра от Army painters, тарелка за зарчета и гигантски плеймат, от които имам последните две (Благодаря ви Mythic games).

До момента сме изиграли три от мисиите в кампанията на базовата игра и още не сме се сблъскали с всичко налично. Играем двама души с по два героя и играта се получава добре. Единствения недостатък, който виждам лично за мен е, че няма как някой да играе с германците в ролята на нещо като Дънджънмастър, но може във втория сезон това да се промени. Едно е сигурно обаче, когато става въпрос за избиване на лошите, трябват си хора и огнева мощ! Не, че не можехме да пробваме и с двама, но като видите размерите на големите чудовища, все едно човек да спре товарния влак с голи ръце (за една от фигурките важи буквално).

В заключение ще ви посъветвам, ако още не сте взели решение дали да се впуснете в това шпионско приключение по време на война, да хвърлите един поглед на разопаковането на целия сет, което направих специално за вас.

[button color=“red“ size=“small“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=cnMLxJQ1zo8″ ]Към видеото[/button]

За сега нямам информация, кога ще се появи на нашия пазар. Можете да отправите запитване към някои от онлайн магазините в странта, а ако не ви се чака в ebay  има налични всички кутии, но цената е доста над реалната.

 

Wolfenstein The Board Game – камъчето дето обърна каруцата ми

Някак си каквото и да кажем за Улфенщайн няма да е достатъчно. Първият шутър, който някога играх на комп, първата игра с нацисти, първата игра от света на Weird war II. Общо взето, камъчето дето ми обърна каруцата в тая посока.

Играта излиза през вече далечната 1992, но при мен дойде няколко години по-късно. В нея главния герой е Би Джей Бласкович, Полски супер шпионин пленен в замъка Улфенщайн, опитващ се да се измъкне и да открадне тайните планове на нацистите. Нацисти…..да, Хитлер…да.

Не само убивате хитлер, а дори и втората му фаза Робохитлер. Моето приключение с него приключи през 2003, когато изиграх Return to Castle Wolfenstein, а след няколко години изцяло преминах на нстолни игри и така до днес. Много рядко играя нещо на компа, а дори и да имам време предпочитам да е на борда със семейството или приятели.

„Абе Денис, защо ни пишеш за компютърни игри в статия за настолни?“…Защото става въпрос за настолната версия на играта, приятели. Това, че сме в изолация не означава, че всички са изперкали тотално. Е не е като в един ден да излязат двата кикстартера дето чакам(Анкх на кул мини и този на Улфенщайн) от миналата година и да се чудя как да си простя, че няма да участвам поради липса на средства, но това е друга тема.

Пиша  на добра воля, за да провокирам и подтикна тези от вас, които са фенове С ВЪЗМОЖНОСТИ да се включат, за да се отворят повече яки компоненти за играта, за Улфенщайн (знам, че сте пледжнали Анкх, следя финансиранията и на двете).

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/archonstudio/wolfenstein-the-board-game“ target=“blank“ ]–> КЪМ КАМПАНИЯТА В КИКСТАРТЕР[/button]

Та да се върнем на играта. Ще кажете ами преди няколко години излезе Fireteam Zero, подобен тип игра, горе долу същата атмосфера. Преди две години излезе Reichbusters: Projekt Vril, силно наподобяваща идеята на Улфенщайн, да не споменавам Incursion  и Tannhauser….и DUST 1947 за финал(за къде без нея). Да така е, но всички те са вдъхновени от Улфенщайн, поне според мен. Всяка една от тях е интерпретация за нацистката супер сила в света на конспирацията, тайните разработки, окултното и извънземно присъствие сред редиците на Райха. Но улфенщайн си остава първата игрова визуализация на тази идея.

От полското студио Archon Studio, са заложили най-доброто от всички части на поредицата в тази настолна игра. Компонентите са страхотни, лесни за усвояване правила, интуитивна дънджънкрол механика, миинатюрите са на спрута от твърда пластмаса, голямо разнообразие на модели и пози, къстъм зарове и ВАРИЧКИИИИИИИИИ. Да не говорим за различните режими на игра, които се множат с всеки стречгол.

Отделно предлагат два типа пледж:

  • Първият е стандартен с всичко горе изброено, т.е. базова игра, експанжън и всички стречголове.
  • Вторият е целия първи пледж + кутия с пластмасови части за построяване на триизмерен терен, стени и подове, за да се потопите максимално в атмосферата на играта.

…не, не съм получил ревю копие и няма да получа, нямам и $ за да се включа в кампанията, за което най-много съжалявам, но въпреки това съм човек и не мога да скрия радостта си от появата на това бижу. Изгледах няколко геймплея и наистина има добра атмосфера и върви леко и незатормозяващо. Смея да твърдя, че е страхотна настолна адаптация на РС игра (за разлика от някои „хитови заглавия от последните години“).

Кои са Archon Studio и защо да ги подкрепите? Първо доставката за европа е около 18 евро за целия пледж (а не 50-70 долара нато на една друга кул марка). Зад гърба си студиото има изпълнени 8 проекта, от които 5 са игри с миниатюри и 3 за терени. Може би някои от вас помнят кампаниите на LOAD the Board Game, Vanguard of War и Chronicle X . В проекта Улфенщайн съчетават всичко правено до момента като влагат най-доброто от себе си. Ако сте харесали статията и иска да види един от невероятните ми ънбоксинги на тази игра, приемам като дарение копие от малкия пледж.

Пазете се и бъдете здрави!

 

 

Dig your way out – Бягство от затвора с щипка пиперлив френски хумор

Здравейте приятели…да вие, които ми четете статиите. Та щом ми търпите глупостите значи сме приятели…нали?!

Както знаете по-миналата (2018) година станах баща и у нас нещата се обърнаха с главата на долу (но в добрия смисъл) и известно време не писах статии и не снимах видеа(почти), но вече влязохме в ритъм и нещата се развиват добре.

Та без да ви занимавам повече с личния си живот, днес ще ви говоря за Dig your way out, последната игра (за сега), която дойде от Кикстартер.

Кампанията беше през лятото на 2019 и поне за мен беше една от добрите кампании с настолни игри, която си заслужаваше моето внимание. Това, което ме грабна докато си скролвах предложенията с игри, беше рисунката на кутията. Ще кажете, че съм пристрастен защото съм художник, но не е така, защото се съмнявам който и да е от вас да устои на готин арт от кутията на непозната игра. Нали? Цената също беше много „НАРОДНА“, както обичам да казвам, а съотношението цена – качество е това, което всички търсим. И точно това е, което ни предлагат дизайнера на игри Давид Симиде и художника Михайло Димитриевски, плюс голяма доза пиперлив френски хумор.

Ще започна с компонентите. Както вече казах във видеото с разопаковането кутията е добре направена, от здрав картон и добре обзаведена с компактно проектиран, хартиен органайзер. Книжката с правилата е издадена едновременно на пет езика, като френския (родния на автора)  е на първо  място, останалите са английски, немски, испански и италиански. Борда на играта е двулицев, подарък от авторите, макар че не им достигна сумата да го отключат като стреч гол, те ни го подариха след кампанията в знак на благодарност. Има над 150 карти, 6+2(ексклузив) картона на затворници(двулицеви), тоукъни показващи колко сте пребити, зарче, стендове на героите и разбира се цигари, без които няма как да оцелеете в затвореното общество. Страхотно качесто и уникално забавни рисунки.

Основната цел на играта е да успеете да избягате,но как е възможно това? Ами като изкопаете тунел за бягство разбира се. Главния режим на игра е всеки за себе си, но по време на кампанията се отключиха още два мода.Кооперативен, на два отбора, за който помага и гърба на борда, където килиите са разделени в два отделни блока А и Б. И третият вариант е отново всеки за себе си, но вече има и надзирател, който спъва допълнително играта на затворниците. Играта е тип „отворен свят“ в пределите на затвора, където обикаляте из различните пространства: килии, лечебница, баня, столова, двор и изолатор (не толкова приятен като едноименния бар в Сливен).

По време на игра събирате скрити предмети, които после комбинирате, за да си направите инструменти за копаене или оръжие за самозащита, но внимавайте. Вие сте в затвора, където всеки е враг на другия и дебне удобен момент да ви изненада „в гръб“. И повярвайте, избитият зъб и откраднатият предмет ще са ви най-малкия проблем. Героите нямат специални характеристики на картите, за да имат всички играчи равен старт. Предимсто получавате, ако решите да членувате в някоя от посочените банди, но и това не е гаранция, че друг нейн „член“ няма да ви нарани.

