Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Преди няколко дена пуснах в статия, в която изброих моите любими игри за двама. Забелязали сте, че тази не беше сред тях. Споменах го тогава, ще го кажа и сега – играл съм твърде много игри и това, че игра не влиза в който и да е списък не означава, че е лоша. Хм… може би това е и моето предварително заключение за Haru Ichiban – не е лоша.
Haru Ichiban или „Пролетен вятър“ (буквално преведена) е поредната игра с азиатска тема и топла визия, която се вмъква сред леките към средни по тежест настолни игри.
Играта е дело на един от най-известните дизайнери на настолни игри – Бруно Катала. Haru Ichiban и Madame Ching, на същия дизайнер, се появяват през 2014-та, но така и не добиват особена популярност, може би заради другите му големи хитове в производство по това време – Abyss и Five Tribes.
Друга причина е може би ограниченият брой копия на играта, които бързо се изчерпaha след появяването им. Първото издание е малко по-луксозно, но днес ще говоря за масово разпространеното в момента, нормално издание, от Blackrock Editions.
Га задуха ветреца
И тогаз сядат двама ти градинари, които се опитват да използват вятъра в своя полза, като подреждат хармонично листа върху лилии.
Компонентите в играта са оскъдни и със сигурност кутията е твърде голяма за нещата, които получавате. Въпреки това, токъните са с чудесен арт и качество и докато играете пред вас ще има една постоянно променяща се мека и цветна картина от водни лилии, жаби и листа.
Окей, достатъчно се опитах да изцедя от темата. Да не се преструваме и да си признаем, че това е…
Абстрактна тактическа игра за двама
Целта на играчите е да наредят своите си листа върху постоянно движещите лилии в определен ред, за да получат точки. Щом някой получи точка, картата се „резетва“ и всичко започва от начало. Можете да изберете и да не рестартирате всичко и просто да продължите с визията, до която сте се добрали в момента.
Играта може да е със сравнително прости правила, но ще ви отнеме време да свикнете с тях, защото ходовете са асиметрични и се извършват в определен ред.
В началото върху таблото с вода се нареждат водните лилии в определен ред, като една от лилиите е по-тъмна. Две жаби със съответните цветове на играчите се поставят на предварително определено място. Всеки играч има листа на дървета от своя свят с числа от 1 до 8. Тегли 3 с лицето надолу и избира едно от тях. По-малкото число е „Малкият градинар“, по-голямото е „Майсторът Градинар“.
- Малкият Градинар слага листото си върху тъмната лилия.
- Майсторът Градинар слага листото си върху която иска лилия. Ако там има жаба я мести където иска.
- Малкият градинар мести една лилия или група от лилии на съседно поле.
- Майсторът Градинар обръща една от лилиите на тъмната страна.
- И двамата градинари си теглят ново листо‘
Ако и двамата играчи използват еднакви числа, тогава се ползват жабите, но няма да навлизам в така или иначе не толкова важното правило.
След всичко това, ходът започва отново, докато някой не постигне някоя от комбинациите и вземе точки. Всичко се рестартира и се играе до 5 точки.
Заключение
Haru Ichiban e добра тактическа игра. Геймплеят, макар и неоткрояващ се, върви леко и потиква играчите към повторни игри. Темата със сигурност е нещо различно, макар и да е в онази банална азиатска насока, която ни залива последното време. Това е… хладна игра. Не е нито твърде гореща, за да се изкажа емоционално за нея, нито е твърде студена, за да мога да я оплюя както си трябва. Играта наистина е… добра. Не е най-великото творение на Бруно Катала и не мисля, че ще остане във времето.
Като казвам това, имайте предвид, че винаги бих я играл, ако някой предложи. Просто имам доста други варианти, към които първо бих се стекъл.
Препоръчвам ли я? О, да. Но… ако имате възможност, първо я тествайте. Може и да не останете чак толкова въодушевени.
ПЛЮСОВЕ:
- Свежа тема
- Красив арт и добри компоненти
- Бърз и динамичен геймплей
МИНУСИ:
- Твърде голяма кутия
- Нищо оригинално
Засега я няма в България, но можете да разгледате сайта на производителите и да я откриете там!
