Имало едно време една настолна игра. Тя била приключенски настроена, изпълнена с карти на препятствия и фантастични същества – тролове, орки, джуджета, елфи, дракони… Обаче играта била самотна. Всеки ден се задушавала в целуфанената обвивка и нямала търпение някой да я освободи и да поиграе на нея, да заразглежда с изумение компонентите и илюстрациите ѝ. И понеже самотата не е приятно чувство, играта много искала да се оттърве от него. Дълго време пътувала, през гори и планини, езера и реки, докато най-накрая се озовала в ръцете на група весели играчи. Какво станало после? Ще узнаете в хода на статията.
Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е настолна игра от Cubicle7, чиято цел е да ви потопи във фантастичния свят на хобитите и всички други обитаващи света на Толкин същества. За тази цел ще се впускате в най-неочаквани дори за вас приключения, играейки карти и разказващи истории. До някаква степен играта заема идеята за разказване на Once Upon A Time (разказване на история с прекъсване от другите играчи), но за това ще поговорим по-подробно по-късно.
Компоненти и правила
Като компоненти играта разполага с около стотина много добре илюстрирани карти, 5 плочки за поставяне на точки, един зар и един куп токъни с точки. Бях силно впечатлен от ролята на този зар в играта – освен, че го хвърляте при определени ситуации, той свързва Hobbit Tales с ролевата игра The One Ring и дава начин да разказвате историите си по време на ролевата игра. „Сега остава да намеря The One Ring и всичко ще си е на мястото“, казах си аз и тръгнах да чета правилата. Те не бяха особено дълги, дори ми се стори, че са прекалено дълги за сложността на играта. В общи линии идеята е много проста – някой от вас е разказвач и трябва да си изиграе картите, разказвайки история. За тази цел, в началото играчът избира една карта за начало на историята и една за край, като се стреми да направи историята с щастлив край. Естествено, другите играчи се стараят да опропастят плановете му.
На всяка карта, която разказвачът играе има символи и когато символите на вашата карта „Бедствие“ се съдържат във вече изиграните от разказвача карти, можете да си пробвате късмета и да му влошите историята. Ако успеете, взимате точки и си ги слагате под плочката за точки, а той трябва да включи картата ви в историята. В края на неговия ход, ако последната карта е минала без бедствия, разказвачът завършва всичко с щастлив край, а при неуспешна последна карта трябва да измисли неуспешен завършек на историята. След това той взима толкова токъни с точки, колкото карти без бедствия е успял да сложи на масата, слага ги под или над плочката за точки и следващият играч става разказвач. Това слагане под или над плочката има една единствена цел – на края на играта ще получите горните точки, а за долните се гледа кой е събрал най-много. Той получава още точки бонус и се прави крайното класиране. Както виждате, няма много правила, което прави играта лесна за обясняване на „новаци“ в настолните игри и според мен отнема около 5 минути да се схване напълно. Разбира се, винаги можете да играете на принципа „Ще научим правилата в движение.“, но лично не го препоръчвам тук, ще стане по-объркващо за неопитните играчи.
Геймплей
От геймплей гледна точка Hobbit Tales from the Green Dragon Inn предлага много истории – джуджета, разни групички от лутащи се хора, елфи, бури, мъгла, съкровища, паяци, дори върколаци! Разнообразие има, но тук се среща и единственото нещо, заради което продадох Once Upon A Time – това разнообразие бързо се изчерпва. След две игри вече ще знаете всичките карти, а играта дори няма експанжъни, с които да добави нови карти и въобще нови компоненти, които да променят този негативен елемент. Оставяйки това настрана, Hobbit Tales върви бързо, забавна е и въпреки факта, че има повече правила от Once Upon A Time, остава лека и неангажираща. Не разбрах особено логиката на това поставяне на точките под и над плочката за точки, понеже наградата за поставяне под плочката не си заслужаваше усилията в края на играта. Бедствията бяха интересни, но не толкова, че да компенсират бързото изчерпване на картите. Не само това, а и за да ги играете ви трябва много късмет – в повечето случаи хвърляте зар.
Крайно усещане
Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е приятна игра, но за мен е с прекалено малко интересни и повече ненужни елементи. Ще е забавна първите пет пъти, но после… не знам. Много е ограничаваща, няма особено много интеракция между играчите и честно казано очаквах повече, много повече. Бих я препоръчал на хората, които са големи фенове на света на Толкин, защото според мен те биха извадили доста повече преиграваемост от играта с познанията си. Аз лично не успях да „вляза“ в историите, пък и историите бяха толкова кратки (5 карти), че не можеш да добиеш представа за стойностна, вълнуваща история. Крайно усещане – разочарован, че онзи голям горски трол грабна някакъв друг хобит, а не мен.
ПЛЮСОВЕ:
- Чудесна тема
- Много добри компоненти
- Бърза и лека игра
МИНУСИ:
- Ограничена преиграваемост
- Почти никаква интеракция между играчите (дори и тя често е с хвърляне на зар)
- Не успява да въвлече играчите в историите
