Site icon Big Box Gamers

Феноменът „Книгите-игри”– култът на цяло едно поколение!

Дамян Христов

Има ли някой, който да не знае за какво става дума? Има ли някой, който да не е чувал за това чудо на литературата – жанрът книги-игри? Ако има, тази малка въвеждаща статия е за него, а за всички останали – добре дошли на най-новия сайт, посветен на настолните и бордови игри, в който и книгите-игри ще си имат своя собствена рубрика!

  В следващите редове ще се опитам да ви разкажа малко по-подробно за книгите-игри и тяхната история през годините. Ако все пак има някой, който още не е наясно с този род забавления, ще обясня, че в тези книги главите са разделени на епизоди и в края им всеки сам решава на къде да продължи спрямо избора, който прави. Това е един вид мини Ролева Игра (Role Playing Game) и тук се пише дневник на героя и се хвърлят зарчета в някой по-сложни случаи. Има битки, магии, вълшебни предмети, а някои от тези книги (например невероятната поредица според мен “Кървав меч” или още по-култовата серия „Пътят на Тигъра”) са много по-добри от доста видео игри, които заливат пазара напоследък. Но това е съвсем отделна тема… Отново казвам, мое мнение.

Любомир Николов

И така, да се върнем назад към историята на жанра. Всичко започнало през далечните 90те, когато небеизвестният преводач на великолепната “Властелинът на пръстените” г-н Любомир Николов вървял из София и решил да се отбие в една антикварна книжарничка в безистена на пл. Славейков (която съществува и до днес!). Там той попаднал на една странна книга със заглавието “Леговището на драконите”, в която историята била разделена на епизоди и главният герой бил читателят.

Тъй като тогава джобът му (на Любо!) бил прекалено плитък, той се поколебал дали да купи книгата, но в крайна сметка рискувал и това било началото на същинска одисея за цяло едно поколения млади хора. Любо се прибрал вкъщи и изиграл приключението (няколко пъти!) и се запалил. Решил и той да напише такава книга. Тъй като вече имал опит в писането на фантастични книги (“Съдът на поколенията”, “Къртицата”, “Червей под есенен вятър” са все негови книги!), решил да разкаже за едно пътуване във времето. И се родила фантастичната “В лабиринта на времето” – първата българска книга- игра!  Но…

Но както винаги става в България, за да пробиеш с нещо ново се иска нещо повече от усилие и книгата дълго време не намирала издател. Любо не се отчаял и продължил да търси, а междувременно написал още две книги-игри – и двете на фентъзи тематика – “Замъкът на таласъмите” и “Долината на изгубените сънища”. Един ден на гости му дошла

Колин Уолъмбъри

издателката на Еквуст Арт Галина-Томова Станкева, която видяла втората книга и решила да я издаде. Само че имала една забележка, заглавието било “прекалено дълго” и се наложило Любо я прекръсти на “Огнена пустиня”. Почти по същото време, един месец по-късно от издателство Плеяда Петър Станимиров и Димитър Стоянов проявили интерес и решили да рискуват със “Замъкът на таласъмите”. Това, което се случило след публикуването на тези две книги, го има само в приказките! Годината е 1992 и в България се родил жанрът книга-игра, а Колин Уолъмбъри (или псевдонима на Любомир Николов) станал кръстник на хобито!

“Замъкът на таласъмите” и “Огнена пустиня” (публикувана с истинското име на автора) се превръщат е тотални хитове и се разпродават светкавично на книжния пазар (след време, няколко години по-късно, тези две книги имат най-голяма антикварна стойност!). Специално “Замъкът на таласъмите” се оказва толкова голям удар, че книгата излиза в няколко последователни издания и се превръща в мигновена класика сред феновете!

Богдан Русев

Но великите книги предстоят, така както и техните автори. След “Замъкът” от Плеяда пускат една американска поредица книги-игри (“Избери своето приключение”) на Ричард Брайтфилд, а от Еквуст залагат на Алан Шарп и “Барабан на смъртта”. Двете издателства бързо надушват златна мина и започват да се надпреварват да издават книги-игри. Излиза “В лабиринта на времето” на “Плеяда”, а една от най-добрите британски поредици (“Пътят на тигъра”) започва да се публикува от Еквуст Арт. Междувременно започва рекламна кампания по тогавашната Първа програма в “Телевизионен справочник” и култовото “Милион и едно желание”, които показват в ефир най-популярните книги-игри.

Всички ученици и повечето млади хора са тотално завладени по жанра и си купуват по една книга-игра всяка седмица! Идва зимата на 1993 година и от Плеяда залагат на нови автори. Появяват се Робърт Блонд & Ейдриън Уеин (псевдоними на Богдан Русев & Александър Султанов), които атакуват пазара фронтално с шеметния “Варварският бог” (и неговото продължение “Принцът на Алкирия”), чиито обем остава ненадминат – 777 епизода, побрани на няколкостотин епични страници. Почти по същото време се появява и Агента от “Изпитанието” и “Златният оракул”,  а негов баща става Майкъл Майндкрайм или Димитър Славейков. Колин Уолмбъри също не спи и издава “Гората на демона” и “Нощта на върколака”, които също се превръщат в хитове. Когато настъпва 1994, книгите-игри в България вече се издават масово.

