Site icon Big Box Gamers

Inis –  келтската корона на Matagot

Автор: Михаил Иванов

Французите от Матагот рядко отбелязват с шумни Кикстарър кампании или огромен хайп излизането на заглавията си, но фирмата е един от разпространителите на част от най-големите днешни бордови класики. Циклади, Кемет, Scythe са доста красноречива част от заглавията им. Игри, които смея да кажа, че са определили пазара на игрите в кутия през последните години. Както и останалите Inis не се появи с такава голяма заявка, а със сигурност притежава качествата на именитите си съседи в каталога на този разпространител и производител.

На пръв поглед:

Немалката зеленикаво-синя кутия на играта издава характерните черти на визуалния стил в играта. Тематиката не е особено често срещана, а тя именно е келтските легенди и появата на тяхната култура.

Обемът на кутията в този случай е малко в повече – на масата Inis седи като компактна игра, със сравнително малко количество пластмаса (18 общи сгради и по 12 фигури за всеки играч), токени (4 общи и още 10тина лични) и карти (около 70). Те съответно трудно пълнят и половината кутия, затова и тя е уплътнена с картонен инсърт. Най-голямо впечатление правят сравнително големите модулни части от картата с изключително неправилната си форма, с пъстър и детайлен арт. Те са общо 16, но бройката е повече от достатъчна, в една игра ще участват не повече от 7-8 в най-добрия случай.

Матагот е име, което аз винаги свързвам с изключително качество на изработката и илюстрациите и в този случай не разочароват. Inis е една от най-красивите игри, на които съм попадал. Частите й са направени от висококачествени материали, картите са дебели и здрави, детайлите на пластмасата не са главозамайващи, но достатъчни и чудесно връзващи се с терена. Определено естетиката на играта и нейното качество е едно от големите й качества.

Правила и игра:

Когато започнах първата си сесия със само с един противник бях песимист – всеки знае за немалкото проблеми, които free-for-all игрите представят пред минималния си брой играчи. Чувството изчезна за 10тина мин, които ни отне първият ход – геймплеят е перфектно оптимизиран. Да представя и играя Inis с повече хора бе също лесно – бързо обяснение, леко влизане в играта, кратки сесии и малко въпроси. Перфектна комбинация, особено за по-начинаещи групи. В това отношение трудността й е подходяща за „Играли сме Катан“ хора, но ще бъде прекалено сложна за типа „Това като Монополи ли е нещо?“

Геймплей: Механиката може да бъде сведена до area-control – наличието на кланови фигури на картата е решаващо и в основата на динамиката на играта. Inis се играе на рундове, в които играчите използват своите action карти, за да променят събитията на терена. В основата си с тези тестета се поставят кланове, преместват се, поставят се сгради и нови части от картата. Интересното тук е, че всеки рунд се играе с еднакъв общ брой карти – когато свършат или играчите пасуват, започва нов рунд, отново с тях, като механизмът за тегленето и размяната им е интересен и приятен.

End-game: Условията за край са 3 и общо-взето могат да бъдат изпълнени след първите 3-4 рунда, особено в случаи с повече играчи. За това гарантира и еднаквият брой карти във всеки рунд. Когато някой изпълни едно условие се превръща в претендент и в началото на следващия ход, ако все още има изпълнени условия то играта има победител, а играчите проверяват кой е изпълнил най-голяма бройка, ако това се случи. В това отношение мисля, че определените 60-90 минути на сесия са силно преувеличени и дори само след 1-2 игри повечето приключваха за около 40 мин, дори и когато на масата сме 4ма.

Разнообразие: Нека ограниченият брой действия в рунда (12 или 16 за четирима) не ви заблуждава – картите за преимущество, различните специални действия (магии) и достатъчният брой парчета за картата правят играта интригуваща и неочаквана. Играчите лесно могат да променят тактиката си за хода спрямо действията на другите, което прави събитията непредвидими и шансовете за спечелване постоянни (в една от сесиите ни възможните победители се промениха 4 пъти за последните 3 хода). В крайна сметка, дори и да играете 100 пъти в една група, научавайки абсолютно всеки елемент от играта, тя ще остане забавна и непредвидима.

Интересен момент – „Мир да има“: Може би най-новаторското нещо, което направи впечатление в Inis е опростената система за битки. Когато избухне конфликт играчите първо се крият в крепостите, доколкото е възможно и желаят, а след това имат право на 3 действия – атака, отстъпление и игра с магическа карта. Интересното е, че преди всеки ход на сблъсъка те могат да решат да преустановят битката и да продължат мирното си съжителство на това парче земя. Въпреки това, масовите кланета не са изключение и нерядко ирландската пръст се пропива с кръвта на герои.

Общо впечатление: Нямах особени очаквания към играта и може би това донесе толкова голяма радост за мен. Inis може да бъде представена на всеки, забавна е и върви леко, без това да я прави плитка и несъществена. Inis не е filler, но не и времеемка, вписвайки се перфектно във всяка група. Мигновено се превърна в една от любимите ми игри със своята достъпност и чудесен баланс, красиво изпълнение и добре премерено новаторство. С две думи това е игра, която трудно ще разочарова, освен ако играчите не очакват тежка стратегия от рода на Eclipse, Rising sun подобните бегемоти – Inis е по-скоро лека тактическа игра за начинаещи и средно напреднали.

Ако ви харесва как звучи тази игра, можете да кликнете на бутона отдолу и да решите дали си струва да си я купите. Разбира се – от сайта на нашите партьнори – Pikko Games.

Купи: Inis

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version