Трудно бих определил механиката на играта, но най-ми се доближава до RPG, имаме картони на герои, имаме карти с предмети, зарче за движение, отворена карта на терен и взаимодействие с всички играчи. Но пък е доста лека, лесна за разучаване и значително бърза като геймплей от такъв тип игри. А голямата доза хумор в почти всички ситуации (Х. решава да нападне И. и да му открадне кирката, но поради лошо смятане от нападател се превръща в жертва, получава нараняване и губи ценен предмет. Всички се смеят, без Х.) я определя съвсем точно като парти игра. Та в заключение Dig your way out е една страхотна Парти Ролева игра с абсолютно автентична затворническа атмосфера, предлагаща много смях и голяма преиграваемост. По правила може да се играе от 2ма до 6 ма играчи, но от моя тест ви съветвам да не я играете с по-малко от 4ма затворници. Основното в играта е взаимодействието между играчите и за това, колкото повече толкова по-весело. Разнообразието на типажи като етнос, възраст и размери ще ви улесни да се намерите и препознаете в някой от закоравелите престъпници.

Ако все още не сте видяли видеото от разопаковането, може да го направите тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=ImLrwNZWupg&t=12s“ ]Dig your way out – разопаковане[/button]

Не знам дали играта скоро ще се появи в България, но ако я намерите нямада съжалявате.

 

Тъмната страна на миниатюрите – с Денис

Днес искам да си поговорим за игрите с миниатюри и за миниатюрите в игрите като цяло. Някои от вас може да си кажат „Няма да чета тази статия. Имам толкова много игри с миниатюри, че надали ще науча нещо ново“, и  тук ще сгрешат. Това, което ще напиша е точно за тях, за Вас и за мен самия.

Какво представляват миниатюрите и какво е тяхното предназначение? Не знам до колко си задавате тези въпроси, но ще ви дам лека яснота по тях. Миниатюрите, това са малки скулптурки и не по малки произведения на изкуството. Всяка една миниатюра носи в себе си заряда на художника, който я е направил в оригинал (да същия заряд го има и във всяко следващо метално или пластмасово копие). Не се сещам за друг пример, но една от първите игри с фигурки (миниатюри) е шаха и е съчетала в себе си състезателния дух и стратегическото мислене. За това и най-скъпите и популярни игри с миниатюри до ден днешен са с военна и стратегическа насоченост.

Игрите с миниатюри са най-различни като стил, механика, геймплей и жанр. С напредване на технологиите и бордгейм индустрията днес можем да се насладим както на чисто военни игри като Warhammer 40k и Age of sigmar, Infinity, Dust tactics,  така и на екшън приключения като Zombies!!!, Last night on earth, Zombicide(модерната поредица), The others, Tannhauser, The Adventurers, а също и стратегически игри като Blood rage, Aetherium и This war of mine. Най-любимият ми тип игри с миниатюри са …да дънджънкроУ игрите.

Защо те? Защото от малък харесвам фентъзи книги, романи, а дори и кратки разкази. Израснах с книгите игри, част от които бяха превод на западни автори и там открих този невероятен свят на подземия и приключения. Все още не осъзнавах колко е велико това, но зрънцето вече беше посято. След години навлязоха компютрите за обществено ползване по залите и там се сблъсках с две от най-любимите ми фентъзи игри – Diablo 2 LoD и Heroes3. Велики времена бяха. А като отвориха батълнет за Diablo с приятели ходихме да си мачкаме заедно… ех спомени. С времето тези мераци отшумяха, но идеята беше някъде вътре в съзнанието ми и растеше. След години, докато бях студент преоткрих пак настолните игри, които до тогава за мен бяха само игри с пионки, зарчета и интересно нарисувани терени. Помислих си, че нещата не са се променили особено, освен в качеството на компонентите и по-интересните механики и сюжети.

Докато един ден някой не ми изпрати група за търгуване с игри втора ръка от България. Присъединих се – най-голямата грешка в живота ми (шегувам се разбира се, но портмонето ми още не ми говори). Там видях комбинация от нещо, на което не можах да устоя – игра съчетаваща в себе си втората световна война, тайни общества, конспирация, секретни разработки и за първи път в моя живот – миниатюри. Казах си „Това е!“ и си я поръчах. Играта е Tannhauser от 2007 година на FFG и за съжаление, играта вече не се поддържа. 

От там малко по-малко нещата започнаха да си идват на мястото. Продължих да играя всякакви настолни игри, както и до ден днешен, но семенцето беше станало дърво и желанието за миниатюри нарастваше с всеки изминал ден. Години по-късно колекцията ни от игри вече надхвърля 100 заглавия и една не малка част от тях са с така обичаните от мен фигурки.

Целта на дадена миниатюра е не само да ни помогне да си представим по-лесно дадения персонаж, същество или предмет, а да ни вкара максимално дълбоко в сюжета на играта. До толкова, че да забравим за околния свят, да се оприличим с нашия герой или фракция и за няколко часа времето да спре, а ние да се пренесем в едно по-вълнуващо и необикновено място, далеч от грижите, ангажиментите, напрежението и бюрокращината на заобикалящия ни свят. Това е основната цел в живота на една миниатюра. Второстепенните й качества са, че можете да си я оцветите. Това е много хубаво качество и е тясно свързано с хобито, особено щом се касае до миниатюри. Но трябва да знаете, че става бавно, отнема време и изисква много търпение, лека ръка и практика – Гледайте в Youtube! А може просто да си ги колекционирате, но без да прекалявате.

Слабите качества на игрите с миниатюри обаче са доста. От една страна – голямата им пазарна цена. Да не споменавам факта, че не всеки има необходимия ресурс от бои и умението необходимо, за да си ги оцвети така както иска да изглеждат. Отделно, повечето от тези игри се играят дълго и продължително и е необходимо цялото ви внимание да се съсредоточите в геймплея, за да можете да разберете какво се случва и да се насладите оптимално от преживяването.

Също така ви трябват съмишленици – хора със същата любов към хобито, финанси и свободно време, за да играят с вас. За градове като София, Пловдив и Варна това не е проблем, защото имат клубове където феновете се събират да играят и да си обсъждат новостите по дадена игра. Но в по-малките градове се налага ентусиасти като Иво Драганов да създават малки общности от нови играчи и да разпространяват любовта към настолните игри. И в това си има очарование, защото доста често демонстрацията на някоя игра (никога с миниатюри или много компоненти – защо ли? Ами губят се) е в уютен бар или на гости на нови хора. Но да се върнем на игрите с миниатюри. Освен положителните и отрицателните страни на тази част на хобито има един много сериозен проблем, който трябва да се записва във всяко ръководство на игра с миниатюри с големи букви и удебелен шрифт като СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ.

Има хора, които просто колекционират фигурки, но не играят с тях – това не е толкова лошо, стига да е в норма (2-3 игри годишно) Познавам хора, които си купуват игри само зареди миниатюрите (по едно време за малко да попадна в тази категория). А има и такива, които взимат игри, а дори не ги отварят, само и само да кажат, че имат дадена колекция от фигури и трупат количества – това вече е МАНИЯ и мисля, че тези хора се нуждаят от медицинска помощ.

Много е важно да не прекалявате във вманиачаването си по притежаването на количества от тези игри, защото тук границата между хоби и мания е много тънка, особено ако имате финансовата част. Съвета ми към тези от вас, които се оприличават с нещо от по-горе написаното е – Бъдете силни! Признайте си, че имате зависимост към пластмасовите фигурки, както направих аз.

Лесно е да излезеш от ситуацията на опияняване от невероятно детайлните образи от пластмаса само с няколко въпроса. Защо купувам тази игра? Имам ли с кого да я играя? Нямам ли друга подобна (не важи за дънджънкроУ! 🙂 )? Колко често бих я играл? Ако имам подобна игра, бих ли я продал след като си взема новата? Колко дълго ще се чувствам удовлетворен от покупката на тази игра?

След като си ги зададете, може да се почувствате тъжни, но това е самата истина. На мен ми помага винаги, когато изкочи як кикстартер или се появи нещо ново на пазара – запитвам се и сега покупките при мен са спаднали на минимум, т.е. 1-2 игри с миниатюри на година. 🙂 (бел. ред. Което за много от хората също е доста 🙂 )

В основата си игрите са измислени за забавление и развиване на ума, всичко останало е една добре поднесена украса. Без да омаловажавам труда на колегите художници и скулптори, но игрите са, за да се забавляваме с приятели. На никой не му пука дали имаш последния сезон на зомбисайт при положение, че не играеш нито един от предходните, а фигурките (тези всичките, неоцветените) ти прашясват по кутиите на шкафа, който също е прашен, защото от трупане на игри нямаш време дори да отвориш старите си и да ги разгледаш. Миниатюрите страдат, когато не се играе с тях и не им се обръща внимание.

Единственото оправдано, поне за мен, събиране на големи количества миниатюри е, ако хобито ви е само да ги оцветявате и да ги излагате във витрини, за да се виждат. Всичко останало е „вик за помощ“.

