Site icon Big Box Gamers

Jamaica – игра с йо-хо-хо и бутилка ром!

Ето ви една интересна история. Капитан Хенри Морган (повечето сигурно го познават само като капитан Морган или „оня на ромa“) е един от най-известните пирати въобще (не случайно най-хубавия ром е на негово име) Той извършил много на брой поразии, нападайки многократно най-различни испански градове и в крайна сметка британския крал му дава рицарско званиеЯвно не само в България се случват така нещата. Само че тук говорим за история преди почти 4 века (сега разбирам какво искат да кажат с това, че другите държави са много по-напред от нас). Както и да е, та този капитан Морган става човек с връзки във Великобритания благодарение на набезите си срещу испанците и като награда получава възможността да е заместник-губернатор на Ямайка (рома също се прави в Ямайка, да знаете). И ако се чудите защо ви натъпках с тези исторически и крайно интересни факти, сега ще ви кажа. Да, познахте, играта, за която ще говорим има общо.

 Какво представлява Jamaica?

 Jamaica е една доста пиратска семейна игра, в която се превръщате в капитани на пиратски кораби и се състезавате в открито море, колкото и странно да звучи това.

Аз лично не съм срещал много пиратски игри, но трябва да призная, че тази игра ми допадна като идея от самото начало. Може би защото идеята хем е тематична, хем ми звучи малко абсурдно. Според сетинга на играта, самият капитан Морган обявява това състезание, привиквайки своите стари познайници и карайки ги да обикалят около Ямайка като луди. Няма как да отречете че звучи странно. Но и забавно.

Честно казано, когато купих играта и ми я представиха като „много лека семейна игра с приятна тема”, трябва да призная, че очаквах играта да е по-сложна от това, което се оказа в действителност. Трябва да призная също и че това до голяма степен всъщност това ми хареса. Не че ако беше по-сложна нямаше да я играя, но така играта е много по-удобна за разпускане и честно казано я играя доста по-често от другите, по-сериозни и сложни игри с по пет-шест механики и главозамайващи понякога избори, които трябва да направиш по време на игра.

Може да се каже, че основните неща които описват играта до голяма степен са:

 Защо няма истински фигурки за барут, храна и злато?

Трябва да се наблегне на това, че компонентите в Jamaica са чудесно направени – пластмасовите пиратски корабчета, багажните отделения на корабите и токените за храна, барут и злато, дървеното зарче,забавните карти за изиграване на действие (дори забелязахме, че има как картите да се нагласят така, че да стане една обща картинка, хората доста са си поиграли). Всичко е толкова добре направено, че няма как да не се появят проблеми.

Това, компонентите да са хубави е чудесно, но и пристрастяващо. Подтиква играчите винаги да искат още и още. Няколко пъти чух въпроси от сорта: „Ама защо храната не е по-обемна, а е просто плочка?”, „Защо златото е от картон, а не по-реалистично изглеждаща пластмаса?” и други подобни. Това ме накара да се замисля над това как хората възприемат компонентите в една игра. Както знаете, каквото и да направят дизайнерите, винаги ще има поне един недоволен.  Стига толкова празни приказки – компонентите са страхотни, но да поговорим малко повече за самата игра!

 Jamaica е много лесна за учене

Както се казва, можете да я научите и на едно шише ром (не е тествано, но не се съмнявам във възможностите на средностатистическия българин). Играта толкова лесно върви, че дори деца на по 6-7 години се справяха доста успешно и едно от тях спечели две игри една след друга. Само че като казвам лесна, не си представяйте Монополи или Скрабъл, за които знаем че са лесни… но и до голяма степен разочароващо прости за изиграване след като се мине една определена възраст (15 години максимум). Тази игра не е такава, има достатъчно дълбочина и развитие така че да се чувстваш все пак част от играта, а не заместник на играч-бот или някакъв страничен наблюдател. Като цяло, в играта имаш избори, които да правиш и не винаги са толкова лесни и тривиални.

