Архив на категория: Пъзел стаи

Questomania: Портал – ревю на пъзел стая без спойлери

Mиналата седмица говорих за първата стая на Questomania – Тайните на професор Линд. И докато ние не бяхме особено очаровани от нея, втората стая – Портал звучеше по-обнадеждаващо. Освен, че влизаме във футуристична реалност, тази стая представлява естествено продължение на първата стая… уж. С други думи, ако се интересувате и вземете, че успеете да влезете в историята на Questomania, надявам се ще се потопите в света на измеренията. Аз не успях. Ще говоря за това по-късно.

Преди да навляза в дълбочина, без да издавам нищо, разбира се, можете да се запознаете с това кой съм аз и как започна и се разви приключението ми с обикалянето по стаите, като започнете от първата статия.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Портал

Като цяло, нивото на Портал е доста над Тайните на професор Линд. Но… не чак толкова. Определено има подобрения, особено откъм поток на пъзели, но от друга страна, историята е заровена под огромен куп оправдания и бели конци, които напълно я обезсмислят.

И докато наистина не мога да открия нищо хубаво в развитието на сюжетната линия, ще разгледам Портал от добрите гледни точки.

Визията

Определено върху визията и атмосферата на стаята е работено доста, като особено внимание е обърнато на светлината и светлинните ефекти. Разбира се, аз няма да навлизам в подробности, за да не ви издам, може би, една от най-силните страни на стаята.

Стаята е изчистена и елегантна. Това е колкото тематично, толкова и функционално, защото няма да се разсейвате със странични, и често, не чак толкова интересни неща. Подобен тип изчистени стаи, които посетихме бяха Dextrophobia 2 и Теорема. Лично аз съм фен на този начин на декориране.

Като споменах декор… не мога да ви издам нищо, но определено в стаята има Уау ефект свързан с него. Даже си мисля, че това е центърът, около който се върти всичко останало.

Да, сюжетно и тематично почти няма смисъл за логиката и вживяването, но е този декор е толкова впечатляващ, че вероятно няма да ви пука.

Пъзелите

Тази стая определено е по-лесна от първата, което може би се дължи на по-малкия брой пъзели и интуитивният им (в повечето случаи) начин на решаване. Въпреки, че не съм фен на този тип крайно статични пъзели, определено мога да оценя оригиналността на някои от тях, както и усилията вложени в направата им.

Всеки пъзел се усеща различно, а тематичната им технологичност придава приятно усещане за футуристична атмосфера.

Въпреки, че повече загадки бяха сравнително логични за схващане, последната беше… объркваща. Объркваща не защото е сложна, напротив – даже е съвсем елементарна. Просто тя е построена по обратно на всяка логика начин. Ние стигнахме до дълга дискусия с двама от операторите, защото според нас правихме всичко, което се изисква, нищо не се получаваше. После разбрахме, че просто не трябваше да следваме логиката. Може би това е търсен ефект, може би са искали да предизвикат играчите, не знам. Надявам се, че не е нарочно, защото използването на толкова неинтуитивна заигравка е евтин начин за привличане на внимание. Особено, когато всичко до този момент е вървяло гладко и внушително. Няма нужда от престараване.

Най-приятната изненада обаче беше сравнително в началото. Имаше един чудесен пъзел, с който аз толкова време се занимавах, че не обръщах внимание на колегите и на другите загадки наоколо. След като свърших с него и изпълних целта му, други хора от екипа също се заиграха, защото… е искаха да „подсладят живота си“.

И колкото приятни да бяха пъзелите, ще отделя малко време и за поредната доза „Мрън-мрън, няма история, мрън-мрън…“

Историята е съшита с бели конци

По принцип не бих имал абсолютно никакъв проблем с това, ако стаята не залагаше толкова на нея. Когато откриваш стая със силната заявка, че имаш интересен сюжет и тема, сигурно очакваш хората да бъдат ангажирани с история и персонажи.

Пример за липса на такава претенция и добра стая – Hour Escape не тръбят преди влизането ви, че ще влезете в света на някой интересн човек и ще преживеете неговата история. Съвсем не. Да, има някаква начална хрумка, но тя е толкова непретенциозно там, че на никой не му пука за тематичността на пъзелите.

Проблемът на двете стаи на Questomania е напълно сравним с проблема на Dextrophobia 2 – силна заявка за история, слабо реализирана. Е, който ме следи, знае че Dex 2 ми е любимата стая. За разлика обаче от Questomania, при Dex 2 си личи, че са се опитали и са мислили по това как да накарат хората да участват в тяхното преживяване.

В Портал, всичката история се крепеше на един лист с текст, който на всичкото отгоре беше недоизмислен, а самата история стоеше бутафорна и набързо скалъпена.

И въпреки това, нещото, което истински ме издразни в стаята, и което отново е вързано с липсата на ангажираност е… музиката.

Саундтракът в Портал е едно от най-безумните неща, които съм срещал в стаи. Непростимо е във футуристична и напрегната атмосфера да се пуска асансьорна Chill out музика, взета сякаш директно от архивите на Fashion TV.

Заключение

Портал определено е стая с много силни качества и стая, която си струва да бъде посетена. Пъзелите са оригинални и технологични, в стаята има огромно количество труд по декора и визията, а динамиката на трудността работи чудесно, в повечето случаи. Темата е изключително приятна и ми се ще все повече стаи да посягат към научната фантастика и паралелните реалности, защото е много по-вълнуващо да се излезе от стандартните „кабинети“ и „офиси“, които много стаи ползват. Определено се забавлявахме много повече от колкото в другата стая на Questomania.

Обаче!

Яд ме е. Яд ме е, защото за пореден път такава страхотна заявка не е изпълнена до край. Тази стая можеше да бъде една от любимите ми. С целия положен труд и добре замислените загадки можеше да бъде уникално изживяване. И пак, някои неща са толкова недогладени или недоизмислени, че винаги ще останат в спомените ми като фрустриращи и дразнещи.

Историята не е добра и остава като напълно пропиляна възможност да бъде разгърната по уникален начин. Двете стаи може да са вързани сюжетно в главите на създателите, но това по никакъв начин не се предава на играчите. Това може и да е позитив, защото реално няма нужда да сте играли първата, за да се насладите на втората.

Финалната част имаше два малки пъзела, които противоречаха на логиката, но това е по-скоро дребен проблем. На мен лично ми липсваха изненади и най-вече – подходящ саундтрак. Много малко стаи досега са използвали достатъчно добре музика, като основен приносител на емоция. А това е толкова… лесно. Не си го обяснявам.

Добре, за да не ви оставям с горчив вкус в устата и за да не ме разберете грешно, нека завърша така.

В крайна сметка, Портал има негативи, но позитивите, според мен, надделяват. Това е технологична стая, която въпреки проблемите си успява да ползва оригинални пъзели и да движи напред играчите в стерилна (в добрия смисъл) и динамична посока. Стаята не е толкова трудна, така че е подходяща както за опитни играчи, така и за съвсем пресни мъгъли в това толкова оригинално офлайн хоби.

Финални оценки

  • Темата е интригуваща 
  • Започната и недовършена история 
  • Оригинални 
  • Голям Уау ефект 
  • Абсурден избор на музика 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Отвлечени
  8. Questomania: Портал
  9. Gameline: Космическа врата
  10. Vestigo
  11. Dextrophobia
  12. Offline: Египет
  13. Questomania: Тайните на професор Линд
  14. Lost Flight

[divider]

Препоръчвам ви да посетите сайта на Questomania. Там можете да резервирате час за Тайните на професор Линд, както и за Портал. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://questomania.bg/en/“ target=“blank“ ]Questomania[/button]

 

 

Questomania: Тайните на професор Линд – ревю без спойлери

Приятели, след кратка почивка от стаите в София, ето че се завръщаме с обзора на офлайн пъзел преживяванията. Преди да продължите с ревюто ви препоръчвам да прочетете началото на нашето приключение, като започнете от първата ни статия.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Ревюта на пъзел стаи[/button]

Миналата седмица преминахме през две стаи на едни от известните домакини в София – Questomania. И докато определено втората ни хареса повече от първата, двете стаи имат доста общи неща… за които ще говоря във второто ми ревю. Днес ще се концентрирам върху…

Лобито на Questomania

Тайните на професор Линд

Стаята има своите предимства и своите недостатъци. Определено доста от пъзелите са интригуващи, а някои са си откровено оригинални. Извън сферата на загадките обаче нещата започват леко да покуцват.

