Архив на категория: Скрити диаманти

Скрити диаманти – Mangrovia

В наше време всяка година излизат хиляди нови настолни игри. Някои от малки или дори новосформирани издателства, други от kickstarter, както и разбира се от „гигантите“ в индустрията. Невъзможно е човек да изпробва всичките (Том Васъл, на който това му е и работа и хоби, не успява). Някои игри, разбира се, печелят популярност и се вдига доста шум около тях, дали заслужено или не е друг въпрос. Една игра, която излезе през 2014 от известното немско издателство „Zoch“ беше подмината от всички по някаква причина. А Mangrovia всъщност е чудесна игра!

Играта е доста шарена

Немското издателство “Zoch Verlag” изкарва най-често доста леки, семейни игри с добро качество на компонентите и илюстрациите. Mangrovia е също семейна игра, която обаче има определено повече дълбочина от типичното за Zoch и би се харесала и на стратегическите играчи. Компонентите и при нея са на отлично ниво. Играчите са синове на вожда на племето, който е на смъртен одър и трябва да се докажат като строят колиби из свещените земи. Който се справи най-добре ще стане новият вожд и ще спечели играта. Тъй като това е евро игра, темата само задава атмосферата и прави път на механиките.

Aрхипелага, в който избирате действията си

Играчите се редуват да поставят своите молитвени купи на по едно от шестте места в архипелага. Ако някое място е заето, друг играч не може да сложи купата си на него. След това, салът започва да се движи около архипелага и задейства по едно от двете места с действия около всяко място за купа (от ляво и от дясно). Ако мястото е заето с купа, играчът, чиято купа е там получава право да изпълни съответните действия. Действията са получаване на карти (от реда с открити карти или от тестетата), получаване на амулети, строене на колиба (колиби) или получаване на първото място и смяна на местата на райските птици. След като сала обиколи архипелага започва нов рунд. Всички играчи вземат купите си и новия първи играч избира къде ще постави купата си.

Картите разрешение за строеж и ценност

Картите са два вида в две тестета – разрешения за строеж на терен (поляна, гора, вода, пустиня) и за ценности (цифри от 2 до 7). В началото на всеки ход се откриват 3 карти с разрешения и 5 карти с ценности. Картите се използват, за да се строят колиби, когато място за действие строене на колиба/колиби се задейства.

За да се построи колиба има няколко изисквания:

  • Играчът избира празно място на картата
  • Една от двете райски птици е върху този тип терен
  • Играчът плаща карта за разрешение от вида на терена, върху който строи
  • Играчът плаща точно толкова ценности (с една или няколко карти) колкото е числото на мястото на картата

Някои места изискват амулети вместо ценности, като всички други правила за строене остават. След като се построи колибата, играчът получава толкова точки за вожд колкото слънца има нарисувани на мястото където е колибата. Ако мястото е оградено с червен кръг от камъни, играчът премества нагоре маркера си за приход на амулети. Има места за действия, които позволяват строене на 2 колиби на веднъж – спестява време, ако може да си го позволиш.

Таблицата за доход на амулети

Когато получи действие за теглене на амулети, играчът получава амулети според това докъде е стигнал на таблицата за доход на амулети. На първото място взема амулет със стойност 1, на второто тегли случайно от торбичка в която има амулети със стойност от 2 до 6. Ако е стигнал до четвъртото място например, в таблицата тегли 3 амулета от торбичката и връща само един обратно. Амулетите освен, че се ползват за строене, дават точки на края на играта – толкова колкото е стойността им. Въпреки, че не съм го виждал да проработи засега има възможна стратегия да си вдигнеш доста добива на амулети и да си ги трупаш.

В края на играта играчите получават допълнителни точки за най-много колиби (както и по-малко за второ място) на първите 4 реда и 4 колони (от осемте божествени пътища започващи от статуите на боговете). Точки се получават и за първо/второ място в зоната с тотема, където всички места за стоене изискват амулети. Накрая се получават точки и от каменната зона, като се умножат броя твои колиби там по общия брой колиби в зоната. Ако направиш доста колиби там може да направиш много точки, но зависи и дали други играчи ще се включат. Местата там не са най-ключовите за мнозинства на божествените пътища. Това че голяма част от точките се получават на края на играта прави играта напрегната и интересна до последния момент.

