Въпреки че Growl изпусна вълната с масовите върколашки игри, той се опитва да навакса със съдържание и визия. Опитите се оказват успешни, защото Growl пристига с привлекателна кутия, която можете да пъхнете в плюшено чудовище. Едното око на моето чудовище изчезна, но пък така е по-автентично.
Тouch the furry wall!
Като изключим външната изолация, всъщност цялостната презентация на играта крещи от удоволствие. Илюстрациите изкачат със силни цветове и свеж хумористичен стил, а кутията е удобна, за да подредите всички разширения, които значително подобряват цялостното преживяване.
Growl не бяга от темата за върколаците, за да могат играчите да се чувстват в познати води. За съжаление, ако не сте вещ с други подобни заглавия, а сте от онези хора, които не могат да ги вдигнат и с настоятелен кран от 758 поредни игри на върколаци, резистънс и авалон и които никога не са тествали нищо по-различно от „всички затварят очите“ тип игра… вероятно ще останете разочаровани. Да, това изречение беше дълго. Пак си го прочетете.
Ако сте играли Stay Away, Leaders of Euphoria, Good Cop Bad Cop и други подобни игри от social deduction жанра ще откриете, че Growl е по-скоро по-близка до тях.
Играл съм Growl вече доста пъти с различни компании и съм обяснявал играта в Offline Cafe. Това е игра, която се приема със смесени реакции, като повечето от тях са негативни, заради неправилното очакване към идеята на преживяването.
Growl е по-случайна от Avalon, но със сигурност не по-случайна от One Night Werewolf. Growl използва постоянно подаване на карти между играчите, но със сигурност не с толкова оплетени правила като в Stay Away.
Въпреки това, основните оплаквания от играта са първо от случайността и на още по-важно място – комплексността.
От сега да го кажа – аз не съм от хората, които не харесват Growl. Напротив, аз я откривам за чаровна и смятам, че изпълнява на сто процента това, което цели.
Всеки играч получава няколко карти, които определят дали е върколак или не (ала Good Cop Bad Cop). Всичко в играта се върти около едно тесте в средата на масата. Играчите имат ходове, в които теглят най-горната карта и решават на кого да я предадат. Картите за предаване са злато (което служи единствено за точкуване между различните игри), правене на рани (тук има елиминация), лекуване на рани, предпазване от ухапване и ухапване. Ако ви ухапят три пъти, вие ставате върколак… но тайно. И тук играта придобива вид мааалко на Stay Away.
В играта има три евента, които се бъркат в тестето в началото на играта. След като се обърне първия евент, тогава навлизате в нощна фаза. Тук всеки играч предава по една карта на играча вляво и този вдясно. Ако сте човек, нямате право да предавате ухапвания.
Така по време на играта ще си раздавате ухапвания и рани, докато измрете или докато свърши тестето. Тогава се проверява кой печели.
Това е най-забавната част от играта.
Оригиналният върколак (този, който е започнал като върколак играта) започва да вие. След него започват да вият всички останали върколаци, които са станали такива по време на играта. Ако всички около масата вият, значи върколаците печелят. Ако има дори един останал човек, то тогава хората печелят.
Още след първата игра ще осъзнаете, че тази игра обръща везните, в сравнение с другите върколашки заглавия. Тук е много по-страшно за хората, понеже за тях тази игра е по-скоро сървайвъл, отколкото – да запалим факлите и да намерим вещиците/върколаците. Докато в другите подобни игри манипулативните разговори около масата са „Аз съм добър, и аз съм добър, всички сме добри“, в Growl всеки човек се прикрива и се прави на върколак.
Базовата игра е окей и е забавна за няколко игри, но това, което прави Growl прекрасна парти игра са мини разширенията. Ако сте се сдобили с тях, това ви гарантира стотици часове преиграваемост.
Можете да вкарвате специални карти, специални умения, модове, дори зомбита. Можете да играете по толкова много начини, че зъби ще ви порастат.
Една от най-уникалните черти на Growl е, че играта е изненадващо тематична. Всяко действие и всяка карта някак си добиват тематично оправдание, особено от малките разширения.
Най-големият негатив на играта е очевидната случайност, с която е залят целия геймплей. Да, в началото няма никаква представа за това кой какъв е. Освен това теглите на случайно от случайно тесте. НО! Фокусът за мен тук е друг. Играта е брутално смахната и ако играете с идеята да роулплейвате и да се хейтите просто ей така, мисля, че ще имате тайма на вашия лайф с Growl.
Заключение
Growl е особена игра и това е една от причините толкова да я харесвам. И въпреки, че открих съмишленици в идеята на това свежо върколашко приключение, повечето хора около мен не можаха да изкопаят за себе си дори една причина, поради която да се върнат отново към това хаотично, но чаровно хейт-о-преживяване.
С други думи, ако сте с правилната настройка и правилната компания, това е тотален хит. Ако обаче не обичате да хвърляте зарове когато си избирате игри, не знам дали си струва да рискувате. Странно е.
Да, харесвам играта, но навлизането в нея и разбирането й изисква правилната доза очакване. Което обективно погледнато не говори добре за дизайна.
ПЛЮСОВЕ:
- Свежи илюстрации и оригинална презентация
- Бърз геймплей
- Огромно разнообразие
МИНУСИ:
- Нищо ново като концепция
- Трудно се схваща от нови играчи
- Старите играчи също трябва да са в правилната настройка, за да я оценят