Исках това да е една весела тема, но имах нужда да ви покажа и тъмната страна на миниатюрите. Надявам се да сте ме разбрали правилно и дано всеки от вас е намерил нещо полезно в горе написаното.

Превю: Downsize – бърза и аморална бизнес игра

Често пъти ми се е случвало да се чудя какво е да си собственик на компания? Как разпределяш задълженията, заплатите и работното време? В какво и защо инвестираш пари, какво правиш, за да подобряваш качеството на работата, от какво печелиш? Все интересни неща. Сега ще разберем (или пък не) отговорите на част от тези въпроси.

Първи впечатления и компоненти

Downsize е картова игра, създадена от Braincrack Games (в частност Люис Шоу) и финансирана чрез Кикстартър. Кое е интересното на играта, ще попитате вие? Бизнес насочеността. Целта на играта, оказа се, е иронично забавна –  не е да печелите пари чрез инвестиции, чрез иновации или реклама, а по един възможно най-очевиден начин – чрез уволняване на служители. Къде е печалбата в това да изгоните някого от работа? Няма да му давате заплата, разбира се – по-малко разходи за фирмата, следователно сте (уж) на печалба от цялата схема. Не само това, ами и го карате да ви свърши нещо полезно като за последно. Шефска му работа!

От гледна точка на съдържанието на играта, не очаквайте кой знае какво – това е изцяло картова игра. Може да обобщим играта по следния начин – тесте карти, в което имате два вида карти (като изключим картите за напомняне на основните действия/комбинации) Илюстрациите по картите са семпли, но приятни и не мога да преценя кой от двата варианта би ми харесал повече – да беше голяма шарения или така, както е в момента. В общи линии – впечатлението ми от компонентите е нито добро, нито лошо. Хайде сега да подпочнем същността на играта – правила и геймплей.

Правилата

Както казах по-горе, в Downsize имате тесте карти с два вида карти вътре – служители и карти с „печалба“ от уволняването на служители. Служителите на свой ред също са два вида – нормални, „стандартни“ служители – като юрист или специалист по инвестиции, и специални служители – маркетинг специалисти, служители в отдел „Връзки с обществеността“, охранители и други. Тук ще вметна, че наборът работни позиции в реалния живот е толкова голям, че ще могат да се направят поне десет експанжъна….. Както и да е, отнесох се. Към играта! Действията ви в играта са три – уволнявате един специален служител, двойка нормални служители или пък не уволнявате никого, а наемате служител. Разбира се, преди да уволните служител/служители, карате ги да ви свършат нещо като за последно. Това нещо ,разбира се, зависи от комбинацията от служителите или пък от специалното умение на специалния служител. Така например, ако имате ангел инвеститор – взимате торба пари от банката, а ако имате HR в комбинация най-често ще карате противниците да наемат нови служители или пък вие ще наемате с цел да получите дадена комбинация от хора. В тази връзка наемането на нови служители е много по-лесно от уволняването – просто си теглите един от купчината карти и вече си имате нов служител за евентуално уволняване. Знам, че звучи абсурдно. Това е целта! 

Геймплей

Първо играхме със стандартните правила. Downsize се оказа неочаквано богата на възможности като за лека картова игра – доста динамична и с много крадене от банката и прецакване на противниците, както си му е реда!

Комбинациите пасваха тематично, бих казал дори, че ако играят хора с достатъчни знания за бизнес (защото, честно да си призная, аз не съм такъв), ще им е изключително забавно. Хвърчат юристи, HR-и, корпоративни служители и инвеститори, а на вас (в частност мен) въобще няма да ви пука.

Парите ще са най-важното в този режим на игра – ако нямате достатъчно пари, ще тичате да наемате нови хора, за да ги уволните възможно най-изгодно след две минути, а ако сте най-богатите в играта ще се стремите да се отървете от „пустите му служители“ възможно най-бързо.

Има два начина да завърши играта – или единият играч ще забогатее и ще си уволни всички служители, или просто парите в банките ще свършат. Тук има и една малка „врътка“ – ако прекалено бързо уволните хората си и има още пари в банките, ще трябва да наемате нови хора, за да взимате от оставащите пари в банките. Този елемент може доста да ви изненада, ако играете за първи път, а после връщането в играта ще е трудно, така че внимавайте с него!

След около 20 минути игра, вече бяхме приключили и се оказа, че съм се справил неочаквано добре с бизнеса си. Винаги съм знаел, че имам заложби, но тези около 20 милиона приходи от уволнения ме изненадаха. Даже се замислих като на шега дали да не си направя истинска фирма, само за да го пробвам в реалността, но бързо игнорирах тази глупава идея. Беше време да преминем към другият неморален режим на игра.

Така нареченият Доналд Тръмп режим (всяка връзка с реално съществуващи имена явно е умишлена)! Режимът се различава от стандартните правила само с едно единствено, но оказа се съществено правило – няма банки. В този режим играта се превърна от „Аз съм гаден шеф и уволнявам хора, за да печеля от тях.“ в „Аз съм гаден шеф и уволнявам хора, защото…. ами така!“, което, колкото и да звучи безсмислено, се оказа изненадващо забавно. Уволнявам хора, а противниците ми ми назначават нови, аз пък на тях им правя мръсно и така играта се завърта доста бързо. Като време беше наполовина, ако не и на една трета от времето на стандартния вариант, а като забавление – хареса ми дори повече (стремежът към банките провлачи доста играта при стандартните правила). Забравих да кажа – който си уволни всички хора първи, печели играта! По-абсурдно, забавно и бързо изиграване на игра не бях имал скоро.   

Заключение

Downsize e чудесно иронизиране на бизнес средите, направено с леки и приятни механики и хумор. Непретенциозният външен вид на играта само залъгва, и след двете изигравания, мнението ми е, че играта е много забавна и подходяща за игра както с „новаци“ в настолните игри, така и със закоравели геймъри. Бих препоръчал тази игра за филър, особено с Доналд Тръмп режима – при опитни играчи може да се сведе и до пет минути на игра, без геймплеят да стане скучен на играчите. Ако не ви се играе като филър, винаги можете да преминете към стандартните правила. Единственото, което на мен ми липсва в играта са повече професии и малко повече взаимодействие между играчите – щеше да е още по-интересно да имаш вариант да блокираш действие на друг играч или поне да можеш да му крадеш от парите в стандартните правила. Знам, че това са дребни заяждания, но какво пречи да правим предложения за експанжъни?

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесен ироничен подход
  • Добре балансирани комбинации и специални умения
  • Много бърз и забавен Доналд Тръмп режим

МИНУСИ:

  • Липса на разнообразие от професии
  • Сравнително слаба интеракция между играчите

Въпреки че Kickstarter кампанията на Downsize приключи преди около месец, можете да разгледате проекта тук:

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/315276384/downsize-a-competitive-card-game-for-2-6-players“ target=“blank“ ]Downsize[/button]

Източник на снимките: Downsize Kickstarter Page и BoardGameGeek

ПРЕВЮ: This War of Mine – моята перфектна настолна игра

Приятели, пригответе парцалите и моповете, защото след тази статия ще има дългочасово бърсане на лиги от пода. Рядко ми се случва да дивея толкова много по някоя игра, но когато само след една игра, и то на прототип, виждам потенциала финалната версия да бъде светия Граал в моята колекция ми иде да скоча от покрива на някоя поне шест етажна сграда. Може да няма логика, но такава игра ме кара да не знам к‘во пра’а!

Преди всичко, трябва да знаете, че все още тече кампания за събиране на средства в Кикстартър за This War of Mine. Да, тя вече е събрала чутовните около 300 000 паунда и няма нужда от вас, но повярвайте ми, вие имате нужда от нея. В края на статията съм сложил линк.

Още нещо трябва да отбележа. Копието, което ми бе изпратено е прототип и снимките, както и някои основни части от геймплея, няма да бъдат напълно идентични с финалния продукт, въпреки, че това е един от най-добрите прототипи, които съм виждал. Пристига с фигурки, завършен арт и дизайн на картите, борда е с финални илюстрации, токъните и една от двете книжки също изглеждат доста завършени. Това, което все още не е напълно готово е книжката със събитията, което е една голяма хапка от целия кеф, който дава тази игра.

This War of Mine може спокойно да се преведе като This Game of Mine, защото сякаш всички съставни части съществуват специално за мен. Мисля да продължа с това превю като опиша всяка от една тях.

Тема

Повечето от вас сигурно са чували за супер награждаваната видео игра със същото име. Настолният й вариант е сто процентова адаптация на оригиналната видео игра, която аз наричам „Постапокалиптичен Sims”. И преди да мина към самата тема, трябва да проточа лиги и по видео играта.