Точки се получават от доста места

Финални мисли

Mangrovia е игра, в която за мен няма излишно правило. Всичко е изпипано до край и то без играта да става стерилна и суха. Обясняването на правилата отнема под 10 минути и играта отнема малко над час, през който има много интересни решения и малко downtime, поради простия, но хитър механизъм на worker placement в архипелага. Има и съвсем достатъчно индиректна интеракция. Играта взаимства механики от доста игри като Ticket to Ride и Alhambra, и модифицира по интересен начин worker placement и area control. Късметът е вкаран по интересен и забавен начин и е балансиран добре, така че рядко някой ще се оплаче, че е загубил поради лош късмет. Удивен съм колко добре и с лекота са съчетани тези механики правейки уникална игра със средна сложност, която трудно не би се харесала на някого. За това спомагат и отличните компоненти (без да са overproduced) и илюстрации. Не на последно място – еднакво добра е и с трима и четирима, а предполагам далеч не лоша и с 2 или 5 играча (но не съм я пробвал с толкова). Ако зависеше от мен, бих я избрал за наградата „Spiel Des Jahres“ за 2014. Последните години тази награда се дава на по-леки игри, но преди години са я печелили игри със сходна сложност (като El Grande и Tikal) На мен доста повече ми допадат такъв тип игри.

Последният месец играта получи отлични отзиви в ревю от Dice Tower (и от rahdo преди това, но неговите ревюта рядко са негативни). Освен това ревю и добрата й оценка в BGG (но пък нисък ранк – извън top 1000) играта тънеше в забвение. Една от причините може би е, че от Zoch се очакват по-леки и неангажиращи игри, каквато Мангровия не е. Трудно е да се каже, че е дори средна сложност, но е определено с повече правила и дълбочина от Ticket To Ride, например. Илюстрацията на кутията на играта доста прилича на Manilla или на Tobago (всъщност на смес от двете), а те макар и да са добри игри, не са такъв тип. Да не говори и, че като цяло днес не са актуални. Разбира се и тематиката въпреки, че не е търгуване в средиземноморието не е особено вълнуваща за всеки. Може би интересът към отлични средно-сложни евро игри е нисък днешно време? Е, и аз нямам особен интерес към десетките клонинги на Cards against Humanity, които правят богатства в kickstarter, но ако предпочитанията ви към настолни игри не се изчерпват с тях – то ви препоръчвам Mangrovia.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Топ 5 скрити диаманти

Като човек, който играе всякакви игри по всяко време мога да ви кажа, че под повърхността на скъпия маркетинг и все по-популистките подходи, могат да се открият едни тихи и предимно мълчаливи игри, които плават почти на дъното и се надяват някой да ги забележи. О, виждам ви, скъпи мои! Виждам ви! Нещо повече. Ще се опитам да ви покажа и на останалия свят… или поне на тези, които четат нашия сайт.

За този лист съм изключил игри, които току що са излезли, защото още не са шлифовани от времето и кой знае, може да влязат в листа на популярността. Освен това ще говоря за игри, които са минали между капките не само в България, но в световен мащаб. Споменавам това, защото игра номер едно се знае от сравнително доста хора у нас, въпреки че също е потънала в бездната на забравените…

5

Indigo

BigBoxLan вече написа статия за тази игра и я определи точно като „скрит диамант“. Напълно съм съгласен с него. Това е абстрактна игра, която на пръв поглед прилича на много други (особено на Tsuro) и въпреки това има собствен камък, който да я държи на твърда суша. Да не говорим, че и авторът е небезизвестният майстор на абстрактните игри Райнър Книция. Повече размишления за това защо тази игра е далеч от радара на геймърите в света можете да откриете в ревюто на BigBoxLan.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/indigo-hidden-gem/“ target=“blank“ ]Indigo Ревю[/button]

[divider]

