В интернет все още е фрашкано с хиляди мемета и картинки, базиращи се на зрителни измами. До ден днешен никой не може да каже онази скапана рокля какъв цвят е. Човешкото зрение е нещо тотално счупено и небалансирано и не трябва да му се вярваме на сто процента. И докато в реалния живот, за щастие, имаме и други сетива, в Illusion вие ще трябва да се доверите на изключително подвеждащите си очи.
Очевидно е, че Illusion ще създаде проблеми за хората, които имат затруднения с различаване на цветове. Но дори и да играят с вас, не е сигурно, че няма да ви победят, просто защото е нямало игра, в която и най-доверените на очите си играчи да не бъркат. И то често.
Illusion пристига с 98 карти с най-различни абстрактни форми – овални, триъгълни, квадратни и във всякакви други шантави образования. Всяка карта има четири основни цвята, които са разпределени по различен начин в проценти. Примерно – на една карта синьото може да е 23 процента, зеленото 12, червеното 46 и жълтото… колкото е там остатъка до 100. Проблемът е, че вие не знаете тези проценти, защото те са изписани на гърба на картата. Може да сте сигурни, че ги виждате, но първо – не, и второ – със сигурност не. Често самоувереността ни ще ни подвежда, защото както казах – Illusion се крепи на зрителната измама и въпросните абстрактни форми са изработени с трикове, които да ви заблудят.
Знаех си, че има грешка.
Ако сте запознати с Timeline, Cardline и подобни, тук концепцията е почти същата. Illusion се развива в 12 рунда. Всеки рунд ще се обръща карта от едно малко тесте с цветни стрелки. Посоката на стрелката няма почти никакво значение. Това, което е важно е цветът. Този цвят е нещото, w което трябва да се съсредоточите този рунд. Обръща се карта от тестето s форми и след това е наред първия играч. Той обръща нова карта от тестето и решава дали въпросният цвят на рунда върху тази карта е в по-голям или по-малък процент от цвета върху вече обърнатата карта. Ако реши, че е по-малък я слага преди картата. Ако реши, че е по-голям я слага след картата.
Знаех си, че има грешка.
Следващият играч е наред. Той тегли нова карта. Сега трябва да реши къде точно да я постави – най-вляво (има най-нисък процент от този цвят), най-вдясно или пък някъде в средата.
И така всеки играч тегли и слага карти в редицата, докато някой не реши, че все някъде нещо някой е объркал. В този момент всички карти се обръщат и се проверява дали са наредени в правилен възходящ ред, като се гледа цвета на рунда. Ако наистина някой нещо е объркал, предизвикалият играч печели картата със стрелката като точка. Ако пък, не дай си Боже, всичко е наред, тогава играчът преди него взема картата (независимо кой е направил грешката).
Играта продължава така, докато свършат всички 12 стрелки, което е средно 20 минути и се брои кой е събрал най-много точки.
Заключение
Illusion на теория е страхотна филър игра, подходяща за всякакви хора и всякакви ситуации. И това донякъде е така. Да, можете да я носите дори в дома на баба си и дядо си и да я играете на масата след кюфтетата и твърде жилавите карначета. И да – всички ще я разберат и вероятно ще я харесат. С други думи – подходяща е за всеки, дори и за геймъри. Прекрасна е за филър.
Но! Но… Illusion не трябва да се играе твърде често. И това не е защото ще запомните картите и процентите. Не. Няма да ги запомните. Никога. Проблемът тук е, че играта се износва. Цялата идея за зрителната измама е готина и впечатлява всички, които срещнат Illusion за пръв път. Обаче това е „one trick pony”. Цялата концепция се върти около това колко сте уверен в преценката си. След 2-3 игри ще осъзнаете, че не сте. И това е. Тук няма развитие, не начуавате нищо ново (като в Timeline), нито ще има кой знае колко големи изненади при разкриване на линията от карти. Всъщност, в играта съществува много странна предвидима динамика. Всеки рунд, никой няма да казва, че има грешка първите 3-4 карти. Но винаги някой ще каже, че има грешка след петата или шестата карта. Просто рискът е много по-малък и грешка има в 90 процента от случаите. А ако няма грешка… тогава играчът, който е преди вас взема точката… което е странна шансова механика, която превръща победителя в случайност.
Така! Това не означава, че играта е лоша. Напротив – дори мисля да си я запазя в колекцията (този път… защото я имам за втори път). Illusion е игра, която бих вадил всеки път щом играя с нови хора или дори с геймъри, които не са я виждали. Така винаги работи. Но не бих злоупотребявал дълго време с нея. Щом дори на моя шест годишен син му писна след третата игра, значи е по-добре да паля и изгасям по-често свеща отколкото да я оставям да изгори.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинална концепция
- Лесни правила
- Подходяща за нови хора
- Чудесен филър (за няколко пъти)
МИНУСИ:
- Концепцията бързо писва, ако играете твърде често
