Site icon Big Box Gamers

Не много известни евро игри с елемент на сръчност

След като от няколко години съм навътре в хобито на настолните игри, всеки път се учудвам като когото спомена на някого за тях, той/тя не знае какво представляват. Всъщност има десетки хиляди настолни игри. В класацията на boardgamegeek, първите 100, дори 500 игри са отлични игри, които много хора харесват. Но има игри които са класирани след 1000 място, за тях вероятно не се говори често, но много от тях също не са лоши игри. Много игри използват почти същите системи или механизми, но някои въвеждат нови механики – понякога успешно, понякога не толкова. Такива игри са Via Appia и Safanito, които имат общо по между си, че са семейни  игри, комбинират сръчност и са типични за евро игрите със стратегия или тактика. Приличат си и с това, че заемат високо място в личната ми класация. Въпреки, че са извън bgg top 100, игрите не са съвсем назабелязани, Safranito е в списъка на препоръчани игри на Spiel des Jahres за 2011, а Via Appia е спечелила класация 2014 Games Magazine Best New Family Game Winner, но наистина много рядко се чува нещо за тях. Комбинацията от сръчност и класически игрови механики от евро игрите е необичайна и може би това е фактор игрите да не са толкова успешни. Според мен комбинацията точно в тези игри се е получила идеално.

Във Via Appia играчите строят „великия път“ между Рим и Брандизи. Темата е сравнително оригинална и добре представяна, но силата на играта е в лесните правила, интересния избор и основната иновация – каменоломната. Това е надигната платформа на игровата дъска, която е пълна с дискове в 3 размера. Използва се като играч постави свой диск на нея и го избута (без да прилага рязка сила) към другите дискове, като така верижното движение на дисковете може да накара някой от другите дискове вече в платформата да падне от нея. Ако това стане, играчът получава камък с размер еквивалентен на размера на падналия диск, който използва за строене на пътя по картата.

Играта включва и пари, с които играчите пътуват по построения път и който пристигне до следващия град пръв получава точки. Също така, който построи най-много камъни от пътя между два града получава точки. Основният начин за получаване на дискове и пари е чрез проста драфтинг механика. Правилата са достатъчно леки за начинаещ в игрите да не е претоварен, но е интересна и за напреднали играчи. Всичко продължава около час.  Елементът на сръчност тук не е водещ, но препоръчвам играта заради елегантността на игра, това че изглежда чудесно и каменоломната, която създава елемент на динамичност на дъската. Всичко това в една настолна игра много ме привлича. (има го и в любимата ми игра Tzolk’in със зъбните колела).

При Safranito е обратното – сръчността е водеща, но и другите механизми са преплетени чудесно. Играчите събират подправки – канела, чесън, чили, шафран и т.н. с които трябва да изпълняват рецепти. Дъската симулира индийски пазар, на който наличността на подправките варира. Играчите се надлъгват за това кой първи и за колко рупии ще купи подправките. Има девет кръгли панички с различни подправки и играчите хвърлят своите чипове (дискове) без да преминават „въздушното пространство“ на дъската. Играчите се редуват да хвърлят по три от чиповете си, на които има стойности от 10 до 60 – това е цената, която биха платили, като е възможно с чипа си да избутат чип на друг играч. След това се гледа кои дискове са в паничките със съставките и ако има наличност, играчът си плаща и я получава, ако има 2 диска на различни играчи в паничката и подправката е само една я получава играча, който е хвърлил диска с по-висока стойност.

След това ако някой от играчите има достатъчно подправки (комбинация от 3), за да изпълни някои от наличните рецепти я получава срещу подправките. В следващия рунд рецептите се допълват, зареждат се нови подправки на пазара от тестето и играчите продължават да мятат. Има възможност и да се продават подправки, което е нужно защото често стартовите пари не стигат. Играта изглежда страхотно, темата е добре реализирана и уникална, правилата са лесни и се изиграва за 30-45 минути. Пробвал съм я и с деца (най-малкото на 5 години) като изключих парите и просто играчът хвърлил по-голяма стойност диск получава подправката. Хареса се много.

С различни игрови групи от начинаещи или геймъри също винаги е била успех. Като цяло, играчът който хвърля по-точно е с предимство, но тактическият елемент – кои подправки ще ти трябват за рецептите, коя може да се купи по-евтино, на кой е добре да избиеш диска, за да не вземе последната му нужна съставка са също много интересни. Коментарите относно точни или неточни хвърляния може да са забавни, тъй като енергията е различна от просто игрането на карта до бутането на кубче.

Финални мисли

След като колекцията ми от игри нарастна доста, взех да се замислям доста относно покупката на някоя игра – дали нямам други подобни игри, които вероятно харесвам повече. Затова гледам да имам игри покриващи различни ситуации, с различни теми и различни механизми. Повечето известни игри със сръчност не ме привличат, но тъй като любимия ми стил игри са евро игрите, оказа се, че има и някои с комбинация от евро и сръчност. Via Appia и Safranito са такива игри, които макар и да са доста неизвестни ви препоръчвам да опитате. Макар да не влизат в личната ми класация на място под 20-то (но под 50-то със сигурност влизат), това са „hidden gem” игри каквито изпитвам доста по-голямо удоволствие да намеря и играя отколкото някоя от така прехвалените скъпи игри, които понякога се случва да разочароват.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version