Георги Миндзов

Машината е задвижена и книгите започват да излизат една подир друга. Ново издателство атакува читателите – издателство Селекта е с офис в Бургас, но тяхната първа книга “Звездолетът скитник” на Стийв Джакъсн се разпродава в огромен тираж в цялата страна (следват книги-игри на Иън Ливингстън от британската поредицата Fighting Fantasy – на български тя излиза под марката „Битки Безброй”). Също така се появяват и двама нови автори – Джордж М. Джордж (Георги Миндизов) и братът на Любо, Сим Николов. Техни са “Господарят на мрака” и “Прокълната земя”, които се продават вече в тираж над 10 000 копия в цялата страна! Идва време за нещо повече и от Плеяда започват да издават списание “Мегаигри”, което се опитва да обхване всички фенове на жанра. Майкъл Майндкрайм написва първите книги-игри на спортна тема (“Демоните в NBA” и “Боговете на Футбола”). Втората книга се превръща в национален бестселър и става на 17 място в класацията за най-продавана книга на годината (пред нея е само Джон Гришъм и няколко любовни романа!).

Майкъл безспорно е най-четеният автор и неговите книги са с най-висок тираж, макар заплащането му да е като при останалите автори на жанра. Ейдриън Уейн & Робърт Блонд издават космическата “Сонора” и се захващат с нещо наистина грандиозно – “Хрониките на отец Валенс”, която обещават да се състои от 7 книги (от нея излизат едва 4 книги, последните изцяло от Блонд). От Еквуст Арт вече са издали първите три части на поредицата “Кървав меч”, който поставя началото на Ролевите игри в България. В самия предговор на “Бойните ровове на Крарт” пише “Тази книга обединява най-доброто от книгите игри, Ролевите игри и игрите върху дъска”. Много хора разбират, че на запад има нещо повече от обикновените книги-игри, но до първата българска официална Ролева игра “Здрач над Ендивал” има още време.

Елена Павлова

Годината е 1994 и в книгите-игри цари ренесансов дух. Пепи Станимиров и Димо имат творчески разногласия относно визията на издателство „Плеяда“ и Пепи се отцепва в нова издателска къща, която кръщава „МЕГА. МЕГА си поставя за цел да затрупа читателите с книги и започва да издава по няколко книги-игри на седмица! Ново издателство на хоризонта – Астрала залага на книги на Тим Дениълс (Колин) и Джордж. М. Джордж като започва да ги налага като “Суперигри” при това донякъде успешно.

За МЕГА започва да пише една талантлива женица с мъжкото име Върджил Дриймънд (Елена Павлова). Книгите и са странни, забавни и шантави. От МЕГА започват да издават списание “МЕГАИГРА”, в който за пръв път се публикува статия за Ролевите игри, писана от Колин Уолъмбъри. Появява се и “Първата Ролева игра в България” (както пише на корицата) – стратът “Командос” на Джордж М. Джордж, която изумява всички със сложността си и вариациите на действие. В нея за първи път могат да играят до 6 човека, всеки с отделен клас герой (Снайперист, хакер, бомбаджия и др.).

Майкъл Майндкрайм отвръща на удара и създава “Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6” в списание “МЕГАИГРА” – екшън история за екип командоси, които защитават земята от подивялата раса на амазонките. Робърт Блонд и Ейдриън Уейн също се разделят и започват да пишат отделно. Блонд създава тактическата “Синът на пустинята” за Плеяда, а Уейн – бойната “Майстори на меча” за МЕГА. Списание „МЕГАИГРА” стига то фаталния брой 5 (до който беше стигнало и злополучното “Мегаигри” на издателство Плеяда) и временно спря да излиза. Аполо-прес, което издаваше книги на американското издателство TSR и Роуз Естес (Endless adventure – Безброй приключения”) също спира да излиза (TSR е американската фирма, която държеше правата на първите издание на Ролевата игра Dungeons & Dragons преди да бъдат закупени от Wizards of the Coast).

Хермес се включи в играта и създаде “Колекция Майкъл Майндкрайм” (“Тайната на орките”), както и издаде няколко книги на Робърт Блонд (“Херкулес”). Плеяда започна да сдава багажа и книгите и намаляха. За сметка на това, МЕГА се върна (вече с подкрепата на д-р Йордан Антов и неговото издателство “Бард”!) и пазара се заля с книги по калъп. Стратовете отново излязоха на мода (“Лорд и Магьосник” на Джордж и “Карамба” на Върджил). Междувременно започнаха да излизат стратове по филми и компютърни иг

Ал Торо

ри и това беше крахът на жанра (а Майкъл и Уейн заминаха в казарма!) – “Създател”, “Пришълец”, “Смъртоносна битка” (Джордж М. Джордж), “Батман”, “Талисман” (Върджил Дриймънд) и още и още. И тук компютърните игри и компютърните клубове (годината вече е 1999) тотално навлязоха в бита и живота на повечето от младите хора и в един момент това просто измести жанра от пиедестала, който дотогава беше заемал. Дали хората се отучиха да четат нормални книги, или компютърната индустрия просто взе превес в мисленето, е трудно да се каже. Истината е обаче, че някъде около 2000 година книгите-игри спряха да се пишат, да се печатат и да се издават. Нима това беше краят?!

Да, книгите-игри наистина бяха култ за цяло едно поколение (1992-1999 г.). Това са повече от седем години фенство на този род забавление. Но жанрът все още е жив, в сърцата ни! Повечето от нас все още са запазили прекрасния спомен за това отминало време и с радост го споделят с други, бивши запалени като тях. Сега времената вече са други и на всички ни е ясно, че книгите поне в този си вид, какъвто ги познаваме, няма да се върнат никога. Но това в никакъв случай не трябва да означава, че НИЕ, техните фенове, НЕ МОЖЕМ ДА ГИ ПОМНИМ! С тази идея, за да не бъдат книгите-игри съвсем и завинаги забравени, ние от http://bigboxgamers.com стартираме този нов сайт и заявяваме най-открито и пред всички ВАС: ДА, Книгите-Игри съществуват и НИЕ все още ги помним! А ТИ спомни ли си ги?!

И да не забравите да посетите сайта Книги-игри.нет. Кликнете долу!

 

Exit mobile version