Общото усещане за кабинета на професора ни върна доста назад в опита ни със стаите, което в повечето случаи не е задължително лошо нещо. Идеите, прийомите и пъзелите, с които се сблъсквахме не ни донесоха нищо ново като усещане, но хора, които са нови в хобито биха открили някои вълнуващи за тях моменти. Дори имам приятели, които са ходили само там и са си изкарали отлично.

За съжаление, като човек, който разви интересите и претенциите си, свързани със страхотното офлайн хоби, не мога да си кривя душата и ще призная, че стаята си имаше своите проблеми. И понеже аз съм много по-взискателен от приятелите ми, се консултирах с тях, които бяха на същото мнение за повечето от нещата.

Първото нещо, което е лична претенция и го намирам за твърде старомодно във все по-бързо развиващото се хоби, това е…

Неангажираща предистория

Първо. Нека да кажа, че темата, идеята и посоката на историята са изключително по вкуса ми. Аз съм абсолютен фен на научната фантастика, а когато има намесени и други реалности, бройте мен и допаминовите ми лиги по пода в играта. Проблемът е, че класическият метод на „Операторът разказва предисторията“ е вече доказано неефективен, особено когато това се случва в нетематично помещение и без актьорска игра. Един добър, очевиден, и не чак толкова финансово зависим подход е доброто старо видео, след като играчите влязат в стаята.

За много хора, които предпочитат чистите пъзели това не е проблем, но всичко свързано с темата и историята е моя специалност. Това е нещо, от което твърдя, че разбирам. Това е нещо, което търся. Което ме навежда на основният ми проблем със стаята.

Слабо предаване на историята

Отново, самата история е окей. Макар и да не е нещо крайно оригинално, е сравнително привлекателна, а тази тема предоставя огрооомни възможности за развитие. За жалост, темата не е изстискана достатъчно. Всъщност, както често се изказваме в моята професионална сфера, историята е една добра заявка. За развитието на сюжета се използва до болка познатия и, с извинение, мързелив способ – разхвърлени бележки с послания. Всички знаем, че никой не ги чете. Всъщност… и по-добре. Защото аз ги чета. И не заради друго, ами защото това е по моята част. Смея да кажа, че текстът, който ще откриете е, в най-добрият случай, грамотен. Не е нищо грабващо, нищо ангажиращо, нищо… нужно, освен необходимите улики в него, разбира се. Писането на художествен текст не е лесна работа. Колкото по-кратък е, толкова е по-труден. Просто си има някои тънкости, които щеше да е по-добре да бъдат консултирани, ако поне се цели някаква атмосфера.

Така, това бяха нещата, които силно ми повлияха. Ако все пак вие сте от хората, които не търсят тема и история в стаите, тогава тези неща не ви касаят. Затова преди да мина към пъзелите нека обърна внимание на…

Атмосфера и декор

Тематично, атмосферата се връзва, а декорът е окей. Щеше ми се да има повечко реквизит, с който да се забавляваме, но какво да правиш. Просто аз съм от онези играчи, които ако видят нещо тематично извън пъзелите веднага ще го ползват. Има ли дреха – обличам я, има ли шапка – слагам я. Има ли бонбон, сещате се (повече за това – в ревюто за другата стая).

Като цяло, ще се озовете в сравнително старинна стая, която в по-голямата си част не прилича на просто социалистическо обзавеждане (което би било евтино разминаване).

В играта има едно събитие, което при инструктажа беше отбелязано като сериозно и важно, но се оказа изпусната огромна възможност за потапяне в иначе чудесния свят. Отново заявка, която не е изстискана докрай.

Добре, до тук мога да сумирам, че не харесах начина на разказване на историята, а декорът и атмосферата са ми по-скоро неутрални. Могат ли пъзелите да качат стаята в горната част на класацията ми? Ами…

Пъзелите са тук и там

Какво значи това? Говоря за неконсистентност и на места хаотичност. В общи линии, самите пъзели са добри и извадени от самата стая доста от тях са всъщност над средната класа. Една от загадките за мен дори се открои, като тя използваше един от най-добрите сензитивни пъзли, които съм срещал в стаи.

Ще откриете доста механични загадки, както и пъзели, изпълнени с електроника. Това е достатъчно да пренебрегна факта, че в стаята има и аналитични пъзели, които лично за мен са далеч от любими. Не мога да не отбележа обаче, че липсват действени пъзели, както и кооперативни (с изключение на, може би, един). С други думи, ако човек е достатъчно находчив, би могъл да премине през стаята и сам, на 95 процента.

В началото играта започва малко объркващо и хаотично, защото няма да имате точна представа какво да правите. Подобно усещане имахме и в Gameline. Разбира се, това опира до вкус. Много хора предпочитат напълно „sandbox” подхода, в който вие сами трябва да откриете мисията си. Аз обаче съм фен на ясната и последователна история, която ни задава конкретна цел, както дългосрочна, така и краткосрочна.

В началото доста се лутахме докато се ориентираме и въпреки, че пъзелите бяха интересни, ни се стори, че са някак просто там, за… да ги решим. С други думи, нямахме усещането, че всеки пъзел придвижва самото действие, самата история. За жалост, отново се опира до история и това, че тя е там само да оправдае добрите хрумки за пъзели на създателите.

Заключение

От думите ми може да ви звучи, че Тайните на професор Линд е лоша стая. Не е така. Това е добра и средна по трудност стая, но от твърде класическо поколение. Да, пъзелите са интересни и имаше известна оригиналност в някои от тях, но доста от концепциите използвани тук не предлагат нищо ново на хората, които вече са били в две-три стаи. И докато този проблем може да не съществува за хора, които за пръв път стъпват в такова приключение, аз съм длъжен да кажа, че Тайните на професор Линд трябва да направи крачка напред, за да може дори да се сравнява с някои от по-уникалните стаи в София.

Това е жалко, защото доста от проблемите, които аз имам с тази стая са поправяеми без твърде много техническа намеса. Пъзелите са добри сами по себе си и си личи, че силата на създателите е там.

За жалост, историята е недоразвита, методиките за поднасянето й са неангажиращи, а усещане за повдигане на напрежение и вълнение нямаше. От това следваше и липсата на динамичен и кулминативен финал, въпреки, че излязохме 5 секунди преди изтичането на единия час.

Знам, че създателите на стаите не са щастливи, когато чуят нещо лошо за стаята си и напълно ги разбирам. Вложили са огромно количество усилия, финанси и любов. Аз също не обичам да пиша такива неща, но моята работа е винаги насочена към нашите читатели и евентуални клиенти на стаята. Да, ние, като медиа, посещаваме пъзел стаите безплатно, но винаги имаме предвид скъпата цена, която не всеки може да си позволи. С толкова много стаи вече в София, човек иска изключително внимателно да си избере и да е сигурен, че ще си изкара добре.

В такъв случай, каква е крайната ми оценка? Тайните на професор Линд има своите проблеми, но има и своите предимства. Има оригинални пъзели, но като общо усещане няма отличителни белези.  С други думи, позитивите и негативите се неутрализират и стаята се превръща в „окей“ преживяване.  Ако вече те минавали през куп стаи обаче, не мисля, че ще откриете нещо ново тук.

А ето и моите оценки

  • Интересна тема 
  • Слабо развита история 
  • Няколко оригинални пъзели
  • Липса на кооперативни и действени пъзели

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Отвлечени
  8. Gameline: Космическа врата
  9. Vestigo
  10. Dextrophobia
  11. Offline: Египет
  12. Questomania: Тайните на професор Линд
  13. Lost Flight

[divider]

Препоръчвам ви да посетите сайта на Questomania. Там можете да резервирате час за Тайните на професор Линд, както и за Порталът. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://questomania.bg/en/“ target=“blank“ ]Questomania[/button]

Отбор „Уморени BigBoxGamers“.

 

 

Lost Flight – ревю на пъзел стая без спойлери

Ето че се случи. Стая, която отива в дъното на класацията. Преди всичко трябва да знаете, че това не е напълно лоша стая. Тя си има предимствата, но очевидно и недостатъците. За нещастие, за нас недостатъците бяха в повече, но от друга страна, усещането за адреналин го имаше през… почти цялото време. Преди да започна с внимателното ревю, ви препоръчвам да прочетете пътят, по който съм вървял, като започнете от първото ми ревю.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Какво е Lost Flight според създателите?