4

Safranito

Когато ми представиха играта на миналогодишния рожден ден на сайта, за пръв път я чувах. За да осъзнаете какво казах току що ще ви кажа следното: Разглеждам всяка игра… имам предвид ВСЯКА игра, която излиза всяка година, или поне тези, които се появяват в boardgamegeek. От друга страна, Safranito е игра от 2010 година. Аз съм в хобито от около 5 години и за мен е странно, че нито веднъж не бях чувал никого да говори за нея. Това е игра за ловкост, в която мятате страхотни, големи и тежки дискове върху табло с нарисувани чинии и подправки, и се опитвате да уцелите конкретни места или да избутате други дискове. Все още нямам тази игра, но определено е в листа ми на желания!

[divider]

3

Nowheresville

За тази игра бях чувал, тъй като Том Васъл й беше правил ревю преди време. Въпреки това, никой не говори за нея и дори ревюто му (нито моето) не й помогна да излезе сред популярните заглавия. Това е доста уникална игра с някои хитри и тематични механики. Също така е и игра, за която леко съжалявам, че махнах от колекцията си…

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/nowheresville-review/“ target=“blank“ ]Nowheresville Ревю[/button]

[divider]

2

Astro Jam

Това е не само непопулярна, но и подценена игра, според мен. Това е сравнително абстрактна игра за хамали в космоса, за която в сайта ни имаме ревю от BigBoxCurlyLocks. За нещастие на играта, същата година компанията издаде и втора игра, която зарови AstroJam. Kryptos доби повече популярност, въпреки че за мен AstroJam беше малкият хит в почти толкова малка кутийка.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/astro-jam-review/“ target=“blank“ ]Astro Jam Ревю[/button]

[divider]

1

Might and Magic Heroes

Играта СЕ продава в България и сравнително доста хора са чували за нея у нас (но само у нас), но честно… колко от вас са я играли? Непопулярността й може би се дължи на факта, че тя се появи като промотиращ продукт на Heroes of Might and Magic 6. Артът и геймплея на видео играта не ми бяха по вкуса. Всички Heroes-и преди това съм ги скъсвал от игра, да не говорим, че най-популярната игра от поредицата е тройката. Ако това беше игра с арта и механиките на Heroes 3, мисля, че играта щеше да бъде абсолютен хит. Въпреки това, Might and Magic е крайно тематична и всъщност много силна и стабилна настолна игра. Отново игра, с която съжалявам, че се разделих. От друга страна знам, че отиде в човек, който я заобича дори повече от мен. Ето и неговото ревю.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/heroes/“ target=“blank“ ]HoMM Ревю от BigBoxSharki[/button]

[divider]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Hack Trick – генно модифициран „Морски шах“

Вчера ви разказах за Не се сърди, човече, днес ще се върна дори още по-назад – морски шах. „Не се сърди, човече“ по принцип си е детска игра на късмет и компанията е засилила това качество. Hack Trick прави същото нещо. Морски шах по принцип е игра за следене и внимаване да не направите грешка. В този геймърски вариант тези качества са нива над стандартният Морски шах. С други думи, ако сте играли Морски шах, заради надхитряването и издебването на правилния момент, вие бихте харесали Hack Trick. Ако сте играли Морски шах, заради бързия геймплей, за да убиете времето… по-скоро ще се разочаровате.

Hack Trick е лека, но дълбока игра с огромна преиграваемост, изпълнена с интересни решения и дебнене на противника. Избързах със заключението, затова просто ще копирам предното изречение в последния си абзац.

Играта пристига в малка кутия пълна с малко карти и торбичка дървени токъни. Токъните (фигурките) са няколко жълти пулчета (които следят броя на победите), а останалите са пръстчета в два цвята (единият от пръстите е по-голям от останалите).В кутията има и две книжки с правила. В едната са обяснени основните правила за двама играчи, а в другата, варианти за игра от трима и четирима, както и обяснение на модула със специалните карти, за които ще поговоря малко по-късно.

В основата си, това е игра за двама, така че ще я разгледам като такава.

В Hack Trick, играчите влизат в роля на хакери, които се опитват да намерят правилна комбинация от цифри, като натискат с пръсти числата по табло.

