Site icon Big Box Gamers

Hadara – За всеки рафт!

Почти всяка година се появява по една игра, която наричат „Убиецът на 7 Wonders”. Самото предно изречение доказва, че все още не се е намерил такъв убиец. Не казвам, че Hadara е такава игра, но мога да я намеря „Убиецът на 7 Wonders”.

За да не ви объквам достатъчно ще го кажа така – Hadara е поредната драфтинг игра, която вкарва нещо мъничко ново, но като цяло носи усещането на класическата 7 Wonders. И за разлика от It’s a Wonderful World, за която говорих наскоро, Hadara даже и използва темата на 7 Wonders, която ако имате достатъчно въображение, можете да наречете и цивилизационна.

Hadara идва от иврит, но поради очевидни причини и на арабски означава същото – Красив, красота. Арабските страни използват Hadara и за „Цивилизация“, като в книжката са се постарали да сложат един абзац по темата. С него и без него все тая, защото, макар и изпълнена с красив арт лъхащ на близкия изток, играта си е напълно абстрактна.

В Hadara играчите строят собствено табло от карти, като с всяка една карта, вие задвижвате двигател за точки. Не звучи вълнуващо, но гладкият геймплей създава динамичен и хомогенен поток, който без да ви затормозява твърде много се слива със задоволителен финал… главно състоящо се от броене на точки.

Hadara е нетипична драфтинг игра, която за запознати с механиката, всъщност тя само интегрира такова усещане, без да има постоянно разменяне на карти от ръка в ръка. Така или иначе, точно в този момент не е хигиенично.

В средата на масата се поставя централно табло с пет различни вида карти с лицето надолу.

Играта се развива в три епохи (Да, да, 7 Wonders), като всяка епоха се разделя на две фази.

В първата фаза играчите теглят две карти от която и да е купчинка. Едната я слагат на специално място с лицето нагоре, а другата решават или да си я построят или да продадат за пари. Когато свършат картите в купчинките, първата фаза е почти завършила. Картите се разделят на няколко вида, като всеки вид е свързан с конкретна механика от играта. Всеки цвят обаче съдържа мъъъничко и от друг цвят, така че ако сте играли достатъчно можете да предвидите вероятностите си,

НО НЕ ИГРАЕТЕ 7 WONDERS! OBE6TAVAM!

След като завършите първата фаза на епохата, всеки играч може да трепе колонии, ако има достатъчно сила и може да строи статуии, ако е културен на макс.

Втората фаза на епохата е почти същата, като тук вместо да теглите две карти, просто си избирате най-горна изхвърлена карта, защото ако помните – бях там нещо ви казал за едни изхвърлени карти.

В края на тази фаза отново ще биете колонии и ще строите статуи, но понеже е края на епохата има две допълнителни опции. Така де, едното не е опция. Трябва да нахраните „картите си“ с достатъчно храна, която идва най-често от зелените карти.

Второто, и може би едно от най-важните неща, е купуването на медали. В края на всяка епоха имате възможност да си купите сребърен медал, който ще ви даде точки за определени карти, които имате в края на играта, а златния ще ви даде по 7 точки за всеки комплект от карти.

Медалите са кажи-речи задължителни, защото не съм видял някой да спечели играта без поне един-два, но е много трудно да прецениш в края на първия рунд какво точно ще ти точкува. От друга страна, всеки рунд медалите стават значително по-скъпи и последната епоха е направо мъка да успееш да купиш дори един.

Заключение

На пръв поглед Hadara изглежда като сложна игра, но веднъж изиграли дори една епоха започвате да виждате как всичко върви по-гладко и от тих фонтан в японска дзен градинка. Нямам представа как изглеждат дзен градинките, но съм играл достатъчно драфтинг игри, за да изкача Hadara на едно от топ местата в жанра, наред с It’s a wonderful World и Capital (Warsaw: City of Ruins).

Артът, визията и като цяло смелите ярки цветове допринасят за семейният дух на една плавна и „хадара“ игра, която си струва да бъде на всеки рафт, дори и да не сте геймъри. Да, това не е Dixit или Дженга, но сложността мъничко надминава тази на Катан, така че нЕмате извинение!

Ако трябва да намеря минуси на играта, това би била нейната преиграваемост. Да, има достатъчно различни стратегии, но картите са сравнително еднообразни и след 5-6 игри вероятно ще усетите модели на повтаряемост.

За щастие има промота и разширения, които се задават, така че ако сте търпеливи, ще си струва.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта съществува в съществувание на рафтовете на магазина на нашите партньори от Time2Play.

Източник на снимки: Boardgamegeek.com

Exit mobile version