Аз идвам от дълга и дълбока история на видео геймър. От около 3-4 години обаче съм приключил с това не само заради огромният социален кеф от настолните игри, но и поради порастването на семейството ми с още двама члена. Въпреки това, от време на време, аз цъкам някоя друга малка игричка, в повечето случаи на телефона. От по-сериозните игри… до сега единствено заглавията на Telltale Games ми бяха хващали интереса. НО! This War of Mine така ме обзе, и то в толкова натовареното ми ежедневие, че често не мога да свърша никаква работа, защото си казвам „Айде, ще изкарам още един ин гейм ден… айде още един, айде още един…“ Схващате идеята.

This War of Mine е с напълно реалистична тема в измислена среда. Играта праща играчите в съдбата на няколко цивилни личности, които се опитват да оцелеят в окупиран и полуразрушен град, като през това време те търсят храна, вода, провизии, топлина и оръжие. Да, оръжие ви трябва, защото почти всички съседи са враждебно настроени и играчите трябва да пазят така или иначе разрушения дом на персонажите. Освен това често самите личности, с които играете ще влизат в морални конфликти с цялата ситуация, което прави играта твърде реална и твърде сериозна.

За някои хора, това няма да се понрави, защото ако обичате да влизате в темата, то може и да преживеете доста потискащи моменти. За това ще поговоря повече в следващата секция.

Това, което прави изключително истинска и вярна цялата тема обаче е фактът, че е базирана на войната в Босна. С други думи, забравете за зомбитата, забравете за извънземните, за пиратите, досадните гоблини, орки и елфи. Ето това тук е „дъ риъл диъл“. Най-после тема, която е не просто различна, но е дълбока и най-вече смислена. Разбира се, това всичко важи и за видео играта, така че не вдига точки за оригиналност на самия настолен вариант. Но… ако имате шапки, си сложете няколко, защото ще имате да ги сваляте известно време. Започваме с големите плюсове.

Историята

Както видео играта, така и настолният вариант в фрашкан с дълбоки лични истории, а идентификацията с „протагонистите“ е на най-високо ниво. Казвам „протагонисти“, защото вие няма просто да играете игра. Вие ще участвате в истинска драматургична творба пълна с човешки истории и емоционални преживявания. Вашите персонажи могат да умрат. Да умрат от глад, да умрат от изстрели, да умрат от раните си. Вашите персонажи могат да се „счупят“ и загубят разсъдъка си. Все пак след всичкото това насилие около тях, целият глад, мизерия… човек не издържа. Дори има епилог за всеки един персонаж, за всяко едно от тези бедствия.

Всъщност, финалната версия на играта ще има най-различни епилози, които са обвързани с решенията, които ще извършвате по време на играта. За съжаление, моето копие не дойде с тях, но то и не дойде със самата книжка с епизодите (освен няколко листа с двайсетина от хиляда).

Преди около година направих едно предположение, че тази и може би следващите няколко години, разцвет ще видят игрите с развиване на история, смислен сюжет и ангажиращи драматургични линии. Е, оказах се прав. Вече има големи хитове на този принцип, а се очакват и още много. Pandemic Legacy, T.I.M.E. Stories, 7th Continent са само малка част от това, за което говоря.

Една от любимите ми игри (в топ 3) е Robinson Crusoe. Тя разчита на геймплея, така построен, че всяка една игра разказва история. This War of Mine носи подобно усещане. Даже и двете игри се базират на оцеляване. И въпреки това, This War of Mine клони почти изцяло на история и преживяване, а не чак толкова на оригинални механики. Това не означава, че механиките са зле, напротив – те са построени така, че да дадат път на историята. За това в следващата секция на статията.

This War of Mine пристига с две книжки. Едната е с правила, разказани по оригинален начин, а другата е книжката с над 1000 случки, всяка от които има различни изходи.

Отново забелязваме подхода на старите книги игри или игри тип „Tales of the Arabian Nights” и Above and Below. Огромна книжка, в която има епизоди. Тук са построени по оригинален начин. Когато посещавате локация, има шанс да ви се случат уникални за локацията случки. Когато направите нещо, ще се случи уникалнa за самото нещо случка. Случките понякога са просто няколко реда историйка, но в повечето случаи ще застанете пред избор. В прототипното ми копие имам само 20-тина епизода и на всичкото отгоре, много късно разбрахме как да ги ползваме. Но аз изчетох всички след нашата първа игра.

Хората, които са играли видео играта няма да се изненадат, но за всички останали нека ви предупредя. Това са истински, често доста тежки ситуации, в които ще срещнете потискащи и трагични съдби. Понякога дори вие самите ще сте пред избор от типа – дали да ограбя последното нещо, което имат тези тъжни възрастни, или да умра от глад. Дали да убия тези тийнейджъри или да рискувам някой от хората ми да умре. Дали да отмъкна единствената храна в околността или да я оставя, защото майка я е оставила за дъщеричката си, ако случайно се върне у дома.

Нека ви кажа още нещо. Често изборите са твърде реалистични. Това, че направите нещо добро и правилно не гарантира, че ще получите нещо в замяна. Все пак би трябвало да правите правилните неща, само защото са правилни. По същия начин, ако направите нещо немислимо, нещо отвратително, нещо зло… може и да няма абсолютно никакви мигновени последствия. Разбира се… това руши душата ви и може да се отрази в дългосрочен план.

Харесва ми, че въпреки всичко, играта не клони към „всеки може да прави каквото си иска“, или пък към „по-силните оцеляват“. Всъщност, въпреки мрачния си реализъм, играта не поставя въпроса „Кое е добро и кое лошо“. Напротив. Правилното винаги е ясно. Съвестта ви знае отговора, а играта не ви провокира по жълт и евтин начин. Тя много добре знае кое е правилно и някак си не награждава предизвикателното и геймърско мислене от типа „Айде, ще ги гръмна всички и ще отмъкна плячката“. Някак си, било то и подсъзнателно, играта ви кара да се замислите и дори да се чувствате виновни, ако дори и да не искате, направите нещо, от което не се гордеете.

В процес на играта можете да откривате нови персонажи, куче, ценни предмети, писма, тежки съдби. Всичко това може да се отрази във финалния епилог, който ще има всеки персонаж. Ако влезете в атмосферата на играта, всички тези неща ще ви донесат едно дълбоко преживяване, което ще помните дълго време. Или поне до следващата ви игра на This War of Mine.

Геймплей

Първата причина да се поинтересувам от играта не беше темата, нито историята. За тях нищо не знаех предварително. Това, което ме накара да се впусна с яростен полет и безумна фенбойщина беше дизайнерът – Майкъл Оракс. Това е дизайнерът на две от любимите ми игри – Neuroshima Hex и Theseus: The Dark Orbit. Този дизайнер е популярен с две неща – абстрактни игри и Portal. И двете неща обаче нямат нищо общо с реалността на This War of Mine. Играта е всичко друго, но не и абстрактна, а компанията, макар и също полска, е  Awaken Realms.

След този хит, си мисля, че Майкъл има голям шанс да измести от първото място и любимият ми дизайнер до този момент Крис Бойлингер.

Вече споменах за половината част от геймплея – книжката с епизоди и последствия.

Останалата част е също толкова вярна към оригиналната видео игра. Механиките не просто сваля шапка на оригинала. Почти всичко е направо идентично. За тези от вас, които са играли видео играта – в настолния вариант отново има познатото строене в къщата на легла, радио, работилници, градини, колектори на вода, капани, всякакви други неща, че дори и любимият ни и почти безсмислен стол. Отново има нападения нощем, отново има търговци, а стоките, които се трупат са абсолютно същите като в оригинала. В кутията на This War of Mine ще откриете стотици токъни с перфектна символика, форма и цвят, за да можете да ги различите лесно.

Сега ще си кажете – е па големия дизайнер – взел една видео игра и я пльоснал на борд. Всъщност, не е така. Доста от механиките са уникални за настолния вариант по начин, по който да работят за свикналия настолен геймър. Всичко върви изключително плавно и динамично.

Нощната фаза е доста различна, поради обективни причини. В настолния вариант всичко се опира до обръщане на карти, но това обръщане на карти се модифицира от умения, вдигане на шум, дълбаене в историята и специални неща, които можете да правите на конкретна локация.

Битките пък се базират на зарове и се извършват сравнително лесно… и персонажите ви могат да умрат за един ход. Да, точно като в оригинала, персонажите ви са крехки и е по-добре да не свиквате с тях.

Една особена промянa е в изхранването на хората. Във видео играта вие активно трябва да готвите, за да не останете гладни, но тук има фаза, подобна на Робинзон Крузо (явно Майкъл се е понаучил от Игнаси на туй-онуй), в която всеки трябва да яде. В зависимост от вида храна, ефектът е различен.

