Site icon Big Box Gamers

Harald – По-дълбока, отколкото изглежда.

Какво си представяте като чуете „игра, съставена от едно тесте само с пет вида карта, като от всеки вид има по 11 копия“? Това е всичко. През моята глава мина мисъл, че това ще е елементарна игричка с да, някакво комбиниране между картите, но без много мисъл.

Когато прочетох правилата, Harald звучеше много близо до Guild Hall, а като разбрах, че има апликация за apple, си помислих, че е някаква пристрастяваща безмозъчна цъкалка.

Както се досещате от билдъпа в горния абзац, истината се оказа друга.

Harald е малка филър игра със странна тема – мутирали животни, които се млатят един друг. Всъщност, ако цветовете не бяха толкова мрачни, щеше доста да прилича на една ролева игра, която написах преди доста години… Хм, може би някой път трябва да се върна към „Легендата“. Както и да е, Harald!

Това си е напълно абстрактна игра, в която строите две табла. Едно пред себе си, което си е лично за вас, и едно в средата, което ще даде основния резултат в края на играта.

Всеки играч има 4 карти. По време на хода си, играчът първо слага карта в средата на масата и след това слага една пред себе си. Тази, която слага пред себе си има умение, което веднага се активира и освен това дава начин, по който играча ще отбележи точки в края на играта.

Тази, която слага в средата на масата точкува по следния начин: Броят от определен вид карти в средата се умножава по броя карти пред вас. Така че вие ще искате да събирате комплекти. В края на хода си допълвате до 4 карти от тестето или от пазар от 5 карти до него.

Ето и трудната част, след която ще ви трябва мозъчен хирург, за да си възстановите изстисканото. Събирането на комплекти е хубаво, но всъщност пречи на другия начин на точкуването, защото всяка карта има собствено условие за точене на точки. Това условие обикновено изисква да имате други карти и то в конкретна комбинация. В края на играта вие ще имате точно 7 карти. Започвате с една и имате 6  хода. Така че отбирането на точните карти е от критично значение.

И за да бъда още по-ясен, ето и картите.

Описах ги с подробност, защото всъщност цялата игра се крие в тези 6 карти. На пръв поглед изглежда като една твърде take that игра, и да, има директна конфронтация, но всъщност имате контрол. Картите са само 6 вида и зависимостта от дивия късмет не съществува. Дори и някой да прецака плановете ви, винаги можете да завъртите стратегията си на друга страна. Освен това, в играта има готина механика, в която последния рунд, след като първия играч си играе хода, той веднага си отбелязва точките. В противен случай, последния играч би имал огромно предимство.

Заключение

Harald е чудна филър игра с изненадващо тежки решения и дълбоки тактически „щения“. Това се получава, защото постоянно ще бъдете разкъсани между равностойни избори и мин-максване. Дългосрочна стратегия може и да си правите, но трябва да сте гъвкави, защото все пак има директна намеса и от другите играчи. Забелязал съм, че дори и кофтите ефекти се правят, за да можете да си помогнете на себе си, а не просто да прецакате някого. Все пак имате само 6 хода. Е, ако сте си гъз, сте си гъз. Ау, казах гъз.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version