Site icon Big Box Gamers

Fruit Salad – нещо познато, но на следващо ниво!

Крис Бойлингер! Ето, че отново ще говоря за него. Не познавам друг смахнат дизайнер с такова биполярно дизайн разстройство освен, може би, Влада Хватил. Половината му игри са едни от най-тежките на пазара, а другата… нещо като играта, за която ще говоря днес. Ще се направя, че Illegal (парти играта, в която се опитвате да продавате наркотици и… леки жени един на друг) не съществува, въпреки че ако сте виждали как изглежда и как се държи Крис, тоя човек си прилича на пълен хахо, така че никога не се знае какво да се очаква от него.

Fruit Salad пристига в малка кръгла ламаринена кутийка и много от хората, с които играх, щом я видеха казваха – „А, нещо като Dobble?”. Аз винаги им отговарям – „И да, и не“. Fruit Salad нескрито взема малко от Dobble – както формата на картите, така и механиката, свързана с наблюдателност. Въпреки това, Плодовата салата е много повече близка до Mamma Mia, от колкото до която и да е друга игра. И ако тази игра ви звучи като мързелив дизайн, не бързайте. Тя има достатъчно малки промени и добавки, които да я правят не само забавна, но и открояваща се от останалите. Че защо не и също толкова забавна.

Кръглите карти в играта имат няколко неща по тях. Имат няколко смешни плодчета (че дори и приличат на старите досадници от класическата анимационна поредица), малко объркващ фон за всеки случай и също така, само някои от картите, имат малко човече, изобразяващо един от двата зара.

Да, в играта има и два зара. Единият е с цифри, другият е с плодчета. Плодчетата са четири – круши, ягоди, портокали и дини. Останалите две страни са жокери.

В началото се обръща една карта в средата на масата, а останалите карти от тестето се раздават между играчите. Целта на играчите е или да се отърват от тестето си или да спечелят четири точки. Хвърлят се двата зара и те показват определено плодче и число. Например – 6 дини. Мисля, че вече се досещате как продължава всичко.

Един по един, играчите започват да слагат карти върху картите в средата и когато някой мисли, че някъде в тази купчинка са се събрали изискваните плодчета (например – шестте дини), си слага ръката върху купчината. Ако зарът е показвал жокер, сега е моментът играча да каже кое плодче се намира толкова пъти в купчината, колкото показва зара с числото. След това се взема купчинката и се проверява. Ако играчът е сгрешил си взема цялата купчинка и си я слага под тестето.

Ако е познал – ето тук идва една от малките интересни хитринки. В този момент, играчът си взема една от картите за точка, а останалите ги раздава на играчите както си иска. Може да е по-равно, но както е в повечето случаи – не. Това е механика, която спира този, който е на път да свърши с тестето си или де просто такава каквато позволява личните вражди да имат ефект върху геймплея. Ето още един хитър малък детайл. На играчите им е позволено да си крият тестетата в този момент. Като верен последовател на Крис, признавам, че този човек си обича конфронтацията и гледа да я вмъкне във всяка една игра. Сигурен съм, че няма много приятели…

Дори да беше само това, играта щеше да бъде достатъчно забавна. Но чакайте! Най-важната и хаотична част не е дошла! Ако върху картата е показан зар, то тогава този зар трябва да се хвърли наново. Ако този зар е този с плодчетата, тогава тези от вас, които са следили конкретен плод, ще останат в недоумение и хаос. Кеф!

Заключение

FruitSalad е като зелена салата с домати, краставици, марули и кебапчета. Пълен хаос, който не би трябвало да работи, но честно казано, вкусът е превъзходен. Обичате салата, обичате кебапчета – какъв е проблемът?

Играта може да взема познати механики от стабилни и изчистени игри и да ги омесва по странен начин, но ето че се е получила прекрасна хомогенна смес. Играта е бърза, хаотична, шумна и болезнена. О, да. Понякога следенето е твърде лесно и всеки чака конкретен плод. В момента, в който се покаже, всеки започва да бие шамари по тестето. Горко му на този най-отдолу.

Понякога обаче всичко се обърква и всеки спира да знае какво се случва. Тогава се стига до момент, в който някой просто рискува и удря масата, за да се броят плодчета.

Играта е светкавично бърза. Играл съм я с двама, играл съм я с трима, с четири и с шест човека. Винаги се е печелила с четири точки и то за не повече от 15 минути. Затова ние никога не се спираме на 4 и продължаваме до когато ни омръзне или докато на някой не му свърши тестето.

Отделих твърде много думи за нещо ясно и елементарно. Дали играта е за вас? Отговорът е прост. Ако харесвате Dobble и/или Mamma Mia – о, йес! Ако обаче не харесвате игрите за бързина и наблюдателност, тази игра може и да ви изнерви. Лично аз я намирам за очарователна и ще я нося за всяко едно събиране!

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта можете да откриете в сайта на производителите. Разбърникайте, защото ще откриете страхотни бижута там, както и моята любима игра за всички времена – Archipelago!

Ludically

Exit mobile version