Играта има малка доза судоку елемент. Нарежда се централно табло, което е образувано от цифрите 1 до 9. Те са така раазпределени, че хоризонтално, вертикално и диагонално образуват сбор 15.

Който пръв успее да натисне три съседни хоризонтални, вертикални или диагонални полета, или пък успее да натисне един бутон три пъти – печели рунда. Ако в печелившата комбинация участва големия пръст, тогава играчът печели две точки. Играе се до 5 точки.

Трябва да се внимава обаче, защото ако другият играч сложи своя фигурка (пръст) върху поле с ваши фигурки, той пленява всички и после може да ги използва да ви прави номера.

Играта се играе с помощта на 18 карти с числа – 0х3, 1х3, 2х3, 3х3, 4х3, 5х3.

Основният принцип на игра е следният. Всеки има лимит от 4 карти. По време на хода си, играчът може или да тегли карта или да играе карта. Освен това, ако е задържал фигурка на другия играч може да я ползва като по този начин го накара да му каже точния сбор от числата в ръката му. Може да използва фигурка и за да накара другия играч задължително да играе карта, вместо да тегли. А може и да я използва, за да се предпази – тоест да не може другият играч да го задължи него да играе следващия ход.

В началото тези неща не ги ползвахме, тъй като не знаехме какво правим. След няколко игри обаче усетихме, че за да си добър в Hack Trick трябва внимателно да следиш ходовете и картите на противника си.

Когато играете карта я поставяте с лицето нагоре. Първата карта започва ред и трябва да поставите фигурка с пръст върху числото, което показва картата. Следващата карта, която се сложи се събира с предната и така трябва да се сложи пръст върху числото образувано от сбора на двете. От тук нататък, всяка следваща се сборува с предната (Само с предната, не с всички досега). Нямате право да слагате същото число, като предното. В редкия случай, когато тестето свърши, вие събирате всички карти, с изключение на последната, разбърквате ги и образувате ново тесте. При нас това се е случвало много рядко и само, когато се дебнем твърде много и си крадем фигурките.

Това е цялата игра. Продължавате, докато не образувате ред, диагонал или три на едно място. Звучи просто и първите ви игри вероятно ще бъдат. Веднъж щом схванете как се играе обаче ще започнете да влизате в дълбочина и да четете ходовете на противника си поне ход по-рано. С други думи, по-опитните ще размажат новаците. Не се безпокойте, игрите продължават 5 минути, така че бързо се навлиза.

Следенето всъщност не е трудно, защото има само пет цифри с по три копия от всяка. Въпросът е да следите какво планира противникът и да предположите какви карти държи в ръка, защото ако сложите някаква цифра, той ще се възползва от нея и ще добави точното число, което да му спечели играта.

Открихме, че нулите са най-силното оръжие в тази игра, особено в първите ходове, защото лесно се пленява с тях. От друга страна, пленяването не е толкова наложително. Вероятно ви трябват само три-четири чужди фигурки, за да блокирате или нападнете опонента.

Само базовата игра е достатъчно дълбока, за да се забавлявате дори с години. Ако добавите и малкото разширение в кутията със специалните умения, тогава преиграваемостта и интригата в играта се качва на едно допълнително ниво.

Допълнителните правила са прости. Всеки път, когато някой спечели точка си тегли от тестето. В началото на всеки рунд, всеки тайно си избира една от спечелените карти и се обръщат едновременно. Тези карти дават допълнително условие за победа на дадения играч. Например – можете да спечелите само с две фигурки на поле, вместо с три (ако големият пръст е там) или пък ако спечелите с конкретна комбинация вземате двойно повече точки. Или пък ако плените три фигурки на противника печелите.

Играта пристига с огромно разнообразие от тези условия и обогатява Hack Trick до безкрайност. След като сте врътнали две-три игри, ви препоръчвам да играете всеки път с това разширение. Гениално е.