Случайността в играта е на почит. За всичко хвърляте зар. За битки, за храна, за умения, за случки, за шум, за търсене, за действия… Зарът може да се модифицира, но късметът си е там. На мен не ми пречи, защото е доста тематично в игра, пълна с риск и неизвестности – да трепериш във всеки един момент. Все пак, както споменах и преди – това е по-скоро преживяване на лични и човешки истории, отколкото смесица от гениални механики.

И… като споменах за гениални механики, ще спомена още нещо, преди да заключа. Книжката с правилата е построена по невероятен начин. Когато чух идеята бях малко скептичен, но се оказа, поне за мен, доста революционен начин за поднасяне на правила. Разбира се, това работи само с такъв тип разказвателни и последователни игри, пълни с фази и подфази.

Когато си вземете играта, няма нужда да четете правилата предварително. Можете просто да отворите книжката и да следвате указанията. След първия ход, вече ще знаете всичко нужно. Гениално!

Сега, ще кажете, тоя тука само се лигави, не каза нищо лошо. Окей де, има някои неща, които може и да не ви харесат. Като изключим няколкото странни превода на английски (което може и да се поправи във финалната версия), има нещо изключително важно, което трябва да знаете. Играта е соло. Добре де, не е задължително, но на практика е такава. Всички играчи движат всички персонажи… заедно. Всъщност, играта представя нов тип механика за кооперативните игри. Когато четете правилата, от време на време се появява една стрелка. Щом видите стрелката, давате книжката на следващия играч и той извършва цялата фаза. Разбира се, след като я обсъдите.

Проблемът на това е, че след като веднъж научите правилата, няма да сте запомнили къде точно беше тази стрелка и постепенно ще се случи така, че просто всички обсъждате и решавате заедно какво да правите. Лично аз нямам проблем с това. Няма да играя играта сам, защото това не е моята чаша три в едно, но нека ви кажа, че дори и да не разменяхме много книжката, и четиримата, които бяхме на масата бяхме инвестирани в историята и случващото се.

Ето… пак изкарах от негатив – позитив. Съжалявам, играта ме кефи. МНОГО!

Заключение

За съжаление, играх играта само веднъж, защото копието ми пристигна късно, а до края на кампанията остава само седмица. Въпреки това, моля позволете ми да впрегна всички сърцелигави влюбени погледи в просто една кутия, докато е време.

This War of Mine е гениална игра, която има силния шанс да се превърне в любимата ми игра на всички времена, щом излезе. Дори в прототипния вариант тя се мушка в топ 10. Ако четете направо заключението обаче не бързайте да купувате преди да изчетете цялото ми ревю. Да, знам. Дълго е, но си заслужава, за да разберете какво ще откриете, ако подкрепите проекта. Играта сякаш е проектирана за мен, защото има всички качества, които обичам – силна и реалистична тема, дълбока и неправолинейна история, тематичен геймплей и любим дизайнер. Но това е за мен. Не всички, с които играх бяха чак толкова вплетени в амгълщина.

Когато сложите играта на масата може да ви струва като нещо огромно и хаотично, което има нужда от много следене, но реалността е друга. Плавните ходове и динамичното преливане на двете фази Ден и Нощ превръщат играта в емоционално преживяване.

Трябва да имате предвид, че историите, които ще откриете може да ви се сторят сурови, тежки и мрачни, защото симулацията на цивилни по време на война може да предизвика тежки емоции.

Не искам да преразказвам всичко, което казах до този момент, за това ще спомена само това. Ако решите да се сдобиете с играта имайте предвид следното. Не купувайте This War of Mine, за да играете настолна игра. Купете я, за да получите преживявания.

[divider]

Няма да слагам стандартните плюсове и минуси, както обикновено, защото това е само превю. За да подкрепите или дори само да разгледате проекта, кликнете на бутона отдолу. Дори и да метнете само едно око, пак си заслужава!

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/awakenrealms/this-war-of-mine-the-board-game“ target=“blank“ ]This War of Mine в Kickstarter![/button]

Превю: Watchmen of Destiny

На хоризонта се задава нещо ново и… кикстартърско. Както повечето от вас знаят, Кикстартър стана често пъти предпочитан начин за финансиране на идеи и това важи с пълна сила за настолните игри. Често, малки компании намират трудност във финансирането на проектите си, затова прибягват до удобната платформа за масово финансиране.  Днес ще говорим за една нова кикстартърска игра, която ни бе предоставена за превю – Watchmen of Destiny.

Какво представлява играта?

Watchmen of Destiny е състезателна картова игра на Лукас Литвай, в която всеки от вас ще съставя своя стража, разпределена в палатки. Целта на тази стража ще е да предпази Дървото на съдбата от зловредни влияния, в същото време състезавайки се с другите стражи за първенство. Играта е изцяло картова и има елементи на сет кълекшън (събиране на еднакви по вид карти), специални умения и е с лека стратегическа насоченост. Watchmen of Destiny се старае да ви донесе едно забавно и бързо изиграване с умерена доза стратегия и планиране, но дали се справя с тази цел, ще ви кажа в заключението. Нека преминем на компонентите.

Компоненти

 

Компонентите в играта са, както казах, едно тесте карти. Имате карти на различните раси (като например сови, кучета, котки и видри), карти с палатки и няколко карти с предмети, както и карти за пояснение на специалните умения. Предметите „движат” играта и почти всичко зависи от тях. Струва ми се, че има прекалено малък избор от предмети в играта (11, а при двама играчи са 6), но все пак за това има разширения, нали така? Дано да има повече за в бъдеще… Нека поговорим за илюстрациите. Илюстрациите са изключително приятни, доста детски и сладурски. Хареса ми как според умението на стражарите, илюстрациите са различни и се връзват тематично със самото умение. Палатките можеше да са по-разнообразни, но не са централен елемент в играта. Те имат поддържаща роля. Може би точно заради това и са еднакви. Е, щеше да е готино да са различно изрисувани, но  все пак, 35 различни палатки си е доста труд за илюстратора.

Компонентите са хубави, но дали играта е само това – хубаво нарисувана и с красива „фасада”? Нека обсъдим малко геймплея.

Геймплей

Тук нещата са сравнително прости – играете предмет, ползвате му умението или пък не (има и задължаващи предмети), след това теглите картите, които предметът ви дава и можете да направите толкова действия със стражите си, колкото предметът ви дава. Всеки има различни животинки в ръката си по време на игра, като всяка животинка има раса, цена на призоваване, монети, които ще ви даде, ако я похарчите за монети и, разбира се, специално умение.

Интересен момент тук е начинът, по който измервате колко от специалните действия на вашите стражи са ви останали – палатките имат точки на тях и при наемане на стражар, веднага го поставяте на пълен брой точки. Така например асасин (убиец) с 2 пъти право на специално действие се слага така, че на палатката да се виждат 2 точки. При всяко изиграно действие местите хората си нагоре и така лека-полека, те остават без специални действия и трябва да наемате нови стражари, за да използвате специално действие. Така или иначе това ви е целта – играта свършва когато един играч наеме 7 стражари, по един във всяка палатка. Смятат се точки, гледат се сетове и се прави крайно класиране. Толкова за правилата, сега да ви кажа и…

Моет опит с играта

Първо играх играта с трима играчи. Видя ми се интересна, състезателният елемент е достатъчно „напрягащ” и определено след първата игра се играе доста по-динамично. Някои неща не можах да разбера от правилата, но на принципа „Щом не пише, че не е, значи е.”, решихме да играем по определен начин, който в последствие се оказа правилен. Уменията на различните класове са готини – войнът дава много точки, но няма умения, докато ловецът дава много пари, но малко точки. Предметите също ме впечатлиха. Всеки един е напълно различен от другия. Въпреки че ми се искаше да имаше малко повече от тях, самите им умения, според мен, са достатъчно оригинални. Разменянето на предмети в края на всеки рунд също беше интересна идея, въпреки че за мен по-добре щеше да е да се играе до изчерпване на тестето с предмети и после да се раздават пак на произволен принцип. В сет кълекшъна има също малко новаторство – стремиш се не само да събираш от различните видове стражи, но и да имаш най-много от всеки вид. По този начин взимаш точки от всичките изиграни стражи от един вид, което може да наклони играта моментално в твоя посока.

Както се вижда, бях впечатлен от играта с трима и реших, че ще пробвам с двама души. Трябва да кажа преди това, че вече има нов вариант за игра с двама души и той изглежда съвсем не лош, но не съм го пробвал още. Та… играта с двама. Най-просто казано… стори ми се постна. Определено се играе доста по-бързо отколкото с трима, всичко е много по-ясно отколкото с трима, но самото състезание е доста ощетено от премахването на половината предмети и стратегическото в играта се свежда до минимум. Дори един от предметите, щитът, не ползва специалното си умение поради липса на атакуващи карти. Не знам защо вариантът за двама е замислен така, но за мен е по-скоро пропусната възможност за измисляне на нещо много интересно. В крайна сметка, дали с двама, дали с трима, и в двата варианта загубих, така че какво има да се обяснявам?