„Да излезеш от стая не звучи толкова трудно, но какво ще кажеш да спасиш живота си по време на самолетен полет? Lost Flight ти дава именно тази възможност. Играта е направена в специално помещение, което ще те пренесе в атмосферата на приключението. Играта е създадена от хора , свързани с авиацията , които ще те посрещнат на чекина. Представи си как се качваш на борда на самолета със своите приятели и по време на полета се случва нещо извънредно, нещо странно… Ще трябва да откриете и разгадаете серия от мистериозни загадки и пъзели на борда, които ще ви помогнат да разплетете историята и да върнете самолета си обратно вкъщи. Дали става въпрос за инцидент, за природно бедствие, техническа изправност, мистична аномалия, параномални явления или друга тайнствена сила? Елате и разберете!“

Какво е Lost Flight според нас?

. Хората, които са създавали стаята наистина са от бранша и разбират за какво говорят, когато става въпрос за пътуване в самолет. Посрещнаха ни топло и учтиво… но чак сега разбирам, че това е било чекин. Няма да се заяждам с липсата на достатъчно тематичност във фоайето, защото това не съм го срещал в нито една стая досега.

Ще се заяда обаче с някои неща. О, Боже. Окей, започваме. Първото нещо, което ни направи силно впечатление е…

Лошо качество на част от декора

Като цяло, мисля, че атмосферата беше подходяща, но на места декорът изглеждаше и се усещаше твърде евтин и паянтов. Дори част от покрива на самолета при нас беше виснал. Във финалната кулминативна част, основният обект на завършването на мисията ни беше с изключително ниско качество и ни беше страх да го пипаме, за да не го счупим.

Това беше досадно, но по-досадни бяха…

Еднообразните пъзели

Като цяло, тази стая е от по-трудничките. Ние обичаме трудните стаи, но трудността трябва да е логична и вълнуваща. Някои от пъзелите тук бяха „Нинтендо Хард“. Този термин често се използва не за „голяма трудност“, а за „досадна и насилена трудност“. Няколко пъзели бяха на подобен принцип, а загадките в повечето случаи бяха нагласено трудни, подгласни по-скоро на принципа „Ха! Измамихме ви, нали?“, отколкото на логиката. Изненадата е добър елемент, но пъзелите трябва да следват някаква логика, било то и логика на стаята. Така както са изглеждат предимно разхвърлени.

С изключение на едно място, цялата стая може да се мине от един човек, което значи, че няма кооперативни пъзели и тийм билдинг усещане. Загадките не са тематични и включват отново евтина логика.

Освен, че съм голям фен на стаите, аз съм се интересувал от темата и съм чел тук-там някаква теоретична литература и изследвания. Има един момент в стаята, който не само, че ми направи лошо впечатление, но и си е основно правило, което никога, ама никога не трябва да се нарушава.

Неподходяща светлина

Лошата светлина може да е част от историята. Когато си в пълен мрак, това трябва да е част от  играта. Ако само някои неща са осветлени, тогава това определено има някакво значение. Ние, като играчи, сме свикнали на това, а и е логично да се сетим, че щом нещо не е осветено добре явно или трябва да светнем лампа или не трябва да сме там. Стаите, които много добре играят със светлината са „Отвлечени“ и „Клопката“.

В Lost Flight имаше момент, в който дълго време трябваше да затормозяваме очите си с много слаба светлина. Това беше изморително и… неправилно. Силно вярвам, че дори и останалото да се пренебрегне като мнение на „човек, който не разбира“ или просто „различно мнение“, това точно ТРЯБВА да се поправи. Моля ви, хора. Не бива.

Грешно темпо

За жалост, играта така и не си смени темпото до самия финал. Започна бавно и свърши бавно. Очаквахме финалът да бъде кулминативен, и имаше такава възможност, но просто беше твърде муден и изискваше концентрация и четене, вместо чисто действени и двигателни рефлекси. Когато ви остава малко време, вие бихте искали да получите усещане за забързаност и за напрегнатост, с минимални усилия да извършите много неща. Трябва да има манипулация на играчите, в която те да се чувстват победители на нещо трудно. Вместо това, финалът просто беше обратното на всичко това. Както започнахме, така и свършихме.

Ако си мислите, че това е всичко, ето и още едно заяждане. В играта имаше куп хаотични неща – и откъм геймплей и откъм неясна история. Обаче имаше неща, които за мен бяха абсурдни.

Странни решения

Една от „Гледай как ще ви сюрпризираме“ тип изненади за мен беше тотално не на място и неловка. Според мен, това нещо е малък миницентър на стаята и създателите много добре са знаели,че това ще е първото нещо, за което ще говорят хората, когато напуснат самолета. Мога да говоря много по този въпрос, но не искам да ви издам нищо конкретно. Само ще кажа, че за мен беше некомфортно и абсолютно нетематично и нелогично.

Встъпително клипче. Още с влизането ще седнете на пътническите седалки за встъпително клипче. Съжалявам, ако ви се струва спойлер (а не е), но това встъпително клипче ни даде същата информация, която получихме преди това. Искаше ни се повече тематичност. Беше просто странно.

Очевидно е, че имам проблеми с някои неща. Но… стаята има и…

Добри страни

Играта предоставя адреналин. Това го признавам. Въпреки некулминативния финал, ние бяхме изненадани приятно на няколко пъти. Не, не говоря за насилените изкуствени изненади. Говоря за хитри врътки. Имаше такива. Споменах, че играта е трудна. Наистина е така и ние намираме това нещо по-скоро за положително, защото получаваме повече удоволствие от решаването на сложни пъзели.

И… това е.

Заключение

Започнах това ревю с намерение да пиша за добрите и лошите страни на стаята. Както виждате, не ми се получи точно така. Когато излязохме от стаята споделихме, че ни е харесало. Не излъгахме. Тогава наистина ни хареса и това се дължи единствено на адреналина, който стаята създаде. За някои хора това може да е напълно достатъчно. За нови хора в хобито със стаите… може и да си изкарате добри. Всъщност, стаята има висок рейтинг във „Vsichki Stai”, така че кой съм аз да оспорвам общото мнение.

За мен обаче, това не е достатъчно. Когато минаха около две седмици от излизането, вече мога напълно трезво да разгранича нередните неща от заядливостта. Всички стаи до този момент предлагаха нещо свое и нещо оригинално. Lost Flight има страхотна идея и чудесна тема, но се е самозасмукала в собствения си Бермудски триъгълник. Стаята има твърде много проблеми, че те да останат незабелязани. И докато някои са субективни – видове пъзели, некомфортни изненади и тематичност, други биха се подразнили на повечето хора – евтин декор, лош избор за светлина на места и некулминативен финал.

Осъзнавам колко любов е вкарано в този проект и няма да загубите парите си, ако посетите стаята, но при всички положения има по-добри места, където ще ви предложат много повече. Просто си изберете която и да е от стаите, за които вече съм писал.

А ето и моите оценки

  • Оригинална тема 
  • Неоригинални пъзели 
  • Некулминативен финал
  • Евтин декор 
  • Неправилно използване на светлината 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Отвлечени
  8. Gameline: Космическа врата
  9. Vestigo
  10. Dextrophobia
  11. Offline: Египет
  12. Lost Flight

[divider]

Ако все пак искате да дадете шанс на стаята ви препоръчвам да посетите сайта и да решите дали искате да резервирате.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.famouscrewbg.com/“ target=“blank“ ]Famous Crew: Lost Flight[/button]

Но пък правят хубави снимки…

 

Отвлечени – ревю на пъзел стая без спойлери!

Откакто ходим по различни пъзел стаи в София търся нещо различно, някаква различна емоция, която да ни остави запленени от история или тема дълго време, след като адреналинът изчезне. Отвлечени не е такава стая, но поне е една стъпка пред всички останали в това отношение… Само в това отношение.

