По принцип играя игра поне два пъти (често повече, в зависимост от нужната дълбочина за ревю), преди да изкажа глупавото си мнение, което можем да официализираме с помпозния израз „ревю“.
След първата ми игра на Gentleman’s Deal ви гарантирам, че това ми беше и последната. Стоп! Не бързайте, защото това не означава, че играта е лоша. От друга страна съм я играл само веднъж, така че може изобщо да не ме слушате, така че беше ми приятно.
За тези от вас, които сте още тук – веднага казвам. Gentleman’s Deal е всъщност отлична игра, която върши идеално това, към се цели. А това, което цели е да троши приятелства. Сега ще кажете – „Ама ти нямаш приятели, така че от какво се притесняваш?“ Така е, аз съм тъжен човек… което прави събирането на минимума за играта от 5 човека още по-трудно.
Gentleman’s Deal е игра за от 5 до 10 човека, която ни заплюва в лицето с откровената лъжа, че продължава 30 минути. Това е все едно да кажеш… че игра, която продължава два часа, продължава 30 минути.
Всъщност, играта може и да продължи по-малко от два часа, но е болезнено възможно да продължи и над три. Ако искате да контролирате ценното си време, дори дизайнерът ви препоръчва да ползвате някакъв вид таймер.
Сега пък таймер? Личи си, че съм играл само веднъж играта, обяснявам я отзад напред.
Както името подсказва – Gentleman’s Deal е игра, в която се правят сделки. Но не какви да е сделки. Говорим за шумни, напрегнати, агресивни и твърде нечестни сделки. Ако не обичате социалните игри, или пък сте по-плах човек, който трудно може да се защити вербално, след като ви засипват с обвинения и спекулации, тогава по-добре спрете да четете.
И не, това не е Resistance или Avalon. В тази игра няма нищо скрито, освен парите, които си държите в личния сейф. Което всъщност е достатъчно голяма причина за всякакъв вид спекулации, тъй като победителят след определен брой рундове е играчът с най-много пари.
Играчите влизат в ролята на заможни и авторитетни фигури в малко забутано градче, в което няма никаква логика да живеят заможни и авторитетни фигури. Само дето има всякаква логика, защото точно в такива живеят заможните и авторитетни фигури, които не искат да се показват много много пред хората. Това пък защо? Ами защото парите, които тези хора са натрупали, за да се качват по масите всяка петък вечер, са ги натрупали „под“ много други маси.
С други думи – цялата игра се върти около едни съмнителни фигури, които делят едни съмнителни пари по един съмнителен начин.
Nothing to see here…
Всеки играч получава по един сейф (параван), зад който ще крие парите си. На масата се нареждат 6 роли (политик, индустриалец, шериф, шеф на мафията, репортер и банкер). Тези роли ще се сменят между играчите постоянно, като ще им дават различни специални умения.
Всеки ход различен играч е „дилър“. Той тегли карта от специално тесте. На тази карта е указано колко пари и какви роли трябва да разпредели между останалите играчи (и него) от тайните си сделки. Защо иска да ги разделя? Ами за да не го издадат на полицията. Тоест, дилърът иска всички да са доволни, или по-правилно казано – доволно подкупени.
На всяка карта винаги има указани три роли и сума от между 12 и 16 милиона.
Тази карта дилърът никога не я показва. Или поне, докато сделката не бъде извършена. Дилърът решава на кой какво ще даде, но гледа все пак да остави нещо и за себе си. Той раздава роли („съучастници“) и пари. След като раздаде първия път, настъпва истинския фокус на играта. Започва обсъждане, предложения, заплахи и изнудвания. Това е дипломация в най-чиста форма без никакви тайни цели, които играта да ви поставя. Тоест, всичко зависи от начина ви на комуникиране. Ако сте твърде убедителен, можете да си изпросите повече пари, но тогава на другите може да не им хареса. Ако пък сте твърде агресивен, могат директно да ви изключат от сделката, ако не сте достатъчно добър изнудвач.
След като тази брутална, агресивна и шумна част завърши (която доста ми напомня на City of Horror), дилърът има право на още едно разпределение. След това идва моментът на гласуване.