Заключение

Watchmen of Destiny е забавна, бърза и добре изглеждаща игра. Бих я препоръчал на всички, които искат да пробват нещо свежо, като според мен е добра и за игра с деца.  Добре балансирана е, има много свежи идеи и може да ви накара да се замислите. Не бих я препоръчал за игра с двама играчи, но може с новите правила да е много по-добра за тази цел, не знам. Това, което знам обаче е, че се забавлявахме с нея и ще я играя още, за да стана малко по-добър.  

Има още няколко часа до края на Kickstarter кампанията на Watchmen of Destiny, така че можете да подкрепите проекта тук:

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/1711242500/watchmen-of-destiny“ target=“blank“ ]Watchmen of Destiny[/button]

Източник на снимките: Watchmen of Destiny Kickstarter Page и BoardGameGeek

 

Kickstarter: Fog of Love – Романтична стратегическа игра

Рядко правя превюта на игри, които ще тръгват в Кикстартър, но когато го правя си избирам много внимателно продуктите, които да промотирам. Fog of Love изглеждаше като една от най-различните игри, които съм срещал напоследък и с голямо вълнение чаках прототипното си копие.

Когато пристигна, бях изключително изненадан, защото, с изключение на борда и кутията, всичко изглеждаше доста завършено. Да, след като прочетох правилата осъзнах, че в играта ще има още съдържание, защото това е игра, която се развива по сценарии, и въпреки това – браво! Това са едни от най-добрите компоненти за прототип, които съм срещал.

Романтична стратегическа настолна игра

Какво пък значи това? Fog of Love е игра, която симулира началото и развитието на романтична връзка между двама души, която може да се развие по десетки начини и да завърши с щастлив или не толкова щастлив финал. Да, в света на настолните игри съществуват доста игри за двойки, но всички те са или тривиа игри или леки почти парти игри.Тази не е!

О, да. Всъщност, проектът е изключително смел, защото целевата група на Fog of Love е доста конкретna. Това трябва да са двойка геймъри. Играта не е твърде сложна, но определено изисква геймърско мислене… и влизане в роля.

Романтична настолна игра

Преди да говоря за правилата, трябва да спомена нещо, което е изрично упоменато и в книжката с правила. В никакъв случай НЕ ИГРАЙТЕ ОТ СВОЕ ИМЕ. В нито един момент не забравяйте, че вие управлявате персонаж и изборите, които той прави не рефлектират от това, което вие мислите за партньора си. Може да ви звучи абсурдно, но играта не е чак толкова хумористична и някои от изборите, които ще трябва да правите могат да бъдат доста сериозни, тежки и реалистични.

От тази гледна точка, не мисля, че играта е подходяща за двама приятели, защото лично аз бих се чувствал неловко. Да, предполагам, че някои биха се забавлявали с чаша бира и просташки брадат хумор… но играта не е кратка. Това си е сериозна 60-90 минутна игра.

Всички тези проблеми обаче не бяха нещо особено за мен, защото, за щастие, моята съпруга си е геймър, с който сме разцъквали не една или две тежки игри.

Стратегическа настолна игра

 

Няма да навлизам в дълбочина на правилата. Те може да не са много, но са трудни за разбиране от една буца текст, защото има доста различни и особени елементи, които не съм срещал другаде.

В основата си, Fog of Love е игра, в която ще манипулирате няколко различни трака. Ще слагате свои дискчета на определени места, ще ги махате от другаде, ще манипулирате дискчетата дори на противника… или не на „противника“.

Играта може да е кооперативна, но може и да е състезателна. Това няма как да го знаете до самия финал на играта. В началото на играта започвате с няколко различни ФИНАЛНИ карти. Те са еднакви и за двамата. Целта ви е да изпълните условието на една от тях. Ако успеете, значи печелите. Ако и двамата си ги изпълните, значи и двамата печелите. В това се изразява най-силно темата и историята, но за тези неща след малко.

В процес на играта ще се появят механики, които ще ви принуждават да изхвърляте ФИНАЛНИ карти по избор или конкретни ФИНАЛНИ карти, ако извършите конкретни действия. В края на играта ще се озовете само с две-три ФИНАЛНИ карти и ще трябва да си изберете една от тях, която да изпълните.

Условията на тези карти са свързани с траковете. Те изискват определен минимум от дискчета (или само ваши, или общо на вас и партньора ви) върху определени тракове, както и някакво количество Задоволство (отново, на вас, на партьора ви, или пък разлика между вас и партньора). Задоволството се печели редовно по време на игра и също е въпрос на манипулация.

Траковете могат да бъдат трудни за манипулация, особено ако партньорът ви търси точно обратното на това, което вие търсите. Да кажем, тракът с откровеност – вие можете да бъдете абсолютен лъжец, но партньорът ви да търси човек, който никога не лъже. В края на играта противположната страна на всеки трак се брои като минус дискчета на страната от трака, която вие търсите.

Играта ще пристигне с няколко сценария. В моята кутия има само един. Въпреки това, всеки един е свободно преиграваем, тъй като разнообразието е почти огромно. В началото на играта се открива история за това как сте се запознали.

Преди това обаче всеки играч тайно си тегли и избира няколко Черти на характера, които са мини цели във вашата игра и ако успеете да ги задоволите, ще спечелите още задоволство. Примерно – може да сте пълен ръб и ще искате да сте добър в тракове, които да задоволяват вашата ръбска натура.

След това всеки си тегли карта с професия и избира няколко умения, които обаче ги дава на противника (един вид – какво търси в своя партньор). Тези умения дават начална конфигурация на дискчета по траковете.

Всеки играч започва с определен брой карти с огромен размер. По време на хода си, играчът играе една от тези карти и после си запълва ръката от едно от три тестета (в зависимост от етапа на играта и сценария). Трите вида тестета са Леки събития, Сериозни събития и Драма. След определен брой изиграни карти (отново в зависимост от сценария) свършва рунда и се обръща втора карта от сценария. След третата такава карта започва последния рунд и накрая на играта се обръща карта с финал.

  • Цялата игра се върти около тези карти, които играете. Те могат да бъдат или карти с избор или тайни карти или карти Събитие. Събитията са стандартни карти, които променят играта, докато не се появи ново събитие.
  • Тайните карти се слагат на скрити до вас, докато не се открият от други карти или не останат до финала. Някои тайни карти ви дават по-добър бонус като се открият, други като останат до края.
  • Картите избор са месото на играта. Изборът може да го правите вие, може да го прави партньорът ви, а може и да го правите заедно. Ако е карта с избор за двамата, използвате токъни, с които отбелязвате кой отговор сте избрал и ако изборите ви съвпадат обикновено има бонус и за двамата.

Почти винаги изборите ще ви дават възможност да слагате дискчета по траковете. С други думи, ако играете стратегическо, теоретично е възможно и да не следите историята. Но, това би било скучно, защото…

Fog of Love е една от най-тематичните игри, които съм играл

Да го кажем така. В играта има много четене. Не, не подминавайте това изречение. В играта има НАИСТИНА МНОГО ЧЕТЕНЕ. Всъщност, заради това е и толкова дълга. Всяка една карта развива историята на връзката ви и действията ви не са толкова очевидни. Когато гледате филм, винаги „знаете“ кое е морално правилното решение, което персонажът трябва да вземе. В реалните ви взаимоотношения, съвестта ви редовно ви подсказва дали сте постъпили правилно. В тази игра обаче често ще трябва да действате като не особено читав човек. Ако това помага на мисията ви, гарантирам ви, че авторите на играта са направили така, че и това да съвпада с чертите на характера ви. Точно заради това ви напомням, че вие играете от името на други хора. Това не сте вие. Дали ще се скарате с половинката си, дали ще решите да простите, дали ще я малтретирате психологически, това е само мисия – това не сте вие! Всъщност, надявам се да не сте вие.

Както при нас се случи, моят персонаж (Радой) беше доминиращ ръб, който освен, че беше престъпник, обичаше да лъже. Целта беше той да бъде тотално доминиращ във връзката на цената на всичко. С други думи – да имам много повече задоволство от Нея. Персонажът на жена ми обаче беше девойка, която за цел имаше да ме направи щастлив на цената на всичко. За целта, тя трябваше да се увери, че аз имам много задоволство.

Тематично… и опасно.