Заключение

Аз обожавам Hack Trick. Това е лека, но дълбока игра с огромна преиграваемост, изпълнена с интересни решения и дебнене на противника (казах ви, че ще го повторя). Веднага казвам обаче, че играта не е за всеки. Тя изисква внимателно следене на картите, броене и изчисляване, дедукция и ангажираност. Да, играта е лека, но ако не се отдадете нито ще се забавлявате, нито ще спечелите. Тази игра влиза във вените на Battle Line, но продължава по-бързо и изисква повече тактическо мислене. На всичкото отгоре чувството на удовлетворение, когато опонентът ви е попаднал в точния капан, когато сте го принудил да играе картата, която на вас ви трябва за нужната ви комбинация е вълшебно. Върнах се в белотските си години, когато плясках изненадващи валета коз, при положение, че другите са вдигнали на купа.

Hack Trick е „скрит диамант“ от Ессен, но забелязвам, че получава все повече любов в общността на хобито. Моята компания се е наиграла на странни игри за ревюта (за което търпение съм безкрайно благодарен), но смело мога да твърдя, че тази игра не само не е за подценяване, но си е направо истински хит!

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитър и геймърски вариант на Морски Шах
  • Интелигентен геймплей
  • Приятни компоненти
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Изисква доста логика, дедукция, следене и изчисляване, което може да заблуди някои хора
  • Опитните играчи ще размажат новаците

[divider]

За повече информация, посетете сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

Скрити диаманти: Santiago de cuba

Класическите настолни игри като „Монополи“ и „Не се сърди човече“ се радват на огромна популярност – всеки знае за тях. Това обаче не винаги влияе добре за представата на незапознатите хора за съвременните настолни игри. Когато предложиш на някой да играете настолни игри може да си представи тях и да реши, че става въпрос са детски, прости и зависими предимно от късмет. Тъй или иначе, в тях има една механика – хвърляй зар и се премести с толкова квадратчета напред по дъската колкото показва зара. Това е много лоша механика зависима изцяло от късмет и не дава никакъв избор на играчите. За щастие в модерните настолни игри почти не се използва. И все пак, понякога е вмъкната модифицирана нейна версия, която в някои случаи сработва добре.

В “Santiago de Cuba” играчите са брокери (но по-реално да се каже контрабандисти, или „тарикати“), които си набавят стоки (тръстика, тютюн, портокали, пури и ром) и ги товарят на заминаващите кораби. Целта е след отпътуването на 7-мия кораб от пристанището да имате най-много точки. Всички играчи (по неизвестна причина) пътуват заедно в една кола в кръг из градчето и играчът, който е наред ползва услугите на кубинеца, при който спре колата. Тук е „хвърляй и придвижи“ механиката, но вместо всеки да има собствена „пешка“, всички са с една. Вместо да хвърлят зар се придвижват с едно място напред или плащат толкова пари с колкото допълнително места искат да придвижат колата. Тук е една от интересните части на играта – може да искате да се придвижите повече, за да не може другия играч да използва определено място. Кубинците предоставят различни неща – ресурси, пари, точки, възможност за кражба от друг играч и закупуване на собственост върху някоя от сградите (за които ще спомена надолу).

Градчето Santiago из което весело обикаляте с вашата таратайка.

В началото на играта и при идване на нов кораб се хвърлят 5 зара, които показват какво е търсенето на различните стоки от текущия кораб. Играчът на ход избира един от тези зарове да премахне и да няма търсене на тази стока. Когато играч „стъпи“ върху пристанището има право пръв да продаде колкото има от един вид стока и да намали зара на търсенето на тази стока с толкова. След това и другите играчи имат право да продават, ако имат налична от търсените стоки като получават точки за това. Тук също е интересно да се следи коя стока да си продадеш първо, тъй като наличните стоки на играчите са скрити зад параван и е полезно да помните кой какви стоки си е набавил. Ако използваш пристанището в този ход не получаваш стоки и не активираш сграда, но пък продаваш първи и ако кораба отпътува (ако няма вече търсени стоки) избираш зара (тип стока). който не участва за следващия кораб.

Заровете показват търсенето на стоките – тютюн (зелено) и портокали (оранжево) не са желани на този кораб.