Всеки от играчите има по едно багажно отделение, където събира своите провизии (храна, злато и барут), като ги събира чрез изиграването на карта всеки ход. Тези провизии са много важни и през повечето време се чудиш как да ги наместиш в багажното (с изключение на барута, той в повечето случаи се изхвърля през борда). Парите и храната се ползват за изхранване на екипажа при движение, а барута е верен помощник през битките.

Движението е много важно в тази игра, особено ако искате да пристигнете преди другите и да вземете бонус или искате да се върнете назад преди да са ви настигнали, за да оберете някое пиратско съкровище. Битките обаче са предимно скучни и еднообразни – освен барут от двамата бойци, има две специални карти и едно зарче, които се използват. Всичко се смята накуп и ето ти резултата от битката. Разбира се, освен ако някой от играчите не хвърли звездичката на зарчето – тогава той печели автоматично. Въпреки, че това е пиратска игра, фокусът е преместен върху съкровищата и състезанието. Няма лошо, но поне да бяха развили малко повече тези битки…. Както и да е, нека споменем един много интересен момент от тази игра, а именно че…

Винаги можеш да спечелиш!

Това е колкото хубаво, толкова и лошо, понеже щом ти можеш винаги да спечлиш, значи и другите могат. На няколко пъти ми се случи да съм толкова уверен в успеха, че като пристигна първи на финала… се оказвам втори или трети в крайното класиране. Реших да говоря за това, но не само поради личната си травма, а и за да покажа кой е най-впечатляващия елемент на играта за мен. Колкото и да ми беше неприятно, че са ме надиграли игра след игра, след като уж всичко се нареждаше по план, си дадох сметка, че точно това прави играта интересна за мен.

Никога не знаеш кой ще спечели. Биха ме на състезанието веднъж (имаше по-бърз от мен), биха ме със събиране на злато (а аз бях вече много пред другите, завършил състезанието), биха ме и със събиране на съкровища. Няма сигурност в играта и точно това я прави пиратска – всички тези три неща са важни и в повечето случаи не можеш да се концентрираш върху трите едновременно

Можеш само да се надяваш, че ще успееш да събереш повече точки от другите накрая, но гаранция нямаш никаква. И това води до един отрицателен ефект в играта.

 Jamaica e предназначена за 45 минути игра. Звучи страхотно – бърза игра с много приятни елементи и достатъчно възможности. Факт е обаче, че играта никога не отнема толкова малко време. Това, че можеш да спечелиш винаги кара всички играчи да обмислят оптимална стратегия всеки ход и понякога може толкова да забави играта, че времето за изиграване на една игра да стане 2-3 часа. Не, че не е забавно, не че е натоварващо, но просто не е нормално лека семейна игра да е 3 часа. А може би за някои хора е.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Играта е уникална! Пиратски кораби, битки, състезания, има много неща в тази игра, които ми харесват. И като казвам харесват, не говоря само тематично, а и като изпълнение. Вижда се, че е направена с внимание, изпипана е така, че да не е прекалено лесна, но не и прекалено трудна. Може да ти остави едно такова усещане, че можеш да се справиш и по-добре. Всеки път е малко по-различен от другите – дали всички ще бягат бързо към финала или ще се стремят да вземат повече съкровища, или просто ще се бият докато не се ограбят тотално един друг…  не се усеща някаква статичност. В тази връзка обаче трябва да кажа следното: препоръчително е да се играе с приятели или непукисти.

Като всяка игра с нападение между играчи и толкова чести взаимодействия, несъмнено има потенциал за много сърдити хора. И то не защото играчите са лоши и си нямат работа, та правят мръсно на другите, а защото играта е такава –динамична, несигурна и пиратска.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Може да закупите играта от:BoardGames.BG

Източник на снимките: BoardGameGeek

Ако сте харесали ревюто и желаете да правим дори още по-качествени ревюта, моля да ни подкрепите! Ако го направите, имате шанс да получите подарък!
Дарение за сайта
Exit mobile version