 

Заключение

Fog of Love е страхотна игра с иновативни механики, които са блендирани чудесно с темата. През цялото време няма да излезете от историята, а взаимоотношенията на персонажите ви ще прогресират с всяка една минута. Да, може да не завършат щастливо, но може и това да е била целта. Това е една наистина стратегическа игра, която изследва дълбочината на връзките, но не бих я препоръчал като средство за опознаване между двама души. Вие влизате в ролята на персонажи и ако дори за миг излезете от играта и прехвърлите качествата на „играча“ върху „човека“, това ще бъде доста сериозно. От тази гледна точка, играта е опасна. Със сигурност това е игра за двама партньори геймъри и със сигурност има много стратегия и тактика. Ако играете без да влезете в темата обаче, играта ще ви се стори монотонна и суха. Препоръчвам ви да я преживеете, но без да се идентифицирате.

Така… вадете факлите.

Лично аз имам проблем с твърде голямата политическа коректност на играта, защото може да се играе от двама персонажа мъже и двама персонажа жени. Има и карти, които действат различно в зависимост от начина по който играете. Знам, че някои от вас може и да го възприемат като хомофобско изказване, но Бог е създал Мъж и Жена по предназначение и силно вярвам, че излишното афиширане на обратното (независимо дали сте вярващи или не) довежда до необратими негативни последствия. В никакъв случай това не е израз на омраза към хора, а към грях. Съжалявам ако за някои от вас това ви е дошло от никъде, но не мисля, че трябва да се премълчава.

Рядко бих ви препоръчал толкова силно игра в Кикстартър, затова побързайте и подкрепете този иновативен проект!

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/1345275374/fog-of-love-romantic-comedy-as-a-board-game“ target=“blank“ ]FOG OF LOVE – KICKSTARTER![/button]

Източник на снимките:  Fog of Love Kickstarter Page

 

Mystigo 4 in 1 – скоро в Кикстартър

Един от главните виновници за страхотната Swords and Bagpipes се свързана с мен и каза – Хей, искаш ли да направиш ревю на една, две или всички игри от комплект, който пускаме в Кикстартър. Викам – супер! Пращайте – 4 игри, все ще намерим някак си време за тях. Нищо не знаех за тях и признавам си, не ги проучих преди да ги получа. Когато жена ми отиде в пощата да ги вземе се притеснявах, че ще й бъде тежко – все пак това са 4 игри. Еми… Това се оказаха 4 мънички игрички, които се побират в джобовете ви. Наистина, всички. Всички можете да си ги носите по джобовете.

И четирите игри се побират в диапазона – 10-20 минути, и 4-те са леки и с не особена дълбочина почти парти игри.  Сред тях има едно попадение, има някои горе-долу и една, която съвсем не ми хареса. Мисля да подредя това ревю от най-лошата игра към най-добрата, така че ако ви се стори, че съм негативен, моля останете, защото гарантирам, че това ще се промени малко по-надолу.

Преди да вземате всичко, което кажа сериозно, трябва да имате предвид, че съм правил ревю на прототипни компоненти и правила. Всичко подлежи на промяна. Даже знам със сигурно, че някои от нещата ще се променят.

Dr. Blender’s Lab

Когато разглеждах игрите и четох правилата си мислих, че това ще бъде любимата ми игра. Има страхотни илюстрации, а механиката да си сглобяваш чудати и небивали същества винаги ми е харесвала… и я има в твърде малко и твърде детски игри. За съжаление, тази игра е далеч извън вкуса ми.

Как работи?

В играта има три тестета – крака, тела и глави. Във всяко има по 18 части. Ако се подредят перфектно, в играта ще има 18 същества. 6 човека, 6 животни, 6 чудовища.

В началото на играта всеки получава в ръката си по една карта от всяко тесте, след което се обръщат по три от всяко на масата, така че да се образуват три странни същества на масата.

Преди играч да има ход, другите имат право да блокират две от картите, които са на масата с две кристалчета. След като го направят, играчът си избира един цвят и взема всички карти от този цвят (има три цвята – червен (чудовища), зелен (животни) и син (хора). След това, ако играчът е следил добре, може да даде две от своите карти на друг и в замяна да му поиска конкретна карта, например – глава на вампир. (ала „Гледай си работата“) Без значение дали е успял или не, играчът си губи тези две карти.

Последното нещо, което може да направи е да сътвори точно едно същество, ако има и трите му части.

След това липсващите карти на масата се запълват и следващият играч е на ход. Така играта продължава, докато свършат тестетата на масата.

Имам няколко проблема с играта:

  • Първият е малък… твърде малък. Числата върху картите са твъъърде ситни и белият им цвят се слива с картата. Тези числа са изключително важни. Не винаги можеш да различиш тялото на учителка от това на… да кажем рок музикант. Даже числата са първото нещо, което гледаме, когато се появят новите странни същества.
  • Вторият проблем е със случайността. Понякога ще излязат и трите цвята на масата, а понякога само един. Понякога пък ще има цели два сета готови са вземане. Другите могат да блокират максимум две карти, така че късметът може изцяло да ви води.
  • Третият и най-голям проблем, който имам с играта е, че тя свършва твърде бързо. Да, това е дребна игричка, но с 4 играча за 10 минути ще успеете да сглобите едва-едва едно, две, максимум три (и то в изключително рядък случай)Почти е сигурно, че ако имаш две същества ще спечелиш. Фактът, че червените (чудовищата) решават равните прави  всички други цветове излишни. Защото ако успееш да направиш едно чудовище… това е все едно да вкараш гол на чужд терен.

С други думи, не, тази игра съвсем не ми допадна, но пък илюстрациите са майсторски!

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт и забавна визия
  • Чудесна идея

МИНУСИ:

  • Ситен шрифт на жизнено важна информация
  • Свършва твърде бързо
  • Късметът играе по-важна роля от вашите решения

[divider]

60 Dwarves

Това е играта с най-малко различни компоненти от целия сет от 4 игри. В нея има просто няколко цвята карти с джуджета и още две карти – лифт и място за избиране на екшъни.

И к‘во прайм?

Ми кво, кво, копаем. Копаем за скъпоценности, които в прототипа са просто точки, които записвахме на лист, но във финалната версия ме увериха, че ще има най-различни кристали, обозначаващи точките.

На масата се нареждат 5 карти с цветове, както още 5, които ще се появят следващия рунд.

По време на хода си, играчът може да направи едно от три възможни действия, които се обозначават върху картата с действия или върху тази с лифта.

Всеки има собствен маркер. По време на хода си той може да го сложи върху:

  • Конкретен цвят – жълт, червен, зелен и син. Важен е редът. След като сложи там маркера взема всички карти от пазара с този цвят и си слага маркера най-отзад на трака с поредността на играчите за следващия ход.
  • Поредност за следващия ход – просто си слага на трака там, където иска и е свободно. Ще бъде този играч следващия ход. Редът в тази игра е може би най-важното нещо, защото някои цветове са мнооого по-редки от другите и ще искате да ги вземете.
  • Слизане с лифта. – Това е единственият начин да печелите точки. Ако използвате лифта можете да дадете карти от определени сетове и да си вземете точки за съответния сет. Върху картите ще пише всички сетове (те са доста и ранзообразни), така че ще можете да прецените какво ви трябва във всеки един момент. В моето прототипно копие не ги пишеше, затова си ги надраскахме на лист. Както се досещате, сетовете с жълти карти (има най-много в играта) ще изискват повече карти, докато тези със сините – много малко.

След като някой е използвал лифта, той не може да бъде използван отново този ход. Ето хитрия момент. Ако никой не е сложил джудже на лифта, то тогава автоматично, играчът, който е сложил най-отпред върху цвят (жълто, червено, зелено, синьо) ще има възможност да слезе в мината. Ако вземе възможността, другите не могат, ако я пропусне, следващият има шанс и така нататък.

Открихме, че директното слагане върху лифта почти не се случваше.

Играта продължава така, докато свърши тестето с джуджетата. Последния ход, всеки има право да слезе в мината, без да блокира другите играчите. Който има най-много точки – печели.

Играта е зависима от късмет, но за разлика от предната, играчите имат някакъв контрол, тъй като виждат следващите карти, които ще се появят на пазара. Освен това, в играта има известна доза „изпитай си късмета“, когато сложите върху цвят и се надявате никой да не сложи на лифта и да запуши останалите.

В началото картите, които ще събирате ще бъдат очевидни – тръгвате към по-редките цветове. В процеса на играта обаче, всеки ще се насочва към конкретни комбинации, така че не всичко ще е толкова ясно.

Проблемът ми с тази игра е всъщност само един – възможните действия са твърде малко. Като добавим, че почти никога никой не използва директно лифта, изборът ви се свежда само до две неща – какъв цвят ще вземете или колко искате да сте пръв следващия рунд. Понякога, когато сте последен и вече са ви заели единственото нещо, което искате, просто ще сложите някъде и кажи-речи ще си загубите хода.