Само събирането на ресурси от кубинците и превръщането им в точки не би било толкова интересно, но тук влиза в игра втората част на хода на всеки играч, който е поставянето на „човече“ (тип worker placement) върху незаета сграда. Освен, че трябва да е свободна сградата трябва да има определен цвят цвете, което зависи от цветето на кубинеца при който е колата. Това дава допълнително материал за размисъл кой кубинец искаш да използваш, за да се комбинира добре и със сградата, която ще може да използваш след това. Всяка игра кубинците и сградите се разполагат произволно, което дава по-добра преиграваемост и разнообразие. Сградите дават различни облаги като пари, ресурси, превръщане на суровини в продукти (например тютюн в цигари), възможност да продадеш стоки предварително, да деактивираш за хода някой кубинец, да манипулираш колко точки ще се спечелят при товаренето на стоки в кораба и други. Ако имаш маркер за собственост в сградата (получен от адвоката), когато някой друг я използва получаваш точка.

„Упоритостта ще ни донесе победата.“ – Фидел Кастро

Правилата на играта се обесняват бързо и лесно, играта се харесва и на сравнително нови играчите, както и на геймъри. Продължава под 1 час, за който играта тече с високо темпо и има доста интересни решения за вземане. Интерактивността е висока като за кратка евро игра. Най-добра е с двама и с трима, което за мен е предимство тъй като са малко евро игрите, които са интересни за двама. С четирима също е забавна, но е по-хаотична, тъй като докато дойде хода ти доста неща са се променили. Темата е интересна – малко са игрите за Куба, илюстрациите са чудесни – намесен е легендарния Майкъл Мензел, компонентите са добри също и механиките се вързват добре с атмосферата. Не на последно място – може да се намери на добра цена.

Защо играта не е популярна?

Santiago de Cuba е на около 500-но място в BoardGameGeek, дизайнера не е неизвестен (Pillars of the Earth, Cuba и др.) Може би в момента, в който е излязла пазарът е бил пренаситен с леки евро игри. Обикновено повече внимание се обръща на сложните или пък на съвсем леките gateway евро игри. Фактът, че част от илюстрациите са преизползвани от играта Cuba също е предизвикал негативно влияние. Въпреки, че във всяка игра кубинците и сградите се поставят произволно по дъската все пак преиграваемостта на играта не е огромна – всеки път правите сходни неща… въпреки че, ако не я играете всяка седмица (аз например рядко играя една игра два пъти дори и в месеца а понякога и в годината) не мисля че това е проблем. Аз, а също и други автори от BigBoxGamers екипа я препоръчваме като „скрит диамант“, който макар и да не е много популярен е достатъчно интересен и забавен. Пък и може да запълни ниша във вашата колекция от настолни игри.

Скрити диаманти: Indigo

Въпреки, че не харесвам много „америтраш“ игри, които се характеризират с това, че имат силна тема и за мен по-важни са механиките на играта, все пак имам доста малко изцяло абстрактни игри в колекцията си. Не знам дали това е понеже абстрактните игри обикновено нямат комбинация от много механизми (а аз харесвам „многотията“) или пък все пак имам нужда от някаква макар и не дълбока тема, за да ангажирам фантазията си…. или по-вероятно и заради двете. Една от малкото абстрактните игри, които имам и доста харесвам е Indigo. Тя дело на прочутия дизайнер – Райнер Книция. Води се, че има някаква тема – нещо за прекарване на скъпоценни камъни през Индия, но е толкова тънка, че дори аз не мога да я приема.

Една от първите игри, на които попаднах като започнах редовно да гледам ревюта беше Tsuro. Играта е доста известна, и привлича с лесните си правила и кратко времетраене.Тя става за до 6 играча и дава възможностт да прецакаш другите играчи (което често е въпрос на късмет). Първоначално играта ме заинтересова, но после прецених, че ще е твърде лека и зависима от шанс за вксуа ми. След време при случайно ровене из boardgamegeek попаднах на игра Indigo, за която дотогава нищо не бях чувал. Сравняваха я с Tsuro, но по-стратегическа, със сътрудничество с другите играчи. При това снимките изглеждаха страхотно. Това вече ми грабна здраво интереса и не след дълго закупих играта (трябва да се поръча от Германия, другаде се намира трудно).

