Тази година най-големият фестивал за настолни игри в света – Essen Spiel беше залят с игри с рисуване. За жалост не успях да донеса много от тях вкъщи, но пробвах почти всички. Единствената, която не тествах беше Geometric Art, понеже така или иначе я бях взел за ревю.
За съжаление, играта не само, че не се отличава с уникални качества, но на моменти дори се губи дълбоко в потока на забравяемите игри. Казвам „на моменти“, защото Geometric Art пристига с два начина на игра – състезателен и кооперативен.
Кооперативният начин е базовия модул. Той обаче е странен и завъртян. Не е неразбираем, но според мен е излишно усложнен за такъв тип игра. Вторият мод е състезателният. Там нещата са малко по-добре и по-ясни, но това не променя факта, че Geometric Art не блести с отличителни качества.
Основната идея тук е следната: Всеки играч има собствено табло, върху което пише с изтриваем маркер. Таблата са качествени, но трябва повечко търкане, за да махнете остатъците от маркерите. Което е досадно, защото има неща, които трябва да прикривате и маркерите се размазват.
Както и да е. Това не е болка за умиране. Основната идея на играта обаче куца, понеже прилича на една друга нова игра – Artbox, но тук нещата са по-кофти.
Получавате зарове с геометрични символи, които вие трябва да използвате, когато се опитвате да нарисувате определена картина.
Всеки рунд се обръща ситуация. Вие трябва да измислите име на картината си в тази ситуация и да я нарисувате. Примерно – на първа среща. И понеже Just One е популярна успешна игра, тук има подобна механика, в която се опитвате да измислите уникална картина, чието име е различно от името на другите играчи (въпреки че в книжката не са описани точните правила за еднакви картини).
Проблемът е в твърде голямата свобода на символите по заровете. Можете да рисувате линии, завъртяни линии, квадрати, тригълници и подобни, които заради правилата можете да експлоатирате по очевиден начин. Често ще можете да нарисувате картината си по лесен начин и креативността тук се свежда до ограниченията, когато ви се паднат двете безумни страни на заровете – „запълване“ (което може и да помогне понякога, но твърде рядко) и спирала. Спирала?! Единственият случай, в който спиралата ни е помогнала е когато рисувахме охлюв. Но дори и тогава можехме да го обясним с кръг. Все още не разбирам целта на спиралата, с изключение на това, че по принцип японците си се кефят на узумакита (компанията е японска).
Заключение
Geometric Art не е глупава игра, но някак си не може да изплува сред всички останали подобни, но по-елегантни игри с рисуване. Със сигурност може и да си изкарате добре, докато играете, но има някои елементи, които ще ви поставят в абсурдни ситуации. Всички хора, с които съм я играл са я откривали за странна, а аз (който по принцип обичам странните игри) не мога да намеря причина да се върна към Geometric Art, защото има толкова по-добри и по… безпроблемни игри с рисуване. Кратко ревю. Не мога повече. Сори.
ПЛЮСОВЕ:
- Готини дървени зарове
- Кратък геймплей
МИНУСИ:
- Твърде завъртяни правила за проста игра
- Нищо твърде различно или вълнуващо, за да ви накара да играете отново
- Символите по заровете са хаотично подбрани