Знам, че това е малка игра, но дори само още едно действие да имаше, само още едно място и това щеше да разнообрази и освежи играта. 60 Dwarves можеше да бъде доста стабилна филър игра, която бих предпочел всеки път. Засега е само окей.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отново страхотен арт
  • Събирането на трудна комбинация е изключително удовлетворяващо

МИНУСИ:

  • Твърде малко избори

[divider]

The Galerist 

(временно заглавие, ще се промени)

Това име ще се промени, както ме увериха, защото сигурно сте запознати с bigbox играта, която се появява скоро на пазара – The Gallerist.

В тази игра играчите влизат в ролята на милионери, които си купуват скъпи картини.

Тази игра е най-простата от всички.

Всеки играч има еднакво тесте с карти. От едната страна на картите е написано сума – това са парите, които играч разполага. Сумите са от 10 до 150 милиона. Две от картите са специални.

Отделно, в играта има малко тесте от 15 картини. Зад всяка картина се вижда фон на стената с цвят. Има 5 различни цвята. Тук играчите се целят да събират еднакви фонове. Ако съберете трите картини от цвят получавате 5 бонус точки. Освен това, всяка картина има стойност от 5 до 15. Картините са на истински класически творци, като Дали или да Винчи, например.

От тестето с картини се обръща картина. Всички залагат тайно една карта с пари. Заедно я обръщат и който е заложил най-много – печели картината. Всички пари излизат от игра Ако има равни, всички, освен равните си губят картите. Равните си ги прибират и правят втори опит. Ако отново са равни, губят картите, както и картината.

В играта има две специални карти. Шейхът е със стойност 40, но по-различното му е, че той остава и за следващия рунд. Той удвоява следващия ви залог.

Експертно мнение. Тази карта нулира целия залог. Всички залози и картината се губят.

В края на играта се вижда кой какви картини с какви стойности е взел, плюс бонус ако има три от един цвят.

Не мога да кажа, че тази игра е връх на оригиналността. Не мога да кажа и че ще ми бъде първи избор за филър, но има нещо, което я прави симпатична. Първото – това е, почти мързеливия дизайн. Да, това е чист класически търг, но мисля че тази игра може да се ползва за привличане на нови хора в хобито. Мисля, че е идеален филър за новаци. Само за новаци. С геймърската ми компания – едва ли ще я вадя.

Освен това, темата е доста приятна, а това че картините са реални известни творби вкарва атмосфера. Няма какво повече да кажа. Не знам каква ще бъде цената на тази игра, но определено си заслужава да я носите в джоба си, когато ходите на гости, при родителите си например. Нито заема място в багажа ви, нито на масата. Нищо не пречи, след като сте хапнали да разцъкате една бърза игричка, за да ви мине храната и за да не се сещате, че тия чинии някой трябва да ги занесе в кухнята и да ги измие.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готина тема с реални картини
  • Подходяща за семейства и новаци в хобито
  • Не заема много място върху масата

МИНУСИ:

  • Нищо оригинално
  • Не става за игра с геймъри

[divider]

Trust me!

Стигнахме и до любимата ми игра от този сет! Ще го кажа така – Това е добрата стара лъженка, смесена със специални умения!

Когато бях малък, това беше любимата ми игра. Колко тестета сме изтъркали върху стълбищата пред входовете на блоковете. Самата простота и блъф, ситуациите и абсурдните моменти, които създаваше, обогатяваше скучните обедни часове на сянка.

За тези от вас, които не знаят правилата – да четат, а тези, които са играли Лъженка, също да погледнат, защото има някои малки разлики.

Играта пристига с няколко сета от животни. Всеки сет има по 4 карти (4 магарета, 4 коня, 4 крави, 4 котки и така нататък).

Всичките карти се раздават по равно. Целта на Trust me е да се освободите от всичките си карти. Когато сте на ход и на масата няма други карти, вие сте длъжни да сложите от 1 до 5 карти и да обявите един вид. Например – 2 слона. Ето и основната част – не сте длъжни да казвате истината.

Следващият играч може да направи едно от двете неща – или да ви каже, че лъжете или той също да сложи от 1 до 5 слона. Точно така. Докато някой не каже на предния играч, че лъже, на масата ще се „тургат“ само слонове. Така може и до 30 слона да се стигне. Да кажем някой най-накрая каже на играча преди него„Е, стига вече. Пичове, излагате се. Ти лъжеш!“ В този момент се вземат картите, които е сложил последния играч, да кажем 3 предполагаеми слона. За разлика от стандартната лъженка, в която се поглеждат всички сложени, тук обвинителят обръща само 1 карта на обвинения. Ако тя не е слон, тогава обвинения е длъжен да прибере всички карти от масата в ръката си. Ако обаче е слон, тогава обвинителят прибира всичко.

И така докато на някого не му свършат картите и победи… или може да играете докато само един остане с карти и той е единственият загубил… тъжно.

Сега… това кажи-речи стандартната лъженка. Новото са специалните умения! Като изключим картата жокер и картата слон (която нищо не прави, но просто трябва да я разкарате), другите са малко по-различни. Ако имате в ръка такава карта, можете да я ползвате преди да си карате реда.

  • Има карта, която кара играчите да свалят по една карта на масата и вие да изберете една от тях. Ако е различна от купа на масата, този човек си прибира целия куп, ако не – вие го прибирате.
  • Има карта, която казва всички да си сложат по една карта под купа. Това ефективно увеличава значително купа в средата.
  • Има карта, която ви позволява да си пропуснете хода – може би една от най-силните, защото в тази версия на лъженката (за разлика от стандартната) не можете да кажете „Пас“. Трябва или да кажете на някой=го, че лъже или да сложите карта.
  • И любимата ми карта – „Вярвам ти!“ Ако играете тази карта, вместо да кажете на някого, че лъже, вие му казвате, че му вярвате и му обръщате карта. Ако е казвал истината, тогава той си прибира купа. Тази карта елиминира сухата игра на много играчи, които предпочитат винаги да казват истината. Тази карта и фактът, че сетовете от карти са само по 4 карти. В един момент си направо длъжен да лъжеш.

Тази игра е страхотна и ме върна години назад. Дизайнерът знае, че това е проста детска игра и е вкарал малко геймърски елемент с тези специални умения и пооправяне на някои правила. Усещането обаче си остава същото и хората, които са играли Лъженка ще бъдат очевидно по-добри от другите. Не защото тази игра се опира на кой знае колко дълбок блъф или стратегия. По-скоро, защото в играта съществуват едни неизказани и доказани прийоми, които използват всички закоравели играчи на лъженка. Това са неща от типа – първият път винаги лъжеш с много карти, защото разчиташ, че няма да ти кажат, че лъжеш. Защо да го правят, ти просто ще си прибираш своите карти. Те много добре знаят, че лъжеш, но просто ще изгубят възможност и те да поизлъжат малко. Вторият път никога не лъжеш и всички го знаят. ОСВЕН! Ако и те не си мислят така и решат да те хванат. ОСВЕН! Ако се сетят, че ти мислиш, че ще се сетят… и така нататък. Сещате се! Гениално.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитра малка игра, която ме връща в детството
  • Подобрени правила на така или иначе гениална игра
  • Артът е особен, но по някакъв извратен начин ми харесва

МИНУСИ:

  • В играта се лъже. Много.

[divider]

Ако искате да разберете повече за игрите, можете да си дръпнете правилата, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.icloud.com/attachment/?u=https%3A%2F%2Fcvws.icloud-content.com%2FB%2FAaT4zdOU8oi2xMG3QkLFmQijiscSAekAY5y1ir1dAgtkTUl5tJlgiZFJ%2F%24%7Bf%7D%3Fo%3DAoOcKxvjEyP6523VvP-bLGHoxkf4bC6qtHxICGkNcYhl%26v%3D1%26x%3D3%26a%3DBXJKGlRVq4XJA2iALgEA_wHIAP8TA2Tw%26e%3D1445155663%26k%3D%24%7Buk%7D%26fl%3D%26r%3DBBEE7C91-77EC-42F6-BAF5-D99B471A6A7E-1%26ckc%3Dcom.apple.largeattachment%26ckz%3DA9C690A7-1625-453A-A8C1-048D45C2B6E4%26z%3Dhttps%253A%252F%252Fp18-content.icloud.com%26s%3DIBcxQN6lnkshsxctdoUrDIObFU4&uk=ikbdYp1Awf8Hu2OfR-sUHQ&f=mystigo_rules_.pdf&sz=25968010″ target=“blank“ ]Mytigo 4 in 1 – правила на английски[/button]

Все още играта не се е появила в Кикстартър, но когато това се случи, ще пуснем отново статията и тук ще сложим линк към проекта, за да можете да го подкрепите ако желаете.