Всички едновременно гласуват с палец нагоре за „Съгласен съм“, палец надолу за „Несъгласен съм“, пистолет нагоре за „Супер съгласен съм“ и пистолет надолу за „Айм-а-гангста-бейби-нъц-от-мен“.
Пистолетите нагоре или надолу са двойни гласове и можете да ги ползвате само три пъти в играта, което не е чак толкова рядко, при положение, че играта трае 7-12 рунда (в зависимост от броя на играчите).
Ако сделката мине, всеки получава това, което му е обещано и дилърът разкрива картата си, за да се види и той колко взема – по презумция, при обсъждането винаги дилърът е изтеглил 16, въпреки че всички 16-ки вече са минали. Играчите просто никога не вярват на дилъра.
Ако сделката не мине, дилърът отива в затвора и е изключен от гласуването за следващия рунд. Той все пак ще може да получи нещо, ако някой е благосклонен, но едва ли – защо да му даваш нещо, ако той няма право на глас.
Ако пък някой не е получил нищо от успешна сделка, тогава свиква бандата и получава „Gang” карта, която му дава +1 глас към следващото гласуване.
Така. Това са основните правила, а ето и ролите, около които се върти целия геймплей. Сами по себе може и да не носят много пари, но често служат за разменна монета или чисто и просто изнудване, защото имат голяма власт при гласуването.
- Шериф – Ако някой иде в затвора, само той получава 2 милиона
- Индустриалец – Взема 1 милион ако сделката мине
- Банкер – Взема по 1 милион за всеки съсед, който е получил нещо от сделката
- Политик – „Пищовите“ носят 4 вота, вместо 2
- Репортер – Получава по 1 милион за всеки съсед, който използва „пистолет“
- Шеф на мафията – Дилърът получава карта с банда, ако шефът на мафията гласува за неговата сделка положително
Йеа боии
Заключение
Gentleman’s Deal е агресивна игра на чисти преговори, в които в продължение на два часа няма да млъкнете, за да може да си издействате вашето. Ако мълчите, също може да е от стратегическо значение, защото минавайки между капките може и да спечелите. Важното е да убедите другите, че нямате много пари и да спекулирате, че други имат повече. Това е игра, в която никога не може всички да са доволни. Във всеки един ход ще се налага да отцепвате хора и да отрязвате някого. Точно това може да бъде изключително фрустриращо и напрягащо. За много хора това ще донесе горчив вкус в устата.
Ако обаче я играете в правилната компания ви гарантирам сигурен успех. Ако няма обидчиви, а само хора, които са фокусирани в играта през цялото време съм сигурен, че макар и да се чувствате уморени от напрегнатите преговори, накрая ще усетите Gentleman’s Deal като преживяване.
Ако търсите тема… това е една от най-тематичните игри, които последно време съм играл, а най-интересното е, че темата не идва от правилата, а самите играчите. Всичко, което правите е тематично и макар да не се налага да влизате в роли, вие ще го правите неусетно.
Започнах с това, че съм играл играта веднъж и може да не приемате това мнение за напълно правилно, но ако познавате всички карти и откриете правилния начин за общуване и изолиране на други играчи, и играете винаги с една и съща компания, мисля че това ще бъде сигурен победител във вашата колекция. Мене кучета ме яли, ако щете ме отразявайте…. важното е на Владо да не му давате никакви пари тоя ход.
ПЛЮСОВЕ:
- Изключително тематичност без почти никакви правила
- Всички са ангажирани през цялото време
- По-скоро преживяване, отколкото игра
МИНУСИ:
- Преговорите могат да са напрегнати и уморителни (особено като сте дилъри)
- Играта може да бъде твърде агресивна
- Продължава много повече от абсурдният надпис „30 минути“
Ето и лошата новина. Пичовете от GaGa Games още търсят начин за дистрибуция на Gentleman’s Deal извън Русия и като го намерят ще можете свободно да си я закупите. Засега… можете да посетите сайта им и да следите прогреса на ситуацията.
