четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » КНИГИ ИГРИ » ГРИМОАР – за възрастни!
ГРИМОАР – за възрастни!

ГРИМОАР – за възрастни!

grimoarig

Автор: Колин Уолъмбъри

Издател: ИК МЕГА

Жанр: Ужаси

Година: 1998

Страници: 160

Епизоди: 324

Художник: Никифор Русков

 

„Гримоар” ни пренася в малкото планинско градче Роквил, САЩ, където поемаме ролята на Тони – обикновен младеж, работещ като чирак в антикварна книжарница. Отегчен от ежедневието на букинист, той е нетърпелив да събере някой долар и да потърси късмета си в големите градове. Ненадейно Тони попада на една отдавна загубена книга, забулена от зловещи тайни и митична мощ. „Некрономикон” пази в себе си древни знания, които, попаднали в злонамерени ръце, заплашват с гибел не само Роквил, но и целия ни познат свят.

 Книгата 

„Гримоар”, една от последните книги-игри на Колин, е експеримент за автора и новост за неговите фенове и интерактивната литература въобще. Книгата е един от малкото зрели „ужаси” и почитателите на жанра ще усетят силни търсени аналогии с произведенията на Х. Лъвкрафт, към когото е и посвещението. Има както преки заимствания в сюжета (Некрономиконът, Древните, вратите към техните светове, демоните и др.), така и стилово наподобяване, например в изграждането на атмосферата, дори времето и мястото, в които се развива действието  и др. Как обаче е постигнато това само! Без колебания мога да кажа, че „Гримоар” е една от най-силните книги-игри у нас в литературно отношение.

Имаме толкова детайлно развиване на фабулата и героите, че в книгата е вписан дори един сериозен като обем и гигантски като за книга-игра разказ (цели тридесет страници!), който в ретроспекция ни разкрива историята на зловещата книга и на няколко герои от първостепенна важност за сюжета. Тук е редно да отдадем заслуженото и на Грег Гатлинг,тъй като е съавтор на това „сърце” на „Гримоар”.

Мога да изкажа само суперлативи за изградената атмосфера, сюжета и персонажите, като подминат остава само нашият герой. В тези тридесет страници той дори не присъства, а до края на приключението по-съществен е добродушният Бонанза Джо, но това не ни прави по-малко съпричастни към историята и не намаля удоволствието от нея. Всъщност мисля, че ако бяхме поели ролята на по-подготвения за ситуацията Джо дори бихме изгубили голяма част от напрежението и мистиката.

Ако на фона на горното нещо ме учуди, то това бе резкият, контрастиращ край, заемащ

Колин Уолъмбери

Колин Уолъмбери

скромните двадесетина реда. Развръзката и епилогът са просто нахвърляни набързо, сякаш в един момент просто е трябвало книгата да свърши, може би заради ограничение от срокове или обем.

Играта

За играта не може да се каже много, защото тя е силно изместена на заден план. Няма никаква система – само рядко срещан елемент на шанс и избори. Голямата част от вторите водят до очевидно приключване на играта, кратко сюжетно разклонение без тежест за цялостното развитие на събитията, или са въпрос дали ще се съгласиш с предложение за действие на друг герой, без това да води до сериозен размисъл. Единствено към края на приключението има малко повече избори, изискващи съобразителност, които при грешка обикновено водят до неблагоприятен край. Може би някои от вас обичат да има повече игра, но според мен това е точното количество за тази книга, така че да не пострада литературата и същевременно да можем да се чувстваме достатъчно силно участник в нея.

 Оформление

Освен работата на Колин и Грег, в „Гримоар” ще можете да се полюбувате на дузина илюстрации на Никифор Русков, които според мен допринасят приятно към атмосферата. За съжаление останалите в екипа са си оставили ръцете както в доста книги-игри, особено от последните години на деветдесетте. Още на самата предна корица пише „издателска къща ПЕГА”, вместо „МЕГА” и от това можете да добиете ясна представа, че вътре се срещат доста объркани или изядени букви и т.н. Поне при мен тези грешки причиниха само краткотрайни смръщвания, но в никакъв случай не и разваляне на вкуса от книгата, а объркани препратки не срещнах. Малко уморително бяха разпръснати и преходите (от 2 мини на 319, от там на 9), което бе допълнително подсилено от тридесетте страници на епизод 84 – спокойно разказът можеше да бъде изнесен в края на книгата и с това да се намали разлистването, а то е особено неприятно, когато търсите близък до 84 епизод и обръщате страница по страница, очаквайки всеки момент да го откриете.

В заключение

„Гримоар” е задължително заглавие не само за почитателите на книгите-игри в България, но и за феновете на ужасите, защото с литературата си тя не отстъпва на неинтерактивните си съперници, а с играта си може само да подсили този ефект, като съм сигурен, че няма да затормози и най-лежерния читател. За разлика от голяма част от книгите на Колин Уолъмбъри, тук няма и следа от писане за предимно детска публика и във всеки аспект си личи както таланта, така и старанието му. Черешката на тортата е за любителите на Лъвкрафт, които ще имат възможността да се насладят на приключение в негов „сетинг”, но този път като главния герой!

Facebooktwitteryoutubeinstagram
Нека си припомним едно малко по-мрачно прозведение на Колин Уолъмъри!

Преглед на статията

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 3.6 ( 4 гласове)
0

За BigBoxToro

В свободното си време най-често пише, чете, издава и коментира книги-игри, така че вероятно с това ще ви занимава. Играе и създава също и настолни, и ролеви такива, та не се чудете, ако го видите да се прави на всезнайко и по тези теми. Иначе програмира машини и обикаля из планините, ама това е една друга история…

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers