Site icon Big Box Gamers

Game of Thrones LCG – Нямам повече пари…

 

До скоро аз бях изцяло борд геймър. Тоест, обичах само настолни игри с дъска, фигурки, зарове, това-онова – стандартното.  Смятах игрите с карти за скучни. След това открих 7 Wonders. Забавна, бърза, лека. Въпреки всичко, това е филър игра (запълва времето между други игри) и не можа да наклони везните към картовите игри. След това играх няколко други – Цитадели, Munchkin, Hanabi, Libertalia, Seasons, Blood Bowl, митничарската игра и още няколко. Все още не можаха да ме открехнат за игрите с карти. След това обаче срещнах Smash Up! Колкото и лека и абсурдна да е тази игра, изиграх толкова часове на нея, че започнах да обичам игрите с карти.

Един приятел от борд компанията е играч на Yu-Gi-Oh! Това е collectable card game, която навремето много играх на компютъра си. Не съм се хванал на живо да играя на нея поради две причини. 1. Не ми харесват илюстрациите и 2. (което важи и за Magic) Много карти, беее. Присъствал съм в стая на играч на Magic, в която трябва да прескачаш купища карти, за да стигнеш до бюрото с компютъра, което е пълно с карти. После разчистваш монитора, по който са полепени карти, изтърсваш клавиатурата от картите и пускаш компютъра, но той не тръгва. Точно така. Защото е пълен с карти.

Ако започвам да играя такава игра, искам да я започна от начало. И въпреки това, CCG означава, че купуваш пакети с карти и не знаеш какво ще ти се падне. Което пък означава, че трябва да играеш в общност с други играчи, за да можеш да разменяш излишните карти. Сега, не искам да влизам в темата за CCG и TCG, защото е обширна, а и аз не съм най-компетентния в тази област. Идеята ми е, че си е сериозно решение да започнеш такива игри и най-вече – това прави играта много ангажираща и постоянна.

 

Така. Преди време, FFG пуснаха нов формат на пазара – LCG (living card game).  Разликата с другите формати е, че пак излизат милион и един експанжъна на година, но всеки, който си купува тези експанжъни, получава конкретни карти. Така ако всички похарчат еднакво количество пари, ще имат еднакви карти.

Всеки месец излиза поне по един експанжън към играта. За да поясня в какво се забърках, когато купих АGOTLCG, ще кажа, че играта е излязла през 2007. Тоест в момента има около 60 експанжъна. 

Това е много стряскащо, така е. Мен лично ме ужасяваше в началото. Но това, което искам да направя с това ревю, е да ви убедя, че всъщност, ако не сте вманиачаваща се натура, няма нищо страшно да си купите дори само базовата игра.

 

А GameofThronesLCG е базирана на поредицата книги на Джордж Мартин – „Песен за огън и лед“, не на сериала „Игра на тронове”.  Скоро излезе и друга игра с карти на тази тема, но по сериала. Нека не се бъркат.

Една от основните причини, поради която исках да си купя играта беше именно темата. Аз, колкото и да мразя да се увличам по мейнстрийм мода, успях да се пристрастя към света на Мартин и неговите персонажи. Не беше трудно. Не обичам бавните и провлачени истории с описания на полянки по 16 страници (LOTR), а действие. Действие, действие, действие. Е, колегата Мартин е холивудски сценарист и знае как да придвижва сюжета си. Демек – „Баш добра драматургия!”. Пак, събрал съм се тук да пиша не за книгата, а за играта. Та, темата е основна причина, поради която исках да си купя АGOT LCG, но и основна причина, поради която не исках. Моята прекрасна съпруга съвсем не е привърженичка нито на книгата, нито на сериала (пробвала е и двете). Понеже аз играя моите игри основно с нея, е много важно да не купувам игри, които просто ще си стоят на рафта, а такива, които ще виждат бял свят или поне червена покривка по-често.

 

Защо си купих тогава играта? Защото съм слаб, безхарактерен и лесно манипулируем индивид, мечтата на всеки продавач. Шегувам се. Не съм мечтата на всеки продавач, защото рядко си купувам игри. Което пък прави изборът ми дори по-драматичен.

 

Но стига с моята графомания, нека ви запозная с играта.   Базовата игра предоставя 4 дома – Старк, Ланистър, Баратеон и Таргариен. С допълнителни експанжъни можете да си набавите Грейджой и Мартел. Играта е за 2-4 човека (с допълнителните домове до 6).  В играта за двама, АGOT вкарва в директна конфронтация два дома. Механиката има много общо с игри като Magic и Yu-gi-oh. Всеки слага карти на масата – персонажи, локации, оръжия и събития и се опитва да надвие противника, като събира точки. Целта е да се стигне до 15. Уникалното в АGOT са Plot(„сценарий“) картите. Всеки играч разполага със 7 такива и може да си избира една на ход. Тези карти генерират доходите на играчите, инициативата и щетите, които би могъл да направи. Освен това, плот картите имат и специално умение. Внимание! Можете да изиграете само един път една плот карта. Чак когато изиграете и седемте, можете да изберете отново същата. Така че много внимавайте какво слагате на масата, когато противникът ви има само два останали плота и един от тях е „Валар Моргулис“ или „Всички трябва да умрат” (досещате се какво прави картата).

Когато играете с повече от двама души, играта коренно се изменя. Използва се борд, на който се поставят парите и токъни за мощ (победните точки). И най-вече – фигурките с титли! Уникално красиви и тематични, фигурките изобразяват функцията на всеки един от малкия съвет на краля.

В началото на хода, след избирането на плот карта, в зависимост от реда на играчите, всеки избира по една титла и ще играе определена роля този рунд. Освен бонуси за сила, интрига и мощ, има един друг елемент, който е основен и определящ за развитието на играта. Повечето титли опонират на други титли, тоест вземаш допълнителен бонус при нападение на човек с такава титла. Освен това, някои титли пък подкрепят други титли. Тоест, не можеш да нападаш конкретен човек, но той теб може.

Това вкарва елемент, който не се намира в играта за двама – дипломация, обещания и предателства. Изключително тематично.

 

Като говорим за тематичност, време е да обърна внимание на картите. Илюстрациите.

Преди да започна да чета книгите,  гледах първия сезон на сериала. Всъщност, преди сериала изобщо не знаех за съществуването на книгите. Този начин на влизане в света на Мартин обаче отпечата в главата ми определени представи за визията на персонажите. Така че не знам дали съм в позиция да го казвам, но смятам, че кастинга на актьорите е на 90%  точен!

Въпреки това, илюстрацията по картите ми даде възможност да си представя Нед Старк или Церсей по съвсем различен начин. Като казвам различен, имам предвид съвършено различен. Защото илюстрациите са рисувани от различни артисти. Което значи, че Церсей, на доста от картите, изглежда по различен начин. Във всички случаи е доста по-привлекателна и прелъстителна, отколкото в сериала. (Церсей е тези 10% неточност в кастинга).

В заключение, илюстрациите са добре нарисувани, описващи добре заглавието на картите и като цяло – в десятката.

 

Уменията на картите.

Отново. Тематични. Нека да вземем Варис за пример. В плот фазата (когато всички си избират плот карти), Паяка (Варис) има право да замени своя плот с плот картата на друг играч. С други думи, плешивият евнух може да обърне собствените ви политически схеми и интриги срещу вас самите. Ех, затова си го обичаме… и ни липсва в последните две книги.  Или пък малкия келеш Джофри. Той получава токън мощ (победна точка) всеки път, когато умре Лорд или Лейди. Няма значение дали е твой или на противник. Садистичният му олигофрен просто се възбужда от смъртта на благородници. Разбира се, не са само Варис и Джофри.

Всички умения много точно пасват на реалната характеристика на персонажите от книгите. Освен това, някои от картите имат дори „флейвър текст“(цитирана реплика на персонажа от книгите).

 

Сега ще кажа нещо много важно. Рядко ми се случва, така че обърнете внимание. Дори и да не сте фен на темата, дори и да не сте чували никога за „Песен за огън и лед“ и „Игра на тронове“, това е игра, която ще ви хареса. Това, че рефрешвате сайтовете и форумите, свързани с книгите на Мартин с надежда да получите някаква информация точно кога излиза следващата книга, това, че четете излезлите онлайн глави от шеста книга на английски, а дори не знаете английски, това че сте моята съпруга, която ненавижда всичко в книгите, няма нищо общо със задоволството, което АGOT LCG ще ви донесе.

Гледайте играта просто като игра, а не като маркетинг материал и ще оцените максимално качествата й.

Играл съм вече това LCG няколко пъти, с различна бройка играчи и в повечето от случаите е имало хора на масата, които нямат представа за какво става въпрос в сериала или книгите, но това не им пречеше да ми сритат задника и да обършат пода с мазните ми Ланистърови схемички и огромната купчина пари, които насъбирах всеки ход.

 

Дотук хвалих сериозно играта. Не мисля да спра, но нека ви предупредя, ако сте решили да си купите АGOT LCG. Това не е лека игра и не е за начинаещи геймъри. Механиката е проста, но количеството правила са поне 18 дървета хартия. Само в базовата игра има огромен брой умения, които не ги пише на картите, а са само назовани с име (Deadly, Renown, Stealth и др). Ще трябва често да проверявате в книжката, докато ги запомните. Освен това, всеки експанжън вкарва и нови кодови думи, които трябва да следите. Освен това, стотиците стратегии и тактики, които можете да имате с индивидуализирането на тестетата си (само ако имате експанжъни) предоставя начин на игра, който не съответства на играчи, които сега навлизат в хобито. Затова казвам – А Game of Thrones LCG е игра за геймъри.

С малко думи искам да спомена и още един въпрос, който задава играта. Да речем, искате да си купите игра на тази тема, но не знаете точно коя, затова се питате – Каква е разликата между А GameofThronesLCGи Game of Thrones The Board Game(Second Edition)?

Когато играете картовата игра само с двама души – разликата е коренна, защото тогава е просто битка между двама играчи и тогава превес взема кой ще си изиграе картите по-добре. Когато играете с повече от двама, обаче, дипломацията взема огромна част от геймплея и тук се допира до границите на борд играта. Разбира се, тази дипломация е само фракция от ораторските умения и корабчетата в очите ви, които трябва да имате, когато играете борд играта.  Борд играта е приключение, което ще ви изгори цялата енергия, която сте натрупал през деня, само за 3 часа. Представете си шах с шест човека, в който всеки човек играе и с белите и с черните фигури. Така мога да опиша борд играта GOT. Това не е лошо, напротив – придава дълбочина на играта, която рядко се среща другаде. Като изключим очевидните разлики в механиките, разликата се крие основно в тежестта и ситуацията, в която се намирате. Затова Game of Thrones The Board Game ще се играе много по-рядко от А Game of Thrones LCG.

Време да поговорим за слона в стаята. Експанжъните. До момента съществуват 6 големи експанжъна и десетина цикли с по шест мини експанжъна. Плашещо? И аз така мислих.

Но.  Базовата игра е напълно достатъчна за хора, които харесват темата и не играят толкова често игри. Да, преиграваемостта не е толкова голяма, но честно казано, доста от моите игри не съм ги играл повече 20 пъти.

Ако искате да купите всичко наведнъж, има пакети, които можете да намерите в интернет и ще ви излезе само една тримесечна заплата.

За хора, които нямат толкова финанси, но искат да се задълбочат в играта, препоръчвам да си намерите поне още един човек, с който да си купите играта. Така можете да си разделите домовете и да си купувате заедно експанжъните.  Можете да си вземате картите, които са само за вашите домове. Разбира се, ще има спорове за неутралните карти, но хей – за какво са приятелите, ако не затова да ги загубите, заради глупав спор за игра с карти.

Ако сте като мен и искате да имате повече от тази игра, но не държите на всяка цена да имате всичко, можете малко по малко и един по един да си купувате отделните удължения. Да, ще ви излезе по-скъпо, но това са LCG-тата – гигантски игри на лизинг. Тогава изниква въпросът: В какъв ред да си купувам експанжъните?  Лично аз препоръчвам да си купите първо 6-те големи експанжъна, като започнете от двата, които вкарват Грейджой и Мартел.  Тогава новите фракции ще станат по-силни от базовите, защото пристигат с по три копия от карта (за разлика от базовата игра). А когато си купите останалите 4 големи удължения (по 1 за всеки дом), всичко ще е балансирано.

Когато сте купили всички 6, тогава спокойно ще можете да си правите собствени тестета и да ги пробвате един срещу друг. Ако искате да сте достатъчно силен за турнири или сблъсъци в АGOT общността или пък просто искате повече, можете да продължите с малките експанжъни и да си ги купувате цикъл по цикъл. Тук има всякакви мнения, но доколкото разбрах, повече хора препоръчват “A Tale of champions” и в частност „Tourney of the Hand”.

За повече информация, можете да видите списъка с всички карти тук – Card Game DB

Заключение:

 

За кого е тази игра?

За всички фенове на книгите;  за геймъри; за хора, които могат да се задоволят с това да нямат всички експанжъни или за хора, които са готови да похарчат цяло състояние и време само в една игра; за колекционери.

 Колко бързо ще ви писне?

Ако играете с една и съща компания, базовата игра ще ви омръзне след 15-20 игри. Но това е living card game и всеки месец излизат нови и нови допълнения, така че на практика, играта би могла да бъде вечна, в зависимост от дълбочината на вашия джоб.

 Други подобни игри?

Yu-gi-oh, Magic: The Gathering (приличат си по принципа на игра и стотиците удължения)

 

Най-оригиналното нещо в играта?

Разликата в геймплея между игра с двама и игра с повече от двама играчи.

 Най-тъпото нещо в играта?

Знам, че се повтарям, но – количеството пари, които бихме похарчили за нея, особено ако навлизаме сега, когато вече има излезли на пазара около 60 експанжъна.

 

 

 

 

Exit mobile version