За това кой съм аз и защо правя тези ревюта можете да откриете в първата статия от списъка ми с ревюта до този момент.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Обичам си бъбреците

В Отвлечени, вие ще станете жертва на поредната лъжлива туристическа агенция. Този път не само с парите си, но и с органите си. Ще се озовете в типично балканска схема на трафик на органи. Нас ни посрещнаха две усмихнати момчета, които бяха съмнително любезни. Дори ни почерпиха с вода. Някои от нас рискуваха да пият… и заради това се оказаха в клопката. Минути по-късно в офиса на тур агенцията съвсем необезпокояван се мушна опасен мъж и всичката надежда изчезна…  Минути по-късно се озовахме на тъмно място чакащи един час, след който ще дойдат да ни вземат и сложат на операционната маса… въпреки, че като им видяхме отношението, нищо чудно не само да няма операционна маса, но и да няма никаква маса. Дано поне килим да имаха…

За друга стая не съм отделял толкова време в потапяне в темата, но и друга стая не се е старала толкова за постигането на такава. Така и така съм започнал с темата и историята, нека да видим защо толкова ми е харесала и защо е само стъпка напред, а не цяла крачка.

Истинска балканска история

 

Докато сте в стаята ще чувате разговори на похитителите си сякаш са точно до вратата. Това освен, че е оригинален начин за подсказки, е и изключително реалистично и създава атмосфера. Гласовете са толкова тихи и заглушени, че всички трябва да млъкнем, за да чуем какво си приказват. Разговорите им са в типичен балканско-анцуг стил, което напълно се вписва в нашенският мафиотски реализъм.

Обстановката беше семпла и изглеждаща евтино, но това не е защото хората не са се старали, а защото тя работеше перфектно в една такава твърде реалистична история. Стените бяха изписани от всякакви хора, които са били преди нас в тази тежка участ, а нещата, които откривахме в стаята ни издаваха все по-силни и шокиращи факти за предните „наематели“.

До тук вече трябва да сте се досетили, че тази стая не е за всеки. Със сигурност хората, които имат проблем с пресъздаване и намеци за насилие не само няма да се изкефят на стаята, но може и да я сметнат за притеснителна и дори неприятна. За мен това не беше проблем. Нещо повече, колкото повече тема една стая създава (независимо каква), толкова повече емоция може да вкара. Тази тема, макар и с банална история ще успее да ви обземе за този час, гарантирам.

Да, за по притеснителните, хората са си обявили темата в сайта и трябва да я приемете на сериозно. Освен това, те са се опитали да омекотят историята по начин, който не ми хареса и това спука гумата на емоционалния трактор на Отвлечени.

В стаята има излишен хумор

Така. Аз работя в комедийно предаване. По презумция се занимавам с измислянето на смешки и съм професионален хуморист от години. Нямам нищо против хумора. Дори често го предпочитам. Няма да коментирам качеството на хумора в Отвлечени, защото дори и да имам някакъв критерий, всичко е въпрос на вкус.

За мен обаче това омекотяване на сериозността на темата беше хаотично и нехомогенно. Тъкмо, когато усещахме, че сме в сериозна и тежка ситуация откривахме я някой бутафорно абсурден предмет, я някой смешен текст подхвърлен тук-там. Понеже стаята разчита на текстове, можеше да се отдели повече време засилване на емоцията на обреченост, на страх.

Разбирам, че така стаята щеше да бъде много специфична, но поне щеше да създаде крайна емоция, която досега никъде не съм срещал.

Обсъдих с колегите, с които влязохме да разбера дали е лично предпочитание, но се оказа и че при други хуморът е бил излишен.

Въпреки това, и по начинът, по който е, никоя друга стая не е по-напред в крайното усещането, което преживяхме.

Да, при нас някои основни неща в стаята се счупиха и се налагаше интервенция, но това е пъзел стая, случват се такива неща. Дори и в Dextrophobia 2 (любимата ми стая) се случи.

А пъзелите?

Хм… Не мисля да отделя много време за тях. В началото играта започва много силно и в последствие пъзелите започват да стават по-еднообразни и… всъщност не толкова много. Да, това е стая със сравнително малко пъзели, но доста от тях са трудни и разчитат на проницателност и наблюдателност. Добре де, не са лоши, но не това е силата на стаята.

Заключение

Отвлечени не е сред най-иновативните пъзел стаи. Отвлечени не е сред най-скъпо изглеждащите пъзел стаи. Дори пъзелите не са на толкова високо ниво. Това, което издига Отвлечени сред останалите добри стаи обаче е темата. Това е позната балканска тема, пресъздадена по правдоподобен и твърде реалистичен начин. Темата е сериозна и на някои хора няма да им допадне. От друга страна, създателите са решили да я олекотят с малко хумор, който лично аз намирам за неуместен. Не защото хуморът е лош, а защото бих предпочел рошава гарга. Искаше ми се изчистена стая, която да не ме изважда от силна и крайна емоция, била тя и страх и отчаяние. Това е нещото, което прави една стая запомняща се дълго време. Това е като да гледате „Реквием за една мечта“ Още със заглавието си хората са си го казали – вие ще гледате депресиращ филм. Защо тогава го гледате? Защото имате нужда да изпитате нещо силно и истинско. Отвлечени е на прав път, но с още малко смелост биха стигнали и до челни места сред любимите стаи на всички.

А ето и моите оценки

  • Силна и реалистична тема 
  • Сериозна история с разконцентриращ хумор 
  • Силен и вълнуващ старт
  • Неоткроими пъзели  
  • Създава малко повече от обикновен адреналин 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Отвлечени
  8. Gameline: Космическа врата
  9. Vestigo
  10. Dextrophobia
  11. Offline: Египет

[divider]

Това Е чудесна стая и аз Я препоръчвам, въпреки малкото ми мрънкания. Така че не чакайте, а кликвайте!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://otvlecheni.com/reservation/“ target=“blank“ ]Отвлечени[/button]

 

Gameline: Космическа врата – Ревю на пъзел стая без спойлери

Това е една от най-новите пъзел стаи в София и една от малкото с научно-фантастична тема… Всъщност не е точно научна фантастика. Това си е фентъзи тема с фантастичен привкус. Айде, няма да навлизаме в този спор.

Преди да започна с ревюто ви препоръчвам да проследите цялото ми пътуване през стаите на София, като кликнете на бутона отдолу и започнете от първата статия.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Космическа „Не Star Gate” стая

Който се е поразровил в сайта на хората от Gameline веднага е познал класическата арка с неразбираеми символи. Ако видите клипчето, феновете ще чуят и позната извънземна раса. Но! Това не е Star Gate! Чувате ли MGM? Това е нещо съвсем различно.

Като нещо съвсем различно, вие ще се озовете на друга планета в изоставен бункер, където ще трябвате да събирате символи. Тези символи са пътят към спасяването на Земята. Няма да ви издавам повече, а и не съм сигурен, че помня точно историята… за това малко по-надолу.

В общи линии светът май е спазен. Моят съотборник BigBoxGeek е сигурно най-големият фен на света на Star Gate и според него е спазен. Аз си спомням единствено един филм, в който имаше портал и някаква египетска планета.

Но! Няма да си кривя душата и ще призная, че екипът на Gameline са хвърлили очевидно много труд и любов по създаването на яркия и символичен портал, който много хора, които дори не са гледали филмите и сериала разпознават.

Тематично атмосферата е добра… в по-голямата си част. За мен имаше пъзели, които ме вадиха от там, а и такива, които тематично бяха странни. Като стана въпрос…

Пъзелите

Играта започва бавно, както почти всички стаи, които съм посетил досега. След време обаче се развива и се стига до екшън и движение.

Темпото рязко се променя някъде към средата на приключението ви и това е страхотно, но ми се щеше да бъде малко по-пропорционално. Разбирам, че старта служи за влизане в темата и историята, но в тази стая имаше твърде много статични елементи и пъзели, които бяха в привидно хаотично състояние.

По предварителните думи, ние бяхме предупредени, че пъзелите са подредени в определена последователност и ние трябва да я открием. За жалост ние не можахме и стигнахме до елемент на фрустрация. Сега, това не е негатив за стаята, защото е по-вероятно ние да сме по-тъпички.

Като цяло, в стаята можете да откриете от почти всички възможни видове пъзели на пазара на стаите – електроника, механика, скрити предмети, катинари, логически пъзели, пъзели с действие (любимите ми) и пъзели с гатанки (най-неприятните ми).

Най-оригиналната загадка беше свързана с доста действие и кооперативна комуникативност, което често казано доста ще покачи кефометъра ми в крайната оценка. От друга страна, имаше няколко неща, които не ми харесаха, както и някои рискови елементи, които силно вярвам, че няма да се харесат на доста хора.

Първо ще кажа обективните проблеми, които се крият основно в геймплей механизмите на самата стая, после ще мина към моите лични мрънкания.

Ролеви елементи

По принцип, ако стаята успее да ви вкара в собствения си сос (тема) и вие влезете в роли, това би било страхотно! Даже ролевият елемент е следваща концептуална стъпка към развиването на пъзел стаите, според мен. Начинът, по който Gameline опитват да посегнат към това обаче не ми се струва удачен. На два пъти в стаята, тематично и спрямо историята, вие „би трябвало“ да извършите неща, за да продължите напред. Проблемът обаче е, че вие без проблеми можете да не спазите това условие и да „счупите“ играта си. Първо си мислих, че това се свежда до „съвестта“ на хората като играчи, но според мен е рисков елемент, който би трябвало да фиксира играта по такъв начин, че играчите да нямат избор. Ние играхме по правилата, разбира се, но нека не подценяваме падналата природа и естествената негативна любопитност на хората. Да не говорим, че някои играчи могат да сметнат това условие за уловка и просто да прекрачат границите на доверието. Не искам да навлизам по-дълбоко в този конфликт, защото той продобива философско-псилогически измерения. Но общото ми мнение е, че не е правилен подход както при стаите, така и при настолните игри (често срещаме и такива настолни игри). А и не би трябвало да обвиняваме играчите, защото все пак те са дошли просто да се забавляват.

Сега е време за личните ми проблеми. В разговорът ни преди стаята установихме, че собствениците са фенове на стаята Тротил на Теорема. Това си пролича и в един от пъзелите. Имаше един пъзел, който според мен не беше обвързан с логиката на стаята до този момент. Не мисля да навлизам в дълбочина, защото вече съм го правил. Можете да прочетете в ревюто ми на Теорема.

В стаята имаше и нетематични елементи, които не ме дразнят, защото почти не съм срещал стая с изцяло спазващи атмосферата и историята пъзели.

И последно…

Личният ми кръстоносен поход

Това е стая с история. Затова отделям този абзац. За пореден път се сблъсквам с насилване на история, която се опитва с груб натиск да ми влезе в главата. Методиките за представяне на история отново са стандартни и неработещи. Все още търся стая с адекватно и ненатрапващо имплантиране на история, но не в главата ми, а в сърцето ми, защото само създаването на различна емоция може да направи една стая запомняща се в дългосрочен план.

Заключение

Космическата врата на Gameline е чудесна пъзел стая, която си заслужава да посетите. Това е поредната стая от висок калибър, която предлага оригинални елементи. Очевидно е, че темата би привлякла фенове на Star Gate, както и всякакви групита на фантастичното фентъзи. Пъзелите са разнообразни и ангажиращи, а някои от тях са дори вълнуващи и запомнящи се. Стаята е една от най-трудните, в които съм бил и през цялото време ще усещате напрегността във всяко едно действие. Финалът е кулминативен и особено вълнуващ, верен на темата.

Стаята разчита на „съвестта“ на играчите, тъй като има загадки, които ви „казват“ какво да правите с огромен риск и възможност да счупите играта. Да, биха ви наказали с някоя друга минута, но това е по-скоро досадно, отколкото отговорно.

В тази стая отново има някои нетематични решения, а един от пъзелите ви изкарва от горещата вода и ви шокира с ледено студена логика, което шокиращо изисква от вас мислене на 180 градуса. Казвал съм го за Теорема, ще го кажа и тук – вероятно е търсен ефект, просто на мен не ми допада.

С други думи, има малко обективни рискови елементи и няколко субективни мрънкания, но както и да го погледнете това е прекрасна стая и трябва да бъде в списъка ви за посещения!

А ето и моите оценки

  • Силна, позната и добре спазена тема 
  • Разнообразни и хитри пъзели 
  • Някои пъзели разчитат на „съвестта“ на играчите 
  • Предизвикателна трудност  
  • Вълнуващ и кулминативен финал 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hourescape
  7. Gameline: Космическа врата
  8. Vestigo
  9. Dextrophobia
  10. Offline: Египет

[divider]

Отворете портала и се гмурнете в стаята на Gameline!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gameline.bg/kosmicheska-vrata/#rezervirai“ target=“blank“ ]Космическа врата[/button]

Успяхме!

 

Hour Escape: Клопката – ревю без спойлери

Собствениците на тази компания са страшно готини и ни беше крайно приятно да си говорим с тях за индустрията със стаите… защото то верно си стана индустрия. И в този смисъл, мисля, че е крайно време хората да осъзнаят, че името на една компания е изключително важно. То не е просто там, за да го има. То трябва да говори нещо, трябва да ни казва с какво тази компания е по-различна от другата. Честно казано, с толкова много компании произвеждащи стаи, почти нито едно име не се откроява като нещо запомнящо се и което говори за стила на стаята.

Както и да е, това е дребно мрънкане, което няма нищо общо с оценката ми за стаята.

Преди да започнете да четете е добре да се запознаем. Ако не знаете кой съм и защо правя тези ревюта, можете да прочетете статиите ми до този момент  – по ред.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Сега към звездата днес!

Клопката

(Преди да започнете да четете, моля пуснете натиснете „Play“)

https://tybbow.free.fr/Musique/Saw%20--%20Soundtrack%20--%2013%20--%20Charlie%20Clouser%20(Hello%20Zepp).mp3?_=1

Тематично, Клопката е „Убийствен пъзел“… без кръвта, трионите, стъклата, ножовете и генерално смъртните случаи. Мисля, че това е една от най-първосигналните и чудесно пасващи теми за една стая. С такава тема най-лесно, най-просто и въпреки това достатъчно хитро можете да оправдаете защо едни хора ги затваряте на тясно пространство и им давате шанс да избягат.

Като се замисля, това е и перфектното оправдание за това да има пъзели и загадки.

Ако не сте гледали Убийствен пъзел, сюжетът е следният. Чичко изрод затваря група на пръв поглед нормални хора на тясно пространство далеч от света и им дава определено време, в което могат да избягат. Ако не успеят, ами… да кажем, че в „Клопката“ няма да свършите като във филма. Основната идея е, че този чичко изрод е един вид „антигерой“, който го прави за доброто на хората – иска да ги накара да се замислят за живота си и за това какво е истинския живот… и други подобни глупости. В Убийствен пъзел имаше и друга мотивация, но не съм тук, за да правя ревю на филма.

В Клопкатa идеята е същата, но не мога да навляза в конкретика, защото още щом влязохме в стаята и един качулат момец започна да ни обяснява строго защо ни е затворил, аз бях концентриран да решавам успешно първите един-два пъзела. А и при нас имаше малък проблем с басите и не чувахме добре. Това няма значение, Клопката не се базира на оригинална история, нито се предлага като такава. Заради това, не мисля да се заяждам с това.

В стаята кънтеше (в най-добрия смисъл) саундтрака от Убийствен пъзел, който вече е икона за създаване на напрежение. Всеки по медиите го използва насам-натам и винаги е вървежно. В Клопката, музиката създаде по-голямата част от атмосферата и ни позволи да се почувстваме в напрегнат филм.

В София има над 60 стаи в този момент и се очаква до края на годината да стигнат до близо 100. За да оцелееш на този пазар, трябва да знаеш как да се предлагаш и да бъдеш различен. Има по-добри декори от Клопката. Има по-добри истории от Клопката. Има по-добри теми от Клопката. Има дори по-добри загадки от тези на Клопката. НО! Има едно нещо, което Клопката използва перфектно и това е нещо, което не сме срещали до този момент.

Успоредни пъзели

На теория звучи нещо елементарно – през цялото време има два пъзела, които могат да се решават по едно и също време. С други думи, това е линейна стая с два лъча, които в края на играта се съчетават.

Може и да не изглежда като кой знае какво, но на практика е изключително вълнуващо и най-вече ангажиращо. Нямало е момент, в който някой от нас да седи и да се чуди какво да прави. Най-после стая, в която всички да се чувстваме съпричастни във всеки един момент.

Ние се постарахме да похвалим създателите на стаята за тази малка хитра хрумка и аз лично продължавам да ги насърчавам да развиват следващите си стаи в тази посока. За мен това е, което ги отличава и което винаги би ме привлякло във всеки следващ техен проект.

Заключение

Клопката разказва разказана история и използва използвани прийоми, но въпреки това е стая от висок калибър, която си заслужава. Причината за това е хитрият принцип на успоредните пъзели, позиционирани максимално раздалечени. Тези пъзели могат да се решават един по един, но е много по-забавно и динамично да се справяте с тях поотделно. Ние не се спряхме на едно място и се припотихме от работа, защото имаше много за вършене.

Драматургия нямаше почти никаква, но стаята не претендира да има такава, така че дори и няма да отделям място за „моят личен кръстоносен поход“, в който мрънкам за стая с история.

Пъзелите бяха интригуващи и не твърде дълги, нито твърде аналитични, че да ни досадят. Те бяха сравнително разнообразни, изчистени и продължителни. Аз харесвам, когато трябва да се постараеш по-дълго в един пъзел, защото отплатата е по-голяма. Харесвам и че трябваше да се раздвижим, за да бъдем ефективни. Въпреки, че това не е любимата ми стая до този момент, мисля че си намира солидно място някъде в средата.

А ето и моите оценки

  • Неоригинална, но доста подходяща тема 
  • Чудесно използване на саундтрак 
  • Нов и хитър принцип за успоредни пъзели 
  • Стаята създава усещане за постоянно движение  
  • Продължителни и ангажиращи пъзели 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи и новият победител!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Hour Escape
  7. Vestigo
  8. Dextrophobia
  9. Offline: Египет

[divider]

Скачайте в Клопката!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://hourescape.bg/“ target=“blank“ ]Hourescape: Клопката[/button]

Dextrophobia Vol. 2: Ревю без спойлери

За съжаление, Колекционерът беше бързо детрониран! Бях чувал хубави неща за втората стая на Dextrophobia. Бях чувал за оригинални елементи, както и че е „стая от ново поколение“. Е… не бих я нарекъл „ново поколение“, но със сигурност е далеч, далеч по-добро от всичко до този момент.

Dextrophobia Rooms са може би най-мистериозните стаи на пазара. В сайта им няма снимки, информацията за стаите е оскъдна и всъщност почти нищо не се знае за самата стая, преди да отидете на място.

Е, за разлика от първата им стая, за тази можете да погледнете едно малко късометражно стоп моушън анимационно клипче, което поне ще ви даде информация, че ви очаква фантастична стая. В смисъл – стая на тема фантастика. Всъщност, не се обърках. Това е…

Фантастична стая на тема научна фантастика

Винаги съм бил фен на научно-фантастичните филми. Стаята използва сравнително позната тематика. Няма да ви издам абсолютно нищо от историята, защото сюжетът се разказва в самата стая, а и защото можете да откриете в сайта им поне мъничко, за да разберете света. Това, което мога да заявя от гледна точка на претенциозен и помпозен правещ се на голяма работа драматург е, че историята не ме грабна с особена оригиналност и според мен за пореден път сюжетът не беше достатъчно добре преразказан с метода на стаите… въпреки че имаше добри опити. За това след малко.

Искам да кажа, че темата беше свежа, а атмосферата беше впечатляващо тематична. Въпреки тези неща, стаята направи нещо, което рядко други успяват. Успяваше да придвижва играта напред. За да бъда по-конкретен: Не бях срещал толкова прогресивна стая. Всяко нещо, което правите усетно ви приближава към крайната цел.

Има доста пъзели, които използваха тематиката и декора прекрасно.  Както се досещате, не беше темата и особено историята, което ме грабна.

Това, което отдели стаята от всички останали бяха…

Пъзелите

Досега във всички стаи срещах еднакви видове пъзели. Да, различни по тип, но еднакви по усещане. И въпреки, че в Декстрофобия Две имаше един-два класически, те бяха само част от нещо по-голямо. Точно две неща успяха да направят пъзелите Dex Vol. 2 най-уникалната стая до този момент.

Цялостна кооперативност

Предимствата на първата стая на Декстрофобия отново бяха свързани с кооперативността. Въпреки, че и други стаи имат такъв елемент, тук определено това е центърът. Не мисля, че се сещам и за един пъзел, който в стаята може да бъде извършен от един човек. Хм… може би един-два.

Най-после – изцяло тийм билдинг стая, която да изисква тотално сработване. Дори и ни предупредиха за това в началото. Комуникацията тук е центърът!

Пъзелите са оригинални и разчитат както на механика, така и на електроника. Все пак говорим за футуристична стая. Няма да останете разочаровани.

Оптимално използване на пространството

Дизайнът на пъзелите е изключително проницателен най-вече откъм ползване не на декора, нито на джаджи за пъзелите. В стаята се ползва… самата стая!

Всеки пъзел е там, където трябва да бъде. Всяко разстояние е така преценено, че да манипулира играчите по един чудесен и активен начин. Стаята провокира екшън и постоянно движение, което за мен е абсолютен плюс.

Пъзелите се движат в правилна и прогресираща трудност и напрегнатост, докато малко преди финала ще бъдете провокирани по един нетипичен начин за стаите до този момент. За мен това е добър опит в правилна посока и бях доволен от него, въпреки че не останах свръх впечатлен… но това е свързано с…

Личният ми кръстоносен поход…

Ако сте следили останалите ми ревюта, знаете че аз търся добре представена и развита история. Тук има опит за подобно нещо, но все още не е това, което може да бъде. Отново се разчита на дълго и подробно обяснение на историята, макар и по нетипичен за повечето стаи начин. Да, историята има и завършек, но… отново… в нито един момент не се чувствах като част от приключението, в което искаха да ме вкарат.

Сега… тук определено е хвърлено не малко труд по измисляне и пресъздаване на история и това си личи. Историята е логична, интересна и използва познати прийоми за подобни фантастични сюжети, но аз определено не бях част от нея.

Екипът на Dextrophobia Rooms

 

Заключение

Dextrophobia Vol. 2 определено е най-добрата стая, в която съм бил до този момент. Въпреки, че за пореден път не успях да се идентифицирам в зададената история, тази стая ни даде най-силното усещане за адреналин до сега. Пъзелите бяха оригинални, кооперативни и изискващи предимно съобразителност и действие. Нямаше досадни аналитични пъзели и нито веднъж стаята не излезе от логиката си. Стаята използва пространството си както никоя стая досега и всеки сантиметър от нея има значение.

Пъзелите се развиват прогресивно и психологически правилно, а кулминацията е оригинална и тематична.

Това не е стая от ново поколение, но честно казано е първата, която се опитва да направи нещо ново. С други думи, това е стъпка в правилната посока и нищо чудно съвсем скоро екипът на Декстрофобия да създаде нещо оригинално и чупещо граници. Говорих  с Александър от екипа и по думите му мога да ви гарантирам, че той мисли в прогресивна посока с цел да създаде чудесен продукт, който с гордост да можем да наречем истински „ентъртейнмънт“.

А ето и моите оценки

  • Чудесен опит за внедряване на история 
  • Почти 100 процента кооперативни пъзели
  • Консистентност в логиката на пъзелите 
  • Перфектно използване на пространството 
  • Оригинален финал 

КЕФОМЕТЪР

Актуалната подредба на любимите ми стаи и новият победител!

  1. Dextrophobia Vol. 2
  2. Game Castle: Колекционерa
  3. Offline: Хакерска стая
  4. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  5. Теорема: Тротил 
  6. Vestigo
  7. Dextrophobia
  8. Offline: Египет

[divider]

Очебийно е. Резервирайте!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://dextrophobiarooms.com/?page_id=334″ target=“blank“ ]Dextrophobia Vol. 2[/button]

 

Game Castle: Колекционерa – Ревю без спойлери

Започвам с голям спойлер! Само за заключението, не за стаята, успокойте се. Веднага казвам – това е номер 1 пъзел стая за мен до този момент.

Кой съм аз и какво е пъзел стая можете да видите от предишните ми статии, като ви препоръчвам да започнете от първата. Всичко от там насетне гради и можете да проследите пътя ми, който обикаля софийските пъзел стаи.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи[/button]

Ако някой е ходил в 3 KEY, ще усети, че тази и онази стая имат що годе еднакво усещане. Това е защото участници и в този проект имат умовете от гениалната 3KEY стая. Но! Колекционерът е стая, която ще оценя съвсем различно, тъй като самата тя си е нещо отделно. Просто, за да бъда откровен, трябваше да го спомена.

 Game Castle

Колекционерът е името на стаята, а Game Castle е мястото, където се намира тя. Game Castle буквално си е малък замък, който освен тази стая и планираните стаи за в бъдеще можете да откриете бар, настолни игри, социални и тийм билдинг игри, басейн, джакузи и всякакви други забавни неща. Там можете да отидете фирмено, да празнувате детски партита или пък да се помотаете с приятели. Въпреки, че не съм ходил с през лятото, когато най-вероятно ще е разкошно, мога да преценя, че е място, което си заслужава да се посети.

След това малко неплатено рекламно отклонение е време да ви разкажа за това, за което сте дошли!

Колекционера

Играчите влизат в ролята на български агенти на тайните служби, които се стремят да открият ценен артефакт, откраднат от историческия музей.

В интрото, което получихме от собственикът Едуард ние успяхме да навлезем още по-дълбоко в историята и ролите си, което тематично помогна на самият геймплей и оправда доста неща като загадки, механики и дори подсказките.

Темата предполага хитрост, ловкост и много екшън. От тази гледна точка, Колекционерът си спазва обещанието.

Стаята е изпълнена с ценни, красиви и внушителни артефакти, повечето от които са функционални за самата игра. Така че дори и това да са били неща, които са служили декоративно за предната употреба на Замъка (хотел), хората са успели да ги интегрират в темата и загадките.

С други думи, само от чудесната декорация и атмосфера на стаята, можете да усетите, че не сте си похарчили парите напразно.

Пъзелите

 

Колекционерът е хаотичен тип стая, каквато е и Хакера (предишната ми любима). Тези стаи имат склонност да бъдат малко по-трудни. Основната причина е, че в този тип стаи обикновено има доста повече пъзели и са най-добри с по-големи групи.

В тази стая има всякакъв вид пъзели

  • Скрити предмети – харесвам, стига да е тематично (ще стигна и до там).
  • Аналитични пъзели – не съм особено голям фен  
  • Пъзели с механика и електроника – чудесно.
  • Пъзели с действие – страхотно!
  • Кооперативни пъзели – идеално!!

В тази стая, изненадите също са вълнуващи, особено една от тях. Може би тази конкретна изненада издигна високо Колекционерът на първо място. Много е трудно да се въздържа да коментирам, защото толкова много ми се говори за изумителната кулминация.

Стаята е от по-трудните. Не защото пъзелите са изключително трудни. Просто… не са малко и ще трябва да поизразходите доста енергия, за да се справите с тайната си мисия.

За тази стая координацията ви е много важна и въпреки, че кооперативните пъзели са сравнително малко, всеки ще трябва да допринесе, защото в противен случай физически времето няма да ви е достатъчно. С други думи, не сядайте да си почивате, ако случайно намерите удобни кресла. А сега е време да си поема дълбоко дух, защото ще говоря за…

Моят личен кръстоносен поход

Единственият негатив, който имам към тази стая е отново стандартният негатив, който имам за всички други стаи. Темата е много силна, историята съвсем не е лоша, но начинът по който се разказва не позволява вникване. С други думи, за пореден път сюжетът е просто там, за да ви пресъздаде единствено логика, а не да вкара в сърцето ви съпричастност към самата история и някаква различна от адреналин емоция. Ако поръсим още малко сол в сюжетната рана, можем да стигнем и до там, че доста от пъзелите (особено със скритите предмети) нямат никаква тематична логика.

Не искам да остана неразбран. Стаята е повече от страхотна. Все пак ми е номер едно.

Просто, както съм озаглавил тази секция, аз обикалям стаите на София и продължавам да тръбя за оригинално, тематично, последователно и ефикасно създаване, проследяване и развиване на история. Все още не съм открил такава стая и все повече осъзнавам, че за да се състави това, което търся, трябва да се мисли по друг начин. Може би няма как да съществува такава стая в този вид? Може би това е „ново поколение“ стая? А може би има начин…

Заключение

Колекционерът е най-изумително преживяване, което съм имал в стаите до този момент. Стаята предлага както стандартните изпитани и вълнуващи пъзели и загадки, така и някои нови елементи, които не съм срещал другаде. Стаята е сравнително трудна, а количеството пъзели е голямо. Не подценявайте Колекционера, защото за стаята ще ви трябва както съобразителност, хитрост и кооперативност, така и много енергия. Гарантирам ви, че няма да можете да си починете за този час и това е повече от страхотно.

Финалът на стаята е кулминативен, а трудността на пъзелите е преценена в перфектна последователност.

Препоръчвам я за абсолютно всички, които са пробвали вече стаи и търсят предизвикателство. Не изключвам новите хора в това хоби, но тези хора трябва да бъдат предупредени за три неща: Първо – най-вероятно няма успеете да излезете навреме, второ – пригответе си портфейлите, защото има опасност от пристрастяване към това извънредно забавно хоби и трето – надявам се да не се разочаровате от следващите ви стаи, защото трудно ще намерите по-добра от тази. А ето и моите оценки

  • Приятна история и подходяща тема 
  • Великолепен декор
  • Кулминативен и незабравим финал
  • Нямате време за почивка 
  • Мястото предлага и други социални дейности

КЕФОМЕТЪР

А ето и актуалната подредба на любимите ми стаи.

  1. Game Castle: Колекционерa
  2. Offline: Хакерска стая
  3. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  4. Теорема: Тротил 
  5. Vestigo
  6. Dextrophobia
  7. Offline: Египет

[divider]

Можете да резервирате стаята, като кликнете на бутона отдолу. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.gamecastle.bg/reservation/“ target=“blank“ ]Game Castle: Колекционера[/button]

Нашият скромен отбор, който не успя да излезе за секунди, но въпреки това агентурата остана доволна.

Teorema Escape Room: Ревю без спойлери

Продължавам със страхотното приключение, което се превърна в мания – обикаляне на пъзел стаите в София. Повече за това кой съм аз и какво правя можете да видите в първата статия от серията. Ще я откриете най-долу в списъка.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи – Ревюта без спойлери[/button]

За банковите обири

Всеки, който ме познава знае, че аз съм гладен и жаден за тема. Каквато и да е тема. По-скоро, обичам игрите да са тематични и аз да се ангажирам дотолкова, че да забравя за външния свят. Обичам да преживявам истории и въпреки, че досега не съм попадал на стая с изключителна история или дори стабилно развитие на сюжет, мога да се задоволя с отлично представена и интригуваща тема.

Когато отидохме във фоайето на Теорема и Павел (един от собствениците) ни обясняваше условията, ние не знаехме какво да очаквахме. Техният маркетинг никога не е бил свързан с тема и история. Да, ако се опитате, можете да разберете какво се случва в стаята. Дори имат забавно клипче с Китодар, който обира стаята им.

Въпреки това за насисторията беше изненада. Поради тази причина, аз поисках разрешение, и го получих, да ви разкрия кои ще бъдете вие в Теорема.

Играчите са банкови заложници и целта им е да открият изхода и да избягат. Колкото и неоригинално да звучи, всъщност, в света на искейп стаите в България си е достатъчно уникално и функционално.

Атмосферата

Реалистичните стаи са много рисковани, защото е трудно да създадеш мини свят, който да е реален, но да се усеща като нещо нетипично за ежедневието ни. Думата, която от тук нататък ще използвам в това ревю е „елегантност“. Атмосферата е… елегантна. Това означава, че стаята е пълна с тема, като освен стандартните пъзели, вътре ще откриете и неща, които не са част от пъзела. Тези неща не са отбелязани със стикери, нито ви казват да не ги пипате. Въпреки това ще се досетите (или не), че те са само там, за да ви помогнат да се потопите в историята.

Балансът е постигнат изключително деликатно и някак си стаята се усещаше „чиста“, без да е твърде „изчистена и опростена“.

Да, в стаята имаше абстрактни пъзели и някои нетематични елементи, но досега не съм срещал стая с напълно обвързани с темата загадки и 100 процента достоверни и опровергани пъзели. Затова след малко.

Въпреки това, през цялото време не забравихме кои сме и къде се намираме. Това се дължеше основно на едно нещо, което досега не бяхме срещали.

Чудесно и функционално използване на звуци

 

Един от основните методи, които могат да създадат напрежение и да придвижат историята напред, това са звуците. Досега, единствената драматургична употреба, която сме срещали беше напрегнатото увеличаване на темпото и звука на драматичната музика в последните десет минути (и часовникът в Хакера). Тук, освен че го има този момент, звуците се използват функционално и в пъзелите, което не само ни помагаше, но и ни изпълваше с вълнение и самочувствие. Това може да ви звучи малко абстрактно, но няма да казвам повече, за да не ви разваля изненадата.

Все пак, едно от най-важните неща за стаите са…

Пъзелите

В стаята има някои оригинални пъзели и това, което ми хареса най-много е липсата на катинари. Всъщност, това е една от основните точки на маркетинга на Теорема. Дори във фоайето има надпис: „С катинарите дотук“. В тази стая се набляга на кооперативността и активността, така че няма да циклите върху листче със задача по алгебра през цялото време.

Въпреки това не мога да не спомена, че тази стая, както и всички до този момент не е консистентна във взаимоотношението пъзел-тема. Много от пъзелите са там, защото са оригинални и интересни, но след като мине известно време ще си дадете сметка, че нямат никаква логика за историята. В това няма особен проблем, като имам предвид, че все още не съм чувал за стая в България, която да спазва и да набляга на тези неща. Така че не мога да я сравня с никоя друга и няма как да извадя точки. Единственият ми проблем с пъзелите на Теорема беше един конкретен пъзел, който няма да спомена, но ще кажа следното. Този пъзел върви извън границата на логиката на другите пъзели в стаята и ни беше адски трудно да го решим не защото самият пъзел е труден (съвсем не е), но защото човек настройва мозъка си да работи по конкретен начин, когато следва логиката на стаята. Тази загадка ни накара да рестартираме умовете си и да мислим в друга посока. Може да е търсен ефект, може и някои да го харесват, за мен това счупи динамиката за момент.

Въпреки това, елегантният дизайн, плавното представяне на точната трудност в точния момент доведе до вълнуваща и интригуваща кулминация, която в нашия случай беше 44 минути.

Заключение

Стаята на Теорема е най-елегантната стая, в която съм бил до този момент. Това е стаята с най-изчистен дизайн, който помага за концентрацията на играчите. Въпреки това, пъзелите не са малко и са достатъчни предизвикателни, за да ви задържат вниманието. Атмосферата е тематична и няма да излезете от усещането, че сте в банка и че напрегнато трябва да избягате.

Някои от пъзелите не бяха тематични, а една определена загадка ни изкара за момент от динамиката на играта. Въпреки това, пъзелите са достатъчно интригуващи, вълнуващи и техничарски, за да могат да ни оставят пълни с адреналин. За разлика от Dextrophobia, тук финалът се усети като отлична кулминация, като напрегността дойде не само от драматичната музика, но и от хитрия постепенен дизайн на цялостната концепция.

С други думи, може и да имам малки забележки, но определено това е стая от висок калибър и се нарежда сред топ 3 любими стаи до този момент.

  • Елегантна и тематична атмосфера
  • Баланс между декор и части от играта 
  • Отлична възможност за кооперативност
  • Чудесни пъзели, в по-голямата си част  
  • Напрежение с кулминативен финал 

КЕФОМЕТЪР

А ето и актуалната подредба на любимите ми стаи.

  1. Offline: Хакерска стая
  2. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  3. Теорема 
  4. Vestigo
  5. Dextrophobia
  6. Offline: Египет

[divider]

Можете да резервирате стаята, като кликнете на бутона отдолу. Няма защо да не го направите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://teorema.bg/rezervacia/“ target=“blank“ ]Teorema Escape Room[/button]

Dextrophobia Escape Room – Ревю без спойлери

Ако има исксейп стая, за която всички са чували, това е Dextrophobia. Това е първата стая, която се появява в София и все още една от най-заетите. Ние имахме ваучър още преди няколко месеца и едва се добрахме до някакъв нормален час.

Ако все още някой не знае какво пъзел стая, може да проследи приключението ми по обикалянето на стаите в София, като започне от начало – от долу нагоре.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/escape-rooms/“ target=“blank“ ]Пъзел стаи – Ревюта без спойлери[/button]

Страхувате ли се?

Dextrophobia означава: Страх от предмети, които се намират вдясно от вашето тяло… Не искам да издавам нищо. 

Почти нищо не се знае официално за темата и всъщност почти нищо не ми казаха приятели, които вече са ходили. Отговорът, който получих от един от тях беше: „И аз не мога да ти кажа“. Ще стигнем и до там. Дотук може да ви звучи негативно, но съвсем не е, защото…

Dextrophobia си е заслужила място сред първенците в София.

Темата, както и самото име предполага, клони към хорър. В началото няма да го усетите, но с времето играта се превръща в мрачно изпитание.

Атмосферата е тематична и въпреки, че не изпъква с огромна оригиналност върши работа и си заслужава парите.

Тук идва единствената негативна точка от мен за стаята – историята. Историята се следи трудно, остава на заден план и чудесния декор ни остави с учудени физиономии. Наложи се да питаме какво се е случило след играта. С други думи, начинът, по който сюжетът се развива и разкрива пред играчите съвсем не е пленителен или дори ангажиращ.

Самата история всъщност е интересна, но методите, които са ползвани не са подходящи. Сблъскахме се с подобен проблем във Vestigo – там имаше твърде много текст, който ни разказваше какво се случва, но както знаят хората, които ходят по пъзел стаи – никой не чете, докато адреналинът му търси действие и приключение.

Добре де, достатъчно. Ето къде е и най-силната черта на играта!

Страхотни пъзели!

Dextrophobia е линеен тип пъзел стая, което в общия случай значи, че ще решавате загадките една по една. Това е една от причините тази стая да е чудесна за двойки.

Втората и основна причина, това е, че повечето пъзели в стаята изискват отборна игра! О, да! От всички стаи до този момент, тази е с най-много пъзели, които не могат да бъдат решени само от един човек. За целта се изисква прецизна координация и отборно мислене. Мисля, че не можете да намерите по-подходящо преживяване за една двойка.

Естествено, това не означава, че по-големи отбори не могат да се състезават. Напротив.

Всъщност, пъзелите са сравнително лесни. Не твърде лесни, но достатъчно, че да не се фрустрирате в тяхното решаване. Това не е нито лошо, нито хубаво. Просто не очаквайте  предизвикателни загадки, на които да зациклите.

Това, което определено е силно качество обаче е, че…

Всички пъзели са разнообразни!

Като се има предвид, че това е първата стая в София, очаквах пъзелите да бъдат предимно чекмеджета и катинари. С едно малко досадно изключение, дълбоко грешах!

Всички пъзели са прекрасно и детайлно измислени и изработени. Те не само се различават тотално един от друг, но и принципът на последователност е малко по-различен от останалите стаи, в които съм бил.

Общият брой на пъзелите не е голям, но всеки един е хитро измислен и съставен от няколко стъпки. С други думи, пъзелите може да са малко, но са дълги и вълнуващи.

Заключение

Dextrophonia може да е първата пъзел стая в София, но съвсем не се усеща така. Тя е стабилна, професионална, старателно измислена и точно в десятката на това, към което се стреми. В нея няма да намерите дълбока тема, нито ще проследите ангажираща история. Няма да бъдете кой знае колко изненадани от обрати и събития.

Въпреки това, ще получите вълнуващо преживяване, което рядко се среща в реалния живот. Ще участвате в интелигентни пъзели и загадки, които ще ви покачат адреналина и допамина. Те са не просто брилянтно изгладени, но са също така ангажиращи и последователни.

От всички стаи до този момент, това е стаята, която най-много набляга на кооперативен момент. Тоест, стаята е страхотен тийм билдинг опит. Като добавим и линейния принцип, мисля че това е великолепно преживяване за двойки, а защо не е и перфектен подарък за сватба!

  • Добра атмосфера и декор 
  • Интересна, но трудно проследима история 
  • Висока доза кооперативност
  • Изпипани дълги и последователни пъзели 
  • Добра цялостна концепция за тийм билдинг стая 

КЕФОМЕТЪР

Сега ще ви представя моято класация в обновен вариант. Имайте предвид, че досега съм бил само в чудесни стаи, така че не подценявайте някоя само защото е по-надолу в списъка.

  1. Offline: Хакерска стая
  2. 3KEY: Детективът и Машината на времето
  3. Vestigo
  4. Dextrophobia
  5. Offline: Египет

[divider]

Не чакайте! Поръчвайте! Това е идеален сватбен подарък!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://dextrophobiarooms.com/?page_id=332″ target=“blank“ ]Dextrophobia[/button]