В Indigo, на борда има 6 жълти скъпоценни камъни, които започват от краищата на дъската, 5 зелени които са в средата и един син, който влиза в игра, след като са „изкарани“ петте зелени. Целта на играчите е да събират камъни, като жълтите носят една точка, зелените две, а сините – три. Когато играчът сложи шестоъгълната плочка, която е изтеглил, на която има различна конфигурация пътища (напред, голям завой, малък завой или комбинация от някой от тези. Плочките могат и да се въртят) тогава камъните се придвижват до края на образувания път. Целта е играчите да придвижват камъните до края на дъската, като в зависимост към коя „стена“ на дъската ги придвижат, различен цвят играчи получават камъка.

Всъщност е доста по-лесно да се покаже, отколкото да се опише с думи. Това е и най-интересното в играта – ако избуташ камък до една част на дъската, ти и например белия играч получавате по един от съответния цвят камък. До друга част на дъската – ти и синия цвят ще си поделите по един от тези камъни. Дори в някой случаи може да поискате да дадете камък на 2 други играча с цел да няма шанс третия, който мислите, че е най-напред да получи точки. Играчите имат параван, зад който крият спечелените скъпоценни камъни (hidden gems?!), тъй че е добре да запомняте горе-долу кой колко точки има, за да не му давате да дръпне твърде много. Забавно е също така, че ако сблъскаш два камъка и двата изчезват. Полезно е ако ти излезе такава възможност, особено когато няма голяма вероятност да  спечелиш нещо за себе си.

След средата на играта пътищата се завръзват и можете да придвижите камък от едния чак до другия край на дъската.

Играта се обеснява много бързо, трае под 20 минути и е подходяща дори за деца. Indigo е интересна и сгеймъри“,  като филър. След една игра обикновенно всички искат да се започне втора. Чудесните илюстрации и компоненти спомагат за създаване на атмосфера. Простотата на игра, съчетана с известно планиране и кооперация (която води до интеракция и разговори с другите играчи)  я прави за мен много по-интересна от Tsuro.

„Да пътува – това е нещо, с което трябва да се занимава истинският творец, защото това е и истинското изкуство – скъпоценен камък, който пътешественикът в последствие трябва да обработи“ – Фрея Старк

Защо играта не е особено известна?

Първият фактор е, че играта е издадена само на немски – компонентите са езиково-независими, но правилата са на немски и играта не се продава широко извън Германия. Защо е така – не знам. После следва факторът, че Tsuro е набрала известна популярност. Ако някои играчи и издатели чуят, че това е игра подобна на Tsuro не биха се заинтересовали – защо им е копие на нещо вече успешно? Тъжно е, че не проучват, защото макар да има малко сходства с Tsuro, играта е съвсем различна. Има го и това, че евентуалната тема на Tsuro е по-вълнуваща от Indigo… макар че и в двете на практика липсва.

Още една теория е „ефектът на дизайнера„.  – добрият доктор (Р.Книция) е известен с отлични хитови игри, които е направил преди време и сега изискванията към всяка негова игра са много високи. Тъй като тази не е с напълно уникален дизайн или top 100 материал може би интереса към нея е поспаднал. Също така, кратка игра с поставяне на плочки не е точно в неговата градинка – известен е с хитри механизми за наддаване, интересни начини на точкуване и прецизно математическо балансиране, които не са съвсем характерни за Indigo.

С риск да се повторя – Hidden gems!

Все пак играта далеч не е подмината, получила е препоръка от Spiel des Jahres 2012 и макар и за малко, но влиза в top 1000 на BoardGameGeek.com. Извън Германия обаче все още не се чува много за нея. Затова реших да ви привлека вниманието към тази “hidden gem” игра – ако сте като мен и не харесвате Tsuro, понеже е твърде произволна, или пък я харесвате много и поради това искате нещо подобно, но със скъпоценни камъни, без елиминация и с малко повече тактически и „дипломатически“ ходове – задължително